Некои съображения за Обитаемия остров / Фен клубове / Фантастика

генерале, поставяш ме в неудобството на ситуация да правя нещо, което в предния си постинг съм казала, че е грешно да се прави :)

но да кажем мело-смело, че ми е по-важно да изчистя недоразумението което виждам, че се е получило, от това фанатично да спазвам границата, дето може и само аз да виждам, че съм очертала

моят постинг се свежда с 2 изречения до следното:
- тъпо е да се изказва човек високомерно от позицията на възрастта - демек "ехее, днешната младеж..." и "едно време какви ... имаше - МАГЬОСНИЦИ!"
в постинга на ханибал, неволно или не, с или без хумор/сатира/забава - такъв момент има. просто има. не може да се отрече.
вярно не сме в дивия запад, че за половин дума да се стреляме, но... това топче си се брои на сметалцето и отиваме на следващата точка:

- тъпо е фриволно да се смесват теми, когато намесата е меко-казано излишна, че и с пренебрежение и насмешка на всичкото отгоре.
горната ситуация е еквивалентна на това, на една конференция по физика примерно, лектора да се изцепи "ся, виждате ли го на тая графика мотива дето прилича на картина на оня бездарник Пикасо".
волна или неволна, това е провокация и при това е безкрайно глупава провокация, понеже авторитетът на говорещия е явно в тотално друга област.

слабостта на постъпката - трябва да е очевидно - се състои в това, че без никаква полза и логическа причина създава сериозен риск да се дерейлира основната тема, за сметка на обсъждане на вторичната, дето само е прехвръкнала в искрицата на провокацията.

впрочем, тук идваме и до границата дето се мъча да начертая - обсъждането и на поколенческия въпрос, и на Батман като произведение и образ СА ОФФТОПИК. Оффтопик са на темата за "Обитаемия остров" (първата книга на братята, която съм чела, впрочем, и която успя да ми обърне предубежденията за руската фантастика).

и ти в момента ме караш, да обсъждам именно втората тема - да защитавам (!) едното произведение и неговия образ, и да го противопоставям на другото. аз не искам да правя това. не само защото ще е оффтопик, и не само защото и двете всъщност ми харесват (в мен няма конфликт между тях), а и защото частично ще повторя грешката на ханибал, ако приема ролята на критик по отношение на нещо, което не познавам достатъчно добре, т.е. ми е областта.

ПП: горното беше по същество, сега личната част - понеже ти споделяш, и ме питаш за лично мнение да споделя:

ако слезеш от джигитския кон и прибереш шашката, ще видиш, че в това светло, мило, родно име на голямата крилата мишка има немалко ключета и за разбиране на обществото (минало и настояще) и задачки (с или без отговори) от "социалната инженерия".

все пак говорим за исторята на човек, който живее в общество, в което корупцията и престъпността достигат навсякъде и няма статус, който да те защити от тях. за място, което е толкова отчайващо прогнило, че всяка надежда за правосъдие води до решение за лично отмъщение, понеже няма справедливост, на която да се разчита.

но след това говорим и за личностната промяна - от личното към общото - когато си получил за себе си справедливост, но виждаш, че има други, на които няма кой да я даде и следва "с големите сили идват големи отговорности"(нищо че това е от друго място). обаче това е тънка линия, въже което постоянно се клатушка и е лесно да паднеш откъм тъмната му страна - това също го има в тая история. а за да е още по-сложен баланса - има я и ситуацията, в която трябва да запазиш доброто само отвътре, докато отвън нахлузиш образа на лошия с всички негативи, които произтичат от това, но без никоя от свободите, които истинските лоши ползват.

не знам за някой друг, но мен примерно всичко това някак естествено ме запленява и мисля, обективно има защо, не го виждам като странност и прищявка.

а един истински разговор по темата, ако държи на изчерпателност ще почне всъщност още от средновековието, кръстоносните походи и легендите за Черния Рицар (ще им даде и контекст с историите за Робин Худ; някой може да посочи и паралели на местна почва - с месианската легенда за Борис-Михаил І); някакъв разрез и картина на обществото от съответното време ще е задължителен; и след това ще се мине към общата комиксова картина, еволюцията на образите на супергероите и къде е Батман сред тях (примерно единствен от големите, без свръхестествени способности; единствен, който е като оная зла сила дето все добро твори и т.н.); и чак тогава може пак да се обсъждат сюжети и конкретика.

такава тема обаче няма да има :) и аз повече по нея не мисля да говоря, така че - толкоз! :)

No matter how cynical you get, it is impossible to keep up.