|
|
|
Тема
|
 Следващото... или може би Матрицата е добрия герой
|
|
| Автор |
Бorдaнoв (буквар) |
| Публикувано | 15.07.08 05:19 |
|
|
Може би Матрицата е добрия герой?
Дали не е по-добре да живеем в Виртуално плътната реалност /ВПР/, отколкото в опустошената земя?
И защо изобщо, говорейки за "Следващото..." визираме човека?
Много се говори последно време за "Следващото..." Постапокалипитичната българска фантастика явно набира ръст, след спада в икономиката.
Мечтите, че Следващото са едни красиви, невероятно морални и с по седем сигнални системи бъдещи хора си отиват бавно, заедно и с надеждите, че комунизмът е почти зад оня хълм.
Бъдещето е гадно, бъдещето е неочаквано, бъдещето е нечовешко.
И в двете си първи книги - сборникът с разкази "Далече, много далече от Рая" и първата част на романа "Стигмите на времето" - "Спомни си за утре", живеещия в Испания автор - Г.Ф. Стоилов говори за бъдещето на хората.
В няколкото разказа в тази книга, авторът показва как човекът се бори за бъдещето си.
И всеки път губи. И всеки път - заслужено. Авторът не разглежда дилемата - "дали" и не обсъжда -"как точно става това". Основната тема на всички разкази е "защо човекът губи. Кои негови качества, не му позволяват да стане Следващото".
Във водещия разказ, вълна от антиматерия променя галактиката около нас, а Земята се превръща в място, трудно за живеене. Много трудно. Единственото, което оцелява са едни наши наследници, които са ни наследници само по гени.
Някъде във времето...
Съществото пухтеше, изкачвайки се по стръмнината, и с мъка заравяше ръцете си в пясъка, напъвайки мишци и наемаше нагоре по сухата повърхност. Лигава слюнка се отдели от устата му, стече по пластичната обвивка на главата и то изплези розов език и я облиза. Очите му зад защитните екрани се бяха присвили от напрежението да прави всяка следващо движение, но с продължаващо тъпо упорство, то не спираше и въпреки мъките, успя да достигне изсъхналият, почернял от времето дънер и със задоволство изсумтя.
Дишайки известно време тежко, от положените при изкачването усилия, то постепенно се поуспокои и с единия си крайник отчупи късче от кората, поднесе я към отвора, появил се в лицевата изолацията на тялото, и я засмука. Специални жлези трансформираха материята и я превръщаха в годна за храна суровина, след като извличаха всичко онова, което можеше да се върже с хранителната верига, която съдържаше в себе си това сухо парче дървесина, отдавна изсъхнало и изгоряло.
От поредицата "Стигмите на времето" първо е издадена втора част - "Спомни си за утре". Това не е само маркетингов трик. Действието е в настоящето. Е, поне в настоящето на героя.
А всъщност всичко е "някога, в една далечна галактика..", когато единственото оцеляло нещо - ИИ, се мъчи да възстанови хората, след биологичната война, в която те са се самоунищожили.
/"Авторът има едни извратени представи за тази война - примерно вирус, унижощава костната система, но запазва тялото за една безкрайна агония.."/
Но войната и миналото са бегли споменавания на фона на основното.
Героят лесно установява, че живее в едно изкуствено общество. Малко по-трудно - че и той е изкуствен. И всички прилики с Матрицата, Тунел под света и прочие книги свършват тук. И се задава основния въпрос - дали все пак животът във Виртуално Плътната Реалност не е по-добрия вариант?
И дали всичко не е въпрос на възприятия...
Възприятията са такива, каквито ги караме да ни показват, че е светът около нас, който, макар и погрешен, става реален и приемлив. И може би утрешният ден в него е вече започнал, като добре скрито и режисирано далечно минало?
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.
| |
|
Тема
|
Re: Следващото... или може би Матрицата е добрия герой
[re: Бorдaнoв]
|
|
| Автор |
cineman (киноГавър) |
| Публикувано | 15.07.08 12:27 |
|
|
А защо въобще би трябвало да "живеем" в такава Матрица?! То, да не би и сега да не живеем в една виртуална Матрица... Миналата седмица прочетох "Градът и звездите" на Артър Кларк, та ме налегнаха едни мисли...
----------
Дограмата ми хлопа!
| |
|
Тема
|
Re: Следващото... или може би Матрицата е добрия герой
[re: cineman]
|
|
| Автор |
glig_an (единак) |
| Публикувано | 15.07.08 19:27 |
|
|
не си падам по лигавите истории, но ме дразнян антиутопистите, които надават вой колко трагично и нещастно ще се стече животът на земята. прилича ми на перверзно самосъжаление и успокоение -на сега сме зле, но ще стане още по-зле. пфу - лайна до повръщане!
Вярвам без да вярвам.
| |
|
Тема
|
 Re: Следващото... или може би Матрицата е добрия г
[re: cineman]
|
|
| Автор |
Kopo (тъп, но упорит) |
| Публикувано | 15.07.08 20:04 |
|
|
Малко е лековата, но има и някои попадения: .
| |
|
Тема
|
Re: Следващото... или може би Матрицата е добрия г
[re: glig_an]
|
|
| Автор |
nightsun (пристрастен) |
| Публикувано | 16.07.08 01:00 |
|
|
можэе да ти се повръща, драйфа или каквото още искаш, но така ще бъде
и простия човек може да го разбере още отсега
| |
|
Тема
|
Re: Следващото... или може би Матрицата е добрия г
[re: nightsun]
|
|
| Автор |
glig_an (единак) |
| Публикувано | 16.07.08 17:46 |
|
|
Края на света го чакаме от... много години. През средновековието също са го чакали. Сега са още по-усърдни в пророкуването, плашенето и всякакви тъпотии за страхливия човек, който си няма друга работа, освен да се стряска от собствената си сянка. чудя се не им ли е омръзнало на хората вместо да си живеят нормално все да се оплакват и да се впечатляват от чуждите нещастия, пълнейки гащите от ужас че може да се случи и натях?
уплашеният човек не може да мисли рационално, не може да взема верни решения и затуй сме на тва дередже - щом дойде нещо да се избира уплашеният човек винаги прави грешен избор - справка - положението в Б-я от 89 насам.
тъй че тез антиутопии само влошават и без0руго лошото положение.
Напред страхливци към мрачното бъдеще
Вярвам без да вярвам.
| |
|
Тема
|
Re: Следващото... или може би Матрицата е добрия г
[re: glig_an]
|
|
| Автор |
cineman (киноГавър) |
| Публикувано | 16.07.08 18:05 |
|
|
Ееееееееее, краят на света е единственото сигурно нещо - макар и след някой и друг милиард годинки.
----------
Дограмата ми хлопа!
| |
|
| 
|
|
