Днес свърших с "Обреченият град". Отне ми време, не спореше.
Ето какво писах в блога (искам да изместя бъдещата дискусия изцяло във форума, щото темата ми се чини благодатна за повече езици, затова копирам):

___ начало

Хора от различни националности участват доброволно в голям експеримент без да знаят какъв ще е резултата. Живеят заедно, незнайно как говорят един и същ език, слънцето над главите им бива включвано и изключвано по график, всеки сменя професията си периодично. Каква е целта? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Книгата е издадена през 88-89 (макар и започната преди дълги години) и това си личи. Критиката към цял един строй е смела, явна и нескрита, и поне в началото се набива на очи на всяка страница. Налице е шегата с плановостта, с 'всички сме равни', с идеята че вождът някъде там горе знае отговорите на всички въпроси.
Професорът недоволства, че работи като боклукчия. Астрономът не става за следовател. И всички се чувстват тъпо, задето са герои в чужда пиеса. Каква е целта обаче? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Главният герой Андрей Воронин, зелен и надъхан, вярващ в експеримента и Сталин, е по младежки наивен. Ама типично. Разкрива богатата си руска душа на чаша водка. И израства с всяка страница, но всичко около него е осеяно с толкова много символи и (вероятно) препратки към време, в което не съм живял, че не ми се понрави.
Андрей не ми хареса. Не ми хареса и експеримента.
Смисълът на голяма част от книгата ми убягна.

Всичко започна на 100% с художествени хватки, по средата нещата се задръстиха и накрая умозрителното беше завзело всички страници. Мисли, фантазии, разсъждения. Много философия, която не ме докосна. Сякаш някой ми показваше текст на шведски.

Много по-различно от Хищните вещи на века. С много по-абсурдни ситуации. И финал, който няма да задоволи търсещите отговори.
Не бях настроен за подобен роман.
___ край


Сега, аз не съм сляп, явно е, че нищо не съм написал. Хора, експеримент, главния герой. Що така стана бе?
Имам нахвърлени бележки на едно листче, думи и съкращения, впечатления от четенето. Не стават за сглобяване. Не достигнах до онова "аха!", което ще съедини парчетата на пъзела и ще и помогне да усетя идеята (идеите).
Не съм живял в 'онова' време и нямам инструментариума? Пародията я усетих, аналогията с типичните соц елементи също, но символите? (особено в края)

Защо не го усетих истински това израстване на Андрей? Защо нямам отговор за експеримента дори за себе си?

Ще замоля старите кучета да ударят едно рамо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм стар (надявам се :) и трябва да призная, че аз също имах трудности с тая книга, защото съм "сюжетен" читател, а тук сюжетът не е главното. По-скоро за неразбирането играе роля възрастта на авторите, когато е по-важно да предадеш смисъла и символите са толкова очевидни защото не им е пукало за последствията, важното е било да напишат книгата, която искат.

Допълнение - героите идват от различни времена, което е един от двигателите на конфликта, защото тези от бъдещето знаят неща, които Андрей не само че не знае, но и не иска да приеме. Допускането на крамолната мисъл за репресиите на Сталин, приемането да сътрудничи с Гайгер, и т.н. това му беше еволюцията. Изя ми беше по-симпатичен и според мен той е "авторския аватар" в тая книга.

Още - ако не ми изневера паметта, книгата е писана "в отговор" на "Света на реката" на Фармър, където също има "експеримент" , събиращ на една гигантска изкуствена планета всички хора, които някога са живели на Земята. Но романите на Фармър (май са 5 или 6; чел съм само първите 3) са доста по-... да кажем, по-елементарни. Един от главните му герои е английски пътещественик и лингвист от Викторианскаат епоха, когото нацистите много са уважавали заради евгениката и пр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък не разбрах точно символите. Железоглавите, ходещите статуи. Странните надписи в основите. Звукът на улицата. Немият. Падащите звезди.
Айде, Зданието се изясни. Преките аналогии с 'онова време' също са ясни, бъзиците с властта и строя са явни.

Имам усещането, че дори да прочета книгата след години, пак няма да ме зачовърка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от това, което прочетох, явно и книгата си е един екпсеримент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мисле че направо я обиждаш с това анализаторстване и търсене на символи. да давам ли цитата от марк твен в началото на "хъкълбери фин" или всички се сещат за какво говоря?
мен това ми е една от най-любимите книги на стругарите, ако не е и най-любимата. кефят ме странностите на света в който се развива действието. кефят ме странните политически събития. кефи ме това че който падне от терасата след това се появява размазан в другия и край (миризмата на компютърна игра е силна и натрапчива). а от всичко най-много ме кефи експедицията към края на света. книгата е супер яка, препоръчвам я.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

@nightsun
Не, не мисля, че е експеримент. Книгата е натоварена смислово, но не е сюжетна, както Вальо спомена. Започва донякъде сюжетно, после нещата поемат по друг път.

@zaphod
Не искам да я 'анализаторствам', а да я обсъдя с други, за да я разбера по-добре. А символите не ги търся, а се опитвам да си ги обясня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна я 4етох и не си спомням вси4ко, но мисля 4е тия неща ги възприех в смиъл, 4е обикновеният 4овек принципно не може да разбере обществото и е безпомощен (дано да не зву4и прекалено порженски). Ако си спомняш в "Списъкът на шиндлер" имаше една сцена със слу4аино "отстрелване" на концлагеристи и после се изкоментира, 4е за другите неща 4овек може да избере стратегия за минимизиране на риска, но за това - не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тия неща ги възприех в смисъл, че обикновеният човек принципно не може да разбере обществото и е безпомощен (пред него)

и моето впечатление е същото, нещо повече - постепенно това "мото" се засилва в следващите романи и, накрая - Бессильные мира сего

звук от плясък с една ръка - шамар

Със сигурност книгата не се възприема еднакво от хора живели в ОНАЗИ епоха и хора израсли в "демокрация". И въпреки това, убеден съм че познаването на епохата не е задължително условие за разбирането на книгата. Търсенето на смисъла зад символите е погрешна тактика. Литературните произведения не кодират посланията си със символи (макар че Иванпоповистите твърдят друго...) Човек трябва да гледа максимално абстрактно на нещата и и да се ВЖИВЕЕ в атмосферата на абсурда, за да разбере, че в историята на
човечеството е имало други времена, други порядки, други ценности и понякога тази ДРУГОСТ е доста абсурдна и плашеща. Плашеща е с това, че е възможна!
(В това отношение, Обреченият град много напомня втората част на Охлюв по стръмното(Перец))
За да не се разливам излишно, ще завърша с един цитат от "неясната философия":

- Дурак -- тоже существо разумное. Сам не поймет -- другим расскажет...
-- Он вдруг оживился. -- Возьми, например, мифы! Как известно,
дураков -- подавляющее большинство, а это значит, что всякому
интересному событию свидетелем был, как правило, именно дурак.
Зрю: миф есть описание действительного события в восприятии
дурака и в обработке поэта. А?!

Да не се взема на сериозно...

щом няма сюжет, значи е експериментална проза.
има много такщива произведения от българските например, това е Радичков.
всъщност казах го на шега предния път, не държа да съм прав, още повече, че не съм я чел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз нещо не вденах за символите... какви ти символи? Сякаш, сблъсквайки се с абсурдите на ежедневието, сядаме да мислим - това пък какво ли СИМВОЛИЗИРАШЕ? Така и в Обречения град - там ТВЪРДЕ много неща са логични и уж лесни за досещане, пък изненадват именно с уместността си... малко ми е трудно да го кажа по-точно...
абе, книгата си е добра, макар че си иска препрочитане, за да дам някво си там важно мнение... дори беше приготвена на нощното шкафче...
обаче се разрази дейност по превеждане на ужаса Вълкодав - и удоволствието с удоволствието от четене оттече в канала за неопределени по-добри времена.

звук от плясък с една ръка - шамар

що ще рече "екскрементална проза"?

звук от плясък с една ръка - шамар

Според мен ГО е от символен тип произведения по принуда, така да се каже. Той излиза след на4алото на Перестройката, но е запо4нат във времена, когато употребата на символи е еинственият на4ин да се каже нещо, което си струва казването.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Маскирането на критиката към съществуващият строй чрез символи не е помогнало на книгата да излезе преди Горбачово време. Същото важи за половината от Охлюв на склона и половината от Куца съдба.
Произведението е "символен тип по принуда" доколкото е художествено произведение въобще. Литературата си служи със символи и образи. Понякога повече, понякога по малко, но винаги. Това което ти наричаш принуда, аз наричам художественост. Нима произведения като Мы, Чевенгур, Мастер и Маргарита не използват символи? Смяташ ли, че е по принуда?
Ако аз пишех романи по онова време, щях да се постарая не само да избягна цензурата и да не попадна в Сибир, но и да стигна по някакъв начин до сърцата на читателите, които обаче сляпо вярват в правилността на своя политически строй, на партията, вожда и въобще на заобикалящия ги свят.
До такива читатели не можеш да стигнеш току така, не можеш да им покаже лесно в какъв абсурден свят живеят, защото те никога не са виждали друг свят. Ето това е целта на Експеримента - разбирането. И отворения финал на Стругацки - моралния избор на всеки един от нас, какво ще го правим това разбиране. Страшна и неповторима книга...
За съжаление (или за щастие?) световната литература никога вече няма да се обогати с образци от т.н. дисидентска литература. Съкровищата които са останали от онези мрачни и злокобни времена трябва да се пазят и да се разбират. Най-малкото за да не се повторят.

Да не се взема на сериозно...

За съжаление (или за щастие?) световната литература никога вече няма да се обогати с образци от т.н. дисидентска литература. -- Аз не бих бил толкова сигурен, но си падам малко песимист.

Имам предвид използването на символите като Езопов език, а не по принцип- по принцип попадаме в групата на Иванпоповистите. А "ОГ" е прекалено радикална книга и никакъв езопов език не може да я спаси.

Това със заобикалянето на цензурата и подмолните събщения до читателя е много любопитен въпрос. Хората са го решавали по какви ли не начини. Кларк например използва имената на съветски дисиденти в една от Одисеите (дето започнаха да я публикуват в "Техника молодежи" и после я спряха), Пеньо Пенев в използвал акростихове. Но това е само да се мине през цензурата е само първата стъпка, разубеждаването на убедените читатели при наличието на цензура е почти невъзможно. Единственият пример за който се сещам е "ТББ", но може да има и други.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите