Re: Конкурс за сценаристи - малко OFF / Фен клубове / Фантастика

ПЕТРИЧ: ГРАДЪТ НА ПРЕЛЕТНИТЕ ХОРА
/ОТКЪС/

Единствената бомба, която пада върху Петрич през Първата световна война, е изтървана случайно.
Случайността винаги е предопределяла съдбата на този град. Всъщност, така е с всички селища на кръстопът. В повечето случаи тя е помагала на Петрич. От древността до днес. Затова градът е смесица от мистика, прагматизъм и жизненост.

ВОДЕЩА. Аз съм между две планини – Беласица и Огражден – и между три републики: България на Изток, Гърция на Юг и Македония на Запад

Петрич е сред старите градове не само по долното течение на река Струма, а изобщо в Европа. Първите му жители са траки. Дори от онези древни времена той не е променил особено нито положението си, нито името си. Трако-римското поселище е било едва на десет километра от сегашния град, а името му не е било Петрич, а Петра. Наставката „ич” подсказва, че следващите му притежатели са славяни. Или, както чудновато обясняват някои енциклопедии: „Населението му е съставено от славянски заселници и оцелели древни жители на Петра.” Тези енциклопедии искат да кажат, че струмските славяни опожаряват и почти опустошават града по време на въстанието си срещу Рим през VI век. Седем века преди това римляните го основават, за да пази средното течение на река Струма, днешното Кресненско дефиле. Петра се превръща във важен за тях град.

ВОДЕЩА чете Едикт. „Макар че вашият град по рано беше имал в много малка степен граждански права, все пак заради присъщата ни любов към нашата държава, за нарастване на одобрението към новата грижовност и благоволение искахме да почетем вашето отечество със знаците и правото на град.”
Император Цезар Галерий Валерий Максимиян Благочестив.
На много малко места в Европа има толкова запазени документи, излезли от императорската канцелария.
Петрич става част от българската държава сравнително късно – през 837-а г.. Най-славният му период е в края на X и началото на XI век, когато се превръща във важно стратегическо и укрепено място за Самуиловата държава. Остава си такова и то за цяла Югозападна България чак до падането й под турско робство в края на XIV век. Освободен е 5 века по-късно, заедно с останалите български територии, но заради решенията на Берлинския конгрес, малко по-късно е върнат отново на Високата порта /кадри от Истанбул- Висока порта/. След близо четвърт век национална агония и мъчителни освободителни битки, накрая Петрич става изцяло български. И така до ден днешен.
Всъщност, не е правилно да се каже, че той е изцяло български. Приграничните градове винаги са съчетания – от етноси, култури, валути. А Петрич е между три граници. /Църквата „Св.св. Кирил и Методий в Гърция./ Така че, героите и времената по тези места в някакъв смисъл са си все същите. Цар Самуил и византийският император Василий Втори са двете най-ярки фигури, подвизавали се в региона. Предполага се, че царят е успял да удължи съществуването на Втората българска държава поне с 50 години.

ЮЛИЯ МАРКОВА. „Валове” - В края на X и началото на XI век Самуил преминава изцяло в отбрана, ето защо той започва изграждането на изкуствени прегради Деми, във висините за да може да спре нашествието на византийския император Василий втори.Самуиловата крепост представлява именно такава изкуствена преграда - землено укрепление.От това укрепление до наши дни са достигнали три отбранителни вала със два рова, като рововете заобикалят крепостта и са представлявали за времето си водни препятствия и суха каменна стена, която обгражда изцяло крепостта, като стената в основите си е широка три метра. Тя е била много висока, изградена с дървени палисади (бойни пътеки), по които войниците са правели своя обход. Също така е запазена и основата на Самуиловата кула или наблюдателницата на Самуил, като днес на това място се издигат 4 пилона високи, 25 метра. Те са свързани с пръстен, които ни показва височината - приблизително 5 метра. На тази височина е достигала самата наблюдателница. По сведение на византийския летописец Килица, каменни съоражения са се простирали от планина Беласица до тук - планина Огражден, по които каменни съоражения е била разположена българската войска, а самия хълм е представлявал команден пункт.