Наско малко избърза с материала във Фентернет - моля да прочетете допълнителните пояснения от мен в последната редакция:

[url="http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=390&mesec=1&godina=2006&menu=0&id=5"]Фентернет, "Чудо в клуба'[/url] (не мога да оправя тая връзка, съжалявам)

Най-същественото е да отдадем дължимото на отдалите се - особено armydreamer и Лора Петрова. Грубо пресметнато, аз съм свършил около 25% от работата - а тримата заедно към 70. Не ми е удобно - не е честно - да си чета името, а техните да тънат в неизвестност.

Още една важна заблуда: След като в кореспонденцията си и един-два разговора наскоро обясних, че не се чувствам член на клуб "Ефремов", редно е да кажа и, че не се чувствам част от Бг фендъм (както ме бе нарекъл някой). За да съм съпричастен към дадена група, формална или не, трябва да харесвам