|
Я накратко да разкажа как изглеждаше Булгакон-а в Копривките през моите очи. Накратко обаче.
Значи, пристигам аз първи. Четвъртък, ранния следобед, горе е хладно и слънчево. Паркингът полупразен, само ние сме. А "ние" = моя милост и няколко агенти. Не са клубари, просто зачитат фантастика, единият и рисува.
Седим на пейките пред хотела и си правим майтап. Хотелът изглежда добре, голям, на хубаво място. Половин час път с кола от Пловдив. От последната спирка на рейса, обаче, до хотела е повече от 40 мин. пеша.
Започват да идват коли, микробуси.
Така, пълно е с непознати лица. В последствие се оказа, че повечето са ми известни с ник, значи идеално.
Всички се туткаме около рецепцията, уточнява се нещо. Отстъпката не била такава, а друга и т.н. Накрая се настаняваме, оставяме багажите и пак стоим на слънце. Аз съм без връхна дреха, баси фаталната грешка. Ще рече човек, че живея в Сандански.
Откриване. Генерала казва по няколко думи, програмката е на стената. Има и изложба, разни корици и прочие. Едната корица е култова - такъв тъпизъм не сте виждали. Ама да не споменаваме, че не мога да я открия в нета, а пък така да ви обяснявам как изглежда - не върви.
Около 30 човека сме. Нормално, повечето ще дойдат в петък. Приключваме набързо и аз започнах да зяпам книгите. Не бяха много, изненадващо за мен. Бях се наточил да си купя много. Взех си 3 в крайна сметка, но за това - по-късно.
Играем тенис на маса. Падам на 19 и с дузпи, оказва се, че това са 'стари' правила. Така си е, нали паднах. Обикаляме. Барчето е Ок, комфортно. Ресторанът - както си требе. Персонала изглежда малко овълчен, ама сигурно е нормално. Вечеряме. Приказвам с познати, става късно. Барът е затворил, ресторантът - също. Седим в едно фоайе, играем карти, пием ракия и т.н. Падаме 3:0, единия агент бил про под прикритие. Пием си, май само ние не спим. След полунощ си лягаме, чува се дандания от друга стая, май не сме само ние. Приказки до 2 след полунощ, сън.
Ставам рано. Няма главобол, няма нищо. Закусвам в ресторанта с Наско Славов, говорим си за всякакви неща. За Виндж, Стругацки, пържените филийки. В 10:30 програмата предвижда нещо, качваме се в стаята за сбирки. Гоа говори за излезлите бг фанастични книги последните 2 години. Публиката набъбва, всички се дивят на числата. Аз се дивих на факта, че много писатели и здатели дори не са си дали зор да алармират заинтересованите, че "да, има тук една книга, прочетете я".
Запознавам се с доста хора. Пловдивчани са добре представени. За мое голямо съжаление старозагорци и варненци никакви ги няма. С по 1 представител само. То е лесно да ходиш на Аквалония като си от Варна. И на Таласъмия от Ст. Загора Ама сигурно си имат причина хората.
Идва Андрея Илиев, пием си чайче в бара. Те с Наско Славов спорят за това кой е живял по-добре(зле) по "онова" време. И дали Маркс трябва да е мъж на хилядолетието. И кво от тва, че СиЕнЕн са го избрали. Или БиБиСи, забравих. Малко политика, малко повишаване на тона.
Отиваме за следващата сбирка. Изпращам част от агентите си, оставаме двама. Андрея говори за новата си книга, има въпроси, отговори. Темата става по-фантастична покрай проучванията за вярванията на българите. Разгаря се великобългарски патриотаризъм. Появяват се още книжки. Набелязвам 1-2. Запознавам се с още хора.
Старлайтърите ме сгащват подло - с две представителки - за да уговаряме играчи след края на трансферния прозорец. Тяхната група ми хареса - бяха доста хора, подготвени, представиха си списанието, получи се много хубаво. Както си трябва.
Взимаме Киро Кърджалийски от спирката, времето не е хубаво.
Следва представяне на Гигер. Добре се получи с лаптопа и проектора. И си беше лекцийка - с много инфо и неща, над които да се замислиш. В никакъв случай не беше приказка само за рисуване.
Оказва се, че Киро е изгубил документите и го връщаме в Пловдив. Не ги намираме, връщаме се. Вали леко, но сдухващо. Рецепционистката мята заповед за топлата вода и взимам душ. Оказа се, че и преди си е имало, ама не съм изчакал достатъчно.
Наближава вечер. Избират се филми. Всички, които ще идват, са дошли. Ресторантът е пълен, пием сливенска (купешка и домашна) и обсъждаме всичко. На нашата маса идва и Генерала, както и великобългарският фен. Той пише нещо на глаголица, изглежда е навътре. Много вицове, много смях.
После горе се гледат филми. После още един. С настъпване на вечерта хората намаляват. Дискотеката обаче отваря. Ходя за бира. По-пиян барман не съм виждал от доста време. 15 мин. си отваря портфейла, не може да гледа. Танцуват 5-6 човека, някои са голи до кръста, а после - и по боксери
Горе лафът продължава, някой носи народно мезе, друг - шоколад. Рано сутринта си лягам и аз.
Ставам в 10, което си е постижание. 5 часа сън и съм кукуряк. Моят агент е болен. Слушаме Григор Гачев за бг фантастичното уики и се подготвяме да напуснем събора 1 ден преди финала. Споря - Ди Каприо не е лош актьор; в пъти по-добър от Кейдж, например.
Казвам чао на всички, обещавам на Генерала да купя цигари и да донеса, а на Карапанчев - да намеря една книга в Асеновград и не правя нищо от изброеното, щото някакъв тип ни удря с колата межди Копривките и Здравец. Кара по средата, блее и приказва с гаджето на другата седалка. Че се и панира, нито кривна, нито нищо. Разклатихме броните, моя агент казва "аре, жив и здрав, тръгвай" и с леко кофти настроение отпрашваме към Смолян.
Прибирам се с продължението на "Светът на Пел", новата Тера и "Краят на лятото" на Хайнлайн. С обещание да напиша едно хубаво ревю на следващата книга, която прочета. С хубави спомени. Без снимки. Без част от парите.
Догодина - пак. И колкото повече - толкова по-весело.
- няколко думи от читателя
|
[