Така, разказа съм го чел много отдавна, края на 80-те, а това означава - най-вероятно в списание "Космос".

За съжаление не помня заглавие и автор и точно това искам да открия.

Това, което си спомням е, че хората живеят под земята, изглежда някъде преди много години е имало ядрена война и оцелелите са се набутали в шахти и пещери.
Съответно съществува много силна митология, че на повърхността дебне само смърт.
Главният герой, обаче има непреодолимо влечение да излезе на повърхността, влечение, което таи в себе си с години и го подхранва с една картина на дърво в зелена морава. Той не знае какво е това, защото не е виждал такова нещо, но много му харесва.

Та един ден решава и почва да се катери нагоре, нагоре. Накрая излиза на повърхността и там вижда пейзаж като от картината.

Помня също така, че в началото на разказа той се къпеше със сапун, а една баба му пазеше дрехите и затова той й подари сапуна.

Ще съм благодарен, ако ме насочите към някаква следа за този разказ, защото ми е влезнала муха в главата да го намеря и прочета и не излиза пусто да остане