Пощаков. 5 разказа. Полуревю. / Фен клубове / Фантастика

По данни на Барух Якимовски и с разрешение на Менцел Каган публикувам малко конкретика относно цитат в интервюто със Стоян Вълев: «Един от методите е “връзкарският”, добре познат на по-старото поколение от мрачните тоталитарни години... Добре използва тоя метод писателят Христо Пощаков, който вече има издадена книга в Русия и две в Испания». Надявам се написаното по-долу да е от полза на всички, които се опитват да издават извън България. Ако не е от полза – здраве да е.. Това е моят принос в темата за Христо Пощаков. Та историята с "връзкарството" на Пощаков на Изток е следната:
През 2004 г. Белянин посещава България /между другото гостува и в клуб «Ефремов»/, запознава се с Ейч Пи /Хр. П./ и при един от разговорите му препоръчва издателство "Армада-Алфа книга", като казва, че там тиражите и хонорарите са по-добри и най-важното - плащат. Освен това казва, че Харитонов, който е официален литературен агентна Ейч Пи в Русия, факт, скрепен с надлежното пълномощно, не е лошо да посети глваният редактор на издателството Маршавин, а Белянин щял да го уведоми за това по телефона. След което Женята докладва, че отишъл при Маршавин с
кратък синопсис на "Меч, мощ и магия", а Маршавин му казал, че може Ейч Пи и да е "добро момче", както му казъл по телефона за него Белянин, но това
нищо не означава за него, понеже вече в Русия е капитализъм , а издателствата искат да печелят. След това Маршавин започва за разкарва
Харитонов на всеки три месеца с нови претенции и така една година. Първо
му иска пълен синопсис на книгата, след това превод на една глава, след
това превод на три глави, после дава на други двама сътрудници на
издателството триге грави и синопсиса за мнение, накрая казва, че
превода на Е.Мезенцева (позната на Харитонов, която се води за "добра
преводачка" от български, тя преведе книгата и на Л.Николов, а преди Новата ера е превеждала на руски Павел Вежинов) нищо не струва и в такъв вид не може да издаде книгата на Ейч Пи.
След като минава повече от година, Белянин съветва Ейч Пи да се обърне към
друго издателство, но все пак да изчака в Армада още малко. След година
и половина, Белянин сам казва, че има малко свободно време и по
собствена инициатива се навива да извърши редакция на превода на трите
глави на Мезенцева и действително го прави удачно, защото този път
Маршавин казва: «Ето това е превод като хората!» и се навива да издаде
книгата. Следва допревеждане на остатъка от книгата, като същия Маршавин
решава да удържи заплащането на първоначалната преводачка за "сметка
на хонорара на Ейч Пи и на хонорара на Белянин", което никой по света не го
прави по този начин, защото всяко издателство си заплаща отделен хонорар
на преводача. Пощаков и Белянин изваждат от хонорарите си по 300 долара
всеки като разход по превода, Маршавин заплаща на Мезенцева
предварително от техните бъдещи хонорари и книгата се издава. На Пощаков му удържат 30% данък по тяхното законодателство като чужденец, на Белянин удържат 14% данък като гражданин на Русия и Женята изпраща хонорара, който пристига точно навреме, преди новата 2006 година. От началото на преговорите по издаването на книгата на Пощаков е минало година и половина, въпросният Маршавин е изстискал и него, и Женята като лимони, накрая всеки от участниците в одисеята е донякъде доволен, защото "а хич?", както стана с двете книги на Пламен Митрев, издадени от "Северозапад Пресс". Човекът не получи и стотинка, да не говорим, че никой в клубните сайтове не споменава за тяхното издаване, което е факт, известен на Яков Давидов, и някои други капути от 13 отдел.... В началото на тази одисея, Женята познаваше съвсем бегло редакторите от Армада и се запозна с въпросния Маршавин, покрай разправиите около книгата на Ейч Пи, Който не верва – да го пита. Вместо Пощаков да изпраща писмени материали по пощата или интернет (което издателствата не обичат) и да търси преводачка, той го направи като негов представител.
Важното в случая е, че Армада плаща някаква сума и Белянин не излъга,
че в това издателство плащат, което май не може да се каже за АСТ,
където от три години и половина се чака резултат за издаването на
книгата на Пощаков "Приключения в Дарвил" и сигурно още доста ще се почака. Що се отнася до запад, там пращаш материали по пощата, които
задължително включват синопсис на книгата и три преведени глави и след
това чакаш резултат. В Пловдив, лека му пръст, Робърт Шекли беше казал /на Барух Якимовски/, че в началото на кариерата си е стигал до изпращане на ръкописи в 15 издателства и след това е чакал кое от тях ще се закачи /на куката/. На запад принципът е такъв, там изобщо думата "връзкарство" е непонятна и не съществува.

Това е доклад на агент Барух Якимовски, който за разлика от агент Алберт и агент Гоце е агент на собственото си разузнаване и официален представител на своето си мнение.
Публикувах горното следвайки принципа «Който знае – да разкаже на тези, които не знаят». Ако някой си ги е знаел тия работи – моля да ме извини за загубеното скъпоценно време, ако е издържал да прочете писанията докрай. Ако внимателният читател е видял някои неща, които не се връзват «във времето» - това може да се обясни с обстоятелството, че главата на Барух Якимовски е пълна с много информация, а също, че собственото му разузнаване е много демократично настроено и не се заяжда, ако констатира някои несъвпадения в «Докладите»...