Булгакон - намерения в цифри / Фен клубове / Фантастика

Я накратко да разкажа как изглеждаше Булгакон-а в Копривките през моите очи. Накратко обаче.

Значи, пристигам аз първи. Четвъртък, ранния следобед, горе е хладно и слънчево. Паркингът полупразен, само ние сме. А "ние" = моя милост и няколко агенти. Не са клубари, просто зачитат фантастика, единият и рисува.
Седим на пейките пред хотела и си правим майтап. Хотелът изглежда добре, голям, на хубаво място. Половин час път с кола от Пловдив. От последната спирка на рейса, обаче, до хотела е повече от 40 мин. пеша.
Започват да идват коли, микробуси.

Така, пълно е с непознати лица. В последствие се оказа, че повечето са ми известни с ник, значи идеално.
Всички се туткаме около рецепцията, уточнява се нещо. Отстъпката не била такава, а друга и т.н. Накрая се настаняваме, оставяме багажите и пак стоим на слънце. Аз съм без връхна дреха, баси фаталната грешка. Ще рече човек, че живея в Сандански.

Откриване. Генерала казва по няколко думи, програмката е на стената. Има и изложба, разни корици и прочие. Едната корица е култова - такъв тъпизъм не сте виждали. Ама да не споменаваме, че не мога да я открия в нета, а пък така да ви обяснявам как изглежда - не върви.
Около 30 човека сме. Нормално, повечето ще дойдат в петък. Приключваме набързо и аз започнах да зяпам книгите. Не бяха много, изненадващо за мен. Бях се наточил да си купя много. Взех си 3 в крайна сметка, но за това - по-късно.
Играем тенис на маса. Падам на 19 и с дузпи, оказва се, че това са 'стари' правила. Така си е, нали паднах. Обикаляме. Барчето е Ок, комфортно. Ресторанът - както си требе. Персонала изглежда малко овълчен, ама сигурно е нормално. Вечеряме. Приказвам с познати, става късно. Барът е затворил, ресторантът - също. Седим в едно фоайе, играем карти, пием ракия и т.н. Падаме 3:0, единия агент бил про под прикритие. Пием си, май само ние не спим. След полунощ си лягаме, чува се дандания от друга стая, май не сме само ние. Приказки до 2 след полунощ, сън.

Ставам рано. Няма главобол, няма нищо. Закусвам в ресторанта с Наско Славов, говорим си за всякакви неща. За Виндж, Стругацки, пържените филийки. В 10:30 програмата предвижда нещо, качваме се в стаята за сбирки. Гоа говори за излезлите бг фанастични книги последните 2 години. Публиката набъбва, всички се дивят на числата. Аз се дивих на факта, че много писатели и здатели дори не са си дали зор да алармират заинтересованите, че "да, има тук една книга, прочетете я".
Запознавам се с доста хора. Пловдивчани са добре представени. За мое голямо съжаление старозагорци и варненци никакви ги няма. С по 1 представител само. То е лесно да ходиш на Аквалония като си от Варна. И на Таласъмия от Ст. Загора