"Атентатът" от Йоан Владимир

Разказът може да бъде прочетен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

too bad

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

rarely survive

Как бих посмял да коментирам разказ, който е много класи над всичко, което изобщо бих се надявал някога да мога да напиша?
Трудна работа. Освен да кажа, че е страхотен, че ме грабна още когато го четох във вид на чернова и че е страхотен... всъщност това вече го казах като че ли. Е, нека някой по-речевит да говори, аз нямам думи за "Атентатът".
Микрофонът е ваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Атентатът, на Йоан Владимир

Много е трудно да се пише за литературни произведия с такава значимост. Атентатът е произведение , което според мен е повод и причина цялата ни родна фантастика да се гордее. Първо, защото е наистина родна, българска фантастика. От първия до последния ред. Второ, защо е невероятно красива и истинска литература. И трето – дори като фантастична фикция и визия, тя е уникална

(Помните ли как се пише Отговор на литературен въпрос? Това горе ми беше тезата., сега идва доказателствената част )

Историята започва в мрачните времена на последните дни на Втората българска държава. Търново вече е отворил вратите си пред агаряните, пожарища и убийства царстват навред, единствено вярата все още не се е пречупила под удара на турския ятаган. Легендата разказва, че ръката на палача се вкаменила, когато замахнала да отсече главата на последния български владика – Евтимий Търновски. Това е въведението, първата сцена и великолепен символ на идеята на произведението.
След тази първа сцена обаче ни очаква изненада. Светът в който се пренясяме е смесица между алтернативна фантастика и фентъзи. Образи от митологията оживяват в позната ни обстановка (Велико Търново, исторически места и архитектурни резервати) в едно съвсем различно общество и социални отношения. Змейовете пазители са превърнали със своите грижи хората в благи овчици, които си живуркат на воля, забавляват се спонтанно и нехаят за смисъла на живота. Бившите светии са се превърнали в обикновени просяци, защото вярата която им дава сила е изгубена.
Главен герой е Евтимий Търновски. Загубил всичко, освен вярата, дори телесната си плът, той е посредник между хора и змейове. Неговата неизтляла лоялност към бившите светци го въвличат в събития, които ще го накарат да избира между вярата си и цената която трябва да плати за нея…

Няма да се разливам излишно, вярвам, че привлякох вниманието на тези които още не са го прочели. Атентатът е сложен и многопластов разказ - разсъждение за основни човешки ценност и принципи. В него всеки може да намери твое тълкувание, да изпита себе си, да направи свой собствен избор. Аз не съм достоен нито да го анализирам, нито да твърдя, че съм го разбрал напълно. Което е хубаво, защото ще го препрочитам отново и отново.

Разказът е преведен на руски и английски, който смята, че тези преводи биха били от полза за разпространението му, нека пише на мен или на авторката.

В допълнение ще издам, че разказа се харесва и е доста популярен и сред по-младшата читателска аудитория. Но това са подробности които не ми е позволено да разпространявам.

Завиждам на всички, които тепърва ще го прочетат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мдаммм...
Разказът е наистина велик! Като стил, като изказ, като идея, като реализация. Не съм критик, не мога да пиша дълго и напоително върху каквито и да е произведения. Но този разказ ми хареса МНОГО! Все пак ще си кажа, де...
Хареса ми начинът, по който е поднесена идеята, аз си падам по такива "светотворци" - пускат те в един свят, който е напълно завършен в главата на автора, и не ти обясняват надълго и нашироко законите му. Авторът оставя на въображението ми да реша кое как и защо става - кой кого вижда, кой кого управлява, кой ото кого зависи, кой срещу кого и ЗАЩО се бори...
Харесаха ми езикът и стилът. Хем се потапяш в "онова" време, хем не е направено самоцелно и натруфено с "ръждясали" думи и изрази.
Не на последно място - хареса ми самата идея. Ама нея всеки ще си я източи сам от разказа. А и не е лошо да споделите какво кое според вас е ОСТОВНАТА идея? защото, според мен, разказът е толкова многопластов, че нищо чудно всеки читател да си намери своя си идея вътре...
И още нещо ми хареса (малко е встрани от конкретния разказ) - авторката продължава да развива свой собствен свят, в който са базирани повечето й произведения. Свят със собствена история и митология дори. Ако не си чел някои по-ранни разкази, може и да не разбереш защо тъкмо верени е "майката". От което разказът не губи - просто отваря още възможности за тълкуване.

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

Няма да се развие широка дискусия тук, защото всички изглежда харесват разказа.

На мен също ми допада. Личи си, че авторката има идеи и може да ги реализира на хартия по този красив начин, така че да увлече читателя още с първите страници. Харесва ми също и сюжета.

Единственото ми недоволство е свързано с това, че аз по принцип не харесвам късите форми независимо колко е добър автора и в този смисъл ме човъркат няколко въпроса. Например за отношението на света към тази особена България и т.н.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Първо и най-главно, така и не разбрах защо се казва "Атентатът", а не "Покушението".
Какво не ми хареса. Ами не ми хареса поведението на героите, особено на главния. Минали кажи-речи хиляда години (или стотина, зависи от кое събитие почваме да броим), а той още не може да реши на коя страна е. И по принцип не ми харесва идеята за "избрания народ". Изобщо не схващам мотивацията зад поведение "аз/ние ще ви помагаме, ако вие се отречете от онези и се вречете на нас". Тук местоименията от първо лице може да са Йехова, ако ползваме Библията, и змейовете/драконите и светиите, ако гледаме разказа, а "онези" са "другите богове" от Стария завет (първа заповед, "Да нямаш други богове освен Мене.") или пък християнският Бог в разказа. Между другото, това е една от причините да ми харесва "Малки богове" - там е дадено единственото разумно основание, което съм срещал, боговете толкова да се напъват да имат поклонници.
Всъщност ми е ясно, че действието в разказа е само фон, върху който да бъде развито противоречието на героя. Но пък ако този фон го няма, няма да има и никакво противоречие - без противоборство между едните и другите богове няма какво да се избира.
В крайна сметка мисля, че разказът е хубав и заслужава похвала. Щом не одобрявам поведението на героя, значи ме е развълнувал и ме е накарал да се поставя на негово място. Което е сериозно постижение - рядко си спомням разказ, който съм прочел преди два-три месеца.
И като странична забележка - това решение за сайт с Adobe Flash толкова ме дразни и е толкова досадно и неудобно, че Йоан Владимир явно наистина е добра, щом се прежалих да прочета някои разкази от сайта.

И аз не съм критик,не съм читател професионалист дори.Добре,че авторът не е аматъор.Правилно ли разбрах от предходните постинги,че Йоан Владимир е дама?
Сега за разказа като имате предвид горните признания:Изключително много ми хареса образа на Богородица,в моите представи е точно такава- Майка на всички и винаги на страната на всички майки.Без значение от кой биологичен или друг вид са.Ако Йоан Владимир е дама нещата се наместват,но ако е мъж направо му свалям шапка и се кандидатирам за тъща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е фентъзи. мястото на темата е в съответният клуб.

В отговор на:

---

мястото на темата е в съответният клуб.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Страхотен разказ е, да се присуединя и аз. Дори и прилиакта с Козовете ан съдбата /като начин на повикване/ не го разваля. Даже може би - напротив.
А към бате Йоан имам само една цялостна забележка - гради си свой собствен свят, вземайки елементи от фолклора и донаписвайки си както са и дуобни. Светът и е невероятен, но тези донагласяния дразнят. Примерно змейовете - ами няма женски змейове. Тя описва по скоро дракони като вид и социална структура, придавайки им свойства на змейове - примерно - прогонването на облаците. И трите конника са натоварени с малко по-различен от общоприетия смисъл.
Бих и препоръчал да изгражда собствени персонажи - Момчил, господарят на вълците е разкошен, а не да променя известни образи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите