На тая рицарска покана Генерале, освен да приема друго не остава.
Само да не стане като чирака магьосник - да се чудиш как да кажеш стоп.
Чакайте в понеделник тема - Книги, на които е минало времето.

В резюме - книги описващи конкретна обществена ситуация и нагласа, свързана с реалната история на земята, но в момента отминала.
Поради това действията на главните герои и внушенията от книгите са неразбираеми на съвремения читател /визирам съвремения, а не съвременика на книгите и сутиациите/, освен най-общите идеи, които внушава добрата литература - за доброта, хуманизъм и прочие.

или както е в оня виц за Чапай и Петка - "защо Алвин не можа да хареса по-голямата част от класическите книги в научната фантастика".

П.С Не те вадя и те слагам, дето ми харесва, просто си разкошен пример точно за това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще ме накараш първо да стрелям, после да питам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от alvin на 31.01.09 13:29.

Давам кратък и ясен отговор за примера. За другото изчакай да напиша чаршафа.
Ти си единствения, който познавам, и който пише в тоя клуб, че се е отворил на четене на фантастика от "Златната колекция" последните години.
И по реакциите ти какво ти се е харесало, а какво не, си вадя много интересни изводи. Голямо завиждане най-общо, че имаш какво качествено да четеш.
Аз по нова година глътнах трите тома на Влад Талтош, само поради липса на нещо свястно.
Но да се върнем на класиката. Повечето в клуба и основно тия, с които се драчим в темите, са чели тия книги, когато или са били нови за жанра си - като Землемория или са се вписвали идеално в моралните ценостти на времето си - като Острова. Колкото и да ги препрочитаме, началното впечатление си остава.
Ти ги четеш сега - като преди това си прочел 1000 клонинга на Землеморията и се чудиш - какво и е революционното на тази книга, или когато Павлик Морозов вече не е национален герой и се чудиш на действията на Максим.
А най-вече се чудиш на нас оти се дървим толкова.

П.С Тия дни си прехвърлих набързо Star wars - баси бозата е тоя филм. ама тогава много ни разбърка понятията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама ти по тоя начин поставяш някаква разделителна линия между тези които са се родили тогава, когато се е калявала стоманата и тези, които са се родили по-късно.
Един вид "ние сме закърмени с класиката, а вие - с клонингите".

Землемория няма как да се харесва на един що-годе изграден 26-27 годишен момък. Казвам го в прав текст - ако на тия години ти трябва тази книга, за да си изясниш нещата, нещо сериозно е куцало последното десетилетие.
Дюн съм я почвал като ученик, за щастие я завърших последните години. С Фондацията е същото.
Предполагам, че тях визираш като намекваш за класиките, с които се запознавам едва ли не 'чак сега'. Аз нямам скрупули да захвърля започната книга и да я оставя да престои, докато се настроим взаимно на една вълна с нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти излизаш от тезата, че класика се е писала само в периода м/у 60 и 80 година да речем.
Землеморията съм я чел някъде м/у 8 и 10 клас. И беше едно от първите качествени фентъзите /много преди да се чуе за тоя термин/, които съм чел.
Но айде изчакай да си кажа приказката, не така на части.
Но ми даваш и друга добра теза - има ли книги, които трябва да се прочетат на определени години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е гледах го, после хванах и изчетох пак трилогията... стаааро издание едно имам - тухла голям формат.
За филма - ташака с Матрицата в началото беше повече нелеп от колкото смешен... но аз съм пристрастен. Максим, в началото блудкавееше, после започна да придобива дълбочина образа. Света наопаки, добре направен като цяло, само столицата беше прекалено контрастна, но и това може да си го обясни човек. Екселенц ме разочарова като визия и маниери, макар на тоя фон кубета нарочно да са го променили като образ - да се отличава.
Не мога да им отрека факта, че изключая реалната метеоритна атака и транслатора са карали почти мотамо по книгата и пак е станал филм.
Книгите... книгите... които на времето ме докараха до главоболие от мисли, в началото ми се стори блудкавеж всичко, но после се замислих и четейки всъщност видях как се разгръща образа на Максим, как се променя със времето, как идеалите отстъпват на отговорноста.
Та да се върна на въпроса - съвременния млад човек като обобщение може да направи много неща... и сега има идеалисти като Максим, но има изроди като бандита от столицата, предатели като дегенерата наемодател, кариеристи, романтици, войници и лекари... да го обобщим в един образ вече не е на мода както по времето когато е писана книгата.
Та ще има Максимовци, всяко време ги има, но не всяко общество... нашето е затънало в отгледана апатия, ще му трябва време да излезе от нея.
А комютрите, нета, игрите и сие са само средства.

Welcome to the real world!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някои от по-горните разсъждения за смисъла на действията на Максим и трябвало ли е да взривява кулите или не, донякъде ми напомнят за дискусиите в разни исторически форуми и дори между учени историци, макар, че аз лично не смятам историкът за учен, а за, както казва моят приятел Джордж Луис Бърджис - Пророк предсказващ миналото.
В подобни дискусии се обсъждаше смисълът на Априлското въстание и нужността, съответно ненужността на Руско-Турската война от 1877-78 г. Имало ли е смисъл от десетките хилядите жертви, при положение, че в Европа вече се е готвил план, при това с участието на Русия и Турция, за даване на някаква автономия на Българските провинции? Дали Бенковски е мислил малко преди да подпали чергата на мирните и вече готови за автономията селяни или подобно на Максим е взривил петстотингодишните кули на безвремието без да се замисля за последиците. Никой не може да каже кое е правилното. Да, нямаше да ги има пълната с черепи и кости църква в Батак, нямаше да я има опожарената Перущица и братската могила край Плевен, Шипка, Шейново и паметникът в Докторската градина в София. Историята щеше да е друга. Неизбежността на някои действия обаче е очевидна. И никакъв хладен разум и мислене няма да помогнат. Нито варианти с пресмятане на загинали, разрухата на страната, страдащи от лъчев глад и връхлитаща инфлация. И някой път, дори всички тези ужасни последици да са ясни, пак не може да се спре взривяването на кулите.
Като Цанко Дюстабанов например, един невероятно интелигентен и културен човек, с огромни знания. Човек, който до 1876 г. не е и мислел за революционна дейност, но когато го канят да вземе участие в предстоящата революция казва "Делото ви е загубено, но аз ще дойда. Няма да успеем, но ще дойда."

Интересна релация, според мен обаче е невярна.

По-горе ИванБ отбеляза, че М. действа като типичен комунист - "без да е добре ориентиран, дай да действаме, пък после ще видим, ако объркаме нещо, в крайна сметка правим революция, не пикник с девками..."
Аз лично се уморих да му обяснявам, че не разбира тази книга и трябва да насочи усилията си другаде. Максим действа не като типичен комунист, а като типичен Човек. Човек който е състрадателен и съпричастен. Той е от друг свят, но нито една болка на този Свят-наопаки не му е чужда. Той дори не дели хората в него на свои и врагове. Участието му в терористичния акт срещу лъчевата кула е продиктувано изцяло от този му мотив - да предпази, да подпомогне, единствените трезвомислещи хора в страната, хора които биха го разбрали и подпомогнали на свой ред в спасяването (не избиването!) на милиони други.

Априлското възстание е друга работа. Ние българите сме древна култура, времето ни е ошлайфало като речни камани - без ръбове, без съпротивление на времената които минават покрай нас. Не сме като сърбите или румънците, които маниакално търсят своята история в разни исторически химери. Ние се възхищаваме на съседите си, когато с кръв и оръжие бранят целостта на държавата си, когато са единни и когато умират в името на националната си идея. Но всъщност това не е за завиждане. Те просто са млади като нации, нямат нито нашата мъдрост, нито нашата улегналост. Ние се бием и умираме само когато имаме изгледи за успех. Когато сме сигурни, че имаме шанс. Спомнете си чорбаджи Марко и Пиянството на един народ. Пиянство, защото точно това усещане - че можем да строшим оковите, като епидемия е плъзнало сред хората. И не случайно Вазов го нарича пиянство, а не величие - защото е измамно усещане. Преценката на хората за ситуацията е нетрезва и невярна.

Априлското възстание е организирано и водено от луди глави. От хора които са се самозабравили и които нямат грам трезва преценка за ситуацията. За сравнение - в последвалата Руско-турска война участват много повече българи (и много по-успешно!) отколкото в априлското възстание. Защо? Защото усещането, че можем да победим, е реално. По същата причина Капитан Петко Кирков води освободителни войни в Гърция, Италия, Крит, но не и в България. По същата причина (но с обратен знак) сега хората не излизат на жълтите павета да протестират. По същата причина излязоха през 1990 и запълниха цариградско шосе от парламента до плиска. Усещането че победата е възможна!

Максим тръгва срещу кулата ВЪПРЕКИ ясното съзнание, че това е отчаян и обречен ход. Той го прави заради другарите си, заради доверието им, заради разбирането, не заради ползата от взривената кула. В подобна ситуация чорбаджи Марко щеше да извие ушите на синовете си и с ритници да ги подкара към къщи, да заключи вратата и да изгори детонаторите в печката. А ако остане някоя луда глава с неизвито ухо, тогава би атакувала кулите с тояга или някаква друга аналогия на черешов топ...

Да не се взема на сериозно...

Чакай малко. Съгласен съм с почти всичко. Вярно е. Първата атака на кулата е абсолютно безсмилена (както Априлското въстание) и той го знае но все пак отива - точно като примера който Малинов даде.
А втората му атака си е перфектна - от гледна точка на постигната цел - унищожава центъра.
Така че аналогията не е никак лоша.

I don't need to "Get a life". I am a gamer, I have LOTS of lives!

"А втората му атака си е перфектна - от гледна точка на постигната цел - унищожава центъра.
Така че аналогията не е никак лоша..."
Да, така е. И априлското възстание е успешно и ние НЕ си влачим последствията (под формата на русофилия) и до ден днешен...

Да не се взема на сериозно...