Разказчето наистина е интересно, само дето е пълна глупост от научна гледна точка.

Давай гледната точка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ta, какво казва науката - че ако всички вложители си поискат парите от банките, ще си ги получат в срок?
А тоя долар е само пример за абсурдната ситуация между наличност и капитализация.
ОК?

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 22.07.09 07:45.

Старо. И глуповато, както казва колегата преди мен. Ето някои основни абсурдни моменти:
-капитализацията на въпросния долар не включва инфлацията, която неизбежно би се случила при такава огромна маса от излишни пари в една икономика. Все пак - и другите хора имат по един-два долара и искат да си купят нещо с тях. При положение, че фондацията на Джон Джоунс е изкупила почти всички имоти, търсенето на имоти за купуване би достигнало астрономични цени, което е на практика е хиперинфлация.
-капитализацията на въпросния долар не включва регулаторните механизми, съществуващи във всяка една банкова система. На всеки 100 лв отпуснати кредити, всяка банка е длъжна да внесе в централната банка някакъв процент депозит, обикновено е между 6 и 10%. Това се прави с цел да се предотврати прекаленото раздуване на паричната маса. Но отпуснатите кредити са всъщност събраните депозити, в това число и капитализацията им. За да обслужва депозит от някаква голяма сума (независимо дали е започнал този депозит от 1 долар) една банка трябва да поддържа въпросния процент от тази сума в централната банка. При такива огромни числа, въпросната банка или би фалирала, или би притежавала ОЩЕ ПО ГОЛЯМА сума, а тази по-голяма сума представена като дългови инструменти означава някаква собственост (имоти, стоки, акции). Как обаче по-малката сума на Джон Джоунс би закупила собственост с още по-голяма себестойност?
Да не говорим, че това далеч не е единствения регулаторен инструмент, има например и застраховки на депозити, поддържане на касова наличност, поддържане на ликвидни активи спрямо капиталова задлъжнялост и тн и тн.
-Акционерите на банката биха обявили банкрут много преди въпросния долар да се раздуе до такива астрономични размери. Кому е нужно да отчита загуба десетилетия наред и да не получава дивиденти? Друг сценарии - обезценка на акциите на банката и нейното изкупуване/фалит.
-финала е още по нелеп - цялата собственост изведнъж станала публична и тутакси настъпил златен век... Подобно елементарно отношение към социологията може да забавлява някого, мен лично ме изпълвя със съжаление.

Но пък като цяло е разбираемо защо подобна сатирична нелепица ти харесва - това е чудесен сценарии за еврейски заговор, вече всички знаем, че световна конспирация съществува и тя цели изкупуването на всички недвижими имоти (вече за зарочнали от Варна и Варненското езеро, както подразбрахме...) и в най скоро време всички не-евреи ще останат без дом и препитание.

Да не се взема на сериозно...

Формулата за сложна лихва (дори и на годишна база) е доста по-сложна от тази която автора е дал.
Според него при начален капитал $1, при 3% лихва за 500 години сумата става: $2 520 000.
По истинската формула сумата е: $90 017 750.71

Предполагам че е опростил нещата да не затормозява читателите де. :)

It is literally true that you can succeed best and quickest by helping others to succeed.

Робине, олял си се с тези обяснения.

Всичко това е така, но само споменаването на инфлацията е достатъчно, вероятността да се стигне до останалото е нищожна.
Та, инфлацията на долара за последните 95 години (за които намерих статистика) варира от минусова (дефлация) до над 10% годишно. Усреднено е около 3-3.5%. Т.е. при лихва от 3% ние имаме реална обезценка на долара. Реалната стойност на тия близо 19 долара, които човекът би имал сега е по-малка от стойността на 1 долар преди 95 години. След още 900 години би имал число с много нули, което не би стигнало за 1 хляб.
Освен това, банковите депозити са една от най-нискорисковите инвестиции и съответно от най-нискодоходните. Всеки, който би инвестирал по-разумно и по-ефективно, за 1000 години би имал къде повече пари.

Това е напълно вярно, но реших да не разкривам още една подробност от световния заговор - една просперираща икономика се стреми да поддържа три показателя в определени (много тесни!) диапазони: нарастване на паричната маса (4%), основен лихвен процент (респективно - усреднен на търговските банки) - 1-2% под инфлацията за предния период (поради което от лихви никой не е забогатял!), безработица - 5% (ни повече ни по-малко!).
Има и други такива (бюджетен дефицит, търговски баланс и тн). Обосновката на тези неща граничи с метафизика - статистически е установено, че така е най добре! А може би не е най добре, просто еврейския заговор вече се случва... Казва ли ти някой?

С рискови инвестиции определен инвеститор може да си купи цели държави, това е напълно вярно и даже някъде се случва. Но никога не бива да се забравя, че финансовите инструменти са само израз на натрупано благосъстояние. Недвижимите имоти не са единствената възможна форма на благосъстояние.

Да не се взема на сериозно...

Хайде да си отговорим на няколко въпроса, преди да пишем:
1. За какво е фантастиката? С какво се занимава?
2. За какво е писан този разказ? За това, да покаже дали е възможно 1 долар да стане ниам колко си долара след ниам колко си години ли? Мисля, че този разказ не е писан заради това. Любопитен съм да чуя мнения относно това ЗА КАКВО, АДЖЕБА Е ТОЗИ РАЗКАЗ? Никакъв еврейски заговор няма в разказа, няма и намек някакъв Моше Кацав да си е сменил името на някакво Джони...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За икономическата страна на въпроса Робин беше доста изчерпателен, затова ще я пропусна.

От неикомическите глупости ще спомена само премахването на Луната:
1. Раздробяваш, сваляш на Земята?!? и изстрелваш - пълно безумие от гледна точка на прахосването на енергия.
2. Изстрелването от Земята с взрив - става, ако целта е да промениш орбитата и/или въртенето на Земята
3. "В посока на Млечния път" - накъде по-точно, Млечния път ни заобикаля от всички страни.

През 1914 разказът е бил забавна историйка, написана да впечатлява баламите. Макар и по-малко от сега, и тогава е имало хора достатъчно образовани за да са наясно с цялата нелепост на разказа. А пък сега и образованието е на друго ниво, да не говорим за пишещите в този форум. Разказът ми беше интересен от гледна точка на какво са се вързвали хората, иначе от четвърт век насам няма как да го възприема насериозно.