Заглавието на романа е “Пиксел 1D4C00″. Един ден обаче си помислих “А как някой читател ще произнесе това заглавие, за да поиска книгата от продавача в книжарницата?” и махнах трудното. Пък и ”Пиксел” звучи като име на фолк певец, вероятно бисексуален, а това е добре от гледна точка на е-бизнеса…

Написах този роман през 2003-2004 година. През 2005 година романът спечели трета награда на конкурса “Фантастика през 100 очи” на издателство “Аргус”. През 2007 година реших, че докато чакам издаването на романа на хартия, мога да предоставя на читателите вариант във вид на е-книга.

И така, хвърлям романа си на лъвовете. Ще бъда благодарен за всякакви мнения, отзиви, критики и впечатления - тук, като коментар при текста или с имейл.

Романът се намира на адрес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

АААААА, този го помня от конкурса ни.
Имам добри мнения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има си хас за Весел Цанков да са лоши мненията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леле, да не би да съм забравил Бейсик-а, програмният език на моята буйна младост?!

А иначе - благодаря, поручик.

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А може ли , ако има такава/ова да видя някъде и резюме /синопсис/ кратка фабула на романа - нещо в обем от 2 до 6 машинописни страници.

Ето, Майкъл, историята накратко:

Какъв би бил нашият живот, ако живеехме в мегаполис с три милиарда жители? Как да се ангажират всичките тези хора, за да не мислят повече, отколкото трябва, след като пирамидите вече са построени? Може ли човек да осъзнае, че е личност, въпреки Системата? И какво всъщност е Системата - Бог, фикция, чудовищен заговор или нещо друго?

Тези въпроси си задавах, докато писах моя научнофантастичен роман "Пиксел 1D4C00". Ако трябва да го определя с едно изречение, бих казал, че това е животът в "Метрополис", описан в справочника "Пътеводител на галактическия стопаджия".

Някой избива двойниците на Главният секретар на Града. Кой иска да го извади от равновесие и му прави намек, недвусмислен като удар с чук в зъбите? Дали това е Big Boss, шеф на Управителният съвет на Града, който контрира апетитите му за повече власт? Или е Oldfish, Главен водопроводчик, който иска да прокара поредния си проект за разширение на градската инфраструктура и да усвои куп пари от бюджета, на които са хвърлили око и хората на Главният секретар? А може би са хакерите? Бойците от армията за това или армията за онова? Маниак с прекалено много свободно време?

Един ден пиксел 1D4C00, който отговаря за цвета и яркостта на последния пиксел в долния десен ъгъл на виртуалния компютърен екран, вижда, че на работното място на най-добрия му и единствен приятел, пиксел 1D45C3, седи непознат мъж. Всички твърдят, че това е именно пиксел 1D45C3. Търсейки приятеля си, пиксел 1D4C00 постепено се отделя от стадото, става все по-подозрителен и в крайна сметка е подгонен от патрул на AntiVirus Realtime Auto-Protect System.

Бягайки, пикселът попада при група хакери, които живеят полулегално в основите на Града. В разговорите си с водача им хакерът дядо Матей, с кльощавия културист Ячко, с Шефа, който е изоставил блестяща кариера в Града за да използва човешкото си право на мързел, пиксел 1D4C00 продължава да открива своята индивидуалност.

След като е заловен от силите на реда, пикселът отново е върнат в Града. Тук най-сетне намира своя приятел и разбира, че Системата има нужда от своето най-малко колелце, за да не спре гигантският механизъм. Предател ли е индивид, който помага на Системата, която го обезличава? Не това е важно за пиксел 1D4C00, а възможността да вземе самостоятелно решение. Той прави своя избор и конфликтът в Управителният съвет е решен. Системата продължава да функционира - до следващия конфликт.

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леле, да не би да съм забравил Бейсик-а, програмният език на моята буйна младост?!

Ами... ъхъ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извънредно много благодаря за информацията. Пишеш, че половин година си го обмислял и си трупал бележки. Любопитно ми е, какво точно си трупал като бележки - в кои области. Техника и технологии или за прототипи на герои?

Вярно, че беше така! Ех, поручик, върнахте ме в мойта правешкобитова младост! Между другото, със знака $ текстът е много по-готин - все пак $-ите често пъти са гориво за любовта... Имате ли нещо против да променя текста в романа съобразно с Вашите вещи забележки?

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Beceл Цaнkoв на 15.04.07 08:51.

Накратко и набързо нещата с предварителните бележки изглеждат така, Майкъл:

- Романът излезе към 250 машинописни страници, бележките бяха около 30 и 20-ина от тях влязоха директно в текста, почти без редакция.
- Нахвърлях образите на основните герои - как изглеждат, с какво се занимават, интереси, характерни навици, външен вид, събития от миналото им.
- Елементарна карта на града.
- Детайли от всекидневието и обстановката, които правят описания бит правдоподобен и интересен - къде и как живеят, къде и как работят, транспорт, храна, напитки, личен живот, обществен живот, кръчми, реклами, идеология, официална власт и ъндърграунд групи, имена на филми, книги, рок-състави и техни песни.
- Как се развива историята - героят открива, че приятелят му е изчезнал, подменен и го търси - къде и как. Между другото, според бележките ми романът започва със събуждането на главния герой и завършва така, както завършва и сега. След като написах първата част (която сега е втора) видях, че има нужда от една предварителна част, която да въведе героите в историята и обстановката, а и да заплете интригата. Написах тази част и продължих с трета и четвърта (сегашни) части. Между другото, чак след като написах първата част си изясних как точно героят ще помогне или няма да помогне на Системата, преди това ме интересуваше не толкова конкретната постъпка, колкото отношението индивид-Система и възможно ли е, след като все повече се откъсва от Системата (а дали това е възможно?), индивидът да й помогне.
- Трупах и интересни хрумки като отделни изречения, лафове, сцени, примерно текстът на песента на групата "The Basics" ми хрумна далеч преди да знам къде и как точно да го използвам.
- Превъртах из главата си историята и героите за да търся слаби места и да убедя сам себе си, че са верни.

Горе-долу това е, съвсем схематично.

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите