Re: Ведри хоризонти или що е то авторското право? / Фен клубове / Фантастика

Вчера ненадейно научих, че разказът ми "Последният хакер" е публикуван в сборника "Ведри хоризонти" на ИК "Аргус". Отначало новината ме зарадва, но после взех да се замислям и ентусиазмът ми охладня.
Историята датира от 2003-та година, когато участвах с въпросния разказ в конкурса на ИК "Аргус" "Фантастика през 100 очи". Тогава на "Последният хакер" беше присъдена втора награда. Дотук добре. Никъде обаче в условията на конкурса не е ставало дума за публикуване. Нито изпращането на разказа за участие, нито пък получаването на наградата, са пряк или косвен начин аз да дам съгласието си за публикуване. Дори да допуснем, че има някаква косвена връзка между наградените произведения и сборника, тя автоматично отпада, защото във "Ведри хоризонти" са включени разкази, които изобщо не са участвали в конкурса, че и нещо повече - два от тях са на Емануил Икономов (председател на журито на конкурса), един - на Александър Карапанчев (член на журито) и още два - вероятно отново на Икономов, но подписани с псевдоним. На мен лично това, че г-н Икономов е решил да се публикува, никак не ми пречи, посочвам го само като доказателство за тезата си, че това не е сборник с наградените разкази, а просто един сборник с разкази, подбрани по усмотрение на съставителите си, които (каква изненада) са Икономов и Карапанчев.
Но да се върна на темата. Нито тогава, нито по-късно, представител на издателството е искал от мен съгласието ми дори устно, да не говорим за писмено. Аз не съм изразявал подобно съгласие никога и по никакъв повод.
Аз, като автор на "Последния хакер", съм единствен притежател (носител, както е формулировката в закона) на авторското право върху произведението.
Според чл. 15, ал. 1 от "Закона за авторското право и сродните му права"
авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. По-натам в същия закон (чл. 18, ал. 1 и 2) се казва, че авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като възпроизвеждането на произведението, разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението и др.
Чл. 19 от същия закон гласи, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
Смея да твърдя, че ИК "Аргус" наруши правата ми по всеки един от цитираните законови текстове. Беше ми предложен от трети лица "хонорар" в размер на пет броя от сборника, който аз не съм уговарял с представител на издателството, нито съм искал, нито пък съм се разписвал върху документ за получаването им. Ще си ги задържа за спомен.
Парите на ИК "Аргус" не са ми нужни. Искам да бъдат уважавани обаче правата ми начело с правото ми на автор върху собствените ми произведения.
И аз не знам защо пускам тази тема, след като казусът е за съда. Но понеже нямам нито време, нито желание да се занимавам със съд, реших, че трябва да споделя това, за да попреча или поне да затрудня ИК "Аргус" да постъпи по подобен начин и с други автори в бъдеще.
Благодаря за вниманието!

Боян Калинов