Кои от тях най-много ви дразнят?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако се позова на мнението на едни любим мой писател (който много точно описва отношението ми по въпроса): не харесвам най-вече авторите, които продължават да повтарят клишета, дори клишета от своя личен живот.

Или по-точно:

Такъв е случаят с повечето публикувани книги фантастика и фентъзи - те са създадени от писатели, стадащи от липса на въображение, и вдъхновени от телевизията, комиксите и популярната наука повече, отколкото от света, който ги заобикаля. Най-лоша е научната фантастика, основаваща се на техническа иновация - защото хората са функционални елементи, не последствия от историята, авторът не се интересува от тях. Или, за да се избегнат "плоските" личности, историята е наводнена с абсурдни подробности за техните предишни животи и взаимоотношения. И защо да пишем реалистични романи за пътувания до Марс, ако астронавтите населяват стотици страници, наблъскани в една малка кабина, само за да открият нещо и да се върнат у дома? То е като автентична детективска история: в десет от главите детективът е в колата си, опитвайки се да хване обирджия на магазини. На кого му пука какви понички предпочита той или дали е успял, или не? Ако нищо изключително не се случва - да не говорим, ако композицията и стилът са тромави, - тогава защо ни досажда, казвайки ни всичко това? Друго нещо, което презирам, е тенденцията към социално неприемливи решения на престъпленията или бедствията - една-единствена личност, спасяваща града, както тези, които гледаме в сериалите за супергерои. Това не е сериозна литература. Но, все пак, дори уестърните могат да бъдат добре написани.

Редактирано от Prof.McGonagull на 06.06.06 18:25.

самоцелните :)

инъче нямам нищо против клишетата, даже смятам че трудно могат да бъдат избегнати, предвид колко фантастика е изписана до сега.
клишата са полезни, но само за избягване на излиши повторения - сюжетни, научно-технически или концептуални.
няма фаида да описваш пет страници вид лъчево оръжие - казваш "бластер" и толкос.
или като във халф-лаиф 1 (играта). като цяло сюжета е огромно клише (извънземни почват да се появяват от други измерения и да ядат хора + вампирясване), но в случая клишето е един вид готово скеле/платно на което вече може да се нарисува интересна картина.

няма нужда да си тъчеш сам платната, или да си произжедаш сам четките за да си добър художник.
с добре подбрани и съединени клишета може да се напише много по интересна история от колкото "от раз", понеже се чете лесно (образите са готови у всеки).
за дълбочина, обаче, си трябва оригиналност.

_____________________________
Редактирано от коровиев

Редактирано от koroviev на 06.06.06 18:43.

В научната фантастика, най ме дразнят бластерите.
Та не успяха ли в това пусто бъдеще да измислят нещо по екзотично от нажежената плазма изплювана през цевите на бластерите.
Дразни ме и това че планетите и цивилизациите все се управляват от някакви, барони, принцове-респективно принцеси, крале, императори и други подобни антуражи, които са по-характерни за средновековието или фентъзито и нямат практически никакво място сред едно техно-общество. Дори и сега, колко адекватно ви изглежда да отидете и да се проснете на колене пред принца на Монако и да му зацелувате ръцете? А респекта при развити междузвездни полети би имал много малко общо с респекта проявяван през древността или средновековието...

Гр-рр мляс мляс... ех че вкусно бутче си хапнах аз

Понеже напоследък се наканих да зачета Тъмната кула, точно днес прочетох в книга втора от поредицата изречението: "Клишета се използват от хора, които не могат да мислят сами"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми то формите на управление и организация на обществото не са толкова много а и очевидно ако бяхме измислили нещо ново щеше да сме го приложили вече ...

Вярно че просването пред принца на Монако не звучи много реалистично, но пък при определени обстоятелства, да се проснеш проснеш пред Султана на Бруней или краля на Саудитска Арабия, си е направо препоръчително

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм съгласна за начина по-който си поставил монархическия тип управление и технологичното развитие в две различни посоки. Човешкото общество не е линейно. На практика възможностите за обществената организация са краен брой и само драстично изменение в самите човеци би могъл да доведе до драстично различна система на управление.

А монархическата система се използва толкова често в научната фантастика, защото е позната и лесно разбираема за читателя и може да постави героите в необходимите за автора ситуации. В това отношение не я намирам за дразнеща в никакъв случай.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Като ще говорим за междузвездни пътувания, нови планетни колонии и обитавани светове - всичко зависи от начина по който ще се извършват самите пътувания. Фактора скорост или времето за което стигаме от планета А до планета Б е ключов, както впрочем винаги е бил и за некосмическите пътувания и организацията на света, който познаваме.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

ако пъруванията и особено комуникациите са забавени, верочтността за "феодализиране" на обществото нараства