Въпросът многократно е възниквал из други теми и май заслужава разчепкване. Блейк е блед и предсказуем в сравнение с отрицалтено-положителния Ейвън, да не говорим за блестящата отрицателна Сървалан. Джон Крайтън се представя ортносително по-добре от Блейк, но и във Фарскейп Скорпиус често открадва шоуто, както казват братята американци. Ако излезем от жанра е същото - за суперполицая Богдан Велинкси да не говорим - половината от "На всеки километър" всъщност е за него. Сигурно има и други примери, няма да пиша ода за отрицателните герои.

Дали те не са по-нтересни, защото са свободни от задръжките, които авторите си самоналагат примерно заради политическата коректност, когато създават положителните герои? Или има друга причина?

ПС Как можах да пропусна мистър Бърнс?!?!?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от valio_98 на 26.09.08 16:43.

Аз мисля, че причината е в свобода от задръжки въобще.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това за нюансите ми се струва много точно наблюдение - и положителните, и отрицателните герои, за да са интересни, трябва да комбинирт в себе си противоположности, в тях да се води някаква борба. Примерно във Фарскейп имаше сюжетен момент, в който копие на Скорпиус живееше у Крайтън и после се оказа, че част от него е останала там. Това ги промени и двамата и т.н. Може би е малко груб начин да се обединяват крайнопстите, но се получи добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, мисълта ми е, че един герой от типа на Ейвън, вълнува със заложената в него непредсказуемост. Виждаш го, че е винаги на ръба. Това е не само интересно, но и печели симпатии. При Сервалан има заложено нещо такова, но Тъмната страна на силата при нея определено е в повече.
Като казах Тъмна страна се сетих и за Анакин Скайуокър/Вейдър - любимият ми отрицателен герой. При него вътрешните борби наистина са сериозни. Чистия положителен герой много често е предсказуем, това е основния му недостатък, но специално при Блейк, крайната му положителност спира след 1 сезон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност не са по-интересни.
Блейк беше наивник и глупак, който свърши като параноик на тема - откриване на предателя (вследствие на което той сам си изфабрикува предател).
Ейвър - умен, недоверчив, изобретателен, спасява положението което Блейк е забатачил. На всичкото отгоре е и духовит, как да не го харесваш такъв?

(Ситуация - Системата на трите планети атакува Освободител от три страни, всичко се скапва и избухва, положението е очевидно неспасяемо. Блейк казва на Ейвън - иди в трюма, изолирай сигнала на чуждите компютри и активирай защитата на Освободител... Ейвън му отговаря с трагична нотка - А какво да правя със свободната си ръка?
Гениален просто!)

Роджър Зелазни по едно време въведе модата на отрицателно-положителните герои. На пръв поглед те са положителни, но не страдат от морални скрупули. Коруин е подъл и коварен, Мерлин е безочлив и жесток, а Ерик, който е лош изведнъж става положителен. Подходът на Зелазни за герои е безупречен, защото в живота няма полярни типове - добри и лоши. Затова и неговите герои са много много близки и симпатични на читателя.

Има един стереотип в Холивудската култура - старателно и подробно изграждане на образа на лошия, с цел - да изпъкне добрия герой, когато все пак му нацепи канчето. Например поредицата Умирай трудно. Изцяло заслуга на Брус Уилис е факта, че героя му не стои в сянката на лошия герой.

В ЗВ императора не беше симпатичен герой. Дарт Вейдър, за разлика от него е гъзар и половина, само каската му те кара да цъкаш с език от яд, а колко е лош... не е истина. Неговия контрапункт - селянчето Скайуокър, бледнее тотално (което всъщност е плюс, в живота е така!), но виж образа на принцеса Органа като лидер на добрите и олицетворение на женственос и добродетелност спасява положението. А Хан и Чобака пък са просто шедьоври на образното изкуство

и тн

Да не се взема на сериозно...

Само за Блейк не съм съгласна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не си ли задаваме отговори?

естествено, че свободата писъща на злодейските образи изкушава, и естествено, че ограниченията на добрите ги правят тежки
(отделна тема е защо шегата и пакостта вървят ръка за ръка в нашата култура - оплачете се на хемнайсе века християнство и безумни догми като тази, че смехът иде от дявола)

тук обаче има още един аспект - добрите ли са скучни, или авторите скучно описват добрите?

понеже, нали, не е зле да си напомняме, че онова което пишат, не е онова, което е ("дълбина, дълбина..." ;) )

бърза справка с Действителната Действителност - ако вземем един Левски например (да ще цакам с туза, споко) - той може и да краде, и да лъже, и малко или много просташки лаф не би бил неприсъщ, но пак в цялата си русокоса синеокост лесно застава редом с ангелите.

въпросът тогава е, защо когато се опита да създаде образ на Добрия, авторът се справя зле и скучно, а когато трябва да опише Злодея - го прави жив и увлекателен?

дали пък не е защото Добрия се налага да си го измислят и смучат от пръстите, докато за антагониста материал от живота има доволно - къде наоколо, къде в себе си?

робин хубаво намеси зелазни. мисля си, че майсторът писател трябва да може да намери добрия в себе си и да опише каквото вижда (пък да излезе както ще), за да му се получи живо и истински, вместо да преразказва по спомен уроци по нравоучение, в несъзнателен опит да впечатли на стари години учителката си от неделното училище

нещо такова

"Everything that can happen does"
----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тук обаче има още един аспект - добрите ли са скучни, или авторите скучно описват добрите?
дали пък не е защото Добрия се налага да си го измислят и смучат от пръстите, докато за антагониста материал от живота има доволно - къде наоколо, къде в себе си?

Абсолютно съм съгласна като изключим това за Левски- той е бил човек с много недостатъци, които САМ е направил много за другите.
Добрите герои ги представят по тъп начин- проволинейни, с програмирано добро от самото им раждане и т.н., но това е може би, защото искат да създадат някакъв недостижим идеал за пример... за злите е същото- обикновено някакво програмирано зло.
А реално най-интересните герои са тъкмо тарикатите, които въпреки всичките си недостатъци ПРАВЯТ ДОБРО.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми за мене си няма проблем да си отговоря - лошите имат мироглед по-близък до моя. за другите нека всеки си отговори за себе си.
впрочем нищо не спомена за най-великия злодей от книгите - майлоу хейз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така. При мен май проблемът е, че като си харесам някой герой, особено ако е положителен, му прибавям качества от въображението си. Така той не остава идеализиран... Хващам се за дадени моменти, където евентуално е проявил част от по-тъмната страна на характера, доукрасявам ги и така си имам любимец - положителен герой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите