За съвременните зрители незаконният достъп до вчерашните творби ми се струва че не е проблем. Не знам какви суми се губят но предполагам че за старите неща са незначителни и именно при новите трябва да търсим конфликта.

Чакам един, поне един автор, който професионално пише и се надява да вземе пари от произведенията си да се изкаже за авторските права.
Ами естествено, че човек като е от другата страна на барикадата и гледа само откъде да дръпне нещо, ще си мисли така.
Ама то хубаво си го беше казал Ленин на времето - хлябът без пари и жените общи. Тва авторските права са буржоазна измишльотина!

П.С Дори и в България хората се позамогнаха /чета статистики, не слушам оплакванията на бабките/ и могат да си позволят да си купят една книга или да си наемат един филм. Мина времето на социализЪма, когато нямаше достъп до тия неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кори Доктороу:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, аз също мисля, че загубите са главно при новите неща, но не стигам толкова далече, като автора на статията, според койт това е едва ли не конспирация за да се спаси новото кино/литература/музика от качествена конкуренция (защото лошокачествените стари неща един вид вече са отсяти).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

статията е идиотска, започва идиотски (МОЖЕЛО да стане нещо-си!) и изразява идиотска позиция на идиоти по частично идиотски въпрос

в крайна сметка не "редовите пирати" са проблемът, а тия, които се изявяват като "свободни издатели" - тоест продават нещо, което не са купили, не са произвели, а просто "дръпнали".
те ощетяват "производителя"
за да се компенсират загубите обаче се постъпва като на български зеленчуков пазар - авторските права поскъпват. Дали обаче "непосредственият производител" печели, или гушите си пълнят "прекупвачите-посредници"?

огромният шум покрай авторското право и пиратството не е в основата си за литературни произведения, а за "колективни творби". И би могъл да ми е безразличен, ако не беше фундаменталната идиотия на последиците от авторското право:
печели търговецът, прекупвачът, а не творецът - и най-ярко това е забележимо в държави с идиотска обществена обстановка, каквито са с малки изключения бившите (и в немалка степен настоящи) социалистически страни.

първа стъпка към изхода от идиотията би било признаване на несъстоятелността на идеята за продажба на авторски права, понеже НЕ ВСИЧКО Е СТОКА въпреки мнението на марксистите, които по този начин обвиниха капиталистите, а на тях им хареса.
Завършекът на тази стъпка би било удавянето в селски клозет на милион или два юриста, които ще врекнат против.

след това може да започваме революцията
продължавайте без мен, аз ще гледам д-р Хаус - пиратски, без да го продавам на другарчета (защото съм стиснат и мързелив)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не виждам защо е този шум около авторските права. Авторските права не са данъци, че да са поголовно задължителни за всеки един субект на правото. Който иска да си защитава произведенията не с авторски права ами и с циментен бункер. Вярно, няма да четем безплатно Йовков и ЕПелин, като едно време, ама то дойде друго време точно защото много неща бяха безплатни. В крайна сметка - с какво разказите на Елин Пелин са по лоша стока от, да речем... една бира?
Целият проблем всъщност е в пазарния механизъм който реализира авторските права. По определение, този механизъм е монопол, защото само едно лице притежава дадена стока. От всички пазарни механизми, монопола е най гнусната, нормално е около нея да има купчина нечистотии. Но това няма да е проблем в бъдеще, интернет е само на 50 години, от които само 10 се ползва активно от неспециалисти, бъдете търпеливи, има време. Където е текло, пак ще тече

Да не се взема на сериозно...

Твърде много гледаш Д-р Хаус напоследък.. :)
Тя статията точно това казва - печелят прекупвачите в лицето на издателства, музикални компании и кинокомпании. Периодът от 70-95 г. е абсурдно дълъг, толкова не живеят не само децата, ами и внуците на авторите, така че изобщо не може да става дума за обезпечаването на твореца със средства, които да му дадат да възможнос да твори... бла-бла-бла... както казват братята американци. А това за конкуренцията от страна на "стартите" произведения ми се стори забележително, защото не съм го виждал да се споменава другаде, когато се говори за авторски права.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, това за монопола е много точно.

А шумът е, защото законите за авторски права създават абсурдна ситуация, в която човек едва ли не е принуден да ги нарушава и че съществува законов механизъм за преследване. Напр. последната идиотска идея, че трябва да декларираш членовете на семейството си и само те да слушат музиката с т.нар. DRM на няколкко компютъра, които си декларирал предварително. Ами ако си разведен и детето ти живее с жена ти, която е женена за мъж с деца от предишен брак, трябва ли да включиш и тях в пончтието "семейство" и да декларираш техните лаптопи? Или пък зоните на ДВД-тата (които за разлика от горната безмислица са вече въведени от доста години), заради които по закон би трябвало да си купиш 2-3 плеъра и да си ги разнасяш в ръчния багаж като пътуваш.

Вярно е, където е текло, пак ще тече. Разправията около YouTube е много характерен пример - музиканите компании искат те сами да свалят материал, които е под защита на закона за авт. право, но физически е невъзможно да се провери всеки какво съдържа един запис. Няма да стигне времето на всичките адвокати, а пък и както Шаркана се засили да ги дави в кенефа, още по-малко.
Но това не отменя наличието на закон и възможност той да бъде използван рещу тебе, мене и всички останали. Ти сам си видял какво стана с БезМонитор мналата година, а ако си я пропуснал - в блога на Григор историята е разказана с подробности.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щом пише неща, които вече съм казал - не е ли идиот?

но наистина започва смешно - ах, какво ЩЯЛО да стане (ама нито е станало, нито е ПОНЕЧИЛО да стане). Тоест - вместо да пише статии, нека се пробва с менюта в закусвални.
Още повече, че аз смятам, че е НОРМАЛНО да предам авторски права на дете, племеник или роднина, тъй като известността идва след оная с косата и едва тогава "стоката" поскъпва. Защо един търговец може да натрупа състояние, което да предаде на наследник, а заради същия търговец аз (примерно) съм живял в мизерия и пукнал без пукнат грош в банковата сметка... и съответно не оставям наследство?

Вальо, най-деликатно и тактично те приканвам да помислиш за своята малка езиковедка - ти не би ли искал да й оставиш авторските права за твоите неща? Като гаранция, нека и малка, за стабилност в тоя шибан свят с шибани противоестествени (поради тяхната животинска естественост) правила.
Ъ?

Прочее, смятам, че монополът трябва да е приравнен към тежка криминална проява, освен ако не се касае за монопол на твореца над копирайта (живей, живей, езико български!) за произведението си. Монопол на ОРГАНИЗАЦИИ, ФИРМИ, ДЪРЖАВИ и други видове повече или по-малко организирана ТЪЛПА са погрешно разбрана практика от предишното еволюционно стъпало. Отживелица.

Пък и НИЕ не патим от авторските права - патим от самото съществуване на тази форма на "обществото", базирана върху тотална разпродажба и прекупвачество, "представителна" власт, поощрявана безотговорност, политици, юристи и икономисти (тях пък що ги забравих одеве да къпя в кенефа? сигурно щото имам предвид няколко изключения). Авторските права (тоест актуалната подигравка с идеята за авторски права) представляват само елемент от голямата идиотска система.
ЗАтова е необходимо дълбоко преораване, защото скубането на бурени не помага.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите