Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:22 15.06.24 
Фен клубове
   >> Фантастика
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
Тема Икономически кризи / алтернативни пари  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано26.07.09 22:14



Генерала написа:

Приятелю, само ако знаеш колко години този въпрос ме занимава/интересува/измъчва - ненужното да се зачертае!.. В книгата пише, че по време на голямата депресия в един австрийски град са въевдени новите "безлихвени" пари на Гезел, които се "превъртяли" в пъти по-бързо от останалите /нормални/ пари, защото всеки бърза да се освободи от тях. Идеята малко наподобява онзи разказ на Филип Дик за играта, подобна на МОнополи, само че с обратна цел: не да купуваш и натрупваш, а да се освобождаваш от собствеността...
Та успехът на "експеримента" бил зашеметяващ и няколкостотин града в Австрия искали да почнат да печатат такива пари, но властимащите естествено не разрешили...
Ето тук едно текстче от мрежата, подписано от някой си Коруин, надявам се Амбърски. По-любопитните, ако са ровили с търсачката /трябва да се напише Лихвата рак на обществото/ може и да са го видяли.

Икономическите кризи, инфлацията и безработицата не са естествени, а изкуствено предизвикани явления, от които печелят определени хора. Как се предизвикват икономическите кризи, от кого и какво да направим, за да ги избегнем? Основните причини за икономическите кризи са две:
new line
1. Количеството пари в обръщение (паричното предлагане -ПП) не отговаря на обема на произведените стоки и услуги (брутния вътрешен продукт - БВП).
new line
2. Приръстът на паричното предлагане не отговаря на приръста на брутния вътрешен продукт. По време на рецесия и БВП, и ПП се съкращават, но ПП намаляма в много по-голяма степен от БВП. По време на икономически растеж и БВП, и ПП растат, но ПП расте много повече.
new line
Тези закономерности се наблюдават във всички страни. Всеки студент по икономика знае, че паричното предлагане се контролира от централните банки. Защо те просто не направят така, че паричното предлагане да отговаря на БВП и неговия ръст?
new line
За да избегнат отговора на този въпрос, финансистите си измислят най-различни причини, които нямат нищо общо с истината. А истината е, че централните банки не контролират паричното предлагане. Ако го контролираха, икономическите кризи просто нямаше да съществуват.
new line
Въпросът е: кой контролира паричното предлагане и играейки си с него, предизвиква икономически кризи?
new line
Отговорът на въпроса просто се набива на очи: по време на икономически растеж само 20-30% от ръста на паричното предлагане се дължи на ръста на брутния вътрешен продукт, т.е. на реални потребности и на реално произведени стоки и услуги.
new line
Останалите 70-80% от ръста на парите в обръщение са "сапунен мехур": това са печалбите на спекулантите на финансовите пазари, зад които не стоят реални потребности и реално произведени стоки и услуги. С други думи, това са "кухи", мъртви пари, които не създават реална стойност, но обогатяват притежателите си.
new line
Функцията на растежа на доходите на тези спекуланти от времето е експоненциална - т.е. тези доходи се удвояват за много кратки интервали от време. А функцията на растежа на БВП, на заплатите и на печалбите на фирмите в реалния сектор е функция на естествения ръст - т.е. линейна. Ако се сравнят графиките на двете функции, ще се види, че доходите на спекулантите под формата на лихви и капиталова печалба растат няколко пъти по-бързо от доходите на останалите членове на обществото под формата на заплати и печалби от реална икономическа дейност.
new line
Ако на обществото му писне да обогатява спекулантите чрез високите лихви, те просто изтеглят парите си от обръщение, паричното предлагане се свива и започва икономическа рецесия: БВП намалява, безработицата се увеличава, лихвените проценти растат и когато станат достатъчно високи, за да са приемливи за спекулантите, те пускат парите си на финансовите пазари, паричното предлагане расте и започва икономически подем.
new line
Интересното е, че кривата на растежа на доходите на тези спекуланти е същата, по която се развива и расте ракът в човешкото тяло. С други думи, спекулациите на финансовия пазар са ракът на нашето общество, който предизвиква икономическите кризи, инфлацията, безработицата и нестабилността на валутните курсове. Този рак под формата на лихви изяжда 35% от доходите на 85% от населението в света, за да ги вкара в джобовете на около 3% от населението - най-богатите, спекулиращи на финансовите пазари.
new line
Вече отковорихме на въпроса кой и как предизвиква икономическите кризи. Сега да помислим как да ги предотвратим. Решението е едно - реформа на финансовата система.
new line
На първо място, парите трябва да спрат да носят доход под формата на лихва, а точно обратното - да се облагат с такса за ползване. Това ще направи спекулацията с тях невъзможна и ще стимулира влагането им в реалния сектор на икономиката, което ще стимулира икономическия растеж и заетостта. Таксата за ползване на парите трябва да отива в държавния бюджет и ще способства за намаляване на бюджетния дефицит.
new line
На второ място, акцентът на данъчното облагане трябва да промени - вместо да се облагат доходите, трябва да се облага производството и потреблението на стоки. Колкото по-екологично чиста и социално полезна е стоката, толкова по-нисък трябва да бъде данъкът върху нея.
new line
На трето място, нужна е и поземлена реформа. Държавата трябва да откупи земята от притежателите й, за да се пресече възможността за спекулативната й покупко-продажба - нещо, което сегашните спекуланти ще направят, ако реформата се ограничи само до паричната и данъчната система. След това държавата ще отдава земята под аренда на желаещите да я обработват срещу определена такса.
new line
Ако тези реформи не бъдат направени, задълбочаващото се социално неравенство между бедни и богати ще доведе до революция или война. Възможна е глобална икономическа криза, след която дори и най-богатите ще изгубят богатството си. Друг сценарий, ако реформата не се осъществи, е екологична катастрофа, защото при сегашната финансова система инвестициите в екологични проекти са икономически нерентабилни. Просто се печели повече, ако вместо да садиш дървета, ги сечеш и спечелените пари вложиш на капиталовия пазар...
Enter-ът е ваш приятел. Използвайте го! Големите блокове от текст са проява на неуважение равностойна на шльокавицата. - бел. fccf

Генерала:
Тук само ще добавя, че точно "таксата ползване" е причината, поради която по време на "експеримента" на Гезел всеки гледа да се освободи максимално бързо от тези пари, което естествено увеличава скоростта на оборота...
Лично аз се радвам, че има хора, които мислят и не възприемат съвременното състояние като единствено възможно, безалтернативно и най-муцка от муцките. Който мисли, че е "муцка", естествено няма да седне да си драпа пачата по тези въпроси...

Редактирано от Йopooл-Гyй на 26.07.09 22:25.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано27.07.09 02:18



Благодаря за отделната тема!


Време й беше!
Всъщност историята никак не прилича на разказа на Филип Дик.
Та, книгата се казва "Пари без лихви и инфлация". Автор Маргрит Кенеди.
Eто я и въпросната книга:

В нея е описан т. нар. "Експеримент на Гезел" (всъщност той не проведен от Гезел). Малко хора обаче знаят и за неговата книга "Естествен икономически порядък". В нея Силвио Гезел още в ХІХ в. е тръгнал от някои постулати, които днес ги знае всеки ученик (за зависимостта между ръста на лихвите и инвестициите). Но за разлика от Кейнс е стигнал до извода, че парите не трябва да се дават с лихви от тези, които са ги натрупали на тези, които се нуждаят от тях. И заключил, че парите трябва да са държавна собственост и за тяхното използване да се заплаща.
Ш-ш-ш-ш-ш-ш-т! Знам, че звучи налудничаво! И на мен така ми прозвуча първия път.
Та през 1932 г. кметът на гр. Вьоргел (малко градче в Австрия) успял да убеди местната администрация и търговците да приложат на практика идеите на Гезел. И:
1. Били емитирани 5000 "свободни" шилинга (без лихва), обезпечени с 5000 нормални шилинга, внесени по банков депозит, които "свободни" шилинги се приемали от всички магазини, фирми и местни административни учреждения в гр. Вьоргел.
2. "Свободните" шилинги се давали на всеки, който имал нужда, като за ползването им се събиларала такса от 1% месечно. Пак от "свободните.
3. В края на всеки месец таксата се заплащала от всеки, който имал в себе си от "свободните" шилинги, а на всяка банкнота от тях се лепвала мъничка марка, удостоверяваща, че таксата за тази банкнота е платена. Без такава марка банкнотата била недействителна.
4. Получавайки дори заплатите си в "свободни" шилинги, хората гледали до края на месеца да ги похарчат - иначе плащат таксите.
5. Резултатът: за една година емисията от 5000 "свободни" шилинга се завъртяла в обръщение 463 пъти и били произведени стоки и услуги за 2300000 шилинга - няколко пъти повече от обичайните обороти на нормалните шилинги. В същото време Австрия, Европа и САЩ се измъчват от инфлация, безработица и недоимък. Голямата депресия. Във Вьоргел нямало такива проблеми. Таксата от използването на "свободните" шилинги отивала за обществени нужди, а не в джоба на лихвари.
Тази система изключва възможността за натрупване на пари. Материални блага - да. Но не и пари. Тук парите не са твои - държавни са. Да криеш доходи - няма смисъл: парите стават невалидни. Защо да ги трупаш?
Повече от 300 града в Австрия се заинтересували от този модел и предприемат опити да го приложат, но през 1933 г. се слага край на експериментите.
Не доброволно, разбира се.
Просто Централната банка на Австрия забранява тази практика.
Интересен ход!
Щото историята учи, че именно тежкото икономическо положение кара повечето австрийци да погледнат към "големия брат" на север - Нацистка Германия. Ами... не обичам предположенията, но ако недоволните в Австрия бяха по-малко, Аншлусът би се закучил. И съдбата на Европа щеше да е друга. Шото да напишеш в програмната си книга, че целта ти е обединение на всички немски земи, а да не можеш да присъединиш даже родното си място...
Всъщност и сега има градове, които ползват успешно локалните пари. Копо се изсмя, че едва ли не ще заговоря за Североизточното крайбрежие на САЩ. Ами-и-и-и.... Да-а-а-а
Тъкмо за Североизточното крайбрежие на САЩ - щата Ню Йорк. По-точно в гр. Итака с 30000 жители се използват такива пари, като практиката не се различава от тази във Вьоргел. Също и в гр. Уолдо, щата Мейн - пак Североизточното крайбрежие на САЩ. И гр. Хардуик, щата Вермонт - пак на североизток. Както и Санта Фе, щата Ню Мексико (е, няма да са само на североизток, де!)

Но има и не толкова революционни системи, непознаващи проблемите на инфлацията и раздутия финансов балон. Най-елементарната се нарича "златен стандарт" и доста добре позната. Смисълът е: парите са обезпечени с някакво точно определено количество злато. Тази система на обвързване на парите със златото Кейнс нарича "варварска" - ограничавала растежа, спъвала инвестициите и потреблението, спирала прогреса. И когато му кажат, че в света все пак има една държава, чиято валута има златно покритие, си човек си мисли едва ли не за Папуа-Нова Гвинея, Бангладеш или Руанда. Но почне ли да търси, изскача... Швейцария. Кейнс ли се намерил да учи банкерите на света?
Та затова сега в Швейцария борят дефлацията:

Ама да бориш дефлация не е като да да бориш инфлация! Тук спокойно можеш или да увеличиш паричната маса, или да повишиш предлагането на валутата си. Или и двете. Не е като при инфлация.

Някой може да каже, че тия системи са много различни и затова нищо не доказват. Напротив: доказват, че която и да е алтернатива да хванеш за ушите - все е по-надеждна от действащата система сега.

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано27.07.09 08:58



аз предлагам като сме тръгнали да премахваме виртуално-спекулативните активи, направо да режем из корен, никакви половинчатости. премахваме самите пари и се връщаме към натурална размяна. така де, парите са абсолютна измислица, сами по себе си не се ядат, но експлоататорите са ги въвели за да могат спекулативно да ограбват честно трудещите се.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано27.07.09 09:00



Гиди, революционер такъв!


Парите не са нещо лошо. Спекулациите с тях (и не само с тях) са нещо лошо.

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 27.07.09 09:01.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано27.07.09 12:14



Приятелю, това твое мнение ли е, или цитираш някого?
Ако е първото, доста бих се притеснил...

-Всеки студент по икономика знае, че контрола върху паричното предлагане може да елеминира само малки колебания в икономическия цикъл. Паричната политика е инструмент за фина настройка на икономиката, не е средство за оправяне глупости трупани с десетилетия.

-строго погледнато, няма как паричното предлагане да изостава от БВП, тъй като БВП се мери в пари, а не в бройки коли, моркови и ценни книжа. Дали паричната маса е адекватна на съвкупността от стоки и услуги се измерва много лесно - с ръста на инфлацията. Истината е, че преди сегашната криза никой не е наблюдавал висока инфлация в засегнатите от кризата страни. Дори може да се трърди обратното - че нивата на инфлацията са били притеснително ниски (1-3%) което е довело до ниска цена на кредитите прекаленазадлъжнялост на дребните икономически агенти.

-"финансистите си измислят най-различни причини, които нямат нищо общо с истината"
А кой се интересува от тези "измислени истини"? Та нали този който наистина се интересува прекрасно знае, че това са измислици. А който не се интересува просто не обръща внимание на нещо невярно. Как това се превръща в кризисен фактор?

-Централните банки не контролират паричната маса по една много проста причина - нарича се Валутен борд. Спомнете си какви бяха трендовете на повечето европейски валути - единствено Германската марка, швейцарския франк и Британския паунд бяха някакво островче на финансова стабилност. Поради което се състави и европейски съюз, най-грубо казано. С въвеждането на Еврото цяла европа на практика влезе във валутен борд, или по точно казано - в една централизирана и силно ограничена парична политика, която обаче далеч не се занимава с фина настройка на всяка една икономика която ползва еврото...

И тн, даже не го дочетох докрай

Да не се взема на сериозно...


Тема мозъцинови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор alvin (orange)
Публикувано27.07.09 18:31



В състояние на инфлация и недоимък хитрите австрийци пускат в обръщение въпросните шилинги с такса, за да... поощрят обръщението им, респективно потреблението и харченето?! Уникална мярка.


В отговор на:

И когато му кажат, че в света все пак има една държава, чиято валута има златно покритие, си човек си мисли едва ли не за Папуа-Нова Гвинея, Бангладеш или Руанда. Но почне ли да търси, изскача... Швейцария. Кейнс ли се намерил да учи банкерите на света?




Пълна глупост. Златен стандарт няма в нито една държава по света, САЩ го премахват последни през 1971г.
И като казвам САЩ, нямам предвид Папуа и Занзибар.
Закачката с Кейнс оставям да виси като паметник на пенкилерщината ти.


И няколко въпроса към феновете на въпросният гезелски шилинг:
Как точно се осъществява една от основните функции на парите, а именно спестовната, когато се облагат с такса и човек избягва натрупването им? Как става съхраняването на стойността?

1% такса върху единица разплащателно средство не е ли 1% месечна инфлация?

- няколко думи от читателя

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано27.07.09 19:56



Пише, с едни хубави букви баш в началото, "Генерала написа" - защото, това го каза Генерала в една друга тема, която доста е омотана вече. Прехвърлих я тук, за да може да се дискутира по-лесно; аз самият тепърва ще отговарям.

Мнението е изцяло на Генерала, не съм коригирал нищо.

Редактирано от FonManiac на 27.07.09 19:57.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано27.07.09 19:59



(Score:1, Troll)

Айде по същество? Благодаря.



Тема Re: мозъцинови [re: alvin]  
Автор Kopo (тъп, но упорит)
Публикувано27.07.09 20:06



До колкото схванах, става дума за купонна система, приложима относно стоки от първа необходимост. Не можах да си представя като как ще се организира мащабен проект, изискващ оргромни инвестиции - магистрала, чзовир, електро-централа и т.н.



Тема Re: мозъцинови [re: Kopo]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано27.07.09 20:38



Не можах да си представя като как ще се организира мащабен проект, изискващ оргромни инвестиции - магистрала, чзовир, електро-централа и т.н. е как, апелира се към патриотизма на населението






NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано27.07.09 21:26



Генерале,

Първо, не мога да намеря никаква информация за експеримента на Гезел, затова ще помоля за линкове. За самия автор има информация - за експеримента му не открих, камо ли пък 300 града.

Текста, който цитираш започва с невярно твърдение: "Икономическите кризи, инфлацията и безработицата не са естествени, а изкуствено предизвикани явления". Според автора, това са "спекулантите". Е кои са тези спекуланти, даге? Мръсните спекуланти! Ми всеки един от нас може да е, необходимо е да имаш няколко лева и желание да се пробваш! Супер глупаво е да обвиняваш една маса от милиони хора, които печелят от финансовите пазари, че СЪЗНАТЕЛНО предизвикват някакви кризи, за да се обогатят.

Дотук показах, че автора на статията не е съвсем наясно кой е виновен и просто сочи с пръст в тълпата.

Вярно е, че доходите от финансовите пазари нямат реално покритие със стоки в икономиката. Тези пари, обаче, идват отнякъде. Откъде? Ами от другите участници! Ако аз имам 10 акции с номинал 1 лв., след като 9 човека си купят, остава ми една акция; нека трима кандидата се съревновават за нея - единия дава лев, другия - два, третия - три. Продавам я на третия и какво стана - ами имах акции за 10 лв., а изкарах 12. Тези два не ги извадих от шапката си, даде ми ги някой, който ги е спечелил по някакъв начин. Те не са фалшиви и аз не съм престъпник, за това, че съм предпочел най-изгодната оферта.

Следва математическа безмислица "Функцията на растежа на доходите на тези спекуланти от времето е експоненциална - т.е. тези доходи се удвояват за много кратки интервали от време. А функцията на растежа на БВП, на заплатите и на печалбите на фирмите в реалния сектор е функция на естествения ръст - т.е. линейна." Това са пълни глупости, и при експонентна, и при линейна функция доходите ще се удвоят; линейната функция може да нараства по-бързо от експонентата за дадено време и т.н. и т.н. Смята се, че най-добрите борсови играчи правят 20% на година; има много реални бизнеси, които правят далеч по-сериозна печалба от това.

"Ако на обществото му писне да обогатява спекулантите чрез високите лихви, те просто изтеглят парите си от обръщение, паричното предлагане се свива и започва икономическа рецесия: БВП намалява, безработицата се увеличава, лихвените проценти растат и когато станат достатъчно високи, за да са приемливи за спекулантите, те пускат парите си на финансовите пазари, паричното предлагане расте и започва икономически подем." - спекулантите СА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО, те не са марсианци или пък с три ръце. И спекулантите не се обогатяват чрез лихви, а СЪС СПЕКУЛА!!! С лихва не се забогатява. Забогатява се, когато натовариш медна руда от Африка, където я копаят за 10 цента на час (примерно), и я продадеш с 2000% печаба. Ама това никой не го смята за притеснително, доколкото разбирам?

Сега, конкретно на предложенията - защо са пълни глупости.

1. На първо място, парите трябва да спрат да носят доход под формата на лихва, а точно обратното - да се облагат с такса за ползване. Това ще направи спекулацията с тях невъзможна и ще стимулира влагането им в реалния сектор на икономиката, което ще стимулира икономическия растеж и заетостта. Таксата за ползване на парите трябва да отива в държавния бюджет и ще способства за намаляване на бюджетния дефицит.

Искам да си представиш едно общество, което не може да спестява; което трябва да изконсумира всичко, което получи като доход. Ресурсите на планетата ще свършат за месеци, не за столетия, ако развития свят започне да купува с такова бясно темпо; всички ще се обърнат отново към златото и ще се върнем към славните времена на Римската империя, като се разплащаме с парченца метал. Или пък ще станем животновъди и ще си направим феодални стопанства - всички изкарани пари - в животни, животните се плодят, продаваме излишъка за злато, златото - на скрито.

Спекулацията не се влияе от това, с какви пари оперира! Аз пак мога да експлоатирам хората и да печеля на техен гръб, като им плащам малко, а продавам изработеното от тях за много - какво ми пука за лихвата??

2. На второ място, акцентът на данъчното облагане трябва да промени - вместо да се облагат доходите, трябва да се облага производството и потреблението на стоки. Колкото по-екологично чиста и социално полезна е стоката, толкова по-нисък трябва да бъде данъкът върху нея.

А услугите ?? Значи, фризьора няма да има данък, но производителят на кисело мляко - да! Авторът на статията е пълен дебил, без извинение. Кой ще решава "социалната полезност" на стоката - политбюро ли? Като ми обложиш производството и потреблението с данък - ами ще си произвеждам и консумирам сам и ще правя натурална размяна или размяна, опосредствана със злато и никакви данъци няма да внасям.

3. На трето място, нужна е и поземлена реформа. Държавата трябва да откупи земята от притежателите й, за да се пресече възможността за спекулативната й покупко-продажба - нещо, което сегашните спекуланти ще направят, ако реформата се ограничи само до паричната и данъчната система. След това държавата ще отдава земята под аренда на желаещите да я обработват срещу определена такса.

Какво ще стане, ако притежателите не искат да си продадат земята на държавата? Ще ги разстрелят? Комасация, а? И какво ще стане, ако изведнъж се окаже, че няма желаещи да обработват земята под аренда? Държавата ще направи ТКЗС, разбира се. А ако си имаш къща, държавата ще я притежава, защото земята е нейна; ако искаш да построиш завод, държавата ще го притежава. Ако искаш да посадиш дърво, то е на държавата!

Генерале, увеличаването на скоростта на оборота на парите е много вредно нещо. Пак се връщаме на основната формула за нарастване на капитала:

пари - стока - пари`

Колкото по-бързо се въртят парите, толкова по-бързо нарастват те. Ще се наложи печатане на още, след което - хиперинфлация. Но според мен по-вероятно е връщане към натурална размяна и въвеждане на разплащания със злато и аналог на златото. След което ще се премине към хартиени пари със златно покритие, после към такива без и... пак ще се върнем, откъдето тръгнахме.



Тема Re: мозъцинови [re: Kopo]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано27.07.09 21:32



"До колкото схванах, става дума за купонна система, приложима относно стоки от първа необходимост. Не можах да си представя като как ще се организира мащабен проект, изискващ оргромни инвестиции - магистрала, чзовир, електро-централа и т.н."

Именно!



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано27.07.09 22:13



а всъщност каква е генералната цел на занятието? да подобрим икономиката? че тя и в момента си функционира повече от добре. повече, буквално. кво искат тъпите автори на тия долнопробни икономически фантасмагории, да почнем секи ден да сменяме джисиемите? да имаме по две коли на човек? че то и така е претрупано. съвременната икономика бълва повече продукция от колкото имаме нужда и няма смисъл да се подобрява.
за мене единствения проблем на икономиката е че отвлича вниманието на хората от истинските проблеми. дъглас адамс много добре го е казал - Many solutions were suggested for this problem, but most of these
were largely concerned with the movements of small green pieces
of paper, which is odd because on the whole it wasn't the small
green pieces of paper that were unhappy.





NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: мозъцинови [re: Kopo]  
Автор alvin (orange)
Публикувано27.07.09 22:26



Нещо такова ми се въртеше в главата и на мен, докато се опитах да си обясня достойнствата на идеята. Дори реших да проуча колко аджеба са били 5000 шилинга по онова време и какво е можело да потреби с тях гражданството, за да съпоставя с днешно време, но не ми остана време.
Целият експеримент обаче е прекалено лабораторен и не виждам как от локалното му проявление може да се правят изводи за цяла финансова система. Подобни купони нямат функционалността на съвременните пари и биха били непълноценни.

- няколко думи от читателя

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано27.07.09 23:18



Няма нужда от благодарност, но пък в предната теми ти зададох няколко въпроса, които останаха неотговорени... Ще се радвам да ти ги задам отново тук, ако предпочиташ.

С това, че ти е прозвучало налудничаво, печелиш точка. Thumbs up! Преди истинската дискусия да вметна, че по времето, когато Гезел твори, комунизма е далеч в бъдещето; всякакви социални утопии се радват на вниманието на хората - затова на тях не им се е видяло налудничаво по онова време. Да видим какво можем да кажем от позицията на близо 100 години повече опит!

Не били емитирани 5000 шилинга, а 32000 - http://userpage.fu-berlin.de/~roehrigw/kennedy/english/chap2.htm . Не ми става ясно как точно са ги разпределяли - дали са ги подарявали, имали ли са избор хората дали да вземат свободните шилинги или нормални пари? Ти ако можеше да вземеш пари, които никой не облага с данък на края на месеца и такива, които се облагат - кои би избрал? Тоест, експеримента според мен не е при съвсем ясни условия.

"Резултатът: за една година емисията от 5000 "свободни" шилинга се завъртяла в обръщение 463 пъти и били произведени стоки и услуги за 2300000 шилинга" - напълно невярно. Извинявай, но не е сериозно да се греши в такива размери, когато цитираш числа. Провери в източника, който сам цитираш точните стойности.

"В същото време Австрия, Европа и САЩ се измъчват от инфлация, безработица и недоимък. Голямата депресия. Във Вьоргел нямало такива проблеми. Таксата от използването на "свободните" шилинги отивала за обществени нужди, а не в джоба на лихвари." - несъстоятелно твърдение - първо, не е ясно какви проблеми е имало във Вьоргел по това време и второ, не е ясно дали данъците от нормалните пари в останалите части на света е отивала в джобовете на лихвари. Но, като литературен текст е ОК, създава атмосфера.

Имам още няколко забележки тук. Първо, тези пари са работили единствено по време на криза и под натиск от страна на общината. Както отбелязах, не е ясно поради каква причина хората са взимали тези пари, вместо обикновени. Второ, мащабите са микроскопични - 5000 шилинга са смешно малко пари. Те не могат да повлияят на общата маса пари в обръщение; убеден съм, че по същото време в града е имало десетки пъти повече обикновени пари. Трето, бързото завъртане на тези пари е смислено само в условията на криза - в условията на икономически подем, бързия оборот на парите ще доведе до хиперинфлация. Следващо, че им изпуснах броя, не става ясно колко човека точно са участвали - цялото население ли, избрани хора ли?

Слагам нов ред, да не ни бие модератора. Твърди се, че са произведени стоки за 2 300 000 шилинга - как точно стана това? Обмяната на парите не означава произведени стоки. Да умножим началния брой шилинги на 50 000 - означава ли това, че ще бъдат произведени стоки за 23 милиона шилинга от едно малко градче за една година? Нещо не ми се връзва. Единственото, което разбирам е, че общината е прибрала една тлъста сума от данък пари, при това БЕЗ ДА ПЛАЩА ДАНЪЦИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, тъй като тези пари не са спечелени от икономическа дейност, А СПЕКУЛАТИВНО. Хм, защо ли централната банка забранява тази практика?

"Тази система изключва възможността за натрупване на пари" - силно невярно. Ако си чел внимателно, данъка пари се плаща на края на месеца от последния, който ги притежава. Тоест, тази система много силно НАСЪРЧАВА притежателите на тези пари да правят спекулативни сделки, за да не губят стойност - да се отървават от парите бързо, да ги инвестират в материални блага с вероятно покачване на стойността, да продават част от тези блага с печалба след това, да купуват нови и т.н. Или могат да си плащат, разбира се - да плащат, че искат да спестят пари.

Защо да ги трупаш ли? Ами точно тези пари няма смисъл да ги трупаш, защото се трупа нещо със стойност. Нещо, което с времето се обезценява е безмислено да се натрупва, правилно.

"Повече от 300 града в Австрия се заинтересували от този модел и предприемат опити да го приложат" - не градовете, а градските управи. За тях е изгодно; за държавата и за гражданите - не (е все някой трябва да е прецакан).

"Ами... не обичам предположенията, но ако недоволните в Австрия бяха по-малко, Аншлусът би се закучил." - Централната банка на Австрия е виновна за Втората Световна, сега го разбирам.

"Всъщност и сега има градове, които ползват успешно локалните пари." - линк? не приемам иначе. Какво точно ползват, как, с каква ефективност и т.н.

За златния стандарт - вече не са глупости, а лъжи :). Направо изумявам колко неподготвен хвърляш твърдения

. Можеш да погледнеш http://www.nytimes.com/1999/04/19/world/swiss-narrowly-vote-to-drop-gold-standard.html по отношение на Швейцария... А дефлацията я борят заради световната икономическа криза. Неточно и тенденциозно си разгледал фактите в статията, която цитираш. Там се казва: "Швейцария стана поредната държава, която предприе мерки за борба с дефлацията, предаде EUobserver."

В заключение, да ти кажа и за златния стандарт. На света има изкопани 142 000 тона злато. Нека 142 000 човека имат по един тон. Какво да правим останалите?? Да ходим да умрем, щото парите свършиха? Ами като изкопаем ново? Ами ако трябва да ползваме златото, за да правим примерно микрочипове? Тези чипове ще струват цяло състояние, казвам ти...



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано27.07.09 23:31



Ами говори се за алтернативни на сегашните пари, главно под впечатлението, че лихвите са в основата на всичкото зло и всички проблеми. За мен проблем е, че футболистът Х получава 100 000 000 долара за един сезон, а не, че банките дават 3% лихва (не у нас, разбира се)...

Подобряване на икономиката не означава задължително увеличение на производството; означава плавно развитие без кризи и с по-равномерно разпределение на благата.



Тема Хахахахахахаха....нови [re: alvin]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано28.07.09 01:01



Златен стандарт няма в нито една държава по света, САЩ го премахват последни през 1971г.
И като казвам САЩ, нямам предвид Папуа и Занзибар.
Закачката с Кейнс оставям да виси като паметник на пенкилерщината ти.

Пълна глупост!
Да, през 1971 г. Никсън премахва златното покритие върху щатския долар.
Виж това:


Ето ти и една статия за сигурните инвестиции:

… и цитат от нея: “… валутни експерти съветват непрофесионалните инвеститори да влагат левовете си в трета по-сигурна валута. За такава се смята швейцарския франк, който е единствената национална валута със златно покритие.”
Както виждаш - швейцарският франк все още си го има това златно покритие.
А потресаващото ти незнание и липсата на елементарен стремеж първо да провериш верността на глупостите си, оставям да виси като паметник на пенкилерщината ти.
Та, да си повторим въпроса: Кейнс ли се намери да учи банкерите на света?

Как точно се осъществява една от основните функции на парите, а именно спестовната, когато се облагат с такса и човек избягва натрупването им? Как става съхраняването на стойността?
Ти май си се объркал заради обезпечаването на свободните шилинги с истински по банков депозит? Всъщност това обезпечение е било, за да бъдат приети свободните шилинги от хората: Ето, на – те имат покритие, не ви даваме просто хартийки!
… и не си схванал, че една от целите на тази система е именно да се избегне спестовната функция на парите и тяхното натрупване. За да се вкарват непрекъснато те в търговския оборот. За да се премахнат лихвите. За да няма печалби от нищо. За да няма инфлация.
И натрупваш не пари, а материални ценности.

1% такса върху единица разплащателно средство не е ли 1% месечна инфлация?
Това е то! Виж – този шедьовър на глупостта ти вече заслужава по-обстойно внимание.
Нека го разгледаме от двете му страни:
А. Формата. Таксата не е обезценяване (а инфлацията е именно обезценяване – заради прекомерно голямата спрямо предлаганите стоки и услуги парична маса). Всеки ден десетки хиляди българи заплащат такси на държавата, общините, съдилищата и какви ли не други учреждения. И данъци плащаме върху доходите си, вярно – не всеки месец, но не и само 1%.
Един си плаща 1% процент от получените свободни пари. Друг си плаща 10% плосък данък върху дохода. И ако първото наречеш “инфлация”, как ли би нарекъл второто? Вярно, и в двата случая се разделяме с някакво количество пари, и в двата случая после разполагаме с по-малко пари, отколкото сме заработили, но това в никакъв случай не ги обезценява.
Б. Сумата. Баси!
Добре, представи си, че живееш не във Вьоргел, а в Браунау, например. Получаващ заплата 100 нормални шилинга, но в Австрия има 1% месечна инфлация (а-бе, повече е била, ама хайде!). Какво става за една година:
1. В края на януари си получаваш 100 шилинга, но спрямо 1 януари те са поевтинели с 1% и сега струват колкото 99 тогава. С тези 100 шилинга в началото на месеца си можел да купиш стоки и услуги колкото за 99.
2. В края на февруари пак си взимаш 100-те шилинга, но спрямо 1 февруари те са поевтинели с още 1%. Сега струват колкото 99 шилинга на 1 февруари, но колкото 98.1 шилинга на 1 януари. Защото януарската инфлация не е изчезнала!
3. В края на март – пак 100 шилинга, но спрямо 1 февруари година те са поевтинели с още 1%. Сега струват колкото 99 шилинга на 1 март, но колкото 98.1 шилинга на 1 февруари и колкото 97.119 на 1 януари.
….
12. В края на декември – пак 100 шилинга, но спрямо 1 февруари година те са поевтинели с още 1%. Сега струват колкото 99 шилинга на 1 декември, но колкото 98.1 шилинга на 1 февруари и колкото 88.72 на 1 януари.
За една година си спечелил 1200 шилинга, но инфлацията ти е изяла около 76.2 от тях.

Живеещият във Вьоргел и получаващ заплатата си от 100 свободни шилинга обаче живее без инфлация и:
1. В края на януари си получава 100-те свободни шилинга и заплаща такса от 1% върху тях. Т. е. – 1 свободен шилинг.
2. В края на февуари си получава 100-те свободни шилинга и заплаща такса от 1% върху тях. Т. е. – още 1 свободен шилинг.
Това се повтаря 12 пъти, докато
12. В края на декември си получава 100-те свободни шилинга и заплаща такса от 1% върху тях. Т. е. – 1 свободен шилинг.
За една година е спечелил 1200 шилинга, но е заплатил за такси 12 от тях.

Е, ми…
Сега разбра ли защо си плочкаджия, а не икономист?

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 28.07.09 01:13.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано28.07.09 01:11



За Швейцария - какво да му гледам на едно неприето предложение?



Ето ти го швейцарския франк в дисекция:

Ето ти го и на руски, ако имаш проблеми с ангкийския:


В тая статийка, дето си я изкарал, пише за предложението и за мнозинството, но не и за необходимото мнозинство за промяна на швейцарската конституция.
А, бе... що не се обадиш на (02)942 01 00 или на (02)946 01 97. Това е посолството на Швейцария. Просто вдигни телефона и ги питай - ще ти отговорят! Много са любезни!

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 28.07.09 01:39.



Тема Вай, вай..нови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор alvin (orange)
Публикувано28.07.09 08:24



Тъпак беше, тъпак си остана. Досега ти четох глупостите през телефона, но почвам с теракола и фаянса. Ще благоволя да ти отговоря при първа възможност.

Вааар!

- няколко думи от читателя

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано28.07.09 08:54



че ние нали живяхме в такава икономика вече, не е кой знае какво






NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано28.07.09 09:29



Позволи ми да ти направя една насока за размисъл:
-защо реши, че златното покритие (в някаква степен) на някаква валута е синоним на нулева инфлация? какво общо има цената на златото, броя на кюлчетата в мазето на една централна банка и стойността на националната валута?
-Ако допуснем, че има необезценяваща се валута (златото) то КАК, и по точно - СПРЯМО КАКВО ще измериш нейната нулева обезценка? Чрез платина? Петрол? Чрез комплексен показател от първите 1000 жизненоважни суровини? Днес аз бих дал една трой унция за две овце, утре, при същите цени на злато и овце бих дал половин унция, защото вече имам 2 овце и повече не ми трябват?

На всички идеалисти-(пишман)икономисти в този форум - не е лошо да се разделите с понятия като "идеален газ" и "пълен покой" в икономиката. Дълго време в икономическите теории цареше хаос и разни сладури цвъкаха какви ли не теории, но с навлизането на иконометрията в практиката вече много неща са ясни. Не е нужно да се спори за тях, трябва само да се чете

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано28.07.09 10:06



е, ами в статията си пише черно на бяло че швейцарския франк не е обезпечен със злато. и в "златните" си времена швейцарския франк е бил обезпечен на 40%, а не на 100. от 2000та насам няма никаква връзка със златото и е съвсем свободен. към 2005та се твърди че покритието е на 20%.
The Swiss franc has historically been considered a safe haven currency with virtually zero inflation and a legal requirement that a minimum of 40% be backed by gold reserves.[4] However, this link to gold, which dates from the 1920s, was terminated on 1 May 2000 following a referendum regarding the Nazi gold affair with Swiss banks and an amendment to the Swiss Constitution. By March 2005, following a gold selling program, the Swiss National Bank held 1,290 tonnes of gold in reserves which equated to 20% of its assets.
разбира се, доколкото ти познавам мисленето, тоест това което имаш за мислене, едва ли тоя текст ще те смути.






NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано28.07.09 16:04



Изчетох цялата тема, намерих и това:

(Има и информация за австрийското градче).

Доста интересна тема се получи. Наистина, изписаха се сума ти глупости, но ценното в нея е другата гледна точка и съответните размисли.

Ще започна от експеримента във Вьоргл. Този експеримент не е показател за нищо.

1. Парите са били относително малка част от общия продукт на градчето, т.е. не са променили радикално икономиката. Цитат: "Градът си построява един мост, подобрява улиците и инвестира повече пари в обществени услуги." Казано по друг начин: едни пари са изляти в инфраструктура. То и ако сега се хванем и ги построим най-сетне тия магистрали, ефектът за държавата ще е подобен. Тарикатското на кметската управа е, че вместо да вземат едни заеми с лихва, те са се изхитрили да си държат парите на депозит, че и да накарат народа да плаща 12% годишно. Спечелили са двойно, бравос!

2. Дава се като някакво велико достойнство как парите са сменяли притежателя си почти 2 пъти на ден. Ами нормално, никой нормален човек не би искал да ги има в себе си. Само че трябва да се уточни че ускорения оборот на локалните пари е за сметка на забавяне на оборота на нормалните пари. И освен това, това е показател че тези пари не са били чак толкова много. Защото нормалния човек на заплата прави макс 1 оборот на месец (взима заплата и я харчи). За да се увеличи 40 пъти оборота значи трябва да парите да са минали през много хора. Или да броят и рестото за оборот. Имам и едно предположение, че като е наближавал края на месеца се е започвало едно пазаране: "ще ти взема тия хартийки обаче искам да ми платиш 50-60-70-100% от таксовите марки".

3. Написа се една глупост, че били "безинфлационни". И как аджеба, след като са обезпечени с нормални шилинги, дето ги мори инфлация? По-скоро са двойно инфлационни, освен общата инфлация имат още 12% отгоре.

Сега ще разгледам няколко по-общи казуса за приложимостта на подобно нещо:

1. Да приемем че имаме такса 1% месечно за ползване на парите и няма никаква инфлация. Ако някой реши да спести някаква сума, след една година тя ще е олекнала с 12%, т.е. ще може да си купи с 12% по-малко стоки. Я да видим какво беше в България предишните 2 години, когато имахме до 15% инфлация. Ако решиш да спестиш едни пари, то след една година парите ще са си същите, но цените ще са други, т.е. пак ще можеш да купиш по-малко стоки. В крайна сметка, правилно беше отбелязано, че ефектът на такса ползване ще е аналогичен на инфлация.

2. Както и да го сучем, без спестяване не може да се мине или поне аз не мога да си купя кола или къща от една заплата. Такса върху парите единствено ще принуди хората да спестяват в нещо друго. Най-подходящо е нещо малко, ценно и да не си губи стойността с времето, като златото. Следващият етап е за удобство хората да се разплащат директно със златни кюлчета, и т.н., и т.н.

3. Имаше изказана една глупост, че проблемът е че сега парите са стока, а преди не са били. А всъщност е обратното. В добрите стари времена парите са били късче ценен метал. Ако искаш го сменяш да нещо по-хранително, ако искаш си го претопяваш на пръстен. Всички правила са стоковото производство важат и за парите: ако имаш дефицит цената се вдига, ако имаш свръхпроизводство - цената пада. Казано другояче: дефлация и инфлация. Изобретение на новото време е хиперинфлацията. В добрите стари времена на златния стандарт тя просто е била невъзможна, но сега обемът на паричната маса се определя само от възможностите на печатницата.

В заключение само ще кажа, че според мен проблемът на сегашната икономика и на кризата не са нито лихвите, нито инфлацията. а спекулативното инвестиране (да не се бърка с рисковото). Това е когато се влагат пари в нещо само на база очакване за повишаване на цената. Примерно, купуваш акции не защото компанията дава 10% дивидент годишно, а защото очакваш след година цената им да се удвои. Или пък купуваш жилище защото очакваш цената му да расте с 20% на година. И тя расте, защото не си единствения, който го прави. Балонът се надува, надува, ама до време. Лошото е, че това поведение е в човешката природа и трябват бая строги мерки за да се контролира.



Тема Re:нови [re: Didimus]  
Автор firefox (пчелъвче)
Публикувано28.07.09 17:00



браво,

и за добавеното от теб, и за синтеза на някои от нещата, които бяха вече казани от други. темата наистина се получи добра (въпреки, че още ме гризе как не е маркирана като "оффтопик" :) )

ще коментирам само финалната ти част и то съвсем бегло:
не мисля че "трябват бая строги мерки, за да се контролира".
естествената "бая строга мярка" я преживяваме в момента - единственото, което е нужно е да се научим. ти самият спомена че хиперинфлацията е скорошна инвенция. подобен е и случаят със спекулативните инвестиции почиващи на неоправдани очаквания, които в краткосрочен план се потвърждават поради стадния инстинкт, но в дългосрочен - се провалят на база на зле анализираните фундаменти.

трудно е да се очаква "да се научат", тези които са излязли от спекулацията навреме - такива играчи само са реализирали печалба от акселерацията преди сриването и няма причина да не "искат пак". и все пак - голямата маса участници на пазара има шанс да се научи да не търчи след всяка подхвърлена топка и май това е :)

просто научаваме на какво ни е способен пазара, на този етап на развитие/свързаност. :)

Never attribute to malice what stupidity can explain.

Редактирано от firefox на 28.07.09 17:01.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Didimus]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано28.07.09 17:03



Малко не съм съгласен с изводите:

"В заключение само ще кажа, че според мен проблемът на сегашната икономика и на кризата не са нито лихвите, нито инфлацията. а спекулативното инвестиране (да не се бърка с рисковото). "

Всъщност, ще е много трудно да отличиш тн "спекулативно" инвестиране от останалото такова. Спекулантските сделки имат това положително качество, че постигат равновесие на пазара на финансови инструменти. Прословутото разминаване между финансовите пазари и реалния сектор се намалява именно чрез спекулантски сделки. Централната банка и държавата участват на този пазар именно със спекулативна цел - да поддържат стабилността на националната си валута, както и на държавните облигации.
(Какво всъщност е националната валута, ако не дългови инструменти на приносител? Самото име го подсказва...). Вярно, въпросните спекулации не целят директна печалба, а само стабилност на инструментите. Но това не значи, че печалби не се реализират, както не значи че спекулантските сделки са нещо априори зловредно.

"Това е когато се влагат пари в нещо само на база очакване за повишаване на цената. Примерно, купуваш акции не защото компанията дава 10% дивидент годишно, а защото очакваш след година цената им да се удвои. "

Ако компанията не дава 10% дивиденти, може да се предположи, че печалбата ще отиде за реинвестиране (увеличаване на капитала) и е съвсем нормално хората притежатели на акции да спечелят. Но това е едно вероятностно събитие, което значи че бъдещи събития определят дали една операция е рискова или спекулативна. Как регулаторен орган ще наложи превенция на нещо което ще се разбере какво е след години?

"Или пък купуваш жилище защото очакваш цената му да расте с 20% на година. И тя расте, защото не си единствения, който го прави. "

Повишената цена обаче повишава интереса на инвеститорите към бранша, влагат се повече средства в строителство и се строи повече (и по добре!). Хората купуващи жилища с спекулативни цели се набутват яко, което е всъщност най добрата санкция за тях - не се налага регулаторен орган да ги глобява и тн. А хората които просто искат жилище печелят.

Но между другото съм съгласен с теб - още в 4 клас трябва да се втълпява на децата, че който играе на спекулативни пазари, трябва да е готов да загуби всичко. Който го е страх да се опари, да не ходи в кухнята.

Също съм съгласен, че спекулантските сделки засилват колебанията вместо да ги тушират и могат да доведат до кризи без да има предпоставки за такива. Точно затова съществува едно чудесно нещо наречено парична политика, обаче ние (а и цяла Европа) си я завряхме някъде и се заковахме към еврото. Съдба...

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано28.07.09 17:21



радетелите за "нова икономика" всъщност не се интересуват от икономиката, както се опитват да изкарат, а от "справедливост". просто им бърка в гъза че хлебаря едва си покрива сметките, а борсовия спекулант живее във палат с басейн.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано28.07.09 17:29



Ами, да започнат война с курвите, те са повече от борсовите агенти и си живеят като цяло по добре...

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Хахахахахахаха....нови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано28.07.09 17:36



Това мнение е уникално даже и за Джимеца.
Така хубаво обвинява Алвин в глупост, а всъщност той сам е написал толкова много глупости, че не знам откъде да започна.
Затова, няма да се заяждам с дреболии, само за най-важните неща.

1. Формата.
Значи, имам 100 лева тоя месец, плащам 1% такса в края на месеца и следващия месец мога да си купя стока за 99 лева.
Иначе, имам 100 лева, след месец пак си ги имам, обаче междувременно цените са се вдигнали и аз за 100 лева ще купя стока, която преди месец е струвала само 99 лева.
Няма що, става дума за напълно различни неща.



Най-покъртително е сравняването на месечната такса с данъците.
Пояснявам: данъците се плащат еднократно за даден доход. При ДОД е при получаването на дохода, при ДДС е при харченето. Но - еднократно. Докато предлаганата такса се плаща ежемесечно и то не върху дохода, а върху спестяванията, което вече е на принципа на лихвата.

2. Сумата
Сметките на Джимеца показват само че е изключително некомпетентен в елементарни аритметични изчисления (думата математика е пресилена).
Най-фрапиращо е, че прави две напълно различни сметки:
- при тази с инфлацията смята какво би било ако човек не харчи нищо, а стиска парите цяла година
- при тази с таксите смята какво би било ако човек изхарчва всичко месец след получаването

Затова ще направя сметките коректно, обаче първо да дефинирам какво ще смятам.
Случай 1: постоянна инфлация, която води до намаляване на покупателната способност с 1% месечно (което е малко над 1.010101% инфлация месечно). Доходите са постоянни и не се актуализират съобразно инфлацията.
Случай 2: като предния, но доходите се актуализират ежемесечно с процента на инфлацията. Например, дребен търговец, при когото печалбата е в пряка зависимост от цените на продаваните стоки.
Случай 3: няма инфлация, но се заплаща такса 1% върху спестяванията. Цени и доходи не се променят.

Ще разгледам и двете крайности като поведение - харчене на всичко и спестяване на всичко.

Ако незабавно се харчи всичко:
Случай 1 - общо за годината се получават 1200, но поради намаляващата покупателна способност с тях се купуват стоки, които в началото на годината са стрували 1136.15
Случай 2 - общо за годината се получават 1268.96, но поради инфлацията за тях са купени стоки които в началото на годината са стрували 1200.
Случай 3 - общо за годината се получават 1200 и за тях се купуват стоки за 1200.

Ако всичко се спестява (1 година след първата заплата или 1 месец след дванайстата заплата):
Случай 1 - Получени са общо 1200, но те имат покупателната способност на 1063.66 отпреди година.
Случай 2 - Получени са общо 1268.96, които имат покупателната способност на
1124.79 отпреди година
Случай 3 - Получени са общо 1200, като махнем платените такси имаме налични 1124.79

И какво получихме:
Ако доходите постоянно се актуализират съобразно инфлацията, то няма никаква разлика дали ще има инфлация или такса.



Тема Re: Хахахахахахаха....нови [re: Didimus]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано28.07.09 17:53



Ти или лошо си чел, или като дявола - Евангелието.
За първия месец няма разлика. За следващите - има. И тя се увеличава с времето.
Да, тази таксата прилича на данък.
...Докато предлаганата такса се плаща ежемесечно и то не върху дохода, а върху спестяванията
Ти май така и не разбра, че тези свободни шилинги НЕ СА за спестявания! Няколко пъти го пиша!

И не смятам колко би имал, ако си стиска цял месец парите, а колко струва заплатата му в края на месеца (щото обикновено тогава се получава. ти кога получаваш своята?) спрямо началото на същия месец и началото на периода.

Si deus pro nobis, quis contra nos?


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано28.07.09 18:35



Аз бая поопростих някои неща и съм съгласен с част от забележките ти. Може и да не съм употребил спекулативно в смисъла, който очакваш.

Затова ще поясня:
Накой може да купува акции защото:
- му носят 10% дивидент
- дивидентът се реинвестира и реално цената на предприятието расте
- вярва, че компания ще има много успешен бизнес и вложението ще се върне с голяма печалба
... или пък защото:
- всички купуват от тези акции
- прочел е, че цената име се е вдигнала с 10% за 2 месеца и гледа да хване вълната

Докато първата група причини са водещи, всичко е наред. Обаче ако прекалено много хора започнат да купуват по втората група причини, то и цената започна да се отдалечава от каквато би била по първата група.
Проблемът на тази тактика е, че действа проциклично. Докато пазарът върви нагоре всичко е наред, но започне ли даже да се задъхва, то въпросът става кой първи ще се усети.

В момента на финансовия пазар има прекалено много стимули действащи проциклично (за инженерите: положителна обратна връзка). Стадният инстинкт само усилва действието им.



Тема ей го джима, ей го дванови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор alvin (orange)
Публикувано28.07.09 18:39



джимец, много е важно преди да започнеш да мислиш, да четеш внимателно. Както какво казва другия, така и линковете, които собственоръчно даваш (ти си комичен майстор в автоголовете с линкове, между другото).

Първо, ти не правиш никаква разлика между Златен Стандарт и златно покритие / златен резерв, което е видно от това ти мнение. За теб кейнсианското отричане на ЗЛ е в пълен разрез с банкерска Швейцария, където, видите ли, имало златно покритие!
Аз забелязах това и заявих, че Златен стандарт няма в нито една държава по света.
Златен. Стандарт. Няма.

Ти твърдиш, че това е пълна глупост. Т.е. смяташ, че Златен Стандарт има. В линка, за който и Зейфод ти каза, че си вкарваш автогол (който едва ли ще приемеш за такъв, разбира се, при теб мозъчната дейност си има собствени правила), пише, че покритието на златния резерв в Швейцария e 40% и датира от 1920 г., но през 2000 е премахнато и в момента съотношението е по-малко.
Къде тук е златният стандарт в Швейцария?
Ти не правиш разлика между Златен Стандарт като международна парична система и златно покритие / резерв в централна национална банка.



Златният стандарт, джимец, изчезва безследно с акта на Никсън през 1971, но дори и тогава по силата на Бретън-Уудс тази валутна система е съществувала в една по-особена форма. Същинският златен стандарт като валутна система на златен паритет изчезва доста преди това, за да отстъпи място на плаващите валутни курсове (каква е обратната връзка между тях, ти оставям за домашно).


Второ, инфлацията и примерът с 1% такса.
Какво написах аз:
1% такса върху единица разплащателно средство не е ли 1% месечна инфлация?
Какво имаме тук: 1% такса върху единица разплащателно средство (твърди се от вас, че е месечна) и 1% месечна инфлация. Месец-месец.
Ти ме оборваш с пример, който доказва (на кого? защо?), че годишна инфлация, характеризираща се с 1% месечен ръст в продължение на 12 периода е по-човеконенавистна от 1% такса.
Стига бе!?
Повтярям: аз говоря за месечната такса от вашия пример и за месечна инфлация. Защо изчисляваш годишна инфлация? И защо, хадвокате, я изчисляваш грешно?

Относно ‘критиките’ ти по отношение на:
А) Формата.
Сравнението на такса, с която се облагат чисти доходи под формата на пари в джоба с плосък данък, както и с каквито и да е други такси и данъци, е безпредметно и не заслужава да се обсъжда.
Че таксата не е обезценяване на валутата – не е. Никой не е казал, че е.
Идеята ми е, че в моя пример за месец инфлацията и тази такса ще имат аналогичен ефект и ще разполагаме с по-малко пари (както и сам си отбелязал) и че след месец разполагаемия доход от твоя пример ще е 99 франка и в двата случая (както сам си изчислил).
Кое точно не ти е ясно? Или държеше да ме светнеш какво е и какво не е инфлацията?

Б) Сумата.
Примерът, който даваш, е безсмислен, защото никой не е искал да сравняваш годишна инфлация с месечна такса, и неверен чисто логически, което само показва колко незапознат си с инфлацията и нейното измерване и ефект (както и със Златния Стандарт – все понятия, с които боравиш ‘умело’, докато громиш статуквото и чертаеш светлото бъдеще).
За да измериш инфлацията, се използва индексния метод. Нужен ти е базисен период и текущ период, както и някакъв сбор от стоки и услуги, чиито ценови равнища ще се следят. У нас, например, се ползва индексът на потребителските цени – някаква потребителска кошница с някакви стоки и услуги.
Да приемем, че и в Браунау е така (още повече, че взимайки за пример един град в дадена държава, не можем да ползваме дефлатора на БВП, да речем) и ти имаш достъп до данните за цените на стоките в кошницата.
Защо измервайки годишната инфлация взимаш за база ценови равнища от предходен месец и изчисляваш (грешно!) 12 периода, вместо да ползваш данни за предходна година, за мен е загадка. Пише ти се явно. Или въображаемият статистически институт не дава инфо?

Ако всеки месец инфлацията на база предходен месец е 1%, то за края на януари ще е 1% и ще ‘изяжда’ 1 франк в сравнение с края на декември; в края на февруари ще е 1% на база края на януари и ще изяжда 1 франк в сравнение с края на януари и 2% на двумесечна база, в края на март ще е 1% в сравнение с края на февруари и 3% в сравнение с края на декември (тримесечна база) и т.н. и т.н.
В края на декември ще е 1% в сравнение с края на ноември и 12% на едногодишна база.
В твоя пример вярното ‘изядените’ шилинги от общо получените 1200 на база ценови равнища от началото на януари (края на декември пр.г.) е 78.
Но както виждам, че е отбелязал и Дидамус, има много условности в тоя пример и като добавим факта, че е ненужен, спираме.

Можеш ли да сметнеш бързо колко плочки 20х20см са нужни за 11 кв.м. баня? С 3мм фуга и 1 см. застъпване със стенните в ъглите? Аз мога.

- няколко думи от читателя

Тема Re: Хахахахахахаха....нови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано28.07.09 19:25



Явно нищо не вдяваш. Таксата се праща в края на всеки месец върху всички налични пари. Защото за пари става въпрос, нали? Ако в края на месеца не си изхарчил някаква част от дохода си и решиш да го изхарчиш следващия месец, то това се нарича спестяване. А ако решиш да я изхарчиш след 2 месеца, то плащаш 2 пъти такава такса. Ако толкова много ти харесва да го наричаш данък, то тогава сравнявай с данък сгради.

Ок, съгласен съм че тези свободни шилинги не са за спестяване, а по-скоро са някакъв вид купонна система: на ти купоните, каквото вземеш този месец - ок, след това - гориш.

Само дето аз не пиша конкретно за тях, а как би работила една икономика ако се направи подобна парична реформа.

Ако целта на цялата идея да се унищожи спестовността, то вече имаме опит от преди 13 години. Тогава нямаше много смисъл да спестяваш, защото каквото не изядеш и изпиеш сам, го изяждаше инфлацията. А дали ще е инфлацията или държавна такса няма принципно значение.

П.П. Пояснение по методиката: В задачата става въпрос за харчене на пари. Няма значение кога и как си ги заработил. Иска се само:
а) да получиш някакви пари
б) да ги изхарчиш възможно най-бързо
в) ако в края на месеца не си се справил с б) то купуваш марки.
Та в моите изчисления годината започва с получаването на първия доход и приключва 365 дни след това.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано28.07.09 20:08



Това ли е целият ти отговор на моя пост? Защо игнорираш въпросите, на които не можеш/не ти е удобно да отговориш?

Жалко. Надявам се, да препрочетеш поста ми и да се опиташ да защитиш позицията си, или да признаеш, че не си прав (второто е по-лесно).

Ето ти още малко четиво:

http://www.servat.unibe.ch/icl/sz00000_.html - конституцията на Швейцария. Покажи ми, моля те, къде точно се споменава за златно покритие в нея, че не открих.
http://www.fame.org/HTM/Lips%20Freedom%20Is%20Lost%20in%20Small%20%2012%2023%2002.htm - анализ на това, как точно е отпаднал златния стандарт в Швейцария; по точно в секцията "How was the Swiss currency’s gold coverage abolished?"

Ще звънна и в посолството, ако има нужда, но бих го препоръчал първо на теб...

Успех!



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано28.07.09 20:53



"Точно затова съществува едно чудесно нещо наречено парична политика, обаче ние (а и цяла Европа) си я завряхме някъде и се заковахме към еврото."

Което, според мен, е едно много хубаво нещо - че се заковахме към еврото. Какво имаш да кажеш против?



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано29.07.09 08:58



Ама то какво да му отговарям на туй:
Единственото, което разбирам е, че общината е прибрала една тлъста сума от данък пари, при това БЕЗ ДА ПЛАЩА ДАНЪЦИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
Не си ли чувал, че в Австрия никога не е имало социализъм?


Не си ли чувал едно-друго за местни данъци и такси?
А за административна автономия?
Щото това общините да внасят в държавния бюджет местните си данъци и такси, а после да чакат субсидии от него, е остатък от соца. И въпреки изричните условия на ЕС, нашите не щат да го барат. Щото въведат ли го - София за 1 година ще се обезлюди почти наполовина.

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: FonManiac]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано29.07.09 09:35



Ами например, че нямаме реален капиталов и паричен пазар, което води до жалкото положение за всяко нещо да чакаме инвестиции отвън.

Но както казва лисицата - всяко зло за "добро". Безспорно е, че валутният борд има някои положителни черти. Например - независеща от политици (тройни коалиции) относителна парична стабилност. Не е малко, за нашата действителност си е направо икономическо чудо. За нормалните страни валутния борд напомня наморник на куче, което се разхожда из парка (или пък на девствен пояс с голям ръждив катинар, автентиката е много важна!). Нещо наложено принудително отвън с цел - дисциплина.

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано29.07.09 10:00



ми да, и какво от това? унизително ли ти се вижда? аз не страдам от илюзии за качествата на българите и хич не намирам борда унизителен. тоест намирам го, но не и незаслужено унизителен.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано29.07.09 11:27



Ще ти кажа какво намирам за унизително:
-Унизително е интелигентни хора да си мислят сериозно, че с някакви финансово-парични фокуси може да се постегне траен и значителен просперитет. Унизително е, че във форум фантастика се обсъжда подобна тема въобще!
-Унизително е, че търсим причината за социалната си действителност в световната конспирация, вместо в собствения си мързел, мърлящина и необразованост
-унизително е, че толкова много хора нямат елементарни познания и обща култура по социално-икономически-политологически дисциплини, но пък са чели какви ли не книги предлагащи какви ли не панацеи от икономическата криза

Естествено, нямам никого конкретно предвид, моля форумниците да не се засягат от гореказаното

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано29.07.09 12:12



по полека де, това мяза повече на емоционално избухване, не на отговор на въпроса за валутния борд.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема че какво и е оффтопското на тематанови [re: firefox]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано29.07.09 13:18



чиста фантастика






NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано29.07.09 13:33



извинявам се



Да не се взема на сериозно...

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор ladyMarian (Defender)
Публикувано29.07.09 14:17



"-Унизително е, че търсим причината за социалната си действителност в световната конспирация, вместо в собствения си мързел, мърлящина и необразованост "

БАШ!

"Така е в живота - довери се и ще те предадат, не се доверявай и ще предадеш сам себе си."


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Didimus]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано29.07.09 14:48



Абе тия свободни пари на които се плаща такса за ползването им са голяма глупост как може да сте загубили толкова много време да ги коментирате. То виждам напълно сте го оборили, но да напиша и аз нещо. Тоя експеримент би продължил един, най-много два месеца, след това всеки търговец би предпочел да си продава стоката срещу нормални шилинги, а ако продава за такива свободни (за които трябва да плаща такса) то ще е на по-висока цена. Ако една страна въведе такса за ползването на парите си населението и ще предпочита да спестява в чужди валути, ми то и сега има много страни по света в които населението спестява в чужди валути по буркани и дюшеци (при това без да има такса) и само губят от това (Б-я допреди десетина години беше сред тях). Да допуснем какво би станало ако всички страни въведат такса от 1% месечно за ползването на парите си, веднага се разбира че хората които спестяват за да си купят нещо ще са силно ощетени, но дали тези които предпочитат да живеят на кредит ще са облагодетелствани, ами като започнат да намаляват спестяванията то и кредитите ще намаляват и естествено цената (лихвата) им ще расте 20, 30 и нагоре проценти, купуването на жилища от средностатистическите лица от народа ще стане невъзможно, цените на жилищата ще започнат да падат и само богатите спекуланти ще ги купуват, поради ниската цена строителството на нови жилища ще спре и спекулантите ще искат все по-високи наеми. Абе таксата върху парите ще даде нови още по-големи възможности за спекулиране и няма да е нужно да си умен за да спекулираш а само богат, а за бедните ще стане още по-зле.


Сега ще отговоря на твоя постинг

цитат:

Аз бая поопростих някои неща и съм съгласен с част от забележките ти. Може и да не съм употребил спекулативно в смисъла, който очакваш.

Затова ще поясня:
Накой може да купува акции защото:
- му носят 10% дивидент
- дивидентът се реинвестира и реално цената на предприятието расте
- вярва, че компания ще има много успешен бизнес и вложението ще се върне с голяма печалба
... или пък защото:
- всички купуват от тези акции
- прочел е, че цената име се е вдигнала с 10% за 2 месеца и гледа да хване вълната

Докато първата група причини са водещи, всичко е наред. Обаче ако прекалено много хора започнат да купуват по втората група причини, то и цената започна да се отдалечава от каквато би била по първата група.
Проблемът на тази тактика е, че действа проциклично. Докато пазарът върви нагоре всичко е наред, но започне ли даже да се задъхва, то въпросът става кой първи ще се усети.

В момента на финансовия пазар има прекалено много стимули действащи проциклично (за инженерите: положителна обратна връзка). Стадният инстинкт само усилва действието им.

край на цитата



Ми аз виждам тука три групи причини:

- му носят 10% дивидент
- дивидентът се реинвестира и реално цената на предприятието расте

е разумно спекулиране, то е полезно за икономиката, приближава цените до реалните!!!

- вярва, че компания ще има много успешен бизнес и вложението ще се върне с голяма печалба

е хазарт, ако обичате да играете хазатни игри обаче това е по-добро за вас от тотото и лотарията, за икономиката са много полезни ако се занимават с инвестиции, но те са рискови инвеститори а не спекуланти, ако само спекулират са леко вредни за икономиката защото леко отклоняват цените от реалната им стойност (при положение че всеки сам за себе си преценява кой бизнес е успешен)

- всички купуват от тези акции
- прочел е, че цената име се е вдигнала с 10% за 2 месеца и гледа да хване вълната

е изключително глупаво спекулиране, извършващите го в 90% от случаите губят ако са обикновени граждани, ако са власт имащи може и със сигурност да спечелят но на обикновените граждани не се позволява такава спекулация (спомнете си как се взимаха кредити и кои можеха да си позволят да не ги връщат през 90години), това е изключително вредно за икономиката защото силно отклонява цените от реалните, то предизвиква цикличността, сегашната криза от такова спекулиране е предизвикана.
Някой по-горе беше казал че тези спекуланти само те губели, а обикновените хора печелели защото например ако купували жилища цената им се вдигала но това стимулирало и инвестициите в строителството, аз не съм съгласен, обикновените хора искат да си купят сега жилище а не след 10 години, и освен това тези жилища са скъпи дори обезценени наполовина и на една трета са недостъпни за обикновените хора, а от друга страна възпрепятстват строителството на евтини и удобни за обикновените хора жилища



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано29.07.09 15:06



"Ще ти кажа какво намирам за унизително:
-Унизително е интелигентни хора да си мислят сериозно, че с някакви финансово-парични фокуси може да се постегне траен и значителен просперитет. Унизително е, че във форум фантастика се обсъжда подобна тема въобще!
-Унизително е, че търсим причината за социалната си действителност в световната конспирация, вместо в собствения си мързел, мърлящина и необразованост
-унизително е, че толкова много хора нямат елементарни познания и обща култура по социално-икономически-политологически дисциплини, но пък са чели какви ли не книги предлагащи какви ли не панацеи от икономическата криза "



А какво ще кажеш за спекулацията извършена в Б-я преди няколко месеца от Данске банк, ми ако не променим съотношението лев-евро нагоре, те мъничко ще загубят горките.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано29.07.09 15:19



Каквото казвам за всичко което чувам за пръв път - нищо.

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано29.07.09 17:08



Данске банк продава облигации в Б-я в лева срещу 10% лихва гарантирани от Дания, левовете веднага ги обръщат в друга валута, те могат да си набавят парични средства срещу много по-малка лихва.
Тъпите български журналисти го представиха че щото левът бил стабилен, но ако си остане стабилен те ще трябва да платят твърде високата за тях лихва 10%, в Дания са по-ниски лихвите, а ако се обезцени лева ще платят с по-малко евра и ще спечелят много.



Тема он се е скаталнови [re: alvin]  
Автор alvin (orange)
Публикувано29.07.09 18:41



джимец, къде се покри? в темата "Моите любими разкази на Ивайло Иванов" ли?

Аз още чакам опияняващи речи и плътен текст, разясняващ кой глупав и кой не

Не че не е ясно, де. Пък и ти имаш навика като ти запушат устата, да се правиш, че не си я отварял.

Докато зубриш икономическа теория, ще наглеждам паметника на пенкилерщината ти. Не е нищо особено и току го насират гълъбите, но си е твой. И надписът му е на 4 езика!

Междувременно работя на промоция, лятна. Плащаш 10 квадрата лепене на фаянс, получаваш 11. Август съм на обект във варненско, помисли си.

- няколко думи от читателя

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано29.07.09 19:24



Човече, защо се правиш на глупав? Имам предвид, като по най-елементарен начин не пишеш по същество и отклоняваш темата? Какъв социализъм, какви автономии... Задал съм ти минимум 10 въпроса, на които ти нищо не отговори.

Признай си, че се изказа неподготвен, признай си, че не разбираш толкова от икономика, колкото - примерно - от история, и да затворим темата.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано29.07.09 19:51



То че е глупост - така си е, обаче изглежда правдоподобно на пръв поглед. Иска се малко знания и мислене за да се усети човек, че и да работи, то едва ли ще работи по-добре от сегашната система. А представянето му за панацея на икономическите ни проблеми си е глупост отвсякъде. За мен беше от полза - накара ме да се замисля за някои неща.

Лошото е, че темата се концентрира върху обсъждане на експеримента във Вьоргл. А всъщност този експеримент не съответства на идеите на Гезел. Те са за комплексна парична реформа. Вместо това в градчето просто са издали едни купони, изхитрили са се да спечелят двойно, веднъж от банкови лихви и още веднъж от допълнително облагане на прекараните с купони. Те определено не съответстват на идеите на Гезел за безинфлационни пари, защото са обезпечени с инфлационен австрийски шилинг, че и допълнително натоварени с такси. Резултатите са очаквани - никой не иска да има нищо общо с тях и гледа да се отърве максимално бързо.

Да се върнем към оригиналната идея на Гезел. Той предлага наличните пари да се облагат с 2.5% годишна такса, парите вложени на спестовен депозит да са освободени от нея, а ако някой вземе назаем да плаща такса за ползване, примерно също 2.5%. Твърди се, че такава система няма да има инфлация. Всъщност той предлага пълна национализация на паричната и банковата система, но няма да се занимавам с това.

1. Има ли принципна разлика от настоящата парична система?
Да речем, че имаме инфлация 2.5% годишно. Няма такси и лихви за пари в брой, имаме лихва по депозитите примерно 2.5%, лихва по обезпечените кредити около 5%. Сравняваме двете системи по реална покупателна способност и получаваме: Парите в брой губят 2.5% от покупателната си способност, парите на депозит я запазват, а разходите по кредитите надвишават с 2.5% покупателната способност.
Няма принципна разлика като пари, разликите са предимно психологически.
Но това е друга достатъчно голяма тема.

2. Отменя ли системата на Гезел лихвите?
Ами не. Дали ще наречеш едни пари дето ги даваш или вземаш такса или лихва принципно не променя факта, че даваш или вземаш пари. Единственият реален ефект на държавния банков монопол ще е изхвърлянето на пазарните принципи от банковото дело.

Има 2 тезиса в основата на цялата работа:

1. Държането на пари в брой ги изважда от икономиката и трябва да бъде наказано за да се върнат пак там. То и сега се наказва - от инфлацията. Дръж си парите под дюшека и утре ще си купиш по-малко неща от днес. Т.е. идеята е вместо да поощряваме връщането на парите в икономиката с лихва, да наказваме тяхното изваждане с такса.
Убийствената такса наистина би имала по-голям ефект, но само защото отрицателна лихва няма.

2. Концентрирането на много налилични пари в малко хора е лошо за икономиката и целта на таксата е да се избегне. Ми че то наистина богатите хора налични пари нямат, те държат всичко в къде по-високодоходни инвестиции. Наличност се държи само за оперативни нужди. Така че една такава такса не би променила нищо.

3. Предложената система ще доведе до безинфлационна икономика. До това би довел по-стриктен контрол на паричната маса, не самата система като такава. Освен това, при нормални обстоятелства лихвите нямат пряка връзка с инфлацията (достатъчно е да се видят показателите в България за последните няколко години). Парите вече може да са фикция, но са достатъчно реална фикция за да се държат като стока. Защо да се приема за нормално да плащаш за ползване на апартамент или кола, а да не се приема за нормално да плащаш за ползване на пари.
Лихвата - това е наем за ползването на парите. Съответно, нивото на лихвите се определя от пазара - търсене и предлагане. Инфлацията влияе само косвено - чрез желанието на участниците да компенсират с лихвата поне обезценяването на парите.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Kopo (тъп, но упорит)
Публикувано29.07.09 20:16



Маниака те е сритал за другите глупости, а как точно София ще се обезлюди, ако почне да си прибира директно в собствения бюджет събраните местни данъци?



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Kopo]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано29.07.09 22:26



" а как точно София ще се обезлюди, ако почне да си прибира директно в собствения бюджет събраните местни данъци?"


Толкова ли не можеш да схванеш, предполагам е искал да каже точно обратното България ще се обезлюди и всичко ще се струпа в София.



Редактирано от Aбcoлют на 29.07.09 22:27.



Тема FonManiac,нови [re: FonManiac]  
Автор alvin (orange)
Публикувано29.07.09 22:30



Дълго време липсваше от клуба, за съжаление, и вероятно си пропуснал дузини доказателства за начина, по който джимеца възприема интелектуалното общуване и споровете. Не съм сигурен, че трябва да ти развалям кефа, резюмирайки основните му похвати, маниери и етапи на развитие

Имам дългогодишен опит

Конкретните въпроси по слабите/комични пунктове на 'тезите' му са безрезултатни. Басове, клетви, обещания - при хадвоката не вървят.
Успех все пак

пс - мисля, че до няколко месеца (в зависимост от новите теми) ще се окаже, че завиждаш

- няколко думи от читателя

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано29.07.09 22:35



Робин писа: "Ще ти кажа какво намирам за унизително:
-Унизително е интелигентни хора да си мислят сериозно, че с някакви финансово-парични фокуси може да се постегне траен и значителен просперитет. Унизително е, че във форум фантастика се обсъжда подобна тема въобще!
-Унизително е, че търсим причината за социалната си действителност в световната конспирация, вместо в собствения си мързел, мърлящина и необразованост
-унизително е, че толкова много хора нямат елементарни познания и обща култура по социално-икономически-политологически дисциплини, но пък са чели какви ли не книги предлагащи какви ли не панацеи от икономическата криза

Естествено, нямам никого конкретно предвид, моля форумниците да не се засягат от гореказаното."
Не се засягаме, бе батка

Ама си прав, ша знайш. Ама виж, че има интерес към темата, отговори си защо? Та да кажа няколко приказки:
1. Не съм икономист и не ги разбирам нещата "издълбоко", това така, за свое оправдание. Може да съм надърдорил някоя глупост, моля за извинение. Но ми се струва, че имам познания, колкото да преценя, че фразата "Спекулантите не се обогатяват чрез лихви, а чрез спекула!!! С лихва не се забогатява" е 500% глупост. Пак казвам - според мене. Моля господа икономистите Робин, Копо и други, да се произнесат така ли е, или не е така. Фон Маниак, не се обиждай, не искам да те обидя, ей Богу! Може пък аз да не съм прав, нека чуем по-разбирачи. Значи, ако това не се разбира, какво да говорим за друго??? Тая фраза потъна и може да не сте я видели в многото изписано по темата...
2. Целта на занятието беше да покажа, че една финансова система може да се гради на различни /противоположни/ АКСИОМИ. И математик не съм, ама се надявам да ме разберете. Значи, според едната "аксиома" парите се натрупват в малък брпой хора и носят печалба само на тях. Според другата аксиома парите се разпределят по-равномерно и това облагодетелства повече хора. Задавам въпрос и няма да му давам отговор, мисля, че всеки може да си отговори, а именно: кой има ИНТЕРЕС от едната и кой от другата система??? Като просто момче си мисля, че банките печелят именно от лихвите, така ли е?
3. Косвено доказателство за полезността на лихвата - божият народ се занимава с тази дейност /спомнете си вица, дето купували F-16, ерго умници са и знаят какво правят, та хайде и ние да купуваме Ф-16/
4. Доколкото си спомням не книжниците, а лихварите са искали смъртта на Христос. Вън търговците от храма касае именно тях! Хипотеза: Понеже Ицето е първият ДОКУМЕНТИРАН комунист /може да е имало и други преди него, но не са "документирани"/ и са видели, че е човек, дето е наясно ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС и айде да го елиминираме /изтрием от лицето на Универсума!/
5. Император Октавиан е станал АВГУСТ защото точно през август е бастисал лихварите в империята и е стабилизирал икономиката. Тогава е убит и Цицерон... Трепани са "по списък"...
6. Спомнете си и един позабравен автор, който касае "темата" - Великият Шекспир. Във "Венецианският търговец" става въпрос за лихвари и потърпевши от тази убавиня. Та значи, като ЗАКОН ДЪРЖАВЕН, ПРИЕТ ЧЕСТНО И ДЕМОКРАТИЧНО, ако не се издължи Пенчо Курабийката на лихваря - дължи кило месо от собственото си тяло /пак повтарям, докато не се е забравило, ПО ЗАКОН/ и Пенчото се чуди от коя/кои части на тялото си да "погаси лихвата"... Кофти, нали? И ич биля не политкоректно. На Шекспир принадлежи и фразата "Парите, тази всеобща курва!" Ужас, разбираш ли, той направо комуняга ще да е бил...
7. Гезел е слаб икономист, това по моите скромни критерии. Стъпил е върху Прудон, който също е бая "бъгав" като автор. А тая работа с "експеримента" му може би я е взел от Египет? Не знам... Древният Египет е имал подобна система и е осигурявал целият античен свят с жито. Идват римляните - фраскат лихвите и ... дотук с житото. Може би и днес Египет не произвежда толкова жито, колкото в древността...
Пак ще кажа, целта ми беше да покажа друга "аксиоматичност" и, че няма такова нещо, като "безалтернативност", тя е за мързеливите умове балсам, да не аби нервни клетки и прочее. Срещу това ритам.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано29.07.09 22:41



Още малко да се поясня. Под спекула разбирам да купиш нещо за 1000 лв и в подходящ момент да го продадеш за 1200, примерно. Борсови спекулации - също. Лихвата си е АБСОЛЮТНО ЗАКОНЕН начин за обогатяване. Съответното лоби си го е издействало на ОБЩО И ЗАКОННО ОСНОВАНИЕ и цица ли цица... Та лихва и спекула са различни неща в моето разбиране. И двете водят до обогатяване.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано29.07.09 23:26



"Още малко да се поясня. Под спекула разбирам да купиш нещо за 1000 лв и в подходящ момент да го продадеш за 1200, примерно. Борсови спекулации - също. Лихвата си е АБСОЛЮТНО ЗАКОНЕН начин за обогатяване. Съответното лоби си го е издействало на ОБЩО И ЗАКОННО ОСНОВАНИЕ и цица ли цица... Та лихва и спекула са различни неща в моето разбиране. И двете водят до обогатяване."


Е и какво лошо има нещо на което производствената цена е 1000 лв. но не се търси в момента да го купиш за 1000 и да го продадеш после когато се търси за 1200, ми ако не го купиш може да спре да се произвежда.
Пък за лихвите, при нулева инфлация и ниска лихва 1-2% всички биха предпочели да живеят на кредит, ти да не би да искаш при инфлация да няма лихви, ми кои ще са тия глупаци дето ще спестяват.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Didimus]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано29.07.09 23:43



Да сега разбрах идеите на Гезел са много по-интересни и нямат нищо общо с тъпия експеримент във Вьоргл. Но мисля че им е минало времето, ми то сега може да функционира икономиката и без книжни пари, само с дебитни и кредитни карти.
А пък какво значи безинфлационни пари, технологиите се развиват и производствената цена на някои стоки пада, това дефлация ли е, някои суровини се изчерпват стават все по-редки и цената им се качва, това инфлация ли е.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано29.07.09 23:51



Генерале, всеки бизнес води до обогатяване, нали за това се прави.

Питаш от какво печелят банките. Печелят от разликата между лихвите по депозитите и кредитите плюс разните такси. Както и всеки магазин печели от разликата между цените, на които купува и продава.

Всеки, който разполага с някакъв капитал, гледа да спечели максимално от него. Ако от строителство има 50% възвръщаемост на година, а от производство на коли - 40%, то капиталът ще започне да се пренасочва към строителството. Ако обаче от банички може да се спечелят 80%, то ще се правят банички.

Като се хвърлят много хора да строят или да правят банички, конкуренцията се увеличава, цените и нормата на печалба падат. Тогава капиталът се пренасочва към друга област.

В дългосрочен план, такова поведение води до изравняване на нормите за възвращаемост между отделните браншове. Е, не съвсем. Защото има и риск. Нискорисковите бизнеси обикновено работят с по-малка печалба от високорискковите.

Това е същността на капитализма. А основните му принципи са:
- всеки има право да се стреми да спечели максимално в рамките на закона
- всеки има право да се ползва от това, което е спечелил
- всеки има право да разширява бизнеса си както и колкото намери за добре
- всеки разполага с парите и собствеността си както иска

Идеите на Гезел са любопитни, но нищо повече. Докато се спазват горните принципи, каквито и експерименти да се правят с парите, нещата ще продължат да бъдат каквито са. Всъщност, ако наистина се приложат тези идеи в рамките на капитализма, то най-прекарани ще се баш обикновените хора.

Ако ще говорим за нарушаване на горните принципи, то тогава вече става дума за съвсем друг строй, а това вече сме го преживяли. Не, благодаря.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано30.07.09 00:07



Идеята на Гезел е, чрез тази такса, да се наказва поведение, което изважда пари извън стопанския оборот. Парите работят само когато се използват за разплащане. Ако сложиш дадена сума на депозит в бурканбанк, то тази сума спира да участва в икономиката.

Той предполага, че когато няма пари извадени по този начин от икономиката, то ще отпадне нуждата от печатане на излишни пари за да компенсират недостига.

Таксата сама по себе си не премахва инфлацията. Идеята е по-скоро да се премахне дисбаланса между паричната маса и стоки, който е една от основните причини за инфлацията.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор firefox (пчелъвче)
Публикувано30.07.09 01:03



генерале, как можа да ги надробиш тея горните, направо главата ми не го побира



за спекулата и лихвите сигурно Благо сам ще иска да ти отговори, но не мога да се стърпя :) - много сте им се наплашили на лихвите, видно е. обаче като ще си говорим за норми на печалба, едно производство организирано в азия така че да си продава продукцията в първия свят с 300% печалба - ето това е спекула! и няма лихва, която дори бегло да я доближава тая доходност. та, да - от спекула се забогатява (бързо)

тва за Исус-комуниста - първия въстанал срещу лихварството и затова свидна жертва на еврейския заговор... боже! :) искрено се надявам да се шегуваш повече, отколкото изглежда на пръв прочит...

горе долу така стои и въпроса с Октавиан Август :) (всъщност месеца е кръстен на неговия епитет, не обратното)

но най ме възмути изопачаването на Шекспировия сюжет, честно! в пиесата няма венециански закон, който да задължава длъжника да плаща със собствена плът, каквото дължи в злато - съдът присъжда на кредитора сам да определи как да бъде възмезден за невърнатия кредит. играейки образа на "злия евреин" той посочва такъв нечуван откуп, но толкоз - сюжетът е хипотетичен, да не кажем направо фантастичен :)

и какво ще рече Древният Египет имал такава система? Веднъж месечно бирника е събирал такса на база на наличното имущество, вместо на регистрираното ли? чак пък толкоз да са били зле древните... ;)

Never attribute to malice what stupidity can explain.

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Didimus]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано30.07.09 01:21



"Идеята на Гезел е, чрез тази такса, да се наказва поведение, което изважда пари извън стопанския оборот. Парите работят само когато се използват за разплащане. Ако сложиш дадена сума на депозит в бурканбанк, то тази сума спира да участва в икономиката."

Е и какво от това нали централната банка може да напечата и пусне в оборот същото количество пари каквото е влязло в бурканбанк, е малък проблем е ако всички пари от бурканбанк се извадят в един ден и пуснат в оборот, но ако централната банка се стреми да поддържа стабилен курс това е невъзможно, докато другият вариант всички вложители да си поискат депозитите е възможен дори и при стабилен курс. Бурканбанк е безлихвен депозит в централната банка.

"Той предполага, че когато няма пари извадени по този начин от икономиката, то ще отпадне нуждата от печатане на излишни пари за да компенсират недостига.

Таксата сама по себе си не премахва инфлацията. Идеята е по-скоро да се премахне дисбаланса между паричната маса и стоки, който е една от основните причини за инфлацията."


Дисбаланса между паричната маса и стоки се получава от недостатъчното или прекомерно печатане на пари (по-често се случва второто) от централната банка.

Ако бурканбанк беше вреден най-пострадала щеше да е американската икономика, а това не е така, стотици милиарди долари има по буркани в други страни, а и тези долари които се въртят в икономиките на други страни за американската икономика са все едно в бурканбанк.
Бурканбанк е бил вреден когато парите са били златни защото са ограничено количество.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор Kopo (тъп, но упорит)
Публикувано30.07.09 07:16



Аз на Джимеца принципно трудно му схващам логиката в мислите. Всъщност обикновенно не успявам.





Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Kopo]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано30.07.09 08:32



цитат от Eugen
Не си ли чувал, че в Австрия никога не е имало социализъм?
Не си ли чувал едно-друго за местни данъци и такси?
А за административна автономия?
Щото това общините да внасят в държавния бюджет местните си данъци и такси, а после да чакат субсидии от него, е остатък от соца. И въпреки изричните условия на ЕС, нашите не щат да го барат. Щото въведат ли го - София за 1 година ще се обезлюди почти наполовина.


Ми тя логиката е много проста, ако местните данъци и такси остават по общините, в по бедните от тях където и без това няма работа като им отрежат държавните субсидии съвсем ще замрат, а София ще има пари и за завод за преработка на боклук да построи, и за улиците да оправи и т.н., а това ще отвори още много нови работни места, само че странно защо казва че София щяла да се обезлюди!!!





Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано30.07.09 08:43



Генерале, нямаш никакъв шанс да ме обидиш :). Прекалено добре се познаваме.

Защо смятам, че "Спекулантите не се обогатяват чрез лихви, а чрез спекула"?

В древността, както сам отбелязваш, лихвата е била един сериозен източник на печалба. Това е така, защото
- не е имало масово производство и търговия - фабрики и МОЛ-ове, където да се генерират големи печалби;
- не е имало развит капиталов пазар (много банки обвързани помежду си), съответно лихвите са били високи и местата, където можеш да вземеш - много малко (главно при евреите)
- инфлацията е била ниска, което допълнително е обогатявало лихварите.

Забележи - лихварите! В днешно време лихварите са заложните къщи и разни сенчести кредитни институции, които ти дават пари срещу 100% лихва и ако не си ги върнеш - режат крайници (ама не са евреи, щото евреите като умен народ отдавна са се изнесли към по-печеливши бизнеси).

Кока-Кола, Проктър и Гембъл, Формула 1, Макдоналдс - печелят много, много повече с легален бизнес, отколкото най-големите банки. Това го твърдя малко наизуст, ако на някой му се занимава - да намери данни за или против.

А спекула означава - да намериш нещо, което в момента е евтино, да го купиш и после да го продадеш много по скъпо за кратко време. Спомни си Джек Лондон - Белю Пушилката и неговата спекула с яйцата. Лихвата никъде не участва, само че нормата на печалба е фантастична. Спекула може да се прави със стоки, услуги, ценни книжа и т.н.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано30.07.09 09:09



начи, според едната "аксиома" парите се натрупват в малък брпой хора и носят печалба само на тях. Според другата аксиома парите се разпределят по-равномерно и това облагодетелства повече хора.Задавам въпрос и няма да му давам отговор, мисля, че всеки може да си отговори, а именно: кой има ИНТЕРЕС от едната и кой от другата система???
явно това е някакво неизвестно на мене значение на думата аксиома, но нищо, да отговоря все пак. ами от първата - почти всички, от втората - малко неоправно малцинство. казвам това, понеже като повечето хора тук съм живял и в двете системи. и понеже въпреки че във всеки един момент хората могат да изберат втората система на избори, те не го правят.
впрочем при втората система също имаше лихви, но нямаше спекуланти, явно идеята че спекулата има нещо общо с лихвата е поредната безлогична странност сред останалите безлогични странности, формиращи "справедливите" икономически модели.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Didimus]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано30.07.09 09:17



в дългосрочен пан печалбата се умножава по коефицента на риска (финансовия), така че наистина само реалната печалба играе, риска влиза индиректно чрез нея. ако говорим за друг риск обаче, примерно риск за здравето, то вече наистина води до отклонение в правилото. друго отклонение идва от трудността на бизнеса. може да е много доходно да се правят перални, но ако е трудно доходността ще е по-висока.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: firefox]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано30.07.09 09:33



И не само това - за не забравяме че самия Венециански търговец си е бил като правило спекулант! Купува едни неща от Индия, пък ги продава десетократно у европата, егаси мерзкия тип! На всичкото отгоре, когато получава заслуженото си наказание, съдът вместо лично да го заколи - поверява това зверство на бедния безправен евреин (който е напълно в правото си! да изпълни договора с нечестивеца!) и после с машинации го оправдава. Е тва ако не е световен заговор и доказателство на геноцида над еврейския народ, не знам какво е!
А после разни фашисти пишат по форумите, че евреите били зли и според техния морал може да се лъже и краде от неевреин. Е как да оцелеят, горките с такова отношение към тях, да ми каже някой?

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано30.07.09 10:04



Напълно си прав за бурканбанк. Той носи риск само ако много хора решат едновременно да си изтеглят парите от там.

Всичко опира до финансовата дисциплина в държавата и читавите регулации. Те водят до развит финансов пазар и нормално работеща икономика. Тогава и инфлацията и лихвите ще са на разумни нива и в разумни съотношения.
Но ако няма дисциплина и регулации, никаква такса не може да спаси положението.

Обаче, някои хора вярват че съществува панацея за икономическите беди. Но погледни кога Гезел е писал теориите си - в края на 19 век. Все по-популярни социалистически идеи, а историята още не е доказала тяхната несъстоятелност.



Тема Re:нови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор firefox (пчелъвче)
Публикувано30.07.09 10:35



забавно упражнение по ирония, но в каква връзка, все пак?
образът на евреина в пиесата е също толкова гротескно преувеличен, колкото се опитваш да изкараш имагинерната му защита :)

Never attribute to malice what stupidity can explain.

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Didimus]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано30.07.09 10:52



според мен дори да се измисли социално-икономическата панацея, не бива да се прилага. представям си едно общество в което всички хора са доволни и щастливи, трудно ми е да повярвам че в дългосрочен план ще запазят прогресивност и/или жизненост. вероятно просто ще бъдат размазани от народите които не са въвели панацеята, а ако няма такива ще се тръгне към бавен упадък, докато панацеята престане да функционира и наново се възцари градивна варварщина. впрочем в много от развитите западни демокрации близък до тоя процес си тече и без да са съвсем съвършенни.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано30.07.09 11:08



Сега ще направя една кратка студия, специално за Генерала, че се вбесявам от толкова много заблуди накуп. Дано не ме усети ЕхПешо, че духът на оня с брадата още скита из Европа...

І Какво е спекула, какво са парите, какво е лихва и защо тези неща ги има?

Парите, по дефиниция, са специфична стока, която няма директна потребитерска стойност (не се потребяват за някаква конкретна физиологично-психологическа нужда). Парите имат три генерални функции, коите ги правят стока - средство за разплащане, средство за натрупване и спестяване, средство за смятане. Има много стоки които в исторически план са изпълнявали тези функции - златни кюлчета и монети, овце, оръдия на труда, глинени плочки, хартийки, водка, горива и тн. Но откъсването на стоката от нейната потребителска стойност води до истинско развитие на тази техника. Парите са една абстракция. Нещо което го няма. В днешно време, около 85% от всички пари са всъщност електронни, записи в нечия база данни, върху счетоводна ведомост и тн - тоест, повечето пари не могат дори да се пипнат, камо ли да се ядат...

Поради споменатите три функции на парите, имаме и търсене на пари. А щом имаме търсене, то има и цена. Тази цена се нарича лихва (първи го е формулирал Кейнс). Лихвата е премия, заплащане за използване на нещо което НЕ Е ТВОЕ. Строго погледнато, всички пари са собственост на централната банка (ЦБ). Самото име - банкнота, показва, че парите са една записка в която се твърди, че банката ще изплати на приносителя нещо, най често злато или други активи на банката. Но това, естествено, никога не се случва, защото никой не иска злато (златото също не се яде!), а иска коли, интернет, хляб, курви, компютри, компот и тн и тн. В частност, може да иска и златно синжирче, но то няма нищо общо със златния резерв в ЦБ, тук златото се явява в качеството си на истинска стока, а не на пари.
Та лихвата е нещо което един човек дава на друг срещу ползването на определен ресурс за определено време. Същата схема я има и с овце - даваш на някого 10 овце за една година, той ги пасе, стриже, дои, но догодина трябва да ти ги върне заедно с приплода - тоест, връща ти 10 дърти овце и 5 агънца. Справедливо, нали? Все пак ги е пасъл и се е грижил за тях, но пък ако никой не му беше дал овце назаем, щеше да пасе точно патката си... с извинение за израза...



Абсолютно същата схема може да се направи с някаква машина/оборудване - аз ти давам поточна линия за хляб, ти си длъжен догодина да ми я върнеш, но поточната линия е износена, семерингите са за смяна, валовете имат луфт и тн. В евентуалния договор ще залегнат както накои разходи по поддръжката, така и някаква печалба. Защо иначе производителя на поточни линии ще дава на селянина безплатно такова оборудване? Нали и производителя плаща заплати, поддържа администрация, разходи от всякакъв тип, вложени в оборудването суровини и материали...

От тези примери следва един генерален извод - нито една стока не запазва стойността си във времето (всъщност, има изключения, като коняка, харли дейвидсън, римските керамики и тн, но това е изключение), дори парите с времето намаляват стойността си. Една кола струва 30 000 лв чисто нова, след година експлоатация струва 25000, а след 10 г - 2500, докато накрая я оценят на 250 лв за скраб и тя престане да съществува като стока с потребителна стойност. Парите не правят изключение. Ако днес 100 лв ние ги възприемаме като 100 лв, то догодина стойността им ще е 100 лв минус лихвите върху тези сто лева, но от днешна гледна точка. Тоест - дори при нулева инфлация 100 лв днес струват повече от 100 лв след една година. Най малкото защото трябва да чакаме една година за да си получим 100те лева, ако решим да се откажем от тях, заради лихва. Следователно е нормално, един вложител да очаква лихва върху вложенията си, понеже той СЕ ОТКАЗВА от притежаването на парите за даден срок и не може да удовлетвори нуждата си от пари. Уточнихме вече че има такова нещо като търсене на пари, Кейнс групира мотивите за търсене на пари в три групи, на който му е интересно - да потърси и прочете, много е интересно.

Какво обаче се случва, когато голяма маса от хора реши да се откаже от тази стока парите и я вложи в банковата система, а гадните банкери на свой ред дадат тези пари на бизнеса? Явлението се нарича мултипликация на паричната маса и ако няма регулаторен механизъм може да стигне до безкрайно раздуване. Също като във вица дето борците се хващали на бас кой ще изяде едно лайно - въртим тука едни пари... Да приемем, че такъв регулаторен механизъм има (наистина има!) и паричната маса се раздуе само 10 пъти! В икономика, в резултат на търсенето на пари, в резултат на лихвите, на всяка банкнота от 1 лв се появават още 10 такива. При това без прословутото печатане на пари от ЦБ, сочено от мнозина като източник на инфлация и социално зло. Но 10 пъти по голяма парична маса означава 10 пъти по голямо търсене на стоки и услуги, което води до увеличаване на цените на стоките и услугите (закона за търсенето и предлагането). А увлеличените цени на стоките и услугите са ТОЧНО дефиницията за ИНФЛАЦИЯ

(Необходимо уточнение - инфлацията е именно нарастването на цените на стоките и услугите. Повече пари в икономиката може да имат, може и да нямат нищо общо с това явление. Възможна е права, нулева и обратна връзка между паричната маса и инфлацията. Моделът е много сложен и комплексен, затова никога не се дава като твърда зависимост, един вид - че едното води до другото)

В дългосрочен план обаче раздуването на паричната маса, лихвите, търсенето и предлагането на пари и стоки постигат равновесие. Много интересен пример е дебюта на еврото като пари. В началото беше два долара за евро (мокрите сънища на банкерите от ЕЦБ), после долар за евро (слабо търсене), сега е долар и нещо (равновесие и стабилно търсене на тази валута). Идеята на една централна банка не е да печата пари (това всъщност го прави друга институция, Монетен двор у нас), а да контролира този процес чрез тн монетарна политика. Идеята е, че чрез няколко типа операции и регулаторни механизми ЦБ трябва да обира колебанията в търсенето и предлагането на пари, така че да има стабилен и плавно нарастващ БНП. Страни като нас с валутен борд го духат и разчитат на стабилния курс на прикрепената валута. Което също не е лошо, но се отказваме от едни 10-20% БНП понеже сме туристическа дестинация и един изкуствено поддържан висок курс на националната валута би ни превърнал в доста успешни спекуланти на туристически услуги. Гърция преди да въведе Еврото беше една от най-скъпите страни в ЕС, но това е само привидно. Всъщност скъпа беше валутата им, не стоките и услугите. От тяхна гледна точка стоките и услугите са си с нормални цени, ненормални са тъпите туристи които си купуват камъчета от акропола за 3000 драхми, преди да сметнат колко франка-лири-паунда прави това всъщност.
Ингилизите също не са тъпи и ще минат на евро точно ДРУГ ПЪТ...

ІІ. Каква е същността на идеята на Бузел (доколкото я разбрах). Идеята е проста и елементарна - да се премахне една от функцията на парите, а именно - спестовната функция. На практика това е отрицателна лихва. Такова решение може да има положителен ефект когато има твърде скромно предлагане на пари, а търсенето е вяло (поради високи лихви, поради слабо търсене на стоки и услуги...). По дефиниция това е състояние на криза. Ако бизнесът не търси пари, значи здравата я е окъсал и не може да си плати цената за наемане на ресурса (лихвата). Ако обаче лихвата е ниска или направо отрицателна - как да не вземеш пари! Дават ти пари срещу по-малко пари, трябва само ловко да ги обръщаш в стоки или други еквиваленти на парите - овце, злато, глинени гърнета и прочие, които, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ - не са натоварени с отрицателна лихва. Което е донякъде хитро, защото така се стимулира и търсенето на стоки и услуги (НА ВСЯКА ЦЕНА!), което на свой ред води до увеличаване на производсвото на стоки и услуги и така икономиката преминава в от крива в нормално състояние.

Какво се случва в дългосрочен план?
Хората купуват като бесни всичко което може да се купи с пари, дори въпросните неща да не им трябват. До известен момент това е добре. В един момент обаче в банките няма влогове. В килерите на хората е пълно с какви ли не боклуци. Бизнесът иска още пари, за да отговори на нарасналото търсене, но пари няма. Никъде! В момента в който някой получи някакви пари (заплата например) те отиват за погасяване на вноски по кредити. Но банките спират да дават кредити, защото няма откъде да вземат пари. Изходите са два - или да се печатат нови и нови пари или да се вдигнат лихвите. В първият случай ще имаме хипер инфлация с невиждани размери. Огромни бит-пазари за неща които никому не са нужни, понеже хората имат нужда от истински пари (за да спестяват, за да си купят лекарства когато се разболеят, за да си купуват неща които не се вместват в една заплата). Стига се до състояние в което едно гърне се продава за стотинки, а хляба и зарзаватите струват число с много нули. Друг вариант е пълен отказ от парите и ориентирането към някаква резеврна валута - овце, петрол, газ, злато. Нещо, чието притежаване не ти образува загуби. Овцата можеш да я доиш, златото - да го скриеш, газта - да си я ползваш за отопление и да не плащаш на месния ТЕЦ. Или пък валутата на чужди съседни държави, които обаче не страдат от отрицателна лихва и можеш да отидеш до съседна Швейцария и Германия и да си напазаруваш. Подобно явление го имаше в Сърбия и Македония, в началото на демокрацията. Дойчемарки беше всяка втора дума по Илиянци и битака на Димитровград.

Заключение:
Ниските лихви (не непременно отрицателните) в определени ситуации (кризи, но и не само) могат да дадат смайващо добри резултати, но само в краткосрочен план. Нео-монетаристите (моят любим Фридман, колко е умен той!) доказват, че в дългосрочен план лихвите НЕ ВЛИАЯТ върху търсенето на пари, понеже други показатели компенсират тази нараснала/снижена цена за наемането на паричен ресурс - ако си вложил пари в банка, то получаваш лихва. Ако си вложил в стоки, то печелиш от инфлацията. Ако си вложил в недвижимости - печелиш от наемите и от промяната в цените на имотите. И тн.
Функцията на търсенето на парите, такава каквато я формулира Кейнс бива коригинара с доходността от други активи, тъй като в днешно време, прекалено много неща изпълняват ролята на пари и повишаването на цената на едно нещо води до успоредно повишаване на цената на друго нещо. Това което оказва влиание върху търсенето на пари е само разликата между доходността от пари и подобни-на-пари активи. А тази разлика, при стабилен растеж е минимална и клони към никаква.

Спекулантите изглеждат като мръсни гниди и паразити, но те , всъщност, са хора които поемат определени (премерени) рискове и изравняват търсенето на пари с търсенето на кредити, с търсенето на имоти, с търсенето на промишлени стоки, с търсенето на саксуални услуги, с търсенето на каквото още се сетите. Един вид - те са всмуканата мръсотия от вакума който поражда дисбаланса между основни икономически показатели, променили се по някаква причина. Но никой не може да вини спекуланта за това, че спекулира - вината трябва да се търси в съществуващия в иконовмиката дисбаланс, а не на хората които се опитват да го наваксат, печелейки от това.

Такава е логиката на играта, наречена икономика и предложения за драстично объркване на играчите не води нито до добри резултати, нито до нова аксиоматика, това си е същия набор от правила, различни са само входните данни. Надявам се да не съм бил досаден.

Да не се взема на сериозно...

Редактирано от PoбинoтЛokcли на 30.07.09 11:11.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано30.07.09 12:04



"начи, според едната "аксиома" парите се натрупват в малък брпой хора и носят печалба само на тях. Според другата аксиома парите се разпределят по-равномерно и това облагодетелства повече хора.Задавам въпрос и няма да му давам отговор, мисля, че всеки може да си отговори, а именно: кой има ИНТЕРЕС от едната и кой от другата система???
явно това е някакво неизвестно на мене значение на думата аксиома, но нищо, да отговоря все пак. ами от първата - почти всички, от втората - малко неоправно малцинство. казвам това, понеже като повечето хора тук съм живял и в двете системи. и понеже въпреки че във всеки един момент хората могат да изберат втората система на избори, те не го правят.
впрочем при втората система също имаше лихви, но нямаше спекуланти, явно идеята че спекулата има нещо общо с лихвата е поредната безлогична странност сред останалите безлогични странности, формиращи "справедливите" икономически модели."



Парите кеш и при двете системи са сравнително равномерно разпределени.
Това малко неоправно малцинство и при тази система доста добре се оправи.
Добре е че създадоха възможности за хората с високи доходи да си харчат и 'инвестират' парите. Не виждам нищо лошо в това да се строят жилища по 1000-1500 евро кв.м. за богатите, ако може и по-скъпи да строят да има къде да си инвестират парите, защото тези пари биха оказали мощен инфлационен натиск на пазара. Но защо се забранява на обикновените българи да си строят жилища по за 200 евро квадратния метър, докато обикновените роми си строят и по за по-малко от 1 евро квадратния метър

, без майтап виждал съм такива 'жилища'



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано30.07.09 12:14



че кой е забранил на обикновените българи да строят? баща ми си строи вилата съвсем сам и му излиза съвсем евтино.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано30.07.09 13:19



"според мен дори да се измисли социално-икономическата панацея, не бива да се прилага. представям си едно общество в което всички хора са доволни и щастливи, трудно ми е да повярвам че в дългосрочен план ще запазят прогресивност и/или жизненост. вероятно просто ще бъдат размазани от народите които не са въвели панацеята, а ако няма такива ще се тръгне към бавен упадък, докато панацеята престане да функционира и наново се възцари градивна варварщина. впрочем в много от развитите западни демокрации близък до тоя процес си тече и без да са съвсем съвършенни."

Какво общо има икономическата панацея за безкризисно развитие с това дали всички хора ще са доволни и щастливи?!!! А бе ти да не си Бил Гейтс, ама не си щото той не лежи на стара слава и пари, а продължава да се бори да става още по-богат, наскоро казаха че Майкрософт купували Яхо, ама аз пък ще си ползвам Гугъл.


Зейфод ти си като шопа дето казал не е важно аз да съм добре, важното е на Вуте да е зле, на теб ти трябва един катун мангали за съседи за да заспиваш удовлетворен и спокоен, че си по-добре. Апък аз ще съм неудовлетворен дори да съм най-богатия човек, не е необходимо да има криза за да се чувствам несигурен, ще искам да съм по-богат и още по-богат, ако може целия свят да притежавам. Кое е по-лошо и кое по-добро за развитието на социо-икономиката твоето поведение или моето.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано30.07.09 14:12



"че кой е забранил на обикновените българи да строят? баща ми си строи вилата съвсем сам и му излиза съвсем евтино."

Законно ли строи вилата, акт 16 има ли и още куп други погробности, знаеш ли колко лесно могат да дойдат от общината да му я бутнат.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Kopo]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано30.07.09 14:16



Ами... писал съм го веднъж по друга тема, поствам го отново:

"А сега – за Желю Желев. Селяните рядко се интересуват задълбочено от политика (абе те от какво ли, дето да не им носи видима материална полза, се интересуват задълбочено?). В тази област обикновено също им стига онова, дето “всички знаят” – че политиката е мръсна работа, която носи мръсни пари. Но тези мръсни пари се въртят в бизнес, който създава чисти работни места. Вашите. На които се получават чисти заплати. Вашите.
Та именно Желю Желев беше оня, дето още с първия си президентски указ отмени някогашното жителство. И ви пусна да клепате градската култура. Някои ще кажат – то така е по цивилизования свят. А всъщност не е точно така. Европейските страни имат силна социална политика и издържат милиони безработни. Срещал съм немци, белгийци, французи, дето са трето поколение безработни – и бащите и дядовците им не са имали работа. Но пичовете си почиват през лятото у нас на доста широка нога. Докато нашите провинциалисти не могат да си позволят да живеят в града без да работят. А работните им места са от парите на тая същата политика – дето е мръсна работа. Миналата година един смел журналист публикува разследването си, че около половината от фирмите, регистрирани в София-град имат някаква връзка с централната или местната власт. Половината от собствениците на фирми в София имат брат, сестра, син, дъщеря, зет, снаха, братовчед, баджанак, шурей, племенник, приятел, съсед, съученик, състудент, кум, кумец, девер, балдъза, етърва, чичо, стринка, леля, свако, любовница, съдружник и т. н. във властта – министър или заместник, влиятелен депутат или общински съветник, местен кмет, директор или друга важна особа от държавно ведомство. А всички тези фирми си имат работници. Така че тая мръсна политика създава работни места в София основно за вас, драги селяни.
Изходът се нарича финансова автономия на общините. С две думи – да се издържат сами – да внасят на държавата само дължимите държавни данъци, а не да внасят всичко в бюджета, а после да чакат субсидии от него. Бат Бойко веднъж се изцепи, че бил “за” – щото общината била внесла повече пари, отколкото после получила. После млъкна, де. И никога не го повтори – стана му неудобно, а и журналистите взеха да разпитват. Такава изцепка е много ефектна за такива, дето не се задълбочават. Виж – за другите… Защото престанат ли общините да внасят приходите си в държавния бюджета, няма да има толкова много пари за държавни обществени поръчки на фирми от София . Оттам – приходите на общината от данъци намаляват. А самата София разбира какво значи безработица. Обяснявам като за пред селяни: има примерно обществена поръчка да построи някаква сграда за държавно учреждение и някоя фирма я е спечелила. ОК, но сградата трябва да се проектира. Станаха две фирми. Но нали тия тухли, цимент, пясък – стрителят не си ги вади отзад: трябва да ги купи. Станаха три. Дограма – четвърта. Пета ще оборудва със санитарен фаянс. Шеста ще свърже сградата към водопроводната канализация, седма – към електрическата мрежа. Осма ще достави оборудване. Девета – офис консумативи. Десета ще снабдява с минерална вода. Единадесета – с кафеавтомати. Дванадесета ще поддържа компютрите и софтуера, тринадесета ще държи барчето… Всичко това става с обществени поръчки – а сградата е само една. Затова пък вижте колко фирми храни! Да не говорим, че обикновено те са повече – защото тоя, дето продава дограмата, също я купува отнякъде, доставчика на строителните материали не ги е произвел, а ги е купил, доставчика на компютри – също... и т. нататък. Повечето фирми в тази паяжина изобщо и хабер си нямат, че крайният потребител е държавата.
Изключи ли се обаче възможността държавата да прави отчисления от общинските бюджети за държавните си нужди – картинката се променя. Но я си представете примерно 30 или даже 20 процента по малко държавни обществени поръчки за строителство. Броят на фирмите намалява драстично. Едно държавно строителство по-малко – и 30-40 фирми не могат да се включат в играта. Още едно – още толкова. И така – примерно до 10. В много случаи играчите са едни и същи, така че приходите им от реализирани стоки и услуги намаляват. И какво се получава: По-малко пари – по-малко обществени поръчки. По-малко фирми-изпълнители. И подизпълнители. По-малко работници. По-ниско търсене на квартири. По-свито жилищно строителство. По-малко строители… и плочкаджии… И Алвин си купува еднопосочен билет за Смолян. А община Смолян също ще се издържа сама.
Всички европейски държави отдавна са въвели финансовата автономия на общините. Законът, който да я урежда, е сред задължителните закони, които България трябва да приеме. Такива са условията на ЕС.
И този път няма да могат да го усучат по килифарски, както е ставало с други закони: Инструкциите са пределно ясни: общините внасят в държавния бюджет САМО дължимите държавни данъци и НИЩО друго.
Остава само да чакаме какво ще стане със София... "


Si deus pro nobis, quis contra nos?


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано30.07.09 14:51



много вестници четеш.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано30.07.09 14:57



А защо си решил, че финансовата автономия на общините означава закриване на държавата? Ще се закрие само отделчето дето отговаря за превеждане на субсидиите на общините.

Със или без финансова автономия на общините, ако на държавната администрация и трябва учреждение, тя ще си го построи . При това най-вероятно в София, поне докато тя продължава да е столица.

Целта на финансовата автономия е финансирането на общините да не зависи от прищявките на правителството. Да не е като сега: кметът е наш човек - на ти 80-100% от ДОД, а защо не и отгоре. Не е наш човек - сори, на 'земи 30-40% и се оправяй.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано30.07.09 15:51



И аз като селянин не ги разбирам твоите мисли.



Ми като няма държавни обществени поръчки нали ще има общински обществени поръчки, не врат ами шия.
Каквито и да са поръчките държавни, общински или частни, в София ще е много по-лесно Алвин да си намери работа отколкото в Смолян, а пък в с. Мугла хич.
Тъй че примири се.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано30.07.09 16:04



Кви вестници, кви пет лева?!!!

Явно баща ти няма 'доброжелатели' да го 'похвалят' в общината.
Аз много се изненадах как Бойко посмя да бутне колибите на ромите, ма сигурно ги е компенсирал с мезонети, щот са многодетни и няма къде да живеят, но мен като ми бутнат къщата няма да ме компенсират защото аз има къде да живея.



Тема Re: FonManiac,нови [re: alvin]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано30.07.09 19:21



"Дълго време липсваше от клуба, за съжаление, и вероятно си пропуснал дузини доказателства за начина, по който джимеца възприема интелектуалното общуване и споровете. Не съм сигурен, че трябва да ти развалям кефа, резюмирайки основните му похвати, маниери и етапи на развитие Имам дългогодишен опит

Конкретните въпроси по слабите/комични пунктове на 'тезите' му са безрезултатни. Басове, клетви, обещания - при хадвоката не вървят. "

Айде бе, Джим, верно ли!? Аз мислех, че си сериозен опонент. Кръстоносци, едно друго...



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Kopo (тъп, но упорит)
Публикувано30.07.09 20:01



Джимец, тоя лаф може и да върши работа пред селяните, но все пак е смехотворно да го пускаш във Фантастика.
Само огледай какви глупости си писал - като се почне от "разследването" на смешния (според теб - смелия) журналист, мине се през поколенията социални търтеи от Западна Европа и се стигне до домораслите ти разсъждения относно индустрия и строителство. Не ти ли омръзна да си слаб клоун?



Тема певецът на българското селонови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор alvin (orange)
Публикувано30.07.09 20:09





Друго си е да цитираш известен форумен капацитет
Остави Желев, обществените поръчки и бюджетите на общините. Има конкретни въпроси към теб и отговори на твои разтърсващи бисери. Тях коментирай, джименце.

А дотогава си знаеш - паметникът на пенкилерщината ти си стои. На добра дневна светлина изглежда жалък като оригинала.

- няколко думи от читателя

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Aбcoлют]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано31.07.09 12:44



Естествено, че има и общински обществени поръчки.
Но с тази основна разлика, че за тях общините заплащат на изпълнителите от средствата, получени като субсидии от държавния бюджет.
А за държавните обществени поръчки все още се правят отчисления от внесения в държавния бюджет приход на общините. И строителства на сгради за разни държавни учреждения, агенции и пр., и ремонт на почивните им бази и за абсолютно всичко.
Сеткат ли отчисленията - намалява и работата.
И...

До Фон Маниак - звъннах на телефона в посолството. Един господин на приличен български с известна доза гордост ми разясни, че швейцарският франк е единствената валута в света, която ИМА златно покритие. Макар и не пълно.
Но явно за теб това е равно на нулево!
Колкото до локалните пари в Итака - наричат се "часове" и схемата е същата, като във Вьоргел.

Si deus pro nobis, quis contra nos?


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано31.07.09 13:02



Едва сега го видях!
Зейфод, борсовият спекулант не живее така!
Ти познаваш ли борсови спекуланти? През май се запознахме с един такъв. Англичанин. Беше тук на почивка. Почивка ли? Това беше човекът-лаптоп. Размени няколко думи - и се надвесва над лаптопа. Всъщност почти през цялото време с мен и жена ми разговоряше спътницата му, с която живеели съпружески. Тя караше и колата. Вярно, че беше Порше, но каква полза, след като друг й се кефи на волана?
Не го знам има ли яхта или басеин.
Тия хора живеят под страхотно напрежение. Щото във всеки един момент някой друг като тях може да ги прецака. И то много жестоко. Наивници като теб си представят, че щом като стресът им е голям, то си заслужават и големите пари.
Ами - не!
Нищо не заслужават.
Това не е стресът на хлебаря, за който говориш - ще се изкупи ли хлябът му, например.
Не е стресът на капиталиста. Дори не е стресът и едрия капиталист.
Щото всички те - от най-дребния занаятчия, до главния акционер на някой мегаконцерн, са се ориентирали да произвеждат нещо.
Бамааму - кварталните мутри също произвеждат услуги - охраняват магазинчета, складове и т. н. Друг е въпросът как заставят собствениците да купуват предлаганите от тях услуги.
А борсовият спекулант не произвежда нищо.
И стресът му е да го не изядат себеподобните му.
Така че борсовата спекула е вид обществен паразитизъм.

Si deus pro nobis, quis contra nos?


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано31.07.09 13:43



това ще да е бил портиера






NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано31.07.09 13:51



Адвокатите са още по-големи паразити, защото живеят от нуждана на хората да ползват правата и свободите си. Специална мафия създава законите така, че да са абсолютно неразбираеми и нелогични за обикновения грамотен човек.

Големи паразити са и счетоводителите - те живеят от една абсолютно измислена нужда от отчетност. На времето хората са били мъдри - всяка десета овца - за васала. Всеки калпак - по три дни ангария в месеца. Никаква отчетност, никакви паразити.

Паразити са и научните работници. На кой му пука какво има зад Алфа центавър? А и да му пука на някого, мен питали ли са ме дали искам да знам какво има там, че да ме облагат с данъци.

Системните администратори пък са най големите паразити - те нищо не правят, само живеят на гърба на бедните потребители, експлоатирайки вродения им страх към машините.

Военните също са паразити. Нито произвеждат, нито пазят. Екпроатират една архаична заблуда, че при война ще свършат нещо полезно. Друг път, първи ще търтят да бягат.

Интернет доставчиците са ОСОБЕН вид търтеи - живеят на гърба на сексуалната незадоволеност, предлагайки ефтино порно и сурогати, заместващи истинското общуване между хората.

Кого пропускаме... А! Големите производители. Те са малко по особен тип паразити - нарочно прават машините така, че да се чупят един-два месеца след гаранционния срок. Въпреки че с лекота могат да ти направят пералня работеща 30-40 години и кола дето се кара пак за същия срок. Имат си и своя мафия която непрекъснато измисля нови правила и норми, налагащи подмяната на едни коли и електроуреди с други. Свинщина казвам ви!

Да не забравяме и селскостопанския производител - продава развалени яйца и вмирисан кашкавал на гражданите, зарязва съдия изпълнителя в блатото, когато си изпълнява служебните задължения, не плаща данъци, протестира пред парламента, обръзувайки задръствания, реве че не му дават пари по САПАРД, а блокира пътищата с трактори за по 200-300 хил.лв и тн. На всичкото отгоре псува ЕС!

Да не забравяме и учителите: какво ги учат в днешно време не знам, но като погледна съвременната младеж тутакси си викам - увеличение на заплатите ли? Наааааааа!

За полицията само ще го пошепна, че малко ме е страх - и вашта мама и вашта мама...

Когото не съм го споменал - да не се притеснява, чувствата ни са взаимни.

Но съм сигурен че някъде, някога е съществувал социален субект който не е бил паразит. Това си е биологичен закон - не може само паразити да има, все върху НЕЩО трябва да се паразитира.

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано31.07.09 14:07



Адвокатите произвеждаме адвокатски услуги. Нищо не те задължава да ги използваш. И сам можеш да си пишеш договорите, и пред съда съм да си се яваваш... на твоя отговорност.
Законът задължава фирмите да водят счетоводство, но не и да си назначат счетоводител.
Научните работници изследват не само Алфа центавър.
Какво против военните, бе дезертьор мръсен?!
...

Si deus pro nobis, quis contra nos?


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано31.07.09 14:18



Произвеждате, трънки. И по точно - празни приказки... Ако имаше преобразувател от празни приказки към променлив ток, щяхте да сте основен играч в енергетиката.
А ти какво имаш против борсовия спекулант? Някой да те кара да използваш такъв? И сам можеш да играеш на борсата и сам да си живееш в стрес

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано31.07.09 14:28



е и кво? мислиш ли че ми пука за справедливост? аз съм човек прост, от висши ценности не разбирам.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор EugenVonHakenkreuz (кръстоносец)
Публикувано31.07.09 14:36



И то много прост!

Si deus pro nobis, quis contra nos?


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано31.07.09 15:48



мерси, мерси :)
малко форумници биха отказали тая титла връчена от тебе






NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано31.07.09 15:54



аз пък съм предател! да тай яд!

Да не се взема на сериозно...


Тема ай сянови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано31.07.09 16:51



прост е по-високо звание






NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: firefox]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано31.07.09 19:53



Спекулация е покупката, задържането и продажбата на акции, стоки,валута и други активи с цел печалба от флуктуациите в тяхната цена, за разлика от покупката им за употреба или доход (от дивиденти, наем и т.н.). Основната характеристика на спекулацията е, че тя търси промените на цената във времето за разлика от арбитража, който търси промените на цената по място на търгуване. Съвременното състояние на финансовите пазари позволява напрактика да се продават финансови активи без продавачът да ги притежава, което е известно като къси продажби и е силно спекулативна сделка.

Това пише в Уикипедията за спекулата. Организирането на производство с 300 или повече % печалба не е спекулация, според мене.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор PoбинoтЛokcли (ентусиаст)
Публикувано31.07.09 21:58



къса позиция се нарича когато заемаш пазарни позиции базирани на очаквания на даден актив да му се качи цената. Къса доларова позиция означава да продаваш евро или петрол. Късата доларова позиция е дълга евро позиция. Доколкото помня...

Да не се взема на сериозно...


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор firefox (пчелъвче)
Публикувано31.07.09 23:40



с което искаш да кажеш, че спекулацията с акции е по-малко доходоносна от лихвата ли? щото и да действаме по дефиницията, пак не е така :)

Never attribute to malice what stupidity can explain.


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: firefox]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано01.08.09 00:05



Не, Слънце.

Не знам кое е по-доходоносно, просто производството е едно, а спекулата - друго. Това исках да кажа. Не знам някой да свързва понятието спекула с производството, независимо от процента на печалбата.
А за Шекспир колкото и мътни и "неправилни" спомени да имам от пиесата, все пак мисля, че авторовото отношение към лихвата е ЕДНОЗНАЧНО и то не е в нейна полза.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: PoбинoтЛokcли]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано01.08.09 00:33



По скоро обратното:

Ти си на къса позиция за нещо си (примерно долари), когато ги продаваш, с очакване цената им да падне и да ги купиш на по-ниска цена

Дълга позиция е когато купуваш с очакването цената да се вдигне и да ги продадеш за повече пари.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано01.08.09 00:40



Я какво намерих от хора "извън форума"



Интервюто е от 16.06.2004 г..
- Кой според вас ни управлява всъщност?

- България се управлява от олигархия, клика, базирана извън страната, по-точно в Лондон. Тя е обединена около семейството на тъй наречения принц. Става дума за брокери, работещи в по-големите финансови акули като "Мерил Линч", "Соломон Брадърс" и "Лемън Брадърс". Държавата се управлява от инвестиционни, а не търговски банки, които се занимават основно със спекулации. Една от тях беше сделката с външния ни дълг, която според Светослав Гаврийски е донесла на България загуби в размера на 300 млн. долара.
Говорим за сделката, която министър Милен Велчев направи, обръщайки брейди книжата ни в еврооблигации и в резултат на това сега плащаме с по-големи лихви. С един удар този, който добре познава ситуацията на Лондонската фондова борса, е натрупал милиони само от тази сделка.

- Сигурно не сме единичен случай...

- Разбира се. От този тип е Сорос, който може за един ден да спечели един милиард долара от лихварски операции. Това са операции с така наречения лихварски капитал, който не се основава на производство или търговия, а единствено на спекулации. Неговата история е на библейска основа.

- Това не е много широко разпространено виждане...

- Да, анализ на Стария завет от такава гледна точка не е правен в българската литература. Но това отклонение от Божиите закони е старо. Отклоняването от Закона и преклонението пред Мамона, тоест материалното богатство на света, създава една олигархия, залагаща първо на лихварството, което противоречи на Библията, на Христовите и Божиите закони.

- Толкова ли е страшно това?

- Никой не се замисля какво е лихвата, примерно 12 процента. Но ако в продължение на 100 или 1000 години я плащаш, какво се получава!? Изчислено е, че ако една стотинка от Христово време бъде облагана редовно с лихва, само до ХVII век тя би се равнявала на земното кълбо, ако то беше от злато. Всяка стока, която се продава, вече е натоварена с лихва и ние сме се примирили с това, сякаш то е нещо естествено като слънцето и въздуха. Но не винаги е било така! Имало е и съпротива във времената, когато християнството е било силно, например при Константин, благодарение на когото във Византия не е имало инфлация или обезценяване на парите в продължение на цели 600 години! И така е било, докато Западът не е изпаднал в култа към Мамона. Изтокът винаги е бил пространство на духа срещу държавата на Мамона.

- Но ние сега сме тръгнали на Запад, нали така?!

- Дават ни за пример западните държави - Америка, Германия . . . Но знаем ли ние, че в Америка от десетилетия са забранени християнските символи на обществени места! Това е станало по искане на друговерци, които твърдели, че им се нарушава личната религиозна свобода. Щатите отхвърлиха Христовите ценности дори съдебно. Сега във връзка с гласуването на конституцията на Европейския съюз имаше голям спор дали той е организация от християнски държави. Франция и Белгия се противопоставиха и ето, че тези ценности не влязоха в идеологията на Европа. По този начин и двата компонента на Запада, към който се стремим, се отрекоха от християнството.

- Тогава към какво всъщност се присъединяваме ние?

- Към един неоезически свят, управляван от атеистическа олигархия.

- Как виждате бъдещето?

- Нещата ще бъдат хванати в ръце от тази олигархия, която се е помещавала на различни места в различните времена: във Вавилон, Амстердам, Лондон, Вашингтон.

Тя дирижира кризите, от които се облагодетелства. Например тази от 1929 година беше предизвикана чрез Федералния резерв. У нас не се знае какво представлява Федералният резерв, или казано за краткост ФЕД. Повечето хора мислят, че това е централната банка на Щатите. Но истината е далеч по-различна. ФЕД е основан през 1913 година от 12 банкери. Те създават организацията си в дните преди коледната ваканция на Конгреса. После чрез Федералния резерв, подкупи и лобисти група наднационални банкери поемат властта над целия свят и определят световната лихва. От една дума на шефа на ФЕД Алън Грийнспан зависят лихвените проценти, финансовият оборот в САЩ и света. Тази организация също така премахна покритието на парите.

- В какъв смисъл?

- Може ли някой да ми каже защо левът не е конвертируем? Нали сме прикачени към еврото? Гражданите не си задават този въпрос. Те трупат пари в евро, но не могат да си отговорят на въпроса защо еврото струва толкова? Няма такъв финансист или икономист, който да може да отговори на подобен въпрос. Всички те са страшно обтекаеми. Защо Русия има слаба рубла, при положение, че има толкова големи ресурси? А в същото време САЩ имат дълг в размер на трилиони долари и тяхната валута е скъпа! Щатите имат най-големия дефицит и би трябвало да рухнат като държава отдавна.

- Няма ли международни организации, които да внесат ред в положението?

- Ако САЩ бяха нормална държава, щяха да бъдат санкционирани от Маастрихт с рестрикции и тъй нататък, защото те всъщност произвеждат инфлация и я изнасят навън. Но откакто доларът през 1944 година стана световна валута, Щатите диктуват нещата. Нищо че банкнотите им са без покритие. Според Пол Глоувър САЩ са най-големите фалшификатори на пари в света.

- Има ли изход от тази ситуация?

- Да, това са локалните пари. Глоувър въвежда локалните пари по време на голямата депресия в Щатите и така много хора преодоляват кризата. Защото, ако споменатите финансисти решат да предизвикат нова криза, това означава моментално разоряване на милиарди хора. През 1929 година в САЩ се появяват 8 300 000 безработни, десетки хиляди банки фалират. Днес всичко ще бъде по-страшно, защото световната икономика е построена върху кредитите и лихвите.

- Това важи ли за България?

- Все повече! Но ние все още сме ориентирани към това да имаме собствен дом, да затваряме буркани и да гледаме животни.

- Но все пак тези дни съобщиха, че през последните 12 месеца българите са изтеглили над 400 милиона лева кредити и това е абсолютен рекорд!

- Съвсем ясно е, че олигархията няма интерес ние да си останем независими от техните лихви. Спомняте си как американската посланичка Ейвис Боулън ни критикуваше, че сме имали прекалено много жилища. Защо сме се оплаквали, това не трябвало да бъде така! На Запад само около 10 процента от хората имат собственост. 1 - 2 групировки държат всички жилища и ги дават под наем. Вече искат да принудят и българския собственик да си продаде имотите, като ги облагат с високи данъци. Така те ще ни принудят да влезем в системата, да зависим от фирмата и от банката.

- Какъв е изходът?

- Изходът е да имаш собствена земя, да не зависиш от "Билла" и "Метро", както казваме, да си направиш тамазлъка. Това ще бъде голямата битка! ЕС ще ни каже как да гледаме животни, как да въртим земеделие. Българинът ще иска да продължи да гледа животни дори край морето, а не да строи кораби като гърка.

- Според вас, ако сега се проведе референдум, ще надделее ли така нареченият евроскептицизъм?

- Надали. Леко, но ще преобладават оптимистите. Такива сме ние. Българинът си купува с два номера по-тесни обувки, за да му стане хубавичко, след като ги събуе. Казваме си, все пак нека да влезем, пък ще му мислим после. Като ти въведат обаче сто хиляди изисквания към това, как да гледаш зелки, най-вероятно е да се откажеш.

- И после вече ще е късно...

- По-добре късно, отколкото никога! Евроскептицизмът вече е и европейско явление! В италианския кабинет Умберто Боси обяви, че Евросъюзът е сталинистка, болшевишка система. В Западна Европа се очаква в местните избори да вземат превес все повече антибрюкселски партии. Докато тук българинът продължава да се надява, че не може да няма съвсем никакъв гювеч. Казваме: "Ти мен ме пусни да пътувам из Европата, пък ще видим какво има да става!" Ние пък казваме: "Кой, аз ли бе!", като си мислим, че все някак си ще ги надхитрим. Ние сме приспособими, хитри, но системата си работи от хилядолетия. Така можем да изпаднем в ситуацията на оня, който трябвало да избира между това, да изяде 100 тояги, да изяде 100 килограма сол или да плати 100 жълтици. Така той се отказвал на 50-та тояга и на 50-ия килограм сол, след което пак си платил стоте жълтици.

- Това ли е българското бъдеще?

- Да, защото системата ще настъпва. Да, защото българинът няма навици да се съпротивлява. Тук всеки се спасява поединично. В един момент тук ще останат само цигани и пенсионери, а те не се съпротивляват.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано01.08.09 00:46



И още:
Тъпата пасмина икономисти по света не може да разбере, че държавата, нацията, която ще спечели каквито и да е битки:
финансови, расови, производствени, военни, сексуални, кулинарни и медицински битки е тази, която има най-голям
човешки потенциал. Не говорим за шепата хора с куфарчетата и червените бутони, които могат да направят 90% от Земята пустиня само за няколко дни, оставяйки себе си в един радиационен свят и отглеждащи изродените си внуци в бункера.

По отношение на пазарите няма никакво значение кой от коя марка идва. Парите не се интересуват Coca-Cola ли е или Mercedes.
Ако няма депа, в които да се задържа натрупаният валутен излишък от спекулативното лихварство (или да се изнася производство), света ше циркулира в инфлационни кризички през няколко години.

Ако в света се пуснат всички заявени пари по задължения, кредити, реални пари в обръщение, те ще могат да купят цялата планета най-просто казано. Погледнете например пазара на недвижимо имущество у нас.
В него са заявени толкова много пари, каквито реално няма в държавата. Защото парите идват доста след наличието на собствеността и те са нищо повече от размяна на доверие.
Аз ти давам 5 лева, ти ми се доверяваш за прасковите, които си произвел и вземаш тия 5 доверени лева. Със същите 5 лева
някой ще ти се довери за торта или фиданките, които е произвел. Така ти ще му ги дадеш. Той пък ще отиде при хлебаря, който
пък ще му да де хляб и храна за тия 5 лева. после пък той ще ги довери на някого другиго и така докато свят светува.

Проблемът идва тогава, когато една определена група от хора, по заръка, разбира че парите също могат да бъдат третирани като стока, КОЕТО е АБСУРД. А именно да търгуваш пари с пари, за пари! Това е така нареченото освобождаване на парите от това те да бъдат покрити реално с нещо от производството, ресурсите, благата. Като в основата на всичко стои ресурсът.
Ако нямаш ресурси си беден или роб. Ако имаш ресурси си богат или ще бъдеш убит, най-малкото въвлечен в някаква война.

И така, ако аз утре кажа че имам сигурен бункер, блиндиран, издържа на земетръс от 6 на 10 степен по скалата на Трусов и
там гражданите могат да слагат пари които не могат или не искат да доверят някому за стоката му, аз ще се видя с ресурс... пари!
Ресурс, защото за мен именно доверието на хората се превръща в ресурс. Нещо което е записано в Библията като заръка към евреите да се занимават с лихварство и такъв род търговия. Като особено важен елемент от това е заграбването на реалния
ресурс, когато веднъж е окован ресурсът доверие на хората.

Това става много просто. Не всички хора на земята ходят по петрол или кой знае там какъв ресурс. Но всеки чобек иска да прави
нещо в този живот, да направи нещо... най-малко децата си да отгледа. Не жели пък да започне някаква заетост: например да прави компютърни мишки (примерно). Тези иницаитиви се сменят с времената и научно-техническите постижения. До вчера са били ковачи на сърпове и гребла, днес са дизайнери на комбайни, трактори, които пък се нуждаят от друг ресурс и така други интереси.

Болял ли ги е фара сащците за ТЕХНИЯ си петрол под арабските пясъци преди 150 години... Еми не ги е болял!
Обаче я как се сменят приоритетите за няма и век време! А?

Затова когато ти трябва ресурс (който ти нямаш) най-лесното нещо е да вземеш от онези които търгуват с доверието на хората.
Банките! Дори и те самите ти го предлагат, но срещу познатата (или по-скоро не толкова добре познатата дори от икономически гурута лихва). Но за какво им е тя?! Та ти просто искаш да вземеш пари, които да влееш като доверие на хора, които да си ги заработват и така да произвеждат нещо, което хората пак с пари да купуват и всчики вкупом пак да влагат в същата банка, от която пак всички вземат срещу съгласия да ги върнат с допълнение. Изглежда сякаш всички си взимаме от всеки и всеки от всички и всички си дължим по нещо отогоре. Да, но всъщност не е така!

Всички дължим отгоре на банката. И когато огормна част от населението е влязла в този кръг на доверено доверие (тавтологията е повече от необходима тук) и дължи по нещо отгоре като доверие на банката, банката казва на даден свой довереник - ние ти се доверихме, но ти не изпълни обещанието си да ни довериш повече и затова вземаме това, което имаш или това което си заявил като материална собственост за нашето доверие към теб. Често това имущество или доверие на трети лица, които също биват провлечени в Голямата игра.

Стига се дори до абсурдите в които това доверие не се нуждае и от пари всъщност. Това е така нареченото банково прехвърляне. Пешо иска пари от банката за да направи кебапчийница на гарата, за да се хранят хората там. Освобождава се сумата и Пешо започва да търси материали за това си начинание: строителни, интелектуални (проекти, решения) норамтивни (разрешения, актове, такси, наредби).Банката казва, прехвърляме ги към сметката на X в Y. Дори ще ти препоръчат цялостно решение на проект, в който най-често всички са под юрисдикцията на самата банка, или нейни клонове, под клонове, фиданки листа и пъпки. Когато нещо не се върне по лихвата губиш дейноста или собствеността в полза на банката или ти се полага още повече лихва. И ти се съгласяваш. Все пак добрите банкери са ти дали пари! Сомо че кога ги дадоха?! И не се ли връщат постоянно при тях.

Ще кажете, но как ще живеем без лихва. Та тя се преподава в Университетите!!!
Без лихва всеки ще се принуди да държи спестяванията си в буркан-банк! Аз затова отивам и внасям парите си.
За да ми тече лиохва отгоре и те да се умножават според коефициента си, а аз да си пия коктейл на карибите. Колко наивно и ДОВЕРЧИВО. Ти си внесъл милионче и очакваш след година да е станалмилион и сто хиляди приемрно. И така предварително ако си подсигурил и сум аза едногодишен харч, следващата година като изтеглиш стоте хиляди за да живееш и следващата година с тях, пак ще ти останат един милион и после пак и пак и пак... Друг е въпросът че тези пари които харчим винаги отиват някъде, после пк някъде, нонакрая все в банка. Няма къде другаде.
Излиза че банките са паричкомотора, а горивото са парите, с тази разлика, че банката е един вид перпетуум мобиле и дори нещо повече - тя изкарва повече от това което си внесъл.
В света на парите това е познато като инфлация или финансова криза.

Винаги съм се питал какво ще направят хората ако изведнъж парите изчезнат?! Няма ги!
Значи че паричко-мотора спира работа. Тогава най-сетне хората ще могат да проумеят колко недоверчиви един към друг са, та чак кътат доверието си в банки един от друг, пък те да оперират с отношението им като доверие един към друг.

Е, тогава неразбирателството е в кърпа вързано. Ама какво ще работят банкерите и икономистите, ако няма банки?!
Много просто. Ще се грижат за чистотата на природата и отношението на хората един към друг.

Глупав свят.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано01.08.09 00:58



Я па я! И по-големи щураци от нас има, не сме ние най-големите!

Лихвения %


Един от корените на Злото.
Един от най-рафинираните инструменти за перфиден контрол

Съвременният капитализъм, или това което ни се пробутва за капитализъм, води началото си от така наречените Велики Буржоазни Революции в Европа: Английската, Френската и Руската революции.
Заслужава си обаче, да направим известни уточнения.
Ние категорично не сме съгласни с квалификацията на трете революции като буржоазни.
Буржоазията не е над национална категория - тя винаги е била само английска, френска, руска и т.н. Внимателния анализ на степента на развитие на националната буржоазия и в трите империи ни дава основание да твърдим, че са налице съществени различия, че пропускаме нещо важно, доколкото и трете революции са реализирани по сходни модели и имат подозрително еднозначни резултати.
Ако изходим от позицията, кому са били изгодни тези революции, кой ги е замислял и планирал, кой стои зад съсредоточените ресурси (материални и човешки) и най-вече реализацията им, нещата си идват на място и намират своята социално-историческа логика.
На това основание, някой би нарекъл тези революции "Велики Еврейски Революции", но няма да е прав, защото под етикета на евреи, ще открием Хазарите - приелите талмудизма и представящи се за евреи азиатски пълчища, наследниците на разгромения Хазарски каганат.
Да използваме като илюстрация развитието на революцията в Англия. Това което очакваме да намерим е, че не свободния пазар или търсенето и предлагането, а именно лихвения процент е заложен във фундамента на това което днес ни карат да наричаме капитализъм.
За да примири противоречията раздиращи феодална Англия, монархът е принуден да създаде писани правила за устройство на страната и се появява "Харта Магна", предвестникът на западно-европейските конституции. Харта магна регламентира нови стопански отношение и сглажда противоречията между Кралската институция и Аристокрацията, зараждащата се Буржоазия и поданниците. Интересно е да се отбележи, че в хартата са заложени и ограничения за стопанския статус на евреите (разбирай хазарите), заселили се в Кралството.
Тук обаче, трябва да направим една много важна и съществена уговорка.
Творците на Харта Магна, несъмнено високоинтелигентни хора, не са отнесли ограниченията към същносттта на дейноста лихварство (разбирай финансиране), а към етноса единствено проктикуващ такава дейност - евреите (хазарите). Днес можем да се отнесем с разбиране към тази "грешка", само ако си дадем сметка за културно-религиозните различия, между местните християни и пришълците евреи. Ще припомним, че по онова време, лихварството се е считало за неморално и противоречащо на християнските религиозни догми, от една страна, а практикуването на физически труд и изобщо с участието в производство, някак си невръзващо се с морала и религията на евреите. Факт е, че в последното издание на Статистическия годишник на СССР, за Еврейската автономна област, в графата "Всего рабочих еврейского произхождение" беше поставена цифрата 1 (един). Злите езици, дори твърдят, че евреин с брадва или кирка не можело да се намери, дори в създадените от тях Гулаци в Съветския съюз.

Но да се върнем на ограниченията. Защо се е налагало, още тогава, в ранните зори на капитализма, да се залагат някакви ограничения? Отговор може да се намери, както след Реформите на Кромуел, така и днес.
Аполозите на капитализма, винаги са изтъквали ценности като "свободен пазар", "пазарни механизми", "равен старт", "лична инициатива", "равни възможности без оглед на произхода" и прочие, които не струват и пукната пара при наличието на лихвения процент, като изначална превилегия.
Един от първите актове инспирирани от Кромуел е принципното решение за отговорноста на Кралската институция и нейната собственост - земя, природни богатства, поданиците (с тяхната собственост бъдещите данаци и пр.), такси - при финансови трансакции и т.н.
Учредена е Bank of England - частно предприятие. На банката е дадено правото да издава собствени заместители на реалните пари.
И тук стигаме до въпросния лихвен %.
За Заемните пари е фиксирана величината от 3%
Доколкото от производството, местните лица, годишно са можели да реализират средно около - 4% прираст на капитала - изглежда приемливо и като че ли справедливо.
Справедливо и равнопоставено ако не беше следната задкулисна уговорка:
100 паунда в злато, като реален капитал,
са "законно" основание за отдаването в кредит
в размер от 1`000 паунда.



Bank of England, London
Ако направим елементарни елементарни пресмятания, ще получим следното:
Един местен производител при вложени в производство 100 паунда,
в края на годината получава при 4% годишен прираст, само 4 паунда прираст на капитала си.
100 паунда -- 104 паунда
Един лихвар, пардон - банкер за своите 100 паунда капитал в злато, при годишен прираст от 3%, ще получи
не обичайните 3 паунда,
а напълно "законните" 30 паунда само за една година.
100 паунда -- 130 паунда
Това е илюстрирано за 10 годишен период на следните графики:

година
промишлен
капитал
банков
(лихварски) капитал

4% 3%

1 100,00 100,00
2 104,00 130,00
3 108,16 169,00
4 112,49 219,70
5 116,99 285,61
6 121,67 371,29
7 126,54 482,68
8 131,60 627,48
9 136,86 809,72
10 142,33 1`052,64



XVII век, Англия по времето на
Олвър Кромуел
При такъв бясен ръст на натрупване, местния, християнски капитал в Англия, няма никакви шансове, дори в краткосрочна перспектива. Местната аристокрация също е обречена на икономически банкрут и най-вече - зависимост. При това положение, овладяването на страната, на политическата власт е само въпрос на време, търпение и внимателно пробутване на нужните промени в начина на живот, ценностната система, обичаите, законодателството, традиците и културата.

Примери?!
През 1851 година, Isaac Disraeli, бащата на Benjamin Earl of Beaconsfield издава два тома спомени, в които освен другото се правят редица прогнози като тази, например - "Съдбата беше отредила England да бъде първа в серията от революции, които още не са приключили." Казаното е вярно, а титлата е за заслуги към Короната и Империята.
"Главната фигура, между тези, които изоставиха James (Краля - бел. на пр.) в този критичен момент беше John Churchill, Първи Duke of Marlborough. Интересно е да се прочете в Jewish Encyclopedia, че този Duke много години поред е получавал не по-малко от 6`000 pounds годишно от - Solomon Medina." (THE NAMELESS WAR by Captain A.H.M. Ramsay)
Disraeli e прав! Предстоят "революциите" във Франция, започват попълзновенията за власт в Америка, междувременно тихо ще бъде усвоена Индия и разбира се Руската револючия - навсякъде схемата е една и сработва безотказно - тръгва се с парите, с много пари, етническите войни "са легион" и са в готовност, кукловодите са все от същия десен. Призивът за "равенство", "братство" и "свобода", без съответните материално-веществени предпоставки се оказват илюзорни и играе ролята на претекст, за да се обезглави в буквалния смисъл, държавата, да се ликвидира аристокрацията и интелигенцията, да се овладеят природните ресурси. Народите в Европа, а и в целия свят, ще бъдат въвлечени в две жестоки, световни войни, от коите ще спечели въпросния международно разпрострял се етнос и ще загубят много националните интереси на биещите се.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано01.08.09 01:12



Хайде последно, че ставам досаден, ама интересни неща има...

Заемите са стари , като света
Банките открай време търсят нови начини да си събират борчовете Законите на Чингис хан предвиждат смъртно наказание за трикратен банкрут.

Хората се делят на длъжници и кредитори
Откак световната финансова криза се развихри в пълна степен, пламнаха спорове дали държавата трябва да се намесва в помощ на банките, т.е. на лихварите, или не.
Взимането и даването на заеми е старо като света и още от най-древни времена до наши дни човечеството - или поне най-развитата в икономическо отношение негова част - се дели на длъжници и кредитори, като длъжниците не одобряват лихвите, а кредиторите ги одобряват.
Земеделците почти винаги са били длъжници, а хората, занимаващи се с търговия - кредитори. Гледната точка на философите, с малки изключения, съвпада с паричните отношения на тяхната класа.
Гръцките философи или принадлежали към класата на земеделците, или служели на тази класа и затова те не одобрявали лихвите. Средновековните философи били свързани с църквата, а основна собственост на църквата били земите, затова те не виждали необходимост да преразглеждат мнението на Аристотел. Възраженията им срещу лихварството се подкрепяло с антисемитизъм, защото най-оборотният капитал принадлежал на евреите. Църковните дейци и бароните воювали помежду си, понякога много ожесточено, но можели да се обединят срещу злия евреин, който им помагал да преживеят времената на лоша реколта, давайки им пари назаем, и смятал, че заслужава известно възнаграждение за своята пестеливост.
Бикът е символ на Уолстрийт.

С Реформацията положението се променило
Мнозина от най-убедените протестанти били предприемчиви хора, за които даването на заем с лихва било много важно. Отначало Калвин, а след това и другите протестантски богослови санкционирали лихвите. Накрая католическата църква била принудена да последва този пример, защото старите забрани не съответствали на новия свят. Философите, чиито доходи идвали от университетските вложения, се отнасяли към лихвите благосклонно, откакто престанали да бъдат църковни служители и затова не били повече свързани с владеенето на земя. Достатъчно теоретични доводи в подкрепа на икономически удобната гледна точка имало по време на всеки исторически етап.
Но през цялата история, както и днес, кредиторите неуморно са търсили нови начини не само да привличат клиенти, на които да дават пари назаем, но и нови трикове, с които да си прибират борчовете от длъжниците.
През четвъртото хилядолетие преди Христа в Месопотамия длъжниците, които не са върнали на кредитора взетите назаем пари или стоки, трябвало да отработят дълга си. Използвали ги за най-опасната и неприятна работа, като понякога отработването на дълга можело да продължи цял живот
Но кредиторите нямали право да продават заробените длъжници.
В Древна Индия кредиторът имал право да закове вратата на длъжника, който не си връща дълга. Това било наказание чрез един вид обществено порицание. Ако кредиторът не дочака дългът да бъде върнат и умре, възмутените съседи можели да пребият длъжника, понякога до смърт.
В Древен Египет били широко разпространени религиозните ритуали, които трябвало да гарантират спокойното преминаване на починалия в Царството на мъртвите. Като залог длъжниците можели да предложат гробницата на неотдавна починал роднина. Ако длъжникът не можел да върне заема, кредиторът имал право да махне мумията на починалия от гробницата. Така длъжникът бил виновен, че споминалият се негов роднина не може да намери покой.
В някои от градовете държави в Древна Гърция хората, които упорито не изплащали дълговете си, можели да бъдат лишени от гражданство
Обикновено ако главата на семейството не можел да върне взетите назаем пари, децата му ставали роби на кредитора. В много градове срокът на робство бил ограничен до пет години. Освен това заробените заради дългове се ползвали с определени привилегии в сравнение с обикновените роби.
Древноримският историк Полибий пише, че сред нумидийските племена, населявали Северна Африка, имало колективна отговорност за длъжника. Ако някой от племето не връщал дълга си, това се смятало за позор за цялото племе. Племето имало право да изгони длъжника и да го лиши от защита и семейство.
В Древния Рим текстът на кредитния договор имал клауза, която давала право на кредитора да нареже на парчета длъжника, ако той не си плаща дълга. Не е ясно обаче дали тази клауза се е прилагала на практика. Известни са много случаи, когато свободни римски граждани, неспособни да изплатят дълга си, го погасявали, като давали децата си или себе си в робство.
Робството заради дългове е съществувало и продължава да съществува в различните култури. На американския континент то е известно като пеонаж. Така например, в Перу през XIX и началото на XX век селянинът длъжник (пеон) бил длъжен да работи за кредитора, като правило земевладелец, поне три дни седмично срещу символична надница. Той нямал право да напуска селото си без разрешение.
Международната организация по труда (МОТ) сочи, че и днес има робство заради дългове в Индия, Пакистан, Китай и много държави в Африка и Латинска Америка. В Нигерия подобна практика е била обявена за незаконна чак през 2003 година. Дотогава 8 на сто от населението на страната било в робство заради дългове, като в редица случаи внуци и правнуци отработвали дълговете на своите дядовци и прадядовци. В Индия близо 40 милиона души са в такава зависимост.
През XIX век мнозина европейци не можели да си платят пътя до Америка и се задължавали да отработят в САЩ взетите назаем за транспорт. В Съединените щати дребните земеделци погасявали дълговете си, като давали на кредитора част от реколтата си.
Доста често закъсалите длъжници били пращани в затвора. В САЩ тази практика била отменена на федерално равнище едва през 1833 г. В Британската империя била отменена през 1869 г., като въпреки това неакуратният длъжник можел да бъде осъден на затвор до шест седмици.
Не е особено известен фактът, че днешният щат Джорджия в САЩ първоначално е бил място за изселване на длъжниците от британските затвори.
Има и по-мек начин за неплащане на дълговете - банкрут, т.е. обявяване на неплатежоспособност. Историците още спорят кога и къде се е появил за първи път този финансов механизъм. В "Ясе", сборникът от закони на Чингис хан, е посочено, че трикратното банкрутиране се наказва със смърт.



Тема Re:нови [re: Гeнepaлa]  
Автор firefox (пчелъвче)
Публикувано01.08.09 01:48



моите пък спомени са точни (нали ти на времето ми намери оригинала?) и да кажа само, че мнението на гениалния текстописец за икономиката тежи горе долу колкото мнението на някой гениален градинар за квантовата физика :)

що се отнася до спекулата и лихвата - факт е че не дадох най-добрия пример (и не само заради светлия ореол на думата "производство"), но факт е и че спекулата на финансовия пазар носи по-добра доходност от лихва по депозит

не на последно място, ти лично смяташ ли наистина, че е несправедливо да се иска заплащане за услугата "осигуряване на пари", щото в крайна сметка до това опират нещата съвсем простичко поставени?

Never attribute to malice what stupidity can explain.


Тема Re:нови [re: firefox]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано01.08.09 10:09



не на последно място, ти лично смяташ ли наистина, че е несправедливо да се иска заплащане за услугата "осигуряване на пари", щото в крайна сметка до това опират нещата съвсем простичко поставени? много загубена кауза е да се опитваш да накараш хората да виждат свободния пазар като справедлив.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано01.08.09 10:18



генерале, четейки твоите (и на други доморасли икономисти) писания на всяка крачка на всяка крачка се сблъсквам с една дума - проблем. "проблемът е че...", "проблемът идва когато..." и така нататък. смили се плийс над моето невежество и ме светни - кой е тоя проблем? защото се чувствам точно като йон тихи на планетата на сепулките, навсякъде говорят за проблема, но никой не го казва кой е той.
това което виждам с моите очи е - в държавите където "проблема" го има, населението пъшка от тлъстини и охолство, а там където го няма (без лихвари, експлоатация и спекула) населението му се четат ребрата.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re:нови [re: zaphod]  
Автор firefox (пчелъвче)
Публикувано01.08.09 16:53



"на мен ми стига тая награда" да го виждат като логичен :)

Never attribute to malice what stupidity can explain.


Тема Re:нови [re: firefox]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано01.08.09 18:06



и това е съмнително дали е достижимо. в края на краищата може да се възрази че комфорта който носи охолството се анулира от дискомфорта който носи чувството за несправедливост.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re:нови [re: firefox]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано01.08.09 22:00



"мнението на гениалния текстописец за икономиката тежи горе долу колкото мнението на някой гениален градинар за квантовата физика :) "
Абсолютно не съм съгласен с това! В смисъл примерът ти е некоректен.

Има едни признания от ХІХ век, че от произведенията на Балзак може да се научи повече за икономиката и обществото във Франция по онова време, отколкото от произведенията на учЕните текстописци. Същото важи и за Дикенс. А пък в мистър Роузуотър на Вонегът /Бог да го поживи/ в 3-4 страници е описано първоначалното натрупване на капитала без сметки и % и прочее. Това като един съвременен пример, не знам колко е удачен...
Да не забравяме, че гробът на Киркегор е запустял и буренясал, а на Андерсен винаги има цветя...
"не на последно място, ти лично смяташ ли наистина, че е несправедливо да се иска заплащане за услугата "осигуряване на пари", щото в крайна сметка до това опират нещата съвсем простичко поставени?" Не, не смятам, че е несправедливо да се иска заплащане за "услугата", но кавичките са с извинение, защото според мен това "осигуряване на пари" си е живо извращение. Не забравяй, че услугата не свършва само с даването на пари, а после излиза, дето се вика, през заднопроходното отверстие...



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано01.08.09 22:18



Въпросът ти е много сериозен, а сега съм на дежурство и нямам време да се концентрирам, а искам да ти отговоря "зАсвета". Затова ще кажа че най-големият проблем е, че ние с тебе, примерно, ЖИВЕЕМ В АЛТЕРНАТИВНИ ВСЕЛЕНИ и шансът да се разберем е малък. Не е и невъзможно, но се извисква всяко от разумните същества да се опита да се постави на мястото другото, в неговата АЛТЕРНАТИВНА ВСЕЛЕНА.

Примерът ти със сепулките е много точен, макар и несъзнателен.
Ето например ти виждаш, че някъде населението пъшка от тлъстини и охолство и това явно е "добро" за тебе, но от моята вселена се вижда, че на това блажено място населението не просто пъшка, ами е и най-пъшкащото от всички населения на земята, най-болното, с най-скъпо медикаментозно лечение, с психически проблеми и т.н. Това пъшкане не се дължи само и единствено на лихварите, експлоатацията и спекулата, както и там, където на хората им се броят ребрата - не се дължи на отсъствието на горепосочените убости. Препрочети си, ако не си чел скоро "Хищните вещи на века" /99% съм сигурен, че си я чел, но от висотата на възрастта не е зле да я погледнеш пак, ако не си я препрочитал скоро/ Споделям позицията на братя Стругацки по тоя въпрос.
Мисля също, че малко или много всички в тоя форум сме доморасли по обществени въпроси, но важното е да сме наясно за себе си КОЯ СТРАНА ДА ДЪРЖИМ. Морална страна имам предвид.
А ти, примерно, наистина ли смяташ, че живеем в най-добрия от световете?



Тема Re:нови [re: Гeнepaлa]  
Автор Kниrитe (непознат )
Публикувано02.08.09 06:08



Генерале, четох ти обясненията за икономиката досега с насмешка /добър хумористичен материал са/.
Но това
"Не забравяй, че услугата не свършва само с даването на пари, а после излиза, дето се вика, през заднопроходното отверстие..."

минава всякакви граници. Явно е, че никога през живота си не си развивал собствен бизнес и не ти се е налагало да правиш бизнес план.
В цял свят бизнеса работи с чужди пари. Защо е така е много дълга тема. Аз искам да се спра на частта - " а после излиза, дето се вика, през заднопроходното отверстие...". Да, излиза през там на тия дето си теглиха заеми от EasyCredit, Jet Credit и прочие институции и си накупха последен писък GSM-и и прочие ненужн неща, без да мислят как ще връщат парите.
В "Хищните вещи.." е описано нещо подобно, което се случва в западното общество - хората живеят основно на кредит. Това както винаги си е и върпос на избор де. И тук доскоро имаше такава възможност.

В нормален бизнес план връщането на лихвите си е заложено при разходите. И ако бизнеспланът е реалистичен - т.е приели са максималния вариант за разходи и минималния за приходи, а не както част от българите правят обратното, изплащането на заема не е проблем. Нужно е основно добър счетоводител, който да пресмята добре всеки разход.

В общи линии срещу лихви, капитализъм, свободен пазар и прочие най-силно говорят същия тип пуритани, които говорят и срещу секса и наркотиците - никога не са го опитвали, само са чували за това и много ги плаши.

П.С А Шейлок си е типичен пример на лихвар, от тип заложна къща, дето в три през ноща наркоманчетата продават квото са набарали за жълти стотинки, за да могат да си купят дрога. Виж заем от такива заложни къщи вземат само най-закъсалите и той наистина много трудно се връща.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор zaphod (мракобес)
Публикувано02.08.09 08:00



Ето например ти виждаш, че някъде населението пъшка от тлъстини и охолство и това явно е "добро" за тебе не е добро за мене, а точно за домораслите икономисти, като тебе. ако не беше така, нямаше маниакалните ви теории да са фокусирани изцяло върху парите. познавам не един от тоя тип, развивачи на алтернативни икономически теории, обикновено започващи с "държавата трябва да забрани....". всички до един са с ниски доходи и парите са им фиксация, за тях няма други мотиви, зад всичко виждат пари, въпреки че декларативно са яростни противници на "консуматорщината". като цяло са аналог на гейовете - хомофоби, като оня в "американски прелести".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM


Тема Re:нови [re: Kниrитe]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано02.08.09 08:38



Искрени извинения към тебе и Зейфод за предизвиканите хемороиди.

Ами пак опираме до различните алтернативни вселени, които предопределят различните виждания и възприятия за обществото и става като притчата за строителите на Вавилонската кула... /Да ме извинява и бате Робин/
Метафората за строителите на вавилонската кула, които говорят на различни езици, е добра изходна точка за да разберем състоянието, в което се намира човешкото общество по отношение на самото себе си. В конферентни зали, учебни аудитории, правителствени сгради, книжарници, вестникарски сергии, интелектуални кафенета, или други места сред необятната сграда на вавилонската кула, в която живеем, огромни тълпи от професори, студенти, политици, профсъюзни деятели или просто независими интелектуалци, усилено жестикулират в отчаяни опити да предадат на другите смисъла на собствените си идеи и наблюдения. Разбира се, съществуват и стерилните помещения на точните науки, в които тамошните изследователи недоумяват защо е тази суматоха в общите помещения и толкова ли е трудно да се направи един универсален, разбираем за всички език, на който език най-накрая живеещите в партерните етажи на кулата да съобщят обективните факти на обитателя на някой вавилонски мезонет.
В интерес на истината, това не е лека задача и надали въобще е възможно нейното разрешаване. Проблемът е, че огромната част от нас формират своите представи за обществената среда и за себе си, стъпвайки върху предразсъдъци, а не върху знание. До голяма степен това се дължи на образованието. Обикновено учителите, без значение дали са от детската градина или от академично заведение, не преподават начини за правене на знания, а своето разбиране за обективните факти. И съвсем естествено изискват от своите възпитаници да се придържат към това разбиране. Очевидно обаче, възможността за субективни грешки при разбирането на обективните факти е голяма и расте в геометрична прогресия с всяко следващо поколение, минало през учебните зали. Така бъдещите учени, икономисти, политици или просто обикновени хора всъщност получават не знания, а вярвания за природата на това, което става около тях. Повечето от тях не могат да направят, а са и научени да не изискват, критичен анализ на натрупаното знание преди тях и да формират свое собствено разбиране, основано върху разсъдъчен процес над обективните факти. Тяхното разбиране се гради върху доверие към авторитета на своите учители, следователно върху предразсъдъци.
Добра илюстрация за описаната ситуация е мястото на Карл Маркс в съвременната икономическа теория. Само по себе си, неговото изследване върху Капитала е обективен факт, който подлежи и изисква рационално разбиране. В същото време обаче, огромното болшинство от съвременните икономисти боравят с предразсъдъци спрямо това изследване. Като при това корените на тези предразсъдъци са не само политически, резултат от историческата интерпретация на марксовата теория, но и чисто методологични. Така например, съществува разбирането, че схващането на Маркс за стойността е по същество усложнена интерпретация на теорията на Рикардо за работното време като основа на стойността. Към такова разбиране се придържат всички по-късни икономисти, които се опитват да създадат свои концепции за стойността като полезност на стоката, а от там и да построят модели на търсенето и предлагането, основани върху тази полезност и знанието за нея от страна на пазарните субекти. В същото време обаче, полезността на стоката като субстанция на стойността съвсем не се отрича в теорията на Маркс, дори напротив това е първата форма на стойността – нейната потребителна стойност. От там нататък тя претърпява серия от метаморфози за да се превърне в разменна стойност. Но разбирането на разменната стойност е напълно невъзможно без потребителната стойност, както и обратното – потребителната стойност без нейната динамика и трансформация в разменна е само банална констатация, че стоките са желани и придобивани от хората заради техните полезни свойства.
Защо икономическата мисъл след Маркс остава сляпа за съдържанието на неговата икономическа теория и поради това пряко или косвено се опитва да му опонира, без да разбере, че няма основания за опониране? Тъкмо тук се натъкваме и на феномена на предразсъдъците, които подменят знанията. В случая, за да се разбере съдържанието на марксовата теория, е необходимо знание за нейните предпоставки и използваната от Маркс методология. По същия начин на физика, например, му е необходимо знание за условията на експеримента, целите и използваната апаратура, за да може да изкаже мнение относно достоверността на получените от негов колега експериментални данни. Тъкмо обаче методологията, използвана от Маркс, е тера инкогнита за изследователите след него. Причините за това са многопосочни. Въпросната марксова научна методология за анализ за първи път е формулирана при Хегел и представлява разгърната теория за човешкото мислене като динамичен процес и универсален инструмент за анализ. Начина, по който обаче тя e формулирана при Хегел, е изключително неясен и херметичен – и до днес четенето на този философ, да не говорим за разбирането, представлява много тежка задача дори за огромното болшинство от философите, да не говорим за представителите на другите науки като икономиката. Маркс успява да я изчисти от всички ненужни и пречещи словесни форми, а след това да я приложи в своето изследване върху Капитала. В същото време обаче, той никъде не я е изложил в разгърнат експлицитен вид, който да бъде разбираем за средния читател. Резултатът е, че този читател има две възможности – или да се запознае и научно да интерпретира за себе си тази методология, така както е формулиранa при Хегел и едва след това да започне да разбира смисъла на марксовата теория в Капитала или да се уповава на нечие друго разбиране на същия този Капитал, тоест да вярва, че това разбиране е коректно. Първата възможност е нормалния път на всяко научно познание. Втората възможност е хлъзгането по наклонената плоскост на научните предразсъдъци.
От друга страна, подмяната на научното знание с научни вярвания води до объркване не само по отношение на съдържанието на теорията, но и по отношение на нейния смисъл или по друг начин казано за нейното предметно поле на изследване и приложение. Отново може да се даде за пример теорията на Маркс. Надали някой от неговите по-късни критици разбира, че Маркс го интересуват не толкова законите на пазара, колкото общите закономерности в развитието на човешката цивилизация въобще, едно от частните проявления на които е капиталистическия начин на производство. Поради тази причина, знанието получено от Маркс в рамките на неговата теория, не е преводимо и приложимо пряко в изследването и предсказването на конкретното поведение на икономическите субекти и фактори в рамките на един пазар. По същия начин, например, Общата теория на относителността на Айнщайн ни дава разбиране за фундаменталните закони на нашата Вселена, които предопределят свойствата на пространството и времето – възможността обектите в нея да извършват движения по трите оси на пространството и по оста на времето, - но същата теория не може да ни даде никакво знание за причините защо един конкретен обект се движи нагоре и наляво, а не надолу и надясно и то тъкмо в момента t1, а не в момента t2. Да се обвинява Маркс, че не дава такова конкретно знание за моделиране на пазарните ситуации е тъкмо това – да се отрича Айнщайн, защото с неговата теория не може да се изчисли орбитата на изстрелваната в Космоса ракета.
Между другото, неразбирането на хегеловата логика, е довела до научни парадокси не само в икономиката. Например, в математиката Кантор разработва своята Теория на множествата без да знае, че повтаря раздела за качество и количество от хегеловата диалектика. В резултат на това се натъква на парадокс, който е непреодолим за математиката, без тя да разшири своя обем на аксиоматични допускания – с други думи без да преоткрие и другите дялове от логиката на Хегел, без които качеството и количеството са безсмислени като познавателни понятия. Или пък квантовата механика - всичко открито в тази област е чудесна илюстрация за прилагане на дихотомията между тъждество и различие. Но разбирането на симетриите и асиметриите в основите на мирозданието не може да продължи по-нататък без осмисляне на цялостната основа на пространствено времевия континиум - нещо което пак може да се намери при Хегел, но в крайно объркана и неподходяща за физиката форма.
Връщайки се към Маркс и икономиката, можем да обобщим – съвременните икономисти могат само да спечелят, ако се запознаят с истинските основания на марксовата теория, а не да я зачеркват на базата на своите социално придобити предразсъдъци. Тази теория няма да има даде знание как да моделират ценовата политика в даден сегмент на пазара, например, но може да им даде сериозна обща перспектива за ставащото в глобалната икономика. Така както и ръководителите на НАСА не се нуждаят от Айнщайн за да изпратят на орбита космическата совалка с телескопа Хъбъл на борда, но трябва да познават все пак същия този Айнщайн за да разберат смисъла и полезността на самия телескоп Хъбъл и защо си струва неговото изстрелване.



Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор FonManiac (Caldari Navy)
Публикувано02.08.09 10:20



Мнението ти е обидно и показва пълно пренебрежение към чуждата позиция. За втори път успяваш да се проявиш като абсолютен кретен. Явно нямаш никаква идея за хората, с които пишеш тук - какви са те, какво са постигнали, защо мнението им трябва да се уважава.

Може би наистина е време да си купиш къща на село и да завъдиш юрдечки...



Тема Re:нови [re: Гeнepaлa]  
Автор Didimus (минаващ)
Публикувано02.08.09 19:01



Генерале, основният предразсъдък към "Капитала" се дължи на "Комунистическия манифест" от същия автор.



Тема Re: Хахахахахахаха....нови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Пивo (куче)
Публикувано03.08.09 00:53



Имам някъде в портфейла си една банкнота от Бай Тошово време.
Там също пише, че левът има златно покритие.

Накратко, златното покритие струва точно толкова колкот волята на някой да го поддържа.

Златото като валута е друга бира.

Ама я вземи преведи 1000 тона злато от Амстердам в Токио да видиш колко е лесно...

Ad astra per aspera


Тема От коневръзанови [re: FonManiac]  
Автор Пивo (куче)
Публикувано03.08.09 01:12



Да се върнема малко назад. Преди сегашните пари на които най-общо пише "Дължа ти една услуга", парите са били просто нещо - парчета сплав с определен състав от различни метали.

Защо новите пари победили старите пари е дълга тема.

Бих желал да коментирам обаче по същество постинга.

1. Нормално, защото паричното обръщение е с различно темпо от това на БВП. Пример: Ако аз дам на Копо 10лв, а той утре ми даде 20лв, ще имаме 30 лв. обращение и 0лв БВП.

2. Абослютно вярно поради проблемите с темпото - говорим за реална вселена и виртуална вселена.
2.а. Паричното предлагане не се контролира на 100% от централните банки, ти имат някои инструменти за влияние. Те не могат да неутрализират глупостта и алчността - които са отговора на въпроса за виновника за кризите.

2.б. И БВП расте експоненциално...
2.в. Хората обичат хазарта. Финансовите пазари са инструмент за управление на риска, който тълпите са превърнали в казино. Кой печели от рулетката ? Банката... Банката ли е виновна за това или балъците с бляснал поглед ?

Относно реформата - не виждам нищо реформистко.

Точка 1. Таксата за парите и сега я има - нарича се инфлация. И сега от инфлацията печели единствено и само държавата, защото не създава материални блага, а нематериалните и услуги са със спорна стойност най-меко казано.

Всъщност подобна такса насърчаа спекулациите. Елементарен пример. Ако парите не се обезценяват, нямам нужда да ги влагам в нищо...ако обаче съм СИГУРЕН в тяхната обезценка... ще ги вложа със сигурност!

Е познайте дали 90% от хората ще инвестират парите си разумно...

2. Направено е почти навсякъде = ДДС. Иначе тематиката за полезността на стоките е безсмислена - стойността е субективна мярка и не може да бъде централизирана.

3. Държавата ще дава земята под аренда... хм... някой да чете вестници ?
В момента най-големите злоупотреби в България не са с еврофондове, а с държавна и общинска земя.

Ad astra per aspera


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: EugenVonHakenkreuz]  
Автор Пивo (куче)
Публикувано03.08.09 01:17



By March 2005, following a gold selling program, the Swiss National Bank held 1,290 tonnes of gold in reserves which equated to 20% of its assets.[6]


Ако утре златото поевтитнее наполовина , франкът с колко ще се обезцени ?

Ad astra per aspera


Тема простонови [re: Aбcoлют]  
Автор Пивo (куче)
Публикувано03.08.09 01:20



Софиянци са на морето пич... като завали несен ще се върнат



Ad astra per aspera

Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: zaphod]  
Автор Пивo (куче)
Публикувано03.08.09 01:22



Зависи, парите може да са домати.
Такива пари ще имат мноооого голяма инфлация обаче, затуй не са оцелели.

Ad astra per aspera


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: ladyMarian]  
Автор Пивo (куче)
Публикувано03.08.09 01:33



Stupidity cannot be cured with money, or through education, or by legislation. Stupidity is not a sin, the victim can't help being stupid. But stupidity is the only universal capital crime; the sentence is death, there is no appeal, and execution is carried out automatically and without pity.

Робърт Хайнлайн. Аве!

Ad astra per aspera


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Гeнepaлa]  
Автор Пивo (куче)
Публикувано03.08.09 01:39



С какво това се различава от това да заложиш 1лв за вероятността да се паднат 6 от 49 числа ? И ако спечелиш много, всички други губят по малко.
При това "пазарът" ви е напълно виртуален, докато реалните пазари са по-скоро частично виртуални.

Ad astra per aspera


Тема Re: Икономически кризи / алтернативни паринови [re: Пивo]  
Автор Aбcoлют (пристрастен)
Публикувано03.08.09 02:01



"By March 2005, following a gold selling program, the Swiss National Bank held 1,290 tonnes of gold in reserves which equated to 20% of its assets.[6]


Ако утре златото поевтитнее наполовина , франкът с колко ще се обезцени ?"



Най-вероятно няма да се обезцени, което значи че златното покритие на франка ще намалее на 10%.
Интересен е и другият вариант, който е и по-вероятен, златото поскъпва двойно спрямо евро, долар и т.н., ще поскъпне ли двойно и швейцарският франк спрямо тези валути, как мислите?, според мен едва ли, и какъв смисъл има тогава такова златно покритие.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.