Докато икономическата система е базирана на ресурс, който може да се натрупва (пари), нещата няма как да са различни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук по-скоро проблемът е, че законът е наложен отвън чрез управляващия елит, и не отговаря толкова на нуждите на гражданите, колкото (много повече) на външните спонсори на политическия елит.

Гражданите пък водят пасивна съпротива в такива мащаби, че законоохранителите са се видели в чудо.

Редактирано от Пивo на 27.06.06 16:25.

... Дошли група хора, заградили изворчето и забранили да се пие вода без отплата. Тези които се опитвали да пият получавали бухалка където трябва. Това си е чист рекет - също като този, който и до сега си съществува.

Ето ти обаче друг казус: Изкопали си хората изворче, направили си акведукт и почнали да продават вода. В наши дни може да се мине и без акведукт - минералната вода направо се бутилира и се праща на пазара.

Първият случай, отнесен към авторското право, по-скоро ми прилича на отношението на Тошо Тошев и "Труд" към него - продава си разни филми и книжки, без реално да му отстъпено авторското право. А оня, който се опитва да ги разпространява безплатно, получава бухалка - щото нямал отстъпени права...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се - нещата се решават от и за хората с парите/властта. Това не е нито нещо ново, нито повод да се правят трагедии - не е приятно, но такъв е животът. Ракът, инфарктите и гладът в третия свят също са такива факти.
Тук наистина съпротива е възможна до известна степен, но няма как тя да бъде сериозно организирана - липсва ресурс за това. Точно заради това едва ли ще има някакъв сериозен ефект от нея.
Честно казано, не виждам нищо притеснително в развитието на тези процеси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Покупко-продажбата обикновено е свободна размяна, макар да има някои изключения свързани с намеса на държавата в гражданските свободи.

Моя пример с изворчето е за генезиса на материалната собственост - твоят е от по-късен етап. Даже може да се направи аналогия, че тези хора които са изкопали изворчето веднага са били поробени, за да не може всеки да почне да си прави изворчета където му скимне.

"Във всеки случай - отпадне ли защитата на авторското право, професионализмът в творчеството постепено ще изчезне." - СЪГЛАСЕН !!!

Ad astra per aspera

Не е проблема в ресурса, макар че това вече сериозно отмества темата.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РЕСУРС - това са хората. Въпросът е колко искат те да жертват в името на дадена кауза.

Ad astra per aspera

Да се разграничи авторското право от закона за защитата му.
Да се защити автора, но без да се възвишава промотера.
Правото има естествен произход, а закона не.

Ad astra per aspera

Точно за това говоря - няма ресурс, чрез който хората да бъдат обединени.
Защото сега има много хора, които биха жертвали повече или по-малко за дадена кауза, обаче каузите доста се разминават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвременното общество е дотолкова формализирано, че отдавна вече законът е източник на правото, а не обратното. За да се промени това, трябват социални, а не законодателни промени, а такива скоро не се очертават, поне не революционни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стадността на тълпата е статистически закон. То е като брауновото движение - водата стои на едно място, но вътре в нея кипи бурна активност. Просто отделната молекула не може да повлияе на цялата чаша.

Отделния човек не е овца, но изборите които съвременния му живот иска от него са твърде много и твърде сложни. За това хората опростяват и делегират доверия. Оттам и произхода на марките, политическото представителство и много други неща.

Предполагам си съгласен, че всеки може да изучи химия, да си купи лаборатория и да направи анализ, за да прецени кой е най-добрия прах за пране. Обаче докато направи това, животът му ще е свършил, а току виж се оказало, че рекламата не лъже и докато той проверявал другите вече не перат защото са си купили нецапаеми дрехи.

Ad astra per aspera