едно леко шокиращо предложение:
http://www.universetoday.com/2008/03/04/a-one-way-one-person-mission-to-mars/

Накратко:
Джим МакЛейн, бивш служител на НАСА, предлага мисия до Марс в странен формат, целта на който е да върне интереса към изследването на космоса.

Предложението се свежда до еднопосочна човешка мисия до Марс за един астронавт. (Броят такъв тип мисии обаче не е задължително един, т.е. могат да се пращат много пъти по един човек доживот там.)

Смисълът на предложението е да се пришпори изследването на планетата, като се игнорира един от най-големите настоящи въпроси - връщането наобратно. Логиката явно е, че ако се чака разрешение на този въпрос може въобще да не се пристъпи към действие в обозримо бъдеще.

Авторът на предложението счита, че доброволци няма да липсват, въпреки невъзможността за връщане.

За пример дава руските космонавти, които за разлика от астронавтите на САЩ днес, не били личности за пред широката публика, а по-скоро пилоти авантюристи чиято цел е "работа да се върши" - нещо което било валидно и за астронавтите от 60-те, но не е сега.

Статията успява да не спомене нито веднъж думата "герой".



това е общо взето. ако на някой му се дискутира - да заповяда. аз в момента съм в лек потрес.

"Everything that can happen does"
----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПО ПРИНЦИП съм на мнение, че към планети като Марс ВЕЧЕ трябва да се лети именно с цел ПОСТОЯННО ЗАСЕЛВАНЕ, а не на разходка.

въпреки провала на експеримента Биосфера-2, има достатъчно технологичен опит за създаване на (почти) изолирано автаркично селище с неопределено дълъг срок на използване. В МЕМБРАНА.РУ има доста статии за такива проекти, дори за изпитания на техниката в земни условия насред пустини.
Опитът на антарктическите станции също не е за пренебрегване...
С една дума - основава се колония, която ще плаща на Земята за различни доставки (но не баналните въздух, вода и храна! идиотско е, ако не могат да си ги добият сами! за нова техника става дума, за модули на производствени инсталации, такива работи) с информация за планетата, ще поема изпълнението на научно-изследователски поръчки. Честна размяна.

УХА!
Най-после ще се появи добро място за емиграция!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През 60-те г. двама инженери от ... забравих фирмата, но май беше Лоръл, в първите години на програмата Аполо са предлагали подобен полет до Луната на базата на Джемини, за да се изпревари СССР. Идеята е била все пак да се върне човека когато Аполо е готово, а междувременно да му се носят запаси с апарати на базата на Сървайвър. Аз написах една кратка "дописка" за това за Тера-та, но убийте ме, не помня дали излезе.

По темата има филм на Робърт Олтман:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е излязла за съжаление, Вальо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да сме живи и здрави, когато стане. Ако не, кажи да я пусна в блога.

П.С. Всъщност като се замисли човек - по времето на Студената война е имало натиск върху страните да стигнат до Луната за минимално време. За полета до Марс няма такова нещо. На всичко отгоре човечеството от поне 10-20 г. разполага с технология да закара космонавт до Марс и да го върне. Обсъждането на подобни отчаяни идеи буквално е срамота на фона на възможностите на човечеството.

Наскоро четох нещо, което може да даде база за сравнение - Щатите например през 1-2 години истрелват тежки щпионски спътници като този дето го обстрелваха наскоро. Те много приличат на телескопа "Хъбъл" и цената им е около 1 млрд. долара. Истрелването варира от 400 до 600 хил. долара в зависимост от това дали се ползва ракета Титан-IV или Совалката. Oт 1976 г. насам са изстреляни поне 20, по 1.5 млрд. долара или 30 млрд долара за около 30 години. Това е само една дребна американска програма за шпионски спътници. Русия и преди това Съюза сигурно са харчили за подобно цели примерно 1/6 от това (взимам съотношението на разходите по лунните програми от 60-те), но като се има предвид по-ниския им стандарт на живот, всъщност разходите са сравними.

Проектът на "Марсианското дружество" на Робърт Зубрин за пряк полет до Марс с 18-месечен престой на повърхността се оценя на 55 млрд. долара, разпределени върху 10 години.

Виждате, че сумите за елементарно надничане през оградата и за една не съвсем "флаговтикателска" мисия (това е пренебрежителен израз с който обикновенно се характеризира програмата "Аполо" в средите на руските фенове на космонавтиката) са от един и същ порядък. А вместо това се обсъжда една героична (макар и неспоментато!) и самопожертвувателна мисия до Марс. :(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди малко попаднах на един готин списък от 10-те най-ужасни градски легенди (на науката).

Този конкретния ме върна много носталгично в миналото, някъде около палеозойската ера, когато Hellen постваше тук и в някаква тема беше споменала хипер-якитие писалки за милиони на НАСА, а някой и отвърна с това, че руснаците ползвали просто молив.

Ех, онези времена!... :D

Та по тоз повод - ето я Цялата история (тм):


NASA’s Expensive Space Pen

By Shamini Bundell
The pen is mightier than the... umm... pencil.

Some time during the space race the astronauts and cosmonauts related to their relative bosses that their pens didn’t work in space. Great minds set to work on the problem.

NASA’s solution:
We need a pen that functions in zero gravity! Quick let’s spend millions designing an awesome space pen that works in freezing and boiling temperatures and underwater, oh and also in space!

Russian solution:
Ve need to buy sum pencils.

I would like this to be true. Especially the part where the Russians speak English in a silly accent. But it’s not. In fact both sides started off using pencils, but they the leads kept breaking off and getting stuck in things; also NASA wasn’t keen on having flammable wooden sticks floating around up there. A bloke called Fisher and his company decided to develop ‘astronaut pens’ without any money from NASA until they started buying them. Soviet space programs also ended up using the Fisher pens, as did many an excited child with no real need to write upside down, in the bath or in temperatures of -35 to 250 degrees Celsius but who nonetheless got extreme satisfaction from simply owning one.

"Everything that can happen does"
----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вярно е това за писалката и за моливите, но никак не е трудно да се повярва в подобен мит, защото цените на космическата техника могат да бъдат ужасяващо големи.

Например, само изследването,което Алан Стърн (зам. администратор на НАСА за научни изследвания) поръча за предвартително изследване на възможността марсоходите от следващото поколение да събират проби (които евентуално после да бъдат закарани до ракета, която да ги донесе на Земята) струва 20 млн. долара. Става дума само за разработка на хартия, т.е. на компютър и не се прави никакъв хардуер.

В случая цената е толкова висока, защотото трябва да се разработи концепция за цяла програма с връщане на проби. Напр. сигурно няма да се връщат цели павета, ами настъргани частици от тях или дори от вътрешността им, т.е. не става само да се добави една кофа отзад на марсохода, в която да се събират камъни и после тя да се закачи на ракетата към Земята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм чел статията но според мен става дума за аутсорсинг - големите компании качват разни хора на луната, оставят ги да поотлежат горе и те стават на програмисти. Изглежда ми логично..

Вальо, съгласи се, че връщането на проби може да много голямо техническо постижение, но е "екстензивен" акт (да не кажа глупав).
"Интензивно" би било да пратят достатъчно добра (и по-универсална) роботизирана лаборатория, която да праща към Земята само информация за поръчвани й едва ли не он-лайн изследвания (закъснения от 3 до 20-тина минути при радиообмен).

Ох, хубава тема се отвори (уважения към инициатора)... ама дали трябваше?
Клубът отдавна е заспал, сбира се само за скандалчета и други упражнения за плитки мозъци с тесен мироглед.
Като всяка друга, и тази тема ще де напълни със сплескани шегички, с бисери на тъпоумия и редки проблясъци по същността на темата.
Няма ги мечтите от 20-30-50-60-70-те, то и от прегледите на списанията се вижда.
Вальо, и в гнилата западна имперска бушохитлеристка и враждебна на прогресивното затънало-в-лайна човечество, англо-американоезична преса същото ли е? Край на планове за колонизация на космоса, сбогом тераформирани планети (имам специално мнение за тераформирането)? Или все пак са останали здрави немарксистки сили някъде?
Само без линкове, моля!

Впрочем... ти би ли отишъл на тоя пусти Марс? В малка семейна колонийка на южния склон на валес Маринерис? С изглед към Тарсис?

(стига с тия приказки за скъпотия! Един днешен изтребител струва 1 милиард! ИЗТРЕБИТЕЛ, дами и господа, не ИЗСЛЕДОВАТЕЛ! И повечето от вас са съгласни, че за оръжие е оправдано да се харчим, а за марсиански или орбитални колонии - не! Или поне не ви пука за това...)

звук от плясък с една ръка - шамар

обаче не отива на съвременното свръх загрижено за човешкия живот общество. помисли си само - хората не са склонни да убият дори виещ от болка раково болен, който така или иначе ще умре, какъв е шанса при това положение да се навият на убийство на здрав прав човек, още повече убийство струващо милиарди

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zaphod на 08.03.08 08:44.