или защо най-добрите сбирки стават в пицарията

Петъшна тема

Кратка история:
Клуб по фантатика, евристика и прогностика "Иван Ефремов" е създаден в далечната 76 година, когато по-голяма част от тук пишещите са се раждали и/или учили да четат. В тези години американците ВСЕ още летят до Луната, библиотека "Галактика" е една мечта на Милан Асадуров, а освен широкия руски
прозорец към света "Наука и техника" (поправете ме, ако бъркам заглавието), тесни български прозорец беше една страница във вестник "Орбита".
В тези времена достъпа до фантастика /никой не беше и мислил, че някога ще има разцепление на жанра на 1001 парчета/ беше труден и подобни клубове бяха единствената възможност да срещнеш "близки души" и да научиш малко информация.
Помня в доста по-късни години (86), как ни пускаше от домашното си видео на един малък телевизор "Дюн" на Линч и как гледахме филма със зяпнала уста.
Та за "Ефремов" - според официалната история държавата/партията е давала едни пари, за да си стоят мирни, да си правят мероприятията, а тя да може да си ги следи. (Отпратка към "Операция Риба", там е подробно описано всичко, верно с други думи).
После в един момент разтурват Канцеларията, парите свършват, империята банкрутира, сменя се режима и започва да се пише новата история на клуба.
Годините м/у 1990 и 2000 са обвити с мълчание. Според очевидци е имало някакъв клубен живот /много хора е нямало къде да отидат вечер/, водели са се някакви теми, имало е разговори. Част от тук пишещите са ходили в онова смутно време, могат да разказват.
Новото си лице/а и живот/ клуба получава през 2000/2001 с бума на клуб Фантастика в дира и с пренасянето му на живо в "Ефремов".
Оттогава фигурира и основната членска група на "младите". Клубът в дира се превръща акто място за събиране на членове на Ефремов.
Какво беше в годините 2001-2004 - ами интересно! Идваха много хора - 30-40-50-60 /и до повече се е стигало, много правостоящи, много желаещи/
Беше интересно от следните неща - запознанство с нови хора, със сродни души, дълги разговори до 1,2,3 сутринта по заведенията, донякъде интересни лекции.
Край на кратката история

Какво е сега?
Ами различно е /може би е по-добро, Председателят на клуб каза, че този малък клуб по му харесва/. Но не идват много хора, а от тези дето идват повечето не се и качват догоре.
На какво се дължи това... ами на много неща, ще представя моите "съобръжения", за всеки може да е различно.
Лекциите, някога най-силното оръжие, в момента е безмислено. За няколко часа ровене в нета мога да си сглобя доста добър материал за даден автор или книга. За да отида на съответната лекция трябва да знам, че или ораторът/лекторът е много добър /Светлев примерно е способен да говори 2 часа не много свързани неща, а да се слуша с голям интерес/ или че ще стане сериозна и интересна дискусия. За да стане дискусия се изискват две неща - хора, които умеят да водят спор и модератор, който умее да ръководи дискусията. За жалост ги няма и двете - преди три лекции, опитите да се овладее словесната диария на Бастуна бяха безуспешни, въпреки забележките той все имаше нещо да добави.

Темата за модерирането и ръководителите е обсъждана дълго, вече трета лекция се обсъжда и никога няма да се стигне до консенсус, просто защото за участниците в нея "Ефремов" е нещо различно.
Затова Ви призовавам всички - не да напишете как ще махнем Гоа и ще закрием клуба /това г-н Кожухаров да не го чете/, а какво беше това което ви докара в този клуб, това, заради което не можехте някога и да си помислите, че ще пропуснете сряда, а сега се питате, а то тогава ли се събирахме.

Може би така ще успеем да разберем какво е всъщност "Ефремов" и накъде трябва да вървим.

П.С Това не го предложих, че не остана време, но с удоволствие бих участвал в една среща-дискусия с Хр. Пощаков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

off://
Може да е маловажно, но да оправим историята - американците летяха за последен път до Луната през 1972г.

Преди не пропусках заради хората. Сега тях или ги няма, или не са същите.

Направо ти го подарявам.

ей тъй на.....

Една поправка - клубът е създаден 1974 г. По това време тъкмо съм се учил да ходя и да комуникирам с членоразделна реч.

Аз открих клуба 1991 г. По онова време издателство Орфия и клуба бяха едно и също нещо. Спомням си кориците на Дюн, Фондацията, Конан... Всички те рисувани с акварел и монтирани ръчно, никакви фотошопи и разните му там дигитални шитс. После нещата се промениха.

Наско Славов, Ивайло Рунев, Голям Пешо, Федята, Момчил, Бурмов, АКарапанчев, Валентин Иванов и още дузина хора които не познавах. И разбира се - Генерала. За мен този клуб започна с Генерала. Тези хора бяха облика на клуба. Лекции имаше рядко, долу пицария нямаше и винаги беше интересно. Ходих в този клуб дори след като завърших и се налагаше да пътувам от Търново до София.

Завърнах се 2004 и заварих нещо съвсем различно. Много неща се промениха. Имаше вече Таласъмия, имаше Булгакон и Аквалония. Имаше форум, имахме и малка формация в Търново, където се занимавахме предимно с обсъждане и коментар на творби от млади БГ автори. В Ефремов се бяха появили много нови хора, но и много от старата гвардия са си все така там

Дали е по-добре от преди? Дали е по-зле отколкото БИ могло? Дали може да е по-хубаво?
За мен това са безсмислени въпроси. Аз ходя в Ефремов, защото това е МОЯТ клуб. Мястото където ми е интересно и мога да говоря за фантастика. Би могло да е по-добре, да, така е. Много неща могат да са различни, така е. Дори признавам че има хора които не ми е приятно да видя там.

Но никога пред мен не е стояла дилемата - да се примиря с нещата които не ми харесват и да не ходя там, или да продължа да се надявам. Мой дълг е да се опитам да променя нещата към по-добро, по-интересно и по-ефективно.
Това е.

в края на 60-те до началото на 80-те (епохата на "Галактика" и др.).

Освен споменатите от И_Ван периодични издания "Наука и техника за младежта" (така му беше точно името и си беше българско, въпреки че в съзвучие с времето си се поувличаше във възхваляване на совецката наука и техника) и "Орбита" бих искал да спомена месечното сп. "Космос", седмичното(!) сп. "БТА - Наука и техника", ежегоден алманах "Спектър" - в тях винаги имаше поне по един фантастичен разказ и то в повечето случаи от не-соцавтор! Понякога доста дълъг, продължаващ в 3-4 броя. Тогава съм чел някои добри разкази, които никога повече не съм видял издадени на български. Напр. "Терапия" на Р. Шекли - някой да го е виждал, може и да съм го пропуснал сега в суматохата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от pyrx на 22.10.06 18:13.

И аз да си кажа, защо в последно време рядко ходя в клуба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този пост е предназначен за половината горе, дето се чуди защо другата половина отдолу не се качва горе. Изразено с прости думи, по тролски. Надявам се, че разбрахте нещо.


Здравейте, драги съклубници.

Казвам “драги съклубници”, защото на времето бях активен член на клуба, и в един доста дълъг период от време не пропусках сбирка. Напоследък отново започнах да се появявам, но предпочитам сбирките в пицарията, вместо тези – горе. Защо спрях да ходя е очевидно от изписаното по-горе, само ме е яд, че съм спрял малко преди възраждането на клуба от 2000. Не искам да разказвам за тъмния период, той не беше чак толкова тъмен, имаше си и своите добри моменти, особено като се съберяхме "младежите".

Да обясня защо предпочитам пицарията.

Когато отивам на клуб, го правя по три причини. Същите три причини, поради които не пропусках сбирка навремето. Да се видя с максимално количество приятели и познати, които споделят интересите ми към фантастиката и фентъзито. Да се запозная с нови хора със същите интереси. Да си говорим за фантастика и фентъзи. Автори, книги, филми, стилове, течения, теми и прочее.

Защо предпочитам да го правя в пицарията? Освен очевидните причина, че долу има бира, а горе - не или, че долу се пуши, а горе – не, има още една, и то доста съществена.

Долу се чувствам комфортно, а горе – не.

Когато чуя думата “парадигма” или “философия” от човека насреща започвам да се питам къде съм попаднал - в клуб на почитателите на фантастика, или на някакво елитарно-философско и снобско сборище. Когато искам да обогатя общата си кутура едва ли ще прибягна до теми, които вклюват “Философия на науката и същност на научния метод”, “Произход на цигани и евреи – легенди и истина”, или “Наркотиците и съвременното общество”. Наболели теми, интересни за някои. Обаче не и за мен.
Предишният ми опит с привидно тематични лекции или срещи от типа на “Светът на Дюн или изкуството да поправим орнитоптер” или “Страшният съд като научна концепция” ме навеждат на мисълта, че ще слушам много за “парадигми” и “философии”, вместо за това как е разработена идеята Страшният съд в тези и тези произведения или как е повлиял Франк Хърбърт на развитието на фантастиката като жанр и в кои по-късни произведения можем да отрием продължение или доразвиване на идеите му.
Изложенията в темите “За миграцията на българите” или “Операция „Риба” и криптоисторията” може да прозвучат като фантастика, но все пак не съм много наясно какво друго общо имат с литературата.
Среща с издателство „Аргус”? Предполагам, че ще си говорим колко е тежка икономическата ситуация в България, колко трудно е да се издават нови книги и защо няма да излязат последното продълженията на “Пръстенов свят”, или “Речен свят”, или “Корпорация Мит”. Моите уважения към хората, които издават българска фантастика, но все пак, когато става дума за нея - предпочитам да се доверя на мнението на хора с вкусове близки до моите, за някой разказ, отколкото на издателя.
При цялия респект, който изпитвам към Валентин Постников – отдавна отминах възрастта, в която с интерес четях “Приключенията на Моливко и Сръчко”.

Долу ще има разговори за футбол, кой какво правил вчера, за компютри и антивирусни, но покрай всичко това ще се говори за новата книга на Гай Кей, или за Стивън Бакстър, Лари Нивън, Гуляковски или каквото там тръгне приказката, за Сергей Лукяненко и филма “Лабирнт от отражения”, за пост-апокалиптична фантастика, времеви парадокси или нова вълна. Ще спорим, ще се караме, ще се надвикваме и може дори да се позамеряме с фъстъци. Според вас, къде ще е по-интересно и къде би искал да отиде един бивш, настоящ или бъдещ член на клуба?

Ето каква е моята гледна точка. Така, като го виждам аз, задачата на един клуб за фантастика е да повишава интереса на членовете му към съответната литература и да разширява кръгозора им, да разчупва и провокира начина им на мислене. Само че постепенно, давайки им по малко отгоре към това, което искат да чуят. На моменти трябва да се слезе на “нивото на масите”. Съжалявам, ако се чуствате обидени, че не се качвам(е) при вас. Май сме прекалено различни. За нас вие говорите на различен език, с непонятни термини (като например “парадигма” – обичам я тая дума, нарочно не проверявам в речника какво значи и НЕ ИСКАМ да ми обяснявате!!! Само ще ми развалите мистичния повей на неопределеност! Гот е да си невежа на моменти).

Може на някого думите ми да прозвучат простичко, ограничено или тесногръдо. Само че присъствието в пицарията и присъствието горе налага една хипотеза и един въпрос. Хипотезата е, че има доста хора, които споделят моето становище по въпроса. А въпросът е - ако според вашите представи звуча простичко, ограничено или тесногръдо - вие искате ли ме (мен и подобните на мен) при вас? Отговорът на този въпрос ще постави нещата по местата им.

Последен щрих. Може би забелязахте първоначалните ми думи. За двете половини. Защо пък сбирките долу да не са сбирки на "Иван Ефремов"? Когато с приятели се питаме един друг дали ще ходим, въпросът който задаваме най-често е "Ще ходиш ли на клуб?".

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Редактирано от De3tuss на 25.10.06 00:03.

А не беше такъв човек навремето, не беше... Лично съм те чувал да използваш съвсем непринудено думи като ЕСЕ, РАЗМИСЛИ... Ето, сега виждам че и към думата ХИПОТЕЗА посягаш! Що за същностна парадигма резултира от цялата работа? Снобеем, оказва се. Философстваме с елитарна цел и мотивация и не ни идва естествено-органически на простите мозъковместилища да предложим същностни теми. Не се сещаме даже да пратим свой агент в пицарията да препише няколко, с които там се замярат...
Детерминирано сме обречени на най обикновена скука, оказва се...

А на въпроса ти, да, аз лично те искам. Но без плебейския нихилизъм, ако може...