Тайната и проклятието на Толкин е бавното писане / Фен клубове / Фантастика

Тайната и проклятието на Толкин е бавното писане

Истинският българин по душа е чорбаджия, твърди писателят фантаст Любомир Николов
Сабина Василева

Любомир Николов е автор на фантастика ("Къртицата", "Десетият праведник") и преводач. Превел е "Властелинът на пръстените", "Хобитът" на Дж.Р.Р. Толкин, "То" на Стивън Кинг и др. Въвежда у нас жанра книги игри, публикувани под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Даниълс. Носител е на престижни награди за фантастика ("Еврокон", "Соцкон"), награда от Съюза на преводачите в България за "Властелинът на пръстените", но най-много уважава наградата "Кръстан Дянков" на фондация "Елизабет Костова" за българското издание на "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни.

- Как в социалистическо време попаднахте на "Властелинът на пръстените"? Защо се захванахте да го превеждате?

- Стана абсолютно случайно през 80-те. За книгата бях чел само някакви рецензии, но веднъж я зърнах в една антикварна книжарница на "Витошка". Купих я, прочетох я и останах изумен. Понеже бях начинаещ преводач, потърсих на кого да я предложа за превод. Оказа се, че тя вече е планирана от "Народна култура", но нямат преводач. Възложиха ми да направя работен превод и го одобриха. За 3 години, щракайки на пишеща машина, преведох романа. Ръкописът беше дебел около две педи, което ще рече към 2000 машинописни страници.

- Добре ли се плащаше такъв труд тогава?

- Излизането на първото издание на "Властелинът" съвпадна с голямата инфлация в началото на 90-а година и, слава богу, от "Народна култура" се съгласиха да променят сумата, иначе щях да взема смешен хонорар. Въобще, хонорарите бяха добри. Ще ви дам пример - за една авторска книга получих 4000 лева, което си беше цял апартамент. Не обичам да сравнявам с ония времена. Тогава имаше много хубави неща, но не бих пожелал да се върнат.

Знаете ли, даже трябва да благодаря на "народната власт". През 50-те имаше масова чистка на библиотеките от всякаква буржоазна литература. Всичко заминаваше на вторични суровини. С брат ми редовно прескачахме оградите и тогава попаднах на истински находки. Имах щастието да намеря забранени криминалета и най-вече фантастика, което реши съдбата ми.

- Не се ли изкушавахте да пишете като Толкин, толкова сте му влезли в почерка покрай превода?

- Отдавна се мъча да напиша български вариант на "Властелинът". Ще ви призная, че открих и тайната, и проклятието на Толкин - това е бавното писане. Отначало възнамерявах да напиша продължение, но сега искам да създам предистория на "Властелинът". Знаете ли, че и Толкин се е опитвал да направи продължение, но вдигнал ръце: не става, историята е завършена, тя е краят на една епоха. Следващата епоха е човешката и тя е съвсем различна. Аз по заобиколен път разбрах, че продължение не може да има. Затова искам да напиша предистория с откриването на пръстена и за двамата неизвестни вълшебници. Толкин е оставил много недовършени неща, но признавам, че това, което искам да направя, е престъпление срещу правата на наследниците. От друга страна обаче, идеята за собственост на едно такова културно наследство е толкова нелепа, както идеята за собственост над древногръцката митология например.

- Повече пишете или превеждате?

- Преводите поглъщат цялото ми време, защото трябва да се работи за хляба. Бедата е, че у нас с книжовна работа не можеш да се издържаш. Яд ме е за тия пусти 20% ДДС. Дявол да го вземе, не на цялото книгоиздаване, да махнат процентите поне на българските книги. Преди време чух, че някакъв шеф на местна организация в провинцията раздавал пари на този и онзи. Казах си: на мен да ми дадат, ще ги раздам на когото трябва. Но после осъзнах, че не можеш да даваш пари на един творец затова, че е творец. Нека облекчат издателите и това косвено ще отиде при творците.

- Защо ви харесва само първата част на филма "Властелинът на пръстените"?

- Първата беше направена великолепно в духа на Толкин, но втората и третата част са по холивудски. Бедата в киното дойде в момента, когато вместо "режисьор" на първо място започна да се пише "продуцент". Тоест, който дава парите, е по-голям от режисьора. И не стига това, ами обявиха, че продуцент е много тежка работа и измислиха "изпълнителен продуцент". Като си скръсти ръцете първият, да има кой да му върши работата. Не може парите да са по-големи от творчеството, както се мисли в Холивуд. Там решиха, че с пари могат да си купят сценаристи на парче, но не става - нищо не може да замени създателя на една идея. Останалото е чисто занаятчийска работа, с която могат да се правят успешно телевизионни сериали с т.нар. консервиран смях. А като капак, вече започнаха да се появяват и консервирани възгласи.

- Каква е съдбата на книгите игри, които вие въведохте като жанр у нас?

- Пак в онази антикварна книжарница попаднах на такава книга. Отначало беше предизвикателство да направя и аз книга игра, а после се оформи и издателство "Мега", специализирано за книги игри. Тези книги замряха по много причини - едната е икономическа, другата е натрупването на много маймуни, които скършиха пазарния клон. Третата е навлизането на компютрите. Всъщност, книгите игри са компютърни игри, само че на хартия. Щастлив съм, че и днес виждам някогашните фенове на книгите игри като автори, като издатели и журналисти и се радвам, че малко съм им помогнал да се ориентират.

Чувам, че се появяват някакви нови форми на детски книги. Книгата винаги може да се реформира и да добие нов облик. Важното е детето и юношата да бъдат подлъгани да прочетат поне една книга, която да грабва. Хареса ли му, детето ще продължи да чете.

- И няма да стои с часове пред компютъра?

- Права сте, това наистина е сериозен проблем. Но пък игрите с насилие и агресия вече се изместват от игрите тип секънд лайф, в които играчите влизат и взаимодействат. Тук насилието е по-малко, а и се предполага развитие на интелекта. Но пък рискът е, че това е вратата към матрицата - при първия открит начин за пряка връзка между човек и компютър матрицата е неизбежна. Отминало е времето на играта срещу компютърни образи, идва ерата на игра срещу други реални играчи.

- Публикувате някои неща под псевдоним. Защо? Така по-продаваем ли е един автор?

- Само да уточним - фантастиката, която пиша, публикувам с моето име. Първата ми книга също излезе така, но когато да се появи втората, започна голямата криза. Масово се закриваха книжарници, а книжарите излизаха на сергиите. Наложи се мнението, че български автори не могат да се продават. От издателството ми препоръчаха да си сложа западен псевдоним и аз избрах да направя една анаграма - Колин Уолъмбъри. Но не съм сигурен, че западният псевдоним ме прави по-продаваем. Колкото и да не харесвам Христо Калчев, той доказа, че може и иначе. Въпросът е друг - защо няма институция или организация, която да подпомага и рекламира българските автори. Мога да ви посоча наши великолепни произведения на световно ниво, които не са вносна конфекция, а костюм по мярка за българския читател. Например "Аз, грешният Иван" на Николай Светлев е прекрасно фентъзи около въображаемата история на Иван Рилски. Имаме качествени произведения, но не се прави достатъчно, за да се популяризират.

- А какво добро се прави по отношение на езика ни?

- Уви, тъкмо обратното. Достатъчно е да прочетем "Българи от старо време", за да се убедим колко пълноценен е старият ни език. Ето, падежните форми си имат своето значение. Чуйте само как звучи: "Захлупи гювеча хаджи Генчу на главата". Да не говорим, че в езика ни се срещат и безумни идиотщини, въведени по административен път. Защо вече се пише слято "отвреме-навреме", вместо четири думи. Това си е чиста тавтология.

- Политическият език по-достоен ли е?

- Щом една политическа партия дойде на власт, започва да създава свой език и непременно се старае да го направи колкото се може по-неразбираем. Целта на политиците ни е да се говори много и да не се казва нищо, явно смятат, че така ще постигнат нещо.

- Защо участвате активно във форума на нашия вестник?

- Причините са няколко. Форумът е като кръчма, където можеш да седнеш с познати хора и да си кажеш, каквото ти е на душата. От друга страна, все наивно вярвам, че от форумите могат да излязат някакви идеи за политическа промяна. Убедих се, че форумът е десетки пъти по-умен от всеки отделен участник. Но също и че почти никой от участниците няма за цел да промени нещо. Форумът често се превръща във взаимно надвикване и оплюване. Но благодарение на форума видях какво е разнообразието на човешките характери, а от друга страна откривам някои невероятни заблуди на българския интелектуалец.

- Например?

- Първо, една нетърпимост към християнството, което е учудващо. Мнозина смятат, че то застрашава правата им. Но в края на краищата православната църква ни е помогнала да оцелеем като народ и, дай боже, да не се наложи пак да се обръщаме към нея по тоя повод. Другото, което ме учудва във форума, е силното разпространение на расизма. Колкото и да е еретично, смятам, че огромната загуба на България през 1989-90 година бяха тия страхотни митинги на червени и сини едни срещу други.

- А какво ще противопоставите на заблудите на обикновения българин?

- Мразя и категорично не приемам вечното хленчене. Свикнали сме да се оплакваме повече отколкото ни е зле. И това е нормално. Българинът е много търпелив, но не чак толкова, колкото някои си въобразяват. Рано или късно му кипва. Истинският българин по душа е чорбаджия, в добрия смисъл на думата, и стопанин на дома си. Той е достатъчно разумен, когато дойдат на портата да му говорят глупости, да им тегли една и да каже: "Вън от къщата МИ".