Орфеус слиза в Ада / Фен клубове / Фантастика

За един писател няма по-лоша реакция на книгата му от безразличието. Хулите огорчават, но амбицират. Похвалите окуражават, но и отпускат. Безразличието обаче убива. Лишава те от смисъла на всички жертви, които си направил, за да представиш работата си пред читателите.
А тези жертви никак не са малки. Който е писал и издавал - знае.
Ето защо не искам да причинявам подобни емоции на Жоро Малинов, още повече, че зад книгата му прозира доста труд по предварително проучване.

Адът като портал към други светове... бях изненадан от такава трактовка!
Жоро, поздравления!

Край, няма повече да издавам действието.
Само какво мисля като цяло за книгата.

Плътен, панорамен текст, наситен. Бързо прави описаната държава и обстановка жива и достоверна. Порой интересни факти. Чудни сравнения и описания. Свежи връзки и отбягване на клишета.
Жоро, поздравления!

Действието е като добър път, летиш по него и тук-таме срещаните пукнатини, макар и да подрусват, не развалят цялостното впечатление.
И все пак, ще ми се да отбележа някои слабости.
Ако АЗ бях редактор на романа, първо щях да посъветвам автора да обмисли още веднъж заглавието. Не че "Орфеус слиза в ада" е лошо, но би могло да има и по-сполучиво. Лично на мен малко ми напомня за репортаж. От друга страна - повествованието донякъде си е именно репортаж. Така че... навярно греша?
Пак ако аз бях редактор, щях да посъветвам автора (пък той ако ще да се съобразява, книгата си е негова) да избегне употребата на думички като "атракция" и "перпендикулярен", понеже звучат анахронично спрямо описваното време. Бих се възпротивил на израза "агонизиращи трупове", защото медицински ми се струва невероятно.
Но - подчертавам! - това все са дребните пукнатини, които в никакъв случай не обръщат колата. Минават и се забравят.

И, вече не като критика, а като анализ на света в романа, искам да споделя някои впечатления.

Преди всичко, най-ярките персонажи в романа като че ли са Хито и отец Наум. Емоционално разпиленият колобър Орфеус отстъпва и на двамата. От друга страна, колобрите тук не са учени в съвременното им разбиране, а интуитивисти, тезата е добре защитена, така че съвсем закономерно разследването на Орфеус да изглежда малко хаотично. В края на краищата стига до истината, нека и на зиг-заг, нали?
Е, има малки отклонения както в речевата характеристика на образите, така и в последователността им - понякога рационаистът Хито проявява нетипична за него липса на проницателност, твърде по сегашному отказва да приеме мистичните изводи от проучванията, а така надали би действал средновековен човек; Орфеус изведнъж мисли по-логично, отколкото му е присъщо; войникът Смилец ту е прост войскар, ту все пак и ученик в колобърското изкуство... но, да речем, че това си има вътрешна свързаност.
И не просто да речем - има я. Наглед продиктуваните от конюнктурата случки за икономически далавери, разказани от Хито, всъщност сериозно посочват факта, че в Българската империя от романа са налице всички предпоставки за Ренесанса, едва ли не назрява буржуазна революция. Защото само напреднал към постсредновековието човек и хора могат да забъркват такива престъпни каши. Икономическите престъпления на феодализма са по-простички, защото икономически е по-прост светът около тях.
Същото е положеието и с отношенията на Държавата и Църквата. Покорното, наученото от византийските василевси православие на преданост към властта, се противопоставя на почти светската държава. Която е в криза. Очевидна: противопоставяне на властта и господстващата идеология, а в стабилно общество те би трябвало да се намират в състояние на по-голямо съгласие. Стори ми се, че това ще играе някаква по-съществена роля в романа.
Защото не само върху закони се крепи една империя. А и върху готовността на голямо мнозинство от хората да спазват тези закони, тъй като те не нарушават представите им за справедливост. Но присъдата на Смилец неприкрито влиза в противоречие с такива представи. Защото не убийството на гвардееца е по-опасното за държавата и авторитета на монарха, а деянието на гвардееца, поради което е бил убит. Неадекватната реакция на закона спрямо това дело ми говори за криза. И малко невероятно е князът-престолонаследник да няма право на помилване!
Смилец в един момент казва, че има опасност страната да заприлича на византийците.
Уви, то вече е факт. Защото социалната структура на империята поразително се различава от тази на Първата Българска държава от НАШАТА история. Защото в ПБД имаме простолюдие, което е разсадник на багаинското съсловие (аристокрация по заслуги), и негов представител във върховната власт е кавханът. Имаме боили (аристократи по право), от чийто среди е върховният владетел канът, който също така е и висш жрец.
Но в романа е представена държава, състояща се от "народ", за който с презрение говорят военни командири и държавни чиновници, имаме цар, титла производна от "цезар" (съответно и военни подразделения "легиони"), както и боили, които се кичат с гербове, а това е белег на феодала разпокъсаност. Още една гореща точка, описваща бъдеща криза. Империята е пред взрив - икономика, допускащи сложни и заплетени машинации, идеологически конфликт между църковна и светска власт, отживели актуалността си закони, корупция всред чиновниците и най-близките до царя военни части... и гербове, намекващи за стаени амбиции на отделни аристократи да имат собствени държави.
От друга страна - нима това не придава достоверност на описания свят?
Макар че, щом империята е възникнала на базата на Българска държава, и въпреки че в нея понятието българин не означава етническа принадлежност (това особено ми хареса), все пак не е ли малко повече податлива на външни културни влияния (гербовете, византизацията на социалната структура, турнири и т.п.), отколкото би следвало да се очаква.
Но, пак повтарям - нормално е едно общество да има точки на напрежение. Инак е утопия. Така че тези противоречия съм по-склонен да възприема като плюсове, отколкото като недостатъци на романа. Във всеки случай, като се поразмислиш, намираш им оправдание в рамките на предложения модел.

Ето какво обаче ме смути най-много и не мога да го подмина току така:
Явно най-често Хито говори от името на автора, понякога това прави и отец Наум, а като че ли най-рядко, като изключим последните страници, Орфеус. Така ми се струва.
И имаше една закачка с психоанализата, която е доста забавна и почти на място. Почти. Стремежът към разрушение, не точно с тази формулировка, се появява у НАШИЯ Зигмунд в резултат на шока му от касапницата на Първата световна война. Нима империята в романа е преживяла такава война? Защо не е спомената? Защото инак няма повод един философ-лечител да измисли подобен, доста спорен, човешки "нагон".
Отец Наум (силен персонаж, наистина) дава неочаквано отначало за мен тълкуване на този нагон. Познанието носи разрушение. Всъщност, да, така е. Познанието разрушава догмите. Познанието разрушава представите за света (което субективно си е разрушение на самия свят). Съгласен. Липсва обаче контратезата, че само по себе си познанието е залог за развитие. Авторът пропуска да се противопостави на фанатизма на Стражите на Адовите порти по този начин. Макар да излага чрез Хито алтернативи на доста други идеи, митове и схващания. Ето това ме обезпокои, защото не допускам позицията на Жоро Малинов да е такава. Отвъд границите на познанието не лежи вярата. Лежи ново разширение на познанията. И смирение пред това, че познанието няма граници. Не самонадеяност, че науката може всичко. Но не и отстъпление обратно към религията пред тази безкрайност. Така мисля.
Иначе СТРАШНО ми допадна разсъждението, че няма разлика между убийството на един човек и на десет хиляди души. Като индивидуалист не мога да не приветствам подобна теза. Кривването в потока на мисълта след това обаче ме притесни.

И в заключение на отзива си за романа на Георги Малинов "Орфеус слиза в ада" искам да кажа следното - ако видя някой непознат да чете тази книга, за мен ще е чест да му подхвърля:
- Ей, приятел, познавам автора, страхотна книга!
Жоро - поздравления!

звук от плясък с една ръка - шамар

Обстоятелствата задължават.
А те са, че много хора взеха отношение към книгата, и ако ви кажа, че ми е все тая значи най-подло и безсъвестно да излъжа.

Няма да лъжа. Благодаря не само за похвалити и критиките, а и за самият факт, че някой е отделил от времето си да прочете тази книга (напук на адския печат :) ).

Много ми се иска да отговоря на всички въпроси и забележки, които се повдигнаха, но няма да мога поради простия факт, че на някои от тях и аз не знам отговора. Така е.

Ето някои неща по-които мога да внеса светлина:

Шаркан: Защото само напреднал към постсредновековието човек и хора могат да забъркват такива престъпни каши. Икономическите престъпления на феодализма са по-простички, защото икономически е по-прост светът около тях.

Почти всички истории, които се разказват в романа, основно през голямата, немлъкваща уста на Хито, са реални случки, факти и събития, които съм измъкнал от разни източници за живота във Византия до 13 в. И историята с остров Хиос, е малко поукрасена, и случая с Тома, който рекетирал корабите в Константинопол и данъчните далавери и историята с Хипатия и Александрийската библиотека. Порови се в някоя христоматия по история на Византия и ще видиш неща излезли сякаш от днешните вестници.

Понякога е по-лесно да опишеш някое вече станало събитие, отколкото да измисляш. От тази гледна точка съм се старал повечето неща да са реални събития в нашия свят. Макар, че нали онзи е алтернативен. Там мога да си измисля всичко, би казал някой. Едва ли. Има историческа диалектика, която трябва поне формално да се спазва. Затова голяма част от събитията в "онази" България всъщност са реални (поне така твърдят хронистите) от съвремения ни свят по онова време, главно Византия. Самият аз се смаях, като четох за финансовите престъпления във Византия от 8, 9 в.

Шаркан: Познанието разрушава представите за света (което субективно си е разрушение на самия свят). Съгласен. Липсва обаче контратезата, че само по себе си познанието е залог за развитие.

Ами Орфеус, разрушавайки собствения си свят, открива нов. Познанието води до ново познание. Да, за него той е страшен, непонятен и ужасен. Но само за него. Защото в този нов свят, където българското царство несъществува, си има други царства, други народи и други столици.
Те къде са? В ада? Или в рая? Всичко е субективно. Познанието му носи ново познание и той ще не ще трябва да си изгради новия свят.

Разсъжденията на Шаркан за социалната структура на "онази" България, за икономическите проблеми, за загатнатата криза ме впечатлиха с конкретиката си. Особено ми допадна, че след някое открито противоречие добавя: Във всеки случай, като се поразмислиш, намираш им оправдание в рамките на предложения модел.
Да, ако в реалността е възможно само едно събитие, в алтернативната са вероятни и най-невероятните.

Както пише Джон Бъри, виден визнтолог през 1912 г.:
"Ако в 800 г. след хр. някой политически пророк разполагаше със съвременна карта на тогавашната Европа, той щеше да се изкуши да предскаже, че цялата източна половина на континента, от Датския полуостров до Пелопонес е предопределена да образува Славянска империя. От устието на Елба до Йонийско море дълга редица славянски племена, в съседство с тях лехите (поляци), великоморавските княжества, Сърбия и силно организираната държава на българите. В същото време на Балканите би изглеждало
твърде възможно мощта на българите, проявили се дотогава като страшен противник на Византия да се разпростре върху Илирия и Гърция и накрая да изтласка гърците от Константинопол. Такъв бе хороскопът на народите, който можеше с основание да се направи по европейската карта; той обаче бе опроверган от историята."

Робин и първите 50 стр. :Така може да говори човек който е отишъл до Рим, видял е Папата и после се е върнал на село, да разкаже на селските хитреци в
каква кочина всъщност живеят.

Ами той, Орфеус, на кого всъщност разправя тази история? Изобщо не бях се замислял, но думите на Робин ми отвориха очите. Ами той я разправя на нас, селските хитреци, не я разказва на всезнайковци седнали в кръчмата на Хито. Той разказва историята си на нас, хората от света в който попада. И как да ни разказва за великия град? Само с патос и възторг. Защото за него той вече
е само в спомените. Всъщност Орфеус разказва пост фактум. Всичко вече се е случило, всичко вече е станало, всичко вече се е разрушило, освен в спомените му.

За Робин и финала.
Най ме учудва реакциите на финала. Аз си мислех, че там всичко е ясно, а се оказа, че не е. Което ме кара и аз да се чудя какво аджеба стана. Ама той, Орфеус, Робине къде пише, че не е победил, Че злото го е надвило? Ами той в
крайна сметка откри какво става. А, че му е кофти е друг въпрос.
Сигурно си прав за мега Българията, ама така ми дойде да се развихря... И освен това кой ще седне да ти чете за България на две морета, под пет не бива, несериозно е. :)

Spermwhale: На мен пък тази Велика България ми приличаше на шарж на нашата си съвременна България - далаверите с данъци и мита, Пловдивския панаир, деспотите/чиновници по места и т.н., ама може просто да ставам параноичен

Пак ви казвам, истина си е. Ако си мислите, че в големите империи животът е течал като на кино лъжете се. Кино тогава не е имало :)

Четейки мненията, особено на Робин и Шаркан, много ме зарадва, че те задават въпроси, коментират, критикуват и в повечето случаи сами си отговарят. Това много ме улеснява, защото аз самият нямаше да мога да им отговоря. Нито на интересните разсъждения на Шаркан за църквата и властта, нито на Робин относно мащабността на Българското царство.

И двамата са от пишещото братство и сигурно вече са разбрали, че това което излиза от писателя започва да живее собствен живот, неподвластен на волята и желанието му.

Сигурно ще драсна още няколко поста, за да обясня защо на Хито толкова му знае устата и защо Орфеус се мотае като някоя девица вместо да удари по масата.

