Повтарям! Не си отива капитализмът. Отива си неговият грабителски модел/вариант. За това съм готов да се обзаложа. Има още време, докато си иде и той. Не мога да пиша в момента, имам едни гости-стругари, самият Тахорг е дошъл, това е малък празник за мене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пага, много горещо ти препоръчвам 3-те истории с Максим Камерер: "Обитаемия остров", "Бръмбар в мравуняка", "Вълните усмиряват вятъра".
Ако ги намеря някъде - ще ти ги подаря (моия екземпляр го давам за четене, но държа да си го получа обратно, тази година му е времето за препрочитане и преосмисляне).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Що се отнася до студентите, то младежта изобщо в наши дни сякаш са я подменили, а при това студенти стават най-отбраните глупаци, които грижливият фабрикант не е пуснал при машините, а знаещият командир е отказал да ги вземе войници."
Обитаемият остров, гл. 8

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Действията на Максим и днес изглеждат логични, защото нашето днешно общество не се е променило в базисните си характеристики от обществото на Саракш. Или мислиш, че не е така? Ето защо пътя, който изминава "борецът срещу системата" в логическата си основа е същия. Изобщо прави впечатление, че или спекулативно, или поради неразбиране все те тегли да противопоставяш "старото" на "новото", което точно в това отношение просто не е вярно. Заприлича ми малко на един пич оня ден по телевизията, който по повод кампанията за махане паметника на Митко Палаузов в Габрово твърдеше, че понеже статуята на Митко е с пистолет в ръка и поради това не бива да стои пред училище, защото тласка децата към агресивност, разбираш ли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„Всичко е изгнило тук — мислеше Максим. — Нито един жив човек. Нито една ясна глава. И аз отново съм в задънена улица, защото се надявах на някого или нещо. На нищо не можеш да се надяваш тук. На никого не можеш да разчиташ. Само на себе си. А колко струвам сам? Поне дотолкова познавам историята. Сам човек не може нищо… Може би Магьосника е прав? Да се отстраня? Спокойно и студено от висотата на неминуемото бъдеще да съзерцавам как кипи и се топи суровината, как се надигат и падат наивните неловки борци; да следя как времето изковава от тях меча и го потапя за закаляване в потоците кървава кал, как се сипят труповете на нагара… Не, не мога. Дори да мисля в такива категории е неприятно… Страшна работа е обаче установеното равновесие на силите. Но нали Магьосника каза, че и аз съм сила? А щом има конкретен враг, значи има опорна точка за тази сила… Тук ще ме пречукат — помисли си той изведнъж. — Непременно. Но не утре; — строго си каза той. — Това ще се случи, когато се проявя като сила, не по-рано. Че и тогава ще видим… Центъра, Центъра. Ето какво трябва да се търси, ето накъде трябва да се насочи организацията. И аз ще ги насоча. Те ще се заемат с истинска работа… Ти ще се заемеш с истинска работа, приятелю."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

— Ето, виждаш ли? А ти си мислеше, че нещата ще бъдат такива: раз-два и край… Да застреляме Странник, да избесим Творците, да разпъдим страхливците и фашистите в щаба — и революцията е готова…
— Никога не съм мислил така — каза Максим. Чувствуваше се много нещастен, смазан, безпомощен, безнадеждно глупав.
Странник косо го погледна, усмихна се тъжно и Максим изведнъж видя, че той не е никакъв дявол, не е никакъв Странник, никакво чудовище — просто, един много възрастен, много добър и много уязвим човек, угнетен от огромната си отговорност, измъчен от своята отвратителна маска на студен убиец, ужасно огорчен от поредната пречка, провалила щателно обмисления план и особено разстроен от факта, че този път му е попречил негов сънародник, земянин…
— Закъснях аз с теб — печално каза той. — Недогледах, подцених те. Мислех си — хлапе, жалко за него, оплете са като пате в кълчища… — той отново се усмихна и въздъхна. — Бързи момчета сте вие от ГСТ, обаче…
— Недейте — каза Максим. — Не се измъчвайте толкова. Ето, аз не се измъчвам…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това си мислех да го спестя. Но явно правоверните стругари, четете книгите като Библията и не вниквате в тънкия езоповски език на авторите.
След като са ги настъпили яко за Юхлюва, където нещата са си казани с истинските имена, те са пробутали много хитро нещата.
Показали са ни един Максим, продукт на своето време, със всичките му положителни качества и са демонстрирали как се дъни генерално в опитите си да помогне. Като се махне героичната рамка се вижда, че Максим си е живо бедствие за Саркаш. Всичките му действия са неуспешни, не успява да опази хората, които го следват. В единствената му "успешна" мисия - събарянето на кулата - губи над 50% от личния си състав. И докато там може да има някакво оправдание - не е планирал той атаката и се противопоставя на нея, то за великият финален акорд - взривяването на центъра /което между другото си е много добра алюзия с Октомврийската революция/ няма никакво.
Резултатът от придобиването на илюзиорна свобода на мисълта и словото води до следното:
"— Ти за много неща си забравил — каза Странник. — За самоходните излъчватели, за Островната Империя, за икономиката… Известно ли ти е, че в страната има инфлация? Изобщо известно ли ти е какво е това „инфлация“? Известно ли ти е, че има заплаха от глад, че земята не ражда? Известно ли ти е, че ние тук не успяхме да създадем нито запаси от жито, нито запаси от медикаменти? Знаеш ли, че този твой лъчев глад в двадесет процента от случаите води до полудяване? — Той изтри с длан мощното си олисяло чело. — Сега ще ни трябват лекари… дванадесет хиляди лекари. Ще ни трябват белтъчни синтезатори, ще трябва да дезактивизираме като начало поне сто милиона хектара заразена почва. Трябва да спрем израждането на биосферата…"
ДВАДЕСЕТ ПРОЦЕНТА - определено се е справил по добре от Ленин и без петте години самоубийствена гражданска война /каквато м/у другото вероятно ще има и на Саркаш/.
Но това не е всичко, както се казва в рекламите.
Да приемем, че Максим не е бил подготвен за условията на Саркаш, но и в следващата книга, в родните му условия на Земята, Лев Абалкин го води през цялото време за носа, бидейки с няколко хода напред пред него и му оставя единствено ролята на хроникьор на събитията.
За третата част, където станал шеф на Комкон2, той загубва битката с людените, без дори да успее да им се опъне изобщо не ми се говори. Там го спасява само това, че те просто не се интересуват от Земята.

И аз съм бил в ролята на Максим 90-те, като се правех на шеф на стачен комитет. То няма начин да не се мине оттам. Както е оная известна мисъл - "ако на 20 не си бил социалист нямаш сърце, ако на 40 все още си - нямаш разум".
И да се върнем все пак за книгите дето не били за всеки. Добрите автори успяват да вмъкнат в една книга няколко персонажа, с различни гледни точки.
И ако книгата от гледната точка на Максим изглежда героична, то ако я погледнеш от гледната точка на Сикорски, ще се хванеш за главата.
Всъщност това го обясних по горе. А аз се замислих за гледната точка на Генерала, който вижда на база опита си, че нещата заповядани от щаба не са съвсем таман, но продължава да изпълнява заповедите, просто защото не вижда друга алтернатива.

П.С Не отричам качествата на книгата - за юношески роман е разкошен екшън. Само дето братята не са писали за юноши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще видим, мон капитен, ще видим...
Аз не съм оптимист. Грабителският вариант е като детството на капитализма. Ако за 1000 години не сме го минали, то явно си има причина за това. Например - ефтини ресурси, които стоят и чакат някой да ги изкопае, завладее, картелизира.
Дори да приемем, че капитализма напоследък наистина дава някои признаци на зрялост, то едва ли причина за това е текущата финансова криза. Просто махалото се люлее, историята продължава, Путин се опитва да седне на масата на големите играчи но те просто ще му обърнат гръб и ще отидат в другата стая, няма да има семейни скандали...
Аргументация... Нъц! Само облози!

Да не се взема на сериозно...

Иване,
След като призивите да не демонстрираш неразбирането си на Стругацки не дават резултат, ще ти обърна внимание на някои очевидни твои пропуски:

-В "Юхлюва" нищо не е казано с истинските им имена. Самите АБС казват че едва 5% от читателите са разбрали нещата така както те са ги замисляли. Пълният вариант на повестта излиза чак 1989г. и там СЪЩО нещата са казани със метафори, намеци, художествени образи. Във варианта който излиза 1965г. имаме един болен човек, попаднал в джунглите на Пандора, отчаяно опитващ се да се измъкне от капана на биологичната война която се води между хуманоидите и гората. Между историческата необходимост и обществото което му е помогнало но пък е обречено.

-Максим не се дъни генерално в опитите си да помогне. Не успява да опази хората от групата си - глупости, спасява половината от тях, които без него биха били обречени. Въпреки че цялата операция е всъщност капан, в която той попада поради незнание, а не поради неопитност. И въпреки това ПОСТИГА УСПЕХ там където другите биха се провалили. Значението и цената на този успех той научава по-късно, но това така или иначе се случва и без него. Така че той не е бедствие, той просто се включва в бедствието. И успява да промени равновесието на силите. Вярно, не само заради способностите си, но и поради физиологичните си особености - той не получава лъчеви удари.

-взривяването на Центъра е грешка само от гледна точка на факта че на Саракш вече действат прогресори от Земята. Максим обаче не знае това. Нещо повече - тези които знаят умишлено го държат в неведение. При обстоятелството че той е напълно сам, че ще има един единствен опит да разруши Центъра, действието му е напълно правилно и оправдано.

-"никога не съм мислил така" - Максим всъщност има план и той не е толкова
елементарен колкото го изкарва ЯДОСАНИЯ Сикорски. В книгата този план не е казано какъв е. Конфузната ситуация идва не от липсата на план, а от факта, че земляните вместо да си сътрудничат си пречат. За което вината не е на Максим. Всъщност, в последвалите събития Максим изиграва ключова роля и постига успехи където преди не само аборигените, но и земляните са се проваляли.

-Алюзиите между взривяването на центъра и Октомврийската революция са пълна глупост. Дори да има някакви сходства идеята на книгата далеч не е в това. Идеята на книгата е казана в прав текст от Максим - съществува определен идеал - човек трябва да е духовно и физически свободен. Чак след това той се осъзнава, прави революции или пък не прави.

-"в родните му условия на Земята, Лев Абалкин го води през цялото време за носа, бидейки с няколко хода напред пред него и му оставя единствено ролята на хроникьор на събитията. "
Всъщност, Максим точно и добросъвестно изпълнява поставената от началника му задача - никакви контакти с Лев Абалкин
"-А ако налетя на него"
"-Вземаш интервю за книгата си!"
Поставената задача на М. не е да издири и залови Лев Абалкин, а да докаже че той не е човек, или като минимум - че е опасен. Тоест, той трябва да дъде основание за задържането му. Задача с която той се справя - еднозначно показва, че НЯМА ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА за заплаха от страна на Абалкин. В последвалите събития той се опитва да предотврати грешката на началника си, но се провяла, заради самия Абалкин. Последният все пак е нинджа...

-"За третата част, където станал шеф на Комкон2, той загубва битката с людените,без дори да успее да им се опъне изобщо не ми се говори"
Ами не говори! Човек бива да говори за неща които разбира, а не за неща които си въобразява.
Никаква битка с людените не е имало. Комкон2 не е войскова единица, военно подразделение. Това е организация, която се занимава с ПОТЕНЦИАЛНО опасни аспекти на контактите с други раси (извънземни). Никой не воюва с някого или нещо, преди да разбере какво е това нещо, преди да знае достатъчно за това нещо. Събитията описани във ВГВ са именно едно такова проучване. Най големите авторитети на съвремието не преценяват новата раса като заплаха. Те я преценяват не като заплаха за човечеството, а за ЧОВЕЧНОСТТА. Но това май ти е убягнало...
Представата, че Комкон е трябвало да воюва с людените е елементарна и безобразна. Бих казъл, че е тенденциозно изкривена, само и само да напъхаж един художествен образ в калъпа на типичния комунист, положителния герой на ОНОВА време. Нещо което абсурдно и абсолютно ненужно.
Да не би да те гони гузна съвест, че си вярвал искрено в светлото бъдеще и затова ти се привиждат комунисти под всеки възможен вол, сега, когато вече не вярващ?

Да не се взема на сериозно...

Хм, ако не излезем от идеологическите рамки няма да се разберем.
Нищо не казваш за полуделите 20% от населението след взривяването на Центъра.
Нищо не казваш за разбитата кариера и загубения живот на Гай Гаал. Преди да срещне Максим си е проспериращ военен, местят го от Елхово в КСВ.
А Максим му обръща живота, разбива му идеалите, разбива му кариерата, накрая не може да го опази и него самия. И за какво това? Гай не става революционер? Той не вярва в идеалите на Максим, вярва в самия него.
Ей така, просто отвеян от вихъра на революцията. Даже не е жертван за задача - заминава си просто защото Максим се разсейва.
Революцията иска жертви нали? /Не говоря сега, че в сега роман принципно има герой с архетипа на Ной, който е невинен, но го сполетяват всички беди. Това си е художествено изискване. Но си помислете за реалния живот/.
Айде махнете розовите очила и направете една реалистична оценка на резултатите от действията на Максим?
Макар, че си прав, че не трябва да обвиняваме само него. Просто Земята само обърква нещата като се намесва на Саркаш. Без да е и канена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите