|
"Адските машини за желания на доктор Хофман" от Анджела Картър
В отговор на:
Анджела Картър (1940 -1992) е от най-радикалните британски писателки след Втората световна война. Романите й "Нощи в цирка" и "Мъдри деца", разказите-приказки от "Кървавата стая", са наричани от критиците "фантастична гротеска" и "модерна готика". През 2008 "Таймс" я поставя на десето място в класацията си на 50-те най-големи британски писатели след 1945.
Един ден в Града цялата публика на представлението на "Вълшебната флейта" е превърната в ято пауни. Така започва войната на диаболичния доктор Хофман срещу самата реалност, такава, каквато я познаваме.
Младият Дезидерио е от малцината, запазили разсъдъка си, защото на чудесата, фантомите и халюцинациите отвръща с неподправено отегчение. Но когато му възлагат секретната мисия да открие и ликвидира доктор Хофман, той приема, защото в съня си се е влюбил в неговата магнетична дъщеря. И Дезидерио тръгва на приключение, в което ще се сблъска със собствените си тайни желания, в един шеметен свят, разгърнат от Анджела Картър с размаха на Фройд, изяществото на Набоков, крайността на Сад и духа на 1960-те.
Изключителна. Ако ви се чете нещо наистина смахнато (представете си комбинация от сюрреализъм, магически реализъм, фантастика, фентъзи, приключенски роман, Джонатан Суифт, Луис Карол, Фройд, Батай, Сад, Гийом Аполинер, Лотреамон и какво ли още не), гротескно, епично, абстрактно, метафорично, скандално, диаболично, кошмарно, шизофренично, трагикомично, извратено, гениално и безкрайно оригинално, поезия в проза, физика на имагинерното и философия в музика, сънищата на пушач на опиум, бълнуванията на луд, картина на Дали след bad trip с ЛСД, нарисувана не с четка, а с думи... С други думи, ако ви се чете нещо, каквото никога не сте чели, вземете тази книга и се пригответе за мозъчно земетресение от 10-та степен по скалата на Рихтер с обещание за пълен катарзис на въображението.
*
И две не толкова фантастични:
"Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон
В отговор на:
- Сянкатa е първокласна книга. Роман, пълен с елегантни обрати и уловки, роман, в който дори страничните сюжетни линии се разклоняват допълнително… Наистина великолепно четиво! - Стивън Кинг
- Доброто старомодно повествование отново се завръща… с едно драматично напрежение, което сякаш липсва на много от съвременните романи. Това е изтънчена и увлекателна творба, което изцяло ви поглъща и същевременно подлага на проверка сивите ви клетки. Какво повече бихте могли да искате? - Скотсман
- Сафон поднася силна доза романс и достатъчно вълшебство, бруталност и безумие, за да завладее вниманието и на най-неохотния читател. Дяволски добра книга! - Ел
- Удивително наситената творба на Сафон започва с издирването на загадъчен писател в следвоенна Барселона, след което се разгръща в множество сюжети, герои и жанрове - готическа мелодрама, роман за съзряването, исторически трилър и какво ли още не. Изключително богато и пълноценно четиво. - Майкъл Проджър, Сънди Телеграф
- Триумф на разказваческото изкуство. Не можех да оставя тази книга настрана. Още с първия си роман Карлос Руис Сафон е постигнал нещо изключително рядко - създал е общодостъпен шедьовър, творба, която със самата си поява стана класика. - Дейли Телеграф
Карлос Руис Сафон има прекрасен стил и е истинско удоволствие да се потопиш в прозата му, която се лее като река - спокойна и красива на повърхността, но пълна с коварни бързеи и подмолни течения; истински водопад от колоритни персонажи, пъстри случки и добре наточен хумор.
"Сянката на вятъра" е изключително добре написана, многопластова книга, която смесва цял куп жанрове по един наистина забележителен начин. Има мистерия, има романтика, драми, убийства, един мъж с обезобразено лице, който изгаря книги и садистичен полицай-убиец, красиви жени, разбити сърца, готически сцени, кръвосмешение, травестити, проститутки, похотливи старци, едно момче, което се превръща в мъж, и един безподобен образ, наречен Фермин, който ще ви разплаче от смях с мъдрите си сентеции. Красивото се редува с грозното, а комедията с трагедията. Карлос има невероятен стил и още по-невероятно чувство за хумор; прозата му е толкова изящна, че звучи като музика (великолепен превод, впрочем), а когато отзвучи последната нота, ти се приисква да си пуснеш композицията отначало... или да отскочиш до книжарницата за още Сафон.
"Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон
В отговор на:
Това е втората книга от планирана тетралогия, в която писателят възкресява атмосферата на легендарната Барселона. Ако вече сте прочели „Сянката на вятъра“ – първата част от поредицата, – сигурно знаете защо критиката единодушно обяви Сафон за невероятен майстор на перото, а читатели по целия свят нетърпеливо очакват новите му книги.
„Играта на ангела“ е истински пример за това, какво е бестселър. Романът е едновременно мистерия, трилър, фантастика, мелодрама, гениална кримка, историческо четиво.
Карлос Руис Сафон води действието в различни видими и невидими пространства, в непознатите и потайните кътчета на любимия му град, сюжетът е изтъкан от безброй сложни обрати.
Авторът с дяволска лекота изгражда мистериозна, зловеща атмосфера, от която те побиват тръпки. Разказът му въздейства като наркотик, разпалва въображението и сетивата на читателя, който няма сили да се откъсне от книгата, докато не стигне до финала.
Не започвайте да четете книгата вечер – наистина няма да можете да се откъснете от нея до сутринта!
Да кажем така. „Сянката на вятъра“ е един вид добрата сестра, която се прибира вкъщи винаги навреме и носи радост на родителите си, докато „Играта на ангела“ е по-скоро лошата сестра, която вечно създава проблеми. - Карлос Руис Сафон
Колкото и да е невероятно, "Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон ми хареса една идея повече от "Сянката на вятъра". Втората книга от тетралогията (и последната издадена засега) е също толкова брилянтна и многопластова като първата, но е значително по-мрачна и зловеща, дори диаболична. Тук свръхестественото, което беше загатнато в "Сянката", преобладава, има повече убийства и сюрреалистични сцени, а сюжетът е още по-интересен и оригинален (любителите на окултни трилъри като "Ангелско сърце" ще останат особено доволни). Мистериите и неочакваните обрати отново са на ниво, ексцентричните персонажи са не по-малко живи и колоритни, действието е по-динамично, а финалът... финалът е просто
Впрочем, въпреки че се явява предистория на събитията, описани в "Сянката на вятъра", "Играта на ангела" е една напълно самостоятелна и завършена история, затова не е задължително да сте чели първата книга, за да се насладите на втората.
*
Прочетох и други, но бледнеят на фона на горните, затова ще ги пропусна.
|
[