О, не е фантастика. Но "не е много дълга" за книга от близо 1000 страници? Сигурен ли си, че четеш "правилната" книга?
И вярно, че не е чиста математика, но е наполовина за криптографията и тази й част е написана доста увлекателно.

"It ain't the heat; it's the humility."
Yogi Berra

Редактирано от ivz на 03.09.09 21:49.

Да, не съм четял правилната книга. Така е то с пиратството, някой идиот е сложил корицата на друга книга. Тази не беше дълга 90 страници. Нищо и тя не е лоша. Сега намерих правилната, но 1000 страници освен ако е много интересна ще отнемат много време.

идеалния размер е около 500 страници, не че ако има история за 1000 страници ще е лошо, но повечето автори не могат да измислят истинска 1000 странична история, обикновено е 500 странична разтеглена до 1000.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Джеймс Клавел има такива по над 1000 страници и не са раздути, и дори аз мога да прочета до края.

Питър Хамилтън (англичанин, фантастика, космическа опера) има едни книги, дето, ако си легнеш с тях, може да те затиснат :) При това ги групира в мощни, "усмъртяващи" трилогии, за прочитането на които едно прераждане е недостатъчно.
А Noble House ми попадна по време на медения месец и жена ми още разказва какво сме "правили" нощем в хотела на морето.

"It ain't the heat; it's the humility."
Yogi Berra

как пише книга за 500 страници в 1500. единствената му нераздута е цар плъх, затова я поставям на първо място




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Хмм, цар плъх я поставям на последно място от тези.

гай джин е на последно място.
май беше цели три книги, а като те пита някой за какво се разправя, "ами там един японец наеба една бяла, май само това".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

да има и от Дявол сред хората
но като основна идея е концентрирана около основната идея в последните 30 страници на Обречения град...
Само едно питане имам - е как така АиБ като творяха в тая толкова ненавиждана Империя на злото- творяха оптимизъм дори и в най-уж стругарските си творби- Охлюв по склона и Пикник край пътя(мое виждане)
А пък Борис Натанович след края на Империя на злото не е написал нито едно произведение заредено с някаква надежда и оптимизъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"но като основна идея е концентрирана около основната идея в последните 30 страници на Обречения град... "

Това е доста произволно тълкувание. Обреченият град има една монолитна централна идея и тя се развива от първа до последна страница. Относно питането ти:
27 та теорема на етиката, според автора е оптимистично произведение. Цитирам по памет: "Това е разказ за човек, който има предназначение в този живот и успява да го разбере приживе. Колцина от нас имат този шанс?"
Колкото до оптимизмът в Охлюв на склона и Пикник край пътя - никакъв оптимизъм няма там. В охлюв на склона (Перец) е показан един образ на бъдещето и хора, които тотално не разбират че това е именно тяхното бъдеще, бъдеще което ще видим по късно в Бръмбар в мравуняка и Вълните усмиряват вятъра. Въпросните хора не само не разбират това бъдеще, ами се опитват всячески да го изкоренят, да го превърнат в равна бетонена площадка. Защото самоцелната и самодостатъчна администрация няма никакъв стремеж за разбиране, има един непрекъснато нарастващ самодоволен кретенизъм.
В Охлюв на склона (Кандид) оптимизъм също няма. Има мъчително изживяване на бездушието на техническия прогрес към неспособните да се адаптират и подложени на изтребване хуманоиди. Кандид може и да стигне до Града, но какво би правил той там? Осъзнаването на тази дилема е всичко друго, но не и оптимизъм.
За Пикник край пътя - дано нямаш предвид финала на повестта.
Истински оптимистични произведения на АБС са Понеделника, Натоварени със зло, Обреченият град и донякъде - Милиард години до свършека на света. Може би пропускам някое.

Да не се взема на сериозно...