Некои съображения за Обитаемия остров / Фен клубове / Фантастика

Понеже благородният дон Хито от Саракш няма навика много много да посещава форум Фантастика в дир БГ, наречен от един автор на сп. Тера фантастика "Меката на фантастиката, където смъртните присъди се изпълняват по всяко време на денонощието", а много от четящите и пишещите тук пък нямат навика да посещават сайта на клуб "Иван Ефремов", си позволявам да "копипейстна" /простете за изконно българската дума/ без негово знание и разрешение мнението му от форума във въпросния сайт - www. sf-sofia.com

Обитаемата вселена - така бих кръстил писаниците си, ако трябваше да ги кръстя някак си.
Писания за филма "Обитаемият остров".
Филмът всъщност не е по книгата "Обитаемият остров" на братя Стругацки. Или не е само по книгата, или не е точно по книгата. Филмът всъщност е по едно парченце от вселената Стругацки. Вселена, която вече петдесет години от големия и взрив та до сега се разширява, врязва се в нашата вселена и безвъзвратно и неотменимо я променя. Дотолкова я променя, че вече е станала част от нашата реалност. За вселената на Стругацки са написани повече страници отколкото те самите са написали създавайки я.
Подобно на Борхесовия Тльон, Укбар, Orbis Tercius за Вселената на Стругацки се създават истории, легенди, енциклопедии и истории за историите. Предистории на историите, паралелни истории и общества с имена от тези истории. Тази тяхна вселена дотолкова се е втъкала в нашата вселена, че твърдения, които от гледна точка на формалната логика са еднакво неверни, поради измислеността на фактите си, се приемат нееднозначно като истинност. Твърденията "Тахоргите обитават Пандора" и "Тахоргите живеят в Странджа Сакар" не са носители на еднаква степен на истинност. Това е очевидно.

Всъщност вселената на Стругацки не докосва цялата наша вселена. Тя покрива или намира допирни точки само в руската или съветската жизнена вселена. Отчасти вселената на запад от СССР, и България. По на запад от този запад тази вселена не е позната. Както отвъд океана и голямата азиатска вселена. Тяхната вселена не успя да закачи и комшиите ни - турци, гърци, албанци. Не е позната в Египет, Индонезия и Бразилия. Нищо, те си имат други вселени. Не по лоши. Имат си Омир и Казандзакис например. Както и да е. Става въпрос за филма. Та какво може да се очаква за филм правен по парче от вселена?
Очакванията:
Прецеденти в очакванията има. Властелинът на пръстените, Пътеводител на галактическия стопаджия, Хари Потър. Все филми правени по някакви вселени. Но и по Стругацки бяха правени филми: Хотелът "При загиналия алпинист", Сталкер, Трудно е да бъдеш бог, Времето на дъжда. Да, все неща създадени от тази вселена. Но нещо не бяха същите. Ако обърна думите на Лем казани по друг повод, но касаещи автора на филмовия Сталкер: Пикник край пътя, която беше книга за човека, стана филм за Бога, Румата, така и не се припозна от никой живеещ в света на Стругацки, а Времето на дъжда така си и остана: мрачно, дъждовно и неясно.
Постоянните граждани на вселената на Стругацки с притеснение очакваха някаква компилация между Blade Runner и Minority Repport. Други определено точно това очакваха - поредното парче от вселената на Стругацки, което ще се преобърне в кривото огледало на нашата вселена.
Има и една друга категория жители на тяхната вселена. Жители, които харесват как пишат братята, не могат да отречат искрящите им диалози, наситените описания, сюжетът и прочее лит. похвати. Те харесват как пишат Аркадий и Борис, но не харесват това, за което пишат. Не харесват този техен Полдень, техните принципи и този о,боже, комунистически свят, за който непрекъснато пишат, намекват, настояват, уговарят, агитират, рисуват и ни тикат пред очите и ума. Знаеше се, че филмът ще е майсторски по отношение на ефекти, операторско майсторство, бойни сцени, миманс, каданс, анфас и профил. В това отношение притеснения нямаше. Притесненията бяха зад тези неща. Защото зад бойните сцени, зад мътния свят на Саракш, зад кулите, зад психеделичните образи и посткиберпънка, зад мордите на ротмистър Чачу и Умникът, зад кривата физиономия на Зеф и неразбиращият какво всъщност става Гай, трябваше да прозира светът на Максим, Светът на Земята от Полдень на 22 в., светът на друг морал, етика и човешки отношения. Морал и етика появили се от нашия свят, защото няма откъде другаде да се вземат, но все пак други. Красиви, бленувани и опасно други. Толкова други, че чак е опасно да си ги представиш. Всеки очакваше нещо.

Филмът:
Филм, като филм. Започващ с явна задявка с филма "Матрицата" за да ни напомни, че и действието на този филм се развива през 22 в. Великолепни сцени и декори. Камера, сенки, полусенки, тонове и полутонове.Драма, бой и ефекти. И сюжет едно към едно с книгата. И светът на Саракш доведен до абсурдност, дотолкова абсурден, че се замисляш за този, в който живееш. Светът на Максим не го знаем какъв е. И не е нужно. Усмивката е достатъчна.
След като изгледах филма, разбрах,че ми хареса. Не правех анализи защо. Когато нещо не ми хареса обикновенно правя анализи защо. Не и когато ми хареса.Сигурно (както всяко едно творение) и този филм ще носи критики. За това, за онова, за друго, за трето, за костюми, за декори, за усмивката, за кораба, за русите коси и за още куп смислени и безмислени неща.
Вселената на Стругацки, си мисля обаче, че е успяла да се вмъкне в този филм. Да вмъкне онова усещане за другост на хората от тази толкова далечна Земя, и от това толкова далечно Пладне. Усещане за друг вид човешки отношения различни от мантрата на свободната конкуренция и правилата на милиардолетното животинско царство. Усещането за друг свят, други хора и друга вселена, която толкова ни се иска да е нашата. Това стои зад цялата какафония на мътния свят на Обитаемия остров. Усмивката на едно хлапе. Усмивката на един свят, който каза на изрода, който се опита да го убие не Массаракш, както всеки очакваше, а едно усмихнато и игриво: Бум!