Още нещо, което всъщност е страшно, ужасно и съдбовно важно. Нещо, което ако не го знаем може да срути света ни. Всичките алтернативни реалности, които могат да се измислят, и в които има супер мега велики Български царства и освен до нови континенти сме стигнали и до Луната, и сме открили всичко, което може да се открие, та всички тези алтернативности се отличават от нашата по едно единствено и много важно нещо. Съдбовно важно. Във всичките тях нас ни няма. В една колкото и велика България да си представим, нас просто няма да ни има. Или ако ни има, няма да сме ние. Така, че да не страдаме толкова. Истинският Светът за Орфеус всъщност е светът, в който той в момента съществува. А че в тоя нов свят Българското велико царство несъществува, на целокупното човечество му е през оная работа.

За "атракция", "перпендикулярен" и още куп подобни думи си нося вината, водката и ракията.

"Агонизиращият труп" пък си е гъши астет от всякъде.

Шаркан ме накара да се замисля и дори да се засрамя с думите си за отношението на читателя към книгите. Че дори негативното мнение е по-добре от никаквото. И като се замисля, в този форум, не че много го следя, толкова рядко се появяват отзиви за Бг книги. Само последните месеци излязоха няколко. Аз знам "Мигновечност", "Ангели пазители", "Раиа", "Когато един мъж е на колене".

С удоволствие бих написал нещо за тях. Само да можех да го направя като Алвин, Робин или Шаркан. Понякога да пишеш книги е по лесно отколкото да пишеш за книги. Така, че уважаеми лит. анализатори дайте тон, ще ви последват.

За десерт малко от извора:

Прокопий Кесарийски 527-565 г. сл.хр.

...А началникът на префектурата внася всяка година повече от 30 кентинария данък в държавната хазна. Поставените за началник на префектурата винаги са се ползвали безнаказано от този данък, за да разбойничат спрямо поданиците. Те го изискваха, за да го предадат на императора, но сами без никакъв труд си трупаха богатство. И за да не бъде разказът ми безкраен, ако се спирам на всеки един случай поотделно, ще кажа че това се вършеше и при другите висши длъжности във Византион. Тази работа не носи за тях отговорност или безчестие, но дори им допринася и повече слава. Защото за тях името убиец или разбойник е взело да означава енергичен човек.

Е, как ви звучи? Нещо много съвременно. Но четете нататък.

А това, пак от Прокопий:

Когато след известно време ги сменяваха други в управлението, те можеха да надминат много предходниците си и хората се питаха един друг по какъв начин тия, които по-напред изглеждаха най-безчестни, биваха надминати от своите приемници, така, че неочаквано изглеждаха като прекрасни и добри в своите постъпки.

Дет се вика сравненията са излишни, да се спусне завесата.

Пак от Прокопий:

...При протока на Хелеспонт нямаше никаква държавна митница, но някакво длъжностно лице, изпратено от императора, се намира в Абид, за да наблюдава да не би някои кораби натоварени с оръжие, да пътуват за Византион без разрешение или да излизат от Византион без да имат печати от тези лица, които са натоварени с тази длъжност (не е разрешено да излиза от Византион кораб без разрешение на лицата, които служат във ведомството на така наречения магистър). Това длъжностно лице заставя притежателите на кораби да му плащат такса, без да привлича вниманието върху себе си. Искаше да получава и той, защото на това лице не бе позволено да получава нищо от корабите.
После императорът (Юстиниан) настани и на двата протока държавна митница и двама платени чиновници, като им нареди да събират колкото се може повече пари, облегнати на цялата си власт. Във всеки проток прочее той направи така.
А във Византион имаше един сириец Адей. Всички кораби, които спират в пристанището той не пускаше оттам, или налагаше глоба на корабопритежателите или ги караше да се връщат в Италия или Ливия...

..Начело на производството и търговията с копринени платове в ромейската държава стоеше управителят на хазната. Като поставиха Петър Варсим на тази длъжност, немного след това му дадоха да върши нечестни дела. Той искаше всички други да спазват закона точно, а принуждаваше занаятчиите да работят стоката само за него и я продаваше не тайно, а явно на цени които кажеше. От това той донесе на императора голямо състояние, сам той, като си присвоил, е скрил още повече. Малките търговци и занаятчиите се принуждавах да се борят с глада, както трябваше да се очаква и мнозина избягаха в Персия. А управителят на хазната единствен ръководеше търговията с копринени изделия, като част от приходите трябваше да предава на императора, а по-голяма част си присвояваше, от което забогатя за сметка на народните нещастия...

Тоя Прокопий нещо на социалист ми мяза. Все по едрия капитал плюе :)