Re: Хиперион, Ендимион и поезията на Джон Кийтс / Фен клубове / Фантастика

Здравейте,

Преди време прочетох всички книги на Дан Симънс от цикъла Хиперион и Ендимион. Тези който са ги чели, помнят присъствието на английски поет на име Джон Кийтс. Сигурно сте се чудили защо е там и с какво е впечатлил автора, че е организирал цялата поредица около личността Джон Кийтс. Знам, защото и аз се чудих.

Наскоро направих някои преводи на негова поезия.

Тoва е превод на началото на Ендимион, поема от Джон Кийтс. Състои се
от 4 книги, като всяка е приблизително 1000 реда. Говоря за:
"A thing of beauty is a joy for ever".
--

Ендимион

Книга I

НЕЩО красиво е щастие вечно:
Хубостта му расте безкрайно; то никога безконечно
Няма да мине в небитие; а ще има навън
Тиха градина за нас и сън
Пълен със сладки мечти и здраве и бриз свеж.
Така всеки ден ние свиваме цъфтеж
В букет да ни свърже със земната твърд,
Въпреки отчаяние от жестоката смърт
На благородната природа, от мрачните дни,
От опасните и твърде тъмни пътища тръгни
Да търсим: Да, въпреки всичко това,
Форма на красота премахва плаща, който скова
Нашите тъмни мисли. Като Слънцето, Луната,
Дървета стари и млади, растежа на сенчеста отплата
За простодушните овце; и такива са и нарцисите
В зеления свят те живеят; и поточета бистри водите
Които за себе си хладен гъсталак имат
В горещия сезон; зелен сред гората климат
Богат на росни и честни бели рози разцвет:
И такова е великолепието на съдбите навред
Което си представяхме за мъртвите могъщи;
Възхитителни истории чули или чели в къщи:
Безкраен фонтан от безсмъртно питие,
Проливно тече върху нас от райското устие.

Следва оригиналът:

Endymion: A fragment

A THING of beauty is a joy for ever:
Its loveliness increases; it will never
Pass into nothingness; but still will keep
A bower quiet for us, and a sleep
Full of sweet dreams, and health, and quiet breathing.
Therefore, on every morrow, are we wreathing
A flowery band to bind us to the earth,
Spite of despondence, of the inhuman dearth
Of noble natures, of the gloomy days,
Of all the unhealthy and o'er-darkened ways
Made for our searching: yes, in spite of all,
Some shape of beauty moves away the pall
From our dark spirits. Such the sun, the moon,
Trees old and young, sprouting a shady boon
For simple sheep; and such are daffodils
With the green world they live in; and clear rills
That for themselves a cooling covert make
'Gainst the hot season; the mid-forest brake,
Rich with a sprinkling of fair musk-rose blooms:
And such too is the grandeur of the dooms
We have imagined for the mighty dead;
All lovely tales that we have heard or read:
An endless fountain of immortal drink,
Pouring unto us from the heaven's brink.

John Keats (1795–1821). The Poetical Works of John Keats. 1884.

---------------

Кийтс има един много специален стил на писане. Исках превода да го запази и съм се старал в тази посока. Мисля, че се получи.

-------------------------------------

Човешките сезони

Четири сезона годината има;
Четири сезона в ума на Човека:
Пролетта бодра, когато ясни мечти взима
И цялата красота с ръка лека:
Той има своето Лято, когато луксозна
Пролетна паша от млади мисли обича
Да поглъща и така витае в мечта сложна
Е най-близко до рая: в заливи тихи се стича
Душата му има Есен, когато крилата си
Той свива; доволен, наблюдава
В мъглите на безделието - позволява си
Справедливост да пренебрегва, бурен поток отминава.
Той има и Зима от бледи мимики плътна,
Или ще забрави своята натура смъртна.

John Keats
----

Ето и оригинала:

The Human Seasons

Four Seasons fill the measure of the year;
There are four seasons in the mind of man:
He has his lusty Spring, when fancy clear
Takes in all beauty with an easy span:
He has his Summer, when luxuriously
Spring's honied cud of youthful thought he loves
To ruminate, and by such dreaming high
Is nearest unto heaven: quiet coves
His soul has in its Autumn, when his wings
He furleth close; contented so to look
On mists in idleness--to let fair things
Pass by unheeded as a threshold brook.
He has his Winter too of pale misfeature,
Or else he would forego his mortal nature.

John Keats

Тук давам линк с повече написано за тази поема, включително и чернова.
Все пак окончателният вариант е този който съм превел, ако въобще може
да се определи:
http://englishhistory.net/keats/poetry/humanseasons.html

---

Поздрави,
Праз