Хайде аз да открия темата за тази година.
През почивните дни най-сетне ми се отдаде възможност да почета малко книги.
Започвам с така дългоочакваното "Пощоряване". Както е писал преводачът, в Щатите през 70-те години е имало много случаи на пощурели от еднаквата и монотонна работа пощаджии. Та терминът си съществува реално.
Какво е интересното в тази книга? Така и не разбрах Светът на диска влезе ли във Векът на плодния прилеп, но Пратчет определено го вкарва в индустриалната революция - нама царе, няма герои, няма дори пищящи магьосници /той можеше да пищи за милост на 37 езика и на още няколко само да пищи ;)/.
Тук говорим за корпоративни капитали, за монополи, за финансови измами, за кухи акции, за източване на банки - твърде актуална тема, към сега случващото се /може би Вузев затова чакат ;)/
Въвежда се един нов герой... сръчен в измамите, нещо като нашумелия тия дни Мадоф. Та на него му се налага да мине на държавна служба след среща с ангелите на Ветинари.
И виждаме конкуренцията м/у държавно предприятие - Пощата и частната инициатива - Голямата магистрална. И, и... много за натиска на държавата и всички мръсни игрички.
А, говорим и за комуникации, хаквания и прочия неща, съпътващи преноса на данни.
И последно - тази книга да не се чете от филателисти. Пратчет обяснява възникването на марките и на филателията като цяло с един такъв тон, сякаш изповядва мнението на Марк Твен за риболова - "при риболов имаме въдица на единия край на която понякога има риба, но на другия задължително има глупак!".
Утре като изтрезнея от купона, ще си кажа мнението за 'Споделящият нож" на Бюжолд. Тази жена определено може да пише, независимо от жанра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... стана рицар! Да му е честито!
Ето подробности (на англ.):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти няма ли да престанеш с тази тема?

Ще ти кажа моето мнение, като човек, който следеше целия ви спор неутрално.

Преди тази полемика те уважавах много. Да кажем, че сега те уважавам доста по-малко...

Айде, със здраве.

I don't need to "Get a life". I am a gamer, I have LOTS of lives!

Съжалявам че съм те разочаровал и смятам, че темата не трябва да се приключва докато има хора, които смятат собствените си права за по-важни от правата на другите, и не се срамуват да го заявят откровено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от valio_98 на 02.01.09 15:49.

Езикът на Бог от Франсис Колинс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох я в края на миналата година, но писах сега за нея.
Ето:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъкмо довърших "The Snow" на Адам Робъртс. Това е третата книга, която чета от АР, след "Сол" и "Полистом". През цялото време правех паралели с "Потопения свят" (и там от небето се стичаше вода, но не замръзнала) и други книги за бедствия с библейски мащаби на Джеймс Болард ("Сушата" и "Кристалният свят" са следващите, които идват на ум), макар тук социалният елемент да е доста засилен в стил а-ла-Бразилия. Робъртс, също като Болард, е англичанин, несъмнено е прекрасен белетрист и е провъзгласен от някой си Гримууд от "Гардиан" за "king of the high-concept SF", каквото и да означава в действителност този натруфен и високопарен израз. От трите книги "Сол" определено подхрани най-силни надежди, но се провали безсрамно на финала, "Полистом" беше уравновесена и завладяваща с Дикианските си идеи, а "Сняг" почти ме разочарова. Четох добри отзиви за "Градизил", последния роман на АР, надявам се да изравни неблагоприятния резултат.

Годината е 92. Алиса Селезньова предизивиква още мокри сънища сред подрастващите. СССР вече го няма, а Москва е преживяла един пуч.
Младият /24 годишен/ Лукяненко пише в серия разкази ярка антиутопия "Прекрасное далеко", пунтирайки нашумелия филм.
Все още не е излязла "Гаттака", а "Еквилибриум" не е замислен. Но усъвършестваните гени и положението в обществото спрямо тях е вече в главата на Лукяненко. Той описва един нов, съвършен, почти идеалистичен свят, който май е прекалил със сладостта и най-гениалните му умове предпочитат да станат "роудъри" и да се пилеят пеш из страната, но не и да работят "за благото на човечеството"...
Все още е рано за Чечня. Елцин все още не е пратил танковете, а най вече Група Алфа, срещу Парламента. Но в "Баща ми е антибиотик" Лукяненко рисува един сценарий, сбъдвал се няколко пъти по-късно.

"— Нима не виждаш в какво си се превърнал, Борисе? Ти дори не си робот — за тях има Трите Закона, а за теб няма нито един. Ти вършиш онова, което ти заповядат, без да мислиш за последиците.
— Аз защитавам Земята.
— Не знам… Едно е, когато вашият Корпус се сражава с Пилигримските диверсанти. А съвсем друго, когато десантчиците усмиряват колонии.
— Нямам право да мисля за това. Земята решава. Тя определя болестта, тя назначава лечението. А аз съм просто антибиотик.
— Антибиотик? Вярно. Те също удрят наред — и по болестта, и по човека."

П.С Искаше ми се да бях прочел това преди месец, когато беше тук. Сега знам ли дали си чете мейлите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бе, те руснаците се изпълват с угризения всеки път като направят някоя мръсотийка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите