На 57-годишна възраст един от най-популярните български писатели фантасти Агоп Мелконян, дългогодишен журналист и популяризатор на науката.

Той е известен и като преводач на арменска поезия и литература, основател и преподавател в катедрата по арменистика към СУ "Климент Охридски".

Автор е на над 10 книги с разкази и повести, преведени на различни езици. Поклонението ще бъде на 25 юли от 12 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Една от последните му книги, излязла през 2004 г.Роден е през 1949 г. в Бургас. По образование е машинен инженер, но дълго време работи като журналист в седмичника "Орбита", Сътрудничеше и в много популярната поредица "Библиотека "Галактика" на варненското издателство "Георги Бакалов".

По-късно бе редактор на сп. "Зона F", което излизаше ежемесечно; имаше и издателска къща за поезия, наречена "Ерато". През 1991 г. стана първият носител на наградата "Гравитон".

Автор е на сборниците с фантастични разкази и новели "Спомен за света", "Греховно и неприкосновено", "Via dolorosa", "Сенки от плът" и романа "Смърт в раковината", на три пиеси, играни в професионални театри, и сценарии за филми. (Вж. негови текстове в Oshte.info и Liternet.bg, както и интервю във в. "Марица" от 2001 г.).

Лоша вест.

Починал е днес сутринта. Поклонението ще бъде както го казва Ян, а погребението по-късно в Бургас, родния му град.
Към изброеното искам да добавя последната му книга "Суматоха за душите", научно-художествената "Сами ли сме във вселената" и още една научно-популярна книга, чието заглавие не се сещам в момента. Той беше издател на хибрида между вестник и списание "Омега", от който излязоха 3-4 броя, а после на списанието "Върколак", еволюирало в "Зона- F". Научните и научно-популярните му статии са доста стотин и пълното им събиране едва ли е посилно и за най-маниакалния библиограф...
Бате Агоп беше многостранна личност - писател, журналист, учен, драматург, преводач, издател, съставител и т.н. и като капак - дълбоко религиозен в православния смисъл на думата...
Като човек беше пич, с когото винаги ми е било приятно да съм в една компания. Пушеше и пиеше много и често обичаше да казва, че белият му дроб е станал черен, а черният - бял. За мен лично ще останат незабравими гостуванията му в софийския фен клуб "Иван Ефремов", на който никога не е отказвал среща било по повод новоизлязла негова книга, било по повод Литературата /с главна буква/, било да разкаже и покаже за посещението му по светите места. Той освен всичко друго е и хаджи Агоп Мелконян...
Та като казах литература и се сетих за един разговор на Кеворк Кеворкян с Том Кланси, излъчено по канал 1. Та там след като двамката си говориха дълго, Кеворка пусна култовото изречение:" Досега си говорихме за вашите книги, хайде сега да си поговорим за литература!". Идеята е, че човек може да разбира от книги, но това не значи, че разбира от литература - положение характерно за много български фенове.
И ако личността на Агоп може да е спорна в много отношения, едно е безспорно за него - литературният му талант. Но за да се види това се иска сетиво и който го има, го има, който го няма - кой знае, един ден може да го развие...
Нека всички, които го обичаха или уважаваха да дойдат във вторник на поклонението.
Бог да го прости!

"За пръв път през живота си го прегърнах, а той, врагът на сантименталностите, не се възпротиви, защото сигурно си мислеше в този миг за оня син на сина на сина на Еа, който жадуваше неговата прегръдка."

Мир на праха му!

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

Отиде си един от големите.
"Смърт в раковината" е едно от най-качествените неща, които съм чел някога.
Какво мога да кажа, освен
Поклон пред паметта му!

Почивай в мир, Агопе!

Вечна му памет на Патриарха!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бЛАГОДАРЯ ТИ Генерале и на всички за хубавите думи. Баща ми, Агопът си отиде мирно и тихо. Мир н парха му. Искам всичи да го помнят с добро

На времето той ме запали на тема фолк-фентъзи. На едно литературно четене. После се изпращахме с него и Наско Славов чак до Халите. Разговаряхме, споделяхме... Една такава незабравима вечер. Преди да се разделим той ми стисна ръката. Така и не разбрах защо, но е жест който винаги ще помня

Предлагам на всички които не са отегчени от летните жеги, да направим едно литературно четене в клуба на негови творби, тази или другата сряда. Това, според мен, е най добрият начин да го почетем...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поклон пред паметта му.

Welcome to the real world

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите