Re: оптимиста / Фен клубове / Фантастика

Тази тема е стара и ужасно дъвкана. Защо я подхващам отново?
Защото има едни деликатни моментчета, които никой не иска да дъвче, а напротив, заобикалят се като кучешко лайно на пътя. А в действителност, решението на проблема е именно в тях. Ето ги накратко:

Страната подкрепяща авторското право заявява:
Авторското право е като всяко друго вещно право. Дали е къща или написано стихотворение, все е тая, частната собственост е свещена и всики който я нарушава е крадец!
Да, така е. С някои уговорки. Първо кучешко лайно:
-отнемането на един екземпляр от НОСИТЕЛЯ на авторското право (книга, ДВД, ценна идея) не е като да откраднеш една ябълка от нечия градина. Ябълката има себестойност, която се калкулира от вложен труд, ресурси и умения. Тя е на собственика, който възнамерява да я изяде или продаде, сиреч да получи някакви ползи от нея.
В случая с обектите, които са носители на авторското право себестойността за още една бройка е пренебрежимо малка (ток, празни СДта и ДВДта) и като правило се плаща от пиратите. В случая авторът е ощетен непряко, чрез пропуснати ползи, а не с ползи които той реализира ако изяде/продаде продукта на творческия си труд. Следователно възниква въпросът за цената и себестойността на даден продукт на интелектуална собственост.
При нормалните стоки (къщи, ябълки) има идентичност на продукта, следователно и пазар, конкуренция и възможности за ниска цена, близка и съизмерима със себестойността на продукта. При интелектуалната собственост имаме уникална стока, предпоставка за монополни позиции на пазара и за цени, нямащи нищо общо със себестойността на продукта. Един класически пример е Майкрософт.
Следователно интелектуалната собственост НЕ МОЖЕ да се разглежда и приравнява на останалите продукти и услуги на пазара. За нея е необходимо други условия и други регулации. Какви точно е една много дълга тема

Друг момент.
Начинът по който се предлага една ИС. ИС въобще е нещо абстрактно, нещо което не съществува само по себе си, а е обективирано върху някакъв материален носител. Чудесно. Обаче
-второ кучешко лайно:
Някои носители предполагат по лесно копиране от други. Например хартиения носител се копира по трудно и скъпо от файловете. Поради което субектите които търгуват с такива носители като правило предпочитат по-трудно копируемите носители от по-лесните. Интернет сам по себе си е един чудесен носител за много хора, но не и за разпространителите, защото възможностите за превенция на копирането са повече от скромни.
Но! Разпространителите се преструват, че не знаят (а всъщност много добре знаят!) един най-обикновен факт: носителя на ИС предоставя различни потребителски свойства на ИС. Не е все едно дали ще гледаш един филм на Арена или ще го изтеглиш от аренабг.ком. Не е все едно дали ще си заредиш 5000 музикални трака на носител с размерите на кибритче, или ще мъкнеш като идиот пачка компакт дискове със същия брой писти. Е, господа разпространители, имаме за вас новина - хората търсят определен продукт. С определена форма и определени качества за използване. Колко време смятате да обяснявате на хората, че Компакт диска бил с по високо качество, че оригинала е незаменим, че крадете колата на музиканта и прочие дивотии, които целят единствено да ви увеличат продажбите, а като резултат постигат единствено това че водите война която не можете да спечелите?
Разбираемо е, всеки иска да печели, похвално е дори! Направете го както трябва, по дяволите!
Предложете истинския продукт, хората нямат време да се мотаят нон-стоп по кина и музикални магазини. Да не говорим, че по тези кина и музикални магазини асортиментът е далеч далеч под желаното. Хората не са толкова тъпи, не можете да предотвратите копирането, можете само да го стимулирате. Войната между потребители и разпространители не може да бъде спечелена. Но може би, ако предложите нещо истинско, във вида в който хората биха искали, ще се намерят такива които ще искат да си платят, защото на свой ред те също са хора произвеждащи ИС и имат респект и уважение към това животно. Опитайте и ще видите, че резултатът ще ви изненада.

Друг момент.
За продължителността на авторското право.
Собствеността си е собственост. Една къща не спира да бъде къща след 70-90 или хиляда години. Това което си построил от тухли с какво е по-лошо от това което си построил с главата си? С нищо. Но!
Поредното кучешко лайно, загубих им бройката:
-Някои неща не са просто ИС, те са стандарт или ценност който мнозина ползват/споделят. Например разказите на Елин Пелин. Или документаните формати на Майкрософт. Защо се ползват? Имам ли избор да не чета Елин Пелин, след като ми е в учебната програма? Мога ли да избирам дали да ползвам .odt вместо .doc, след като държавната администрация изисква ползването на този формат? Не, не мога, моето право на потребител е нарушено. Държавата може и трябва да се намесва в такива случаи. Трябва да откупи преждевременно авторските права на Елин Пелин от наследниците му или да го изключи от учебната програма. Нека тогава го чете който иска, да видим колко струва като класик и нека наследниците се срамуват още не 90, а 900 години, заради тъпоумието си да отнемат един Български автор от Българската нация и Българската култура. Техен си проблем, макар че едва ли е само техен...

И последно лайно, за електронното разпространение. Електронни библиотеки. Торенти. Безразборно публикуване, слагане на линкове къде ли не и и всякакви спекулации.
Интернет се развива доста бързо. Технологиите се развиват бързо. Аз вече прочетох първата си книга от ПДА, имам познати които са чели Фондацията от телефон с екран 160х220. Хората и те се развиват бързо, макар и не толкова колкото би ни се искало.
Тук вече не става дума за войната между разпространители и потребители. Става дума за етика и морал. Авторите също имат е-майли, скайпове и кюта. Даже имат и мобилни телефони! Свързването с тях и уговарянето на публикации в интернет е лесно и просто. Оправдания от сорта - ма аз не ти знаех майла звучат тъпо и дразнещо. Авторът не е животно-скъперник, което иска да проде две хайкута за 1000 евро. Но може би е животно което държи на такива неща като - отзиви за произведенията, начин на поднасяне, художествено оформление, добавянето на някои текстове, съпровождащи съответната ИС, които пък уточняват някои важни детайли (като например - възможността за контрибуции, контакти с него и прочие) и всякакви други неща, които "сложната душа" на автора би могла да пръкне на бял свят. Безразборното копиране и публикуване из интернет отнема на авторите ДОРИ тези неща. Обяснения от сорта че видиш ли - някои автори така повече печелят, че така се прави безплатна реклама и прочие дивотии ги приемам като лична обида! Авторът не е малоумник който не си дава сметка за това! Но може би иска ТОВА да стане с негово знаиние? С негова помощ? По начин угоден нему? Или пък не иска да стане? Говорете с него, попитайте го, той ще си каже начака колко е тъп и колко не иска да си преследва интересите

Така че, това последното кучешко лайно е именно въпрос на морал и хората, които се развиват малко по-бавно от интернет следва да развият това качество у себе си. Ако не искат да работят с кирка по цял ден на жега, а на бюро, че и някой да им плаща за това.

Благодаря за вниманието и... вж. мотото!

Да не се взема на сериозно...

Това са все проблеми, които важат за информацията като цяло - било авторски права за книги/музика, патенти за електрически самобръсначки или спътникови снимки на рибни пасажи. При това, въпросът с правата за книги/музика възникна сравнително скоро, след като се появиха две предпоставки, които ти си отбелязал: лесното копиране (т.е. появи се достъпна цифрова техника = домашни компютри) и лесно разпространение (интернет).

Обаче със спътниковите снимки и особенно с патентите нещата стоят по подобен начин от доста повече време и е интересно да видим какво става - може да намерим тенденция, по която вървят и авторските права. Все пак ситуацията с авторските права е по-крайна и дори допускам, че е "изпреварила" ситуацията с патентите, но все пак...

* * *

Първо, оказа се, че патентите също се дават за известно време, обикновено 20 г., като това е далеч по-съизмеримо с активния творчески период на един човек (отколкото с прословутите 70 г. от смъртта на автора; нали така беше?), което има за цел да даде възможност на автора (независимо дали е човек или компания) да спечели нещо от патента си, но и предлага мотивация за по-бързо утилизиране. Освен това някой страни има закон, според който патентът може да се анулира, ако авторът не работи върху развитието му и има специални изключения - един изобретател може да получи патент за развитие или подобряване на нещо, което все още е защитено с патент на друг изобретател (под изобретател тук трябва да се разбира не само физическо лице, ами компания, университет, лаборатирия...). Нещо повече, оказа се че има съдебен прецедент в Щатите, когато патент е отказан, защото не е подаден достатъчно бързо. С книгите, музиката и филмите обаче нещата стоят по друг начин - те като правило не се модифицират, или се модифицират рядко - т. нар. digital remix, напр, който обичат да правят дисководещите е май единственият пример, за който се сещам. Всъщност не - има и т.нар. abridged editions при книгите, където езикът на стари издания се осъвременява, но там става дума за толкова стари книги, че авторските права са изтекли отдавна, иначе езикът нямаше да еволюира. Никой писател не е седнал да "подобрява" съвременен автор, променяйки да речем два епитета на изречение, и да издава резултата като нова, подобрена книга. Нещо повече, идеите, което поне според мене е най-важното в една книга/филм, се копират свободно и никой не се е загрижил, че писателят А пише книга, според която собствеността е свещена и неприкосновена, въпреки че има десетнайсе милиона книги със същата идея. В заключение, при патентното право защитата на правата на изобретателя не доминират в такава степен защитата на правата не обществото, както при авторското право. И добре че е така, защото иначе още щяхме да пътуваме с парни локомотиви.

Как стои въпросът със защитата на патентите? Има система от международни договори, има частни съдебни разбирателства. Комай единственият начин да се защитават патентните права е търговското ембарго (в мащаба на държавите) и съдебните искове (за корпорации, лаборатории, изобретатели). Според най-бегли наблюдения системата за защита на патентите е умерено успешна. Първо, защото има страни, които не са подписали споразумения за признаване на чужди патенти, а да патентоваш навсякъде е главоболно занимание. Второ, защото има страни, които имат патентно законодателство и/или са подписали съответните споразумения, но не ги прилагат. Примери - Източна Европа по времето на социализма (че и сега), Китай, страните от югоизточна Азия. Говоря както за т. нар. reverse engineering при производството на компютри, така и за други технологии, особенно с военно предназначение. Въпреки тези проблеми обаче броят на патентите расте, следователно преобладаващата част от изобретателите смятат, че патентоването фи защитата (за разлика от авторите на книги изобретателите имат алтрернативата да пазят в тайна изобретението, примерно технологията за правене на по-добри тоалетни казанчета) си и да ползват резултатите (да продават по-добри тоалетни казанчета, без да казват как точно са ги произвели).

Оказа се, че нещо подобно на патентно законодателство е имало още в Гърция, като по-новите примери за Венеция от 15 и Англия от 17 век, а съвременното законодателство почива на принципи, формулирано през 1883 г. на Парижка конвенция. Т. е. имало е време за еволюция и подобряване. Последните години само в Щатите се издават по 150-170 хил. патента.