Re: мда / Фен клубове / Фантастика

ето го и от ВВС - http://news.bbc.co.uk/1/hi/health/4163258.stm

иначе, наистина изглежда много шум за нищо, поне откъм технология. ако разбирам правилно, родителите са се опасявали от наследствено предаване на болест и за да се избегне такава, са прибегнали до процедура, където на някакъв брой ембриони се прави тест и се избира такъв, който няма наследен съответния недъг. абсолютно същото се прави при ин-витро процедурите, където пак се подготвят повече от един ембрион, но не се "присаждат" за отглеждане всичките. (и ако не се лъжа, също се правят генетични тестове - така и така сме в лаборатория, поне да проверим каквото можем :) )

шумът е оправдан откъм етичната страна на нещата - доколко е хуманно да се унищожават другите ембриони, които носят нежелания белег, но оставени биха се развили в хора, които биха били равноправни на всеки от нас индивиди и, ако убийството им в зряла възраст е престъпление, какво го оправдава когато са на 0 години? (в конкретния случай отговорът е - това, че ще се родят с рак на окото и, вероятно ще бъдат слепи през целия си живот)

въпросът, разбира се, е принципен. в момента защитниците на тези практики изтъкват преди всичко, че те се прилагат с терапевтична и профилактична цел - никой не е тръгнал да прави нов биологичен вид, просто се цели да се отстрани своевременно или въобще да не се допусне проявяването на болести и недвусмислено негативни състояния.

противниците пък спорят, че на теория нищо не отделя профилактиката от евгениката, която по презумпция явно се приема за зло (т.е. днес няма да допуснеш дете да се роди с наследен рак, спин, хемофилия и т.н., утре можеш да не искаш пък да е момче или момиче, или с кафява коса и каквото още ти хрумне - нежеланите белези са въпрос на гледна точка (то, впрочем, и сега пак при ин-витрото можеш да си избереш пола на ембрионите май, при желание))

по принцип аргументите им имат някакъв резон и автоматичния хуманизъм застава лесно на тази позиция. примерно филми като "Гатака" са класически пример за емоционална защита на тази страна от спора, като показва, че ако му се даде шанс, човек развил се от неселекциониран ембрион би могъл да бъде не по-лош от такъв роден след нарочен подбор. презумпцията е, че ако има и един който да си заслужава спасяването, всички трябва да бъдат оставени да се родят (за да не се пропусне този един - т.е. търси се десетият праведник ;))) )

контра въпросът обаче е - редно ли е заради шансът на един ЕВЕНТУАЛНО да е ок, всички останали да се родят и да живеят в нещастие?

другата страна на въпроса е същата като при спора за абортите, а именно убийство ли е умъртвяването на ембрион :) От една страна - да, от него би се развил човек, от друга обаче - човек не е тялото, а съзнанието в него и към момента на умъртвяването на ембриона, той няма съзнание, следователно няма унищожаване на личност, т.е. няма убийство.

и така :)
дилема! драма! съспенс! с 1000 слона!

No fair! You changed the results by measuring it!
-- Professor Farnsworth