|
Да не разводняваме други теми с тази, а?
СЪЩНОСТТА НА СПОРА:
Тя с две думи е такава: присъстват ли авлии в българската митология.
Няколко души ми доказаха, че евлии в ислямската присъстват, но дали това е същия спор – ще уточняваме нататък.
ЗАЩО Е ТОЗИ СПОР:
Защото през 2002 г. в конкурс за творби, базирани на българската митология бе класирана творба, доста добра в литературно отношение, в която централен персонаж е същество, което въпреки целия си личен интерес към България, българщината, българския фолклор и българските народни вярвания, не съм срещал в нито един етнографски труд.
МОЕТО ТВЪРДЕНИЕ:
В българската митология и фолклор такова същество няма!
Авторът и неколцина други твърдят, че има.
ОК – спорът е налице.
КАКВО ТОЧНО ТЪРСИМ:
Вземаме “Таласъмия – 2002”, издание на ИК “Квазар”, отваряме на “Какавида” и четем внимателно за какво същество иде реч:
1. Съществото е в женски образ (стр 10, ред 6-8)
2. В човешки вид е много грозно (стр. 10, ред 22, 23 и 24).
3. Този вид обаче е какавиден (стр.15, ред 25).
4. В истинския си вид то е черна пеперуда (стр. 15, ред 3).
5. Може да лети (стр. 40, ред 8)
6. Има си наименование – авлия (стр. 15, ред 32).
7. Авлията е страж на планината (стр. 16, ред 8)
8. Авлията живее точно 40 дни след като някой разкрие, че е авлия (стр. 16, ред 8-9)
Няма да издребняваме с кристалния меч.
Няма да издребняваме и с другите персонажи – тартари, конджули и т. н., които въпреки някои словесни сходства, при прочит на творбата става ясно, че не са нито татари, нито караконджули.
Няма и да се спираме на образа на змея, които няма много общо с този на змейовете от нашата митология.
Това не са централни персонажи и няма да се заяждаме за тяхната автентичност – все пак това е художествена творба, а не етнографко изследване.
Какво остава?
Базата на творбата. Основният персонаж.
Значи имаме осем признака на авлията.
ОК, но може ли авторът да добавил нещо от себе си при изграждане на образа?
Може!
Това е негово право. Така, че няма да търсим съвпадение по всичките признаци.
Добре, но колко тогава – седем? Няма голяма разлика – нека да дадем по-голяма творческа свобода на автора!
Шест? Пак са много!
Пет? Не-е-е-е – нека да му дадем още по-голям простор на фантазията. Да му дадем шанс съвсем да я развихри!
Нека са 4 – поне половината! Че поне половината от образа да е автентична. Ако са по-малко – това вече няма да е митологичен персонаж, интерпретиран творчески, а измислен персонаж с фолклорни заемки. Нали? А това вече удря по базирането върху българската митология.
И така: търсим мит, предание, народна приказка или песен от българския фолклор, в което присъства персонаж с поне 4 от горните признаци.
Кои точно?
Ами – хайде и тук да дадем свобода на фантазията и таланта! Нека са произволни. Които да са. Просто да са поне 4!
МАЛКО ЛОГИКА
Да твърдиш, че нещо не съществува, в логиката се нарича твърдение на отрицателен факт.
Представянето на преки доказателства за несъществуването на каквото и да било – доказване на отрицателен факт – в логиката е невъзможно. Дотолкова невъзможно, че ако бях в съдебната зала изобщо нямаше да ми се налага да влизам в полемика – доказват се само положителни факти – и то от този, който ги твърди. Пример от практиката: срещу мой клиент е предявен иск по чл. 108 от ЗС. С две думи – ищецът твърди, че е собственик на част от имота, който моят човек владее и иска да го разкара. И представя нотариален акт и решение на Поземлена комисия, с което целия имот му се възстановява. А моят човек няма документи за спорната част, която владее. ОК, обаче аз предявявам инцидентен отрицателен установителен иск – искам съдът да приеме за установено, че ищецът не е собственик на процесната част от имоти, понеже няма идентичност между възстановения имот и описания в нотариалния му акт. С това моите задължения се изчерпват – ищецът вече доказва правото си на собственост (защото той го твърди!): Иска експертизи, допускане на свидетелски показания и пр. за да докаже твърдения от него положителен факт, че е собственник на процесната част от имота, който моят човек владее. Е, в случая не можа.
Да но това не е съдебна зала, може да възрази някой. ОК, съобразяваме се, макар, че за науката, наречена логика, й е все тая.
Хипотетичен пример, за тия дето сега се подсмихват: ето ви съществото джабараджубараджага, което живее под земята, зелено е, на розови точки, има 24 пипала, храни се с корените на мандагората, гласът му наподобява песен и носи щастие на тоя, който го намери.
Можете ли обаче да намерите доказателства, че в българската митология не съществува такова създание? Ясно ми е, че знаете – няма. Но да знаеш е едно, а да намериш доказателства – съвсем друго. Какво ще направите тогава? Ами ясно – почвате да търсите в един етнографски труд, после в друг и отвреме-навреме ще се обаждате: “Ей! Ти, бе – дето разправяш за джабараджубараджаги – я, дай поне един мит, приказка, песен! Че да я видим тая джабараджубараджага!”
Видяхте ли?
Хайде сега да заменим “джабараджубараджага” с “авлия” и всичко си идва на мястото.
Вече разбрахме, че в най-задълбочения етнографски труд в България – този на Димитър Маринов (по него се преподава и до днес етнография – и в едноименната специалност, и в специалността “българска филология”) – няма и дума за същество, притежаващо поне 4 от характеристиките на описаното в “Какавида” създание. Дидимус все още помни как гонех брата Йоан с тая книга с над 1000 страници. Че да я прочете. Няма нищо лошо да не знаеш кой е Димитър Маринов, ако си лаик. Но български филолог, който да не знае кой е Димитър Маринов ми звучи като български археолог, който да не е чувал за цар Калоян, например. Е, може пък и да има. За подобни на авлията същества не са писали и Анчо Калоянов и д-р Иван Шишманов. В нито един от трудовете си.
И да ви питам: който и да е от вас преди 2002 г. да е чел или чувал за такова същество?
Следва въпрос: “Ей! Ти, бе – дето разправяш за авлии – я, дай поне един мит, приказка, песен! Че да я видим тая авлия!”
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
И стигам до до въпросната статия, посочена от Робин.
Спестявам ви труда да се ровите в други теми. Ето я пак:
В нея се говори за евлии. ОК, но това ли е авлията от “Какавида”?
Я сега да сравним признаците:
1. Съществото в женски образ ли е? (както е посочено в стр 10, ред 6-8 от сборника) Ами не е задължително. Но нека сме демократични и да го броим за съвпадение – но с уточнението, че полът е най-несъществният признак. Все пак са само два.
2. В човешки вид грозно ли е? (както е посочено в стр. 10, ред 22, 23 и 24 от сборника). Ами не се споменава такова нещо. Нямаме съвпадение.
3. Човешкият вид какавиден ли е?(стр.15, ред 25 от сборника). Не. Нямаме съвпадение.
4. В истинския си вид евлията черна пеперуда ли е? (стр. 15, ред 3 от сборника). Тц – нито черна, нито пеперуда. Нямаме съвпадение.
5. Може ли да лети? (стр. 40, ред 8 от сборника) Не, не може. Говори се за телекинеза (въздействие върху предмети от разстояние) – но не и за левитация (полет без технически средства). Нямаме съвпадение.
6. Авлия ли се казва? (стр. 15, ред 32 от сборника). Не точно. Евлия. Ако ЙВ имаше предвид евлия, щеше да напише именно евлия. Думата е турска. И значи свят човек. Авлия също е турска дума. И значи зеленчукова градина. Но айде пак да сме демократични и да го броим за съвпадение. Нищо, че има и думи, в които да смениш не буква, а само ударението – вече се променя смисъла.
7. Евлията страж ли е на планината? (стр. 16, ред 8 от сборника) Не. Той закриля хората. Нямаме съвпадение.
8. Евлията 40 дни ли живее след като някой разкрие, че е евлия (стр. 16, ред 8-9 от сборника). Не. Нямаме съвпадение.
Излязоха ли поне 4 съвпадения? Не. Само две. И двете – с компромиси. За неразбралите уточнявам, че става въпрос за пола и наименованието. Не за някой от по-индивидуализиращите признаци. Там разминаването е драстично. А признаците са всичко осем.
Ами… че то Батман също има толкова съвпадения с авлията от “Какавида”! Даже по-колоритни: черен и се бие с лошите. И него ли да обявим за авлия?
А може би аз, дето с внимателно четене на документи 11 години си вадя хляба, с внимателно четене на документи изкарвам пари да храня и обличам семейство, поддържам дом, плащам данъци и купувам самолетни билети до Казхстан и обратно, не съм забелязал някой съществен определящ признак, дето го има в тая статия, а аз да съм го пропуснал. Може – случва се. Но ако е така – моля те, посочи ми го, Робине! Къде в статията видя някакви съществени прилики с “Какавида”.
А може и да не съм грокнал в пълнота гения на Йоан Владимир. Ето на – разни типове се обаждат… Може пък да не съм забелязал всичките характерни черти на авлията от “Какавида”. Може. Случва се. Но ако е така – посочи ми кои образни характеристики на авлията съм пропуснал в “Какавида”, а в статията ги има. Но, Робине – характеристики! Факти. Не тълкувания!
Защото четейки “Какавида” и предложената от теб статия, виждам две много мъгляви прилики ( донякъде пол и донякъде – наименование) и нито една съществена. Казано с две думи: няма съвпадение. Е, ако има – сигурен съм, че би го посочил.
Освен това статията е на тема вярванията на българите-мюсюлмани…
Та кое приобщава ислямската, култура, макар и възприета от българи, към българската? Сходствата в генофонда не са източник на култура и вярвания. Жена ми по бащина линия е от Улъ-жуз, от родословието Джелайри, който е монголско родословие - от групата на Еке монгол (Великите монголи). По майчина линия е от родословието Уак, което също е монголско родословие. Но никой не счита себе си за монголец, макар че Монголия ей я на. Религията им е различна, вярванията им са различни, оттам - и фолклорът, и културата. Искаш пример с българи? ОК. Фарахат Нарутдинов, председател на Български национален конгрес, който с години води съдебни дела, за да докаже, че не е татарин, а българин говори за опознаване на "двете култури" - на дунавските и волжките българи. Защото са различни. И религиятата, и традиициите, и вярванията.
Българите - мюсюлмани... Това, че са българи, го знаем ти и аз. Но я попитай Мехмед Дикме – той също е от Ардино – дали е българин! В “Народна вяра…” на Димитър Маринов се сочи, че основните традиции, народни вярвания, предания, песни, запазени до днес, са възникнали основно в периода от края на Второто българско царство до към Освобождението. Е, за фанатици – има и народни песни, създадени до към Втората световна война (Помните ли “Съюзници – разбойници” или “Песен за Владо Черноземски”?). Работата е там, че до Освобождението българите-мюсюлмани не са считани за българи. Нито от българите-християни, нито от турците. Както и от самите българи-мюсюлмани. Искаш факти. Първи фэактк - много кървав: “Записките” на Захари Стоянов – там се сочат свидетелства, че зверствата в Батак са извършени от помаци. Не турци. Помаци. Как мислиш – дали са се считали за българи, докато колят деца? Така че недей с такава лека ръка да слагаш равенство между тях и българите-християни. До освобождението те не са българи. Не са се определяли като такива и не са участвали във формирането на българската народност. Оттам – и културата им, и традициите, и вярванията – не са български. Защото българските такива те са ги забравили – и са възприели чужди. Искаш факти – ами ОК: евлии има не само у българите-мюсюлмани, а и турците, и у азерите, и у туркмените – ти самият си ми пускал такива статии. Отец Боян Саръев – човек, когото дълбоко уважавам и съм имал щастието два пъти да срещна, е помак и е роден като мюсюлманин. Втори факт - когато Боян Саръев се е приобщил пълноценно към българския народ – първото нещо, което е загърбил, е исляма. А с него – и ислямските вярвания, со все евлии там. И покръствайки българите-мюсюлмани, им помага да направят същото. Защото ислямът, а с него – и ислямските вярвания – не е част от българската култура, а от чужда. И искам да те помоля: следващия път, когато решиш да наречеш нечий си доосвобожденски ислямски фолклор “български”, спомни си първо за Батак и тогава пробвай да си изкривиш езика да кажеш, че каквото и да било в тия изверги е българско. Освен кръвта по ръцете им. Защото Робине, на този свят има и по-важни неща от лични симпатии или антипатии. Едно от тях се нарича национална чест.
Какво друго имаме? А-ха. Три имена, посочени от Йоан Владимир - тези на проф. Любомир Миков, на д-р Божидар Алексиев, д-р Стоянка Бояджиева . ОК. Но просто имената все още не значат много - телефонният указател е пълен с имена. Споменаваш загададъчно думата "трудовете" - където се говорело за авлии. ОК - тези трудове си имат заглавия, нали? А може ли да бъдат посочени въпросните заглавия? Защото надали са апокрифи. Ще ги ги намеря – и продължаваме. Аз не съм филолог – аз съм адвокат!
А и къде бяхе тези имена през 2002 г.? Защо тогава никой не ги е споменал? Дали обаче някой ще отговори?
Освен това – имам въпрос към Йоан Владимир: Какво да правим с версиите за жълто-черните пеперуди (споменатите мноооого зли вещици) и с тракийската богиня-майка? Игнорираме ли ги? Кажете “да” – и моментално ги забравяме. Кажете “не” – и ще се спрем по-подробно и на тях. Това са Ваши версии и тъй като възнамеряме този път докрай да изясним що е авлията и има ли тя почва у нас, считам въпроса за коректен и заслужаващ не по-малко коректен отговор.
Не съм използвал нито една обидна дума, срещу никого не съм беснял и все още никого в нищо не съм обвинил пряко – и се надявам темата да продължи по същия начин.
Si deus pro nobis, quis contra nos?<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 19.03.09 10:16.</EM></FONT></P>Редактирано от EugenVonHakenkreuz на 19.03.09 10:22.
|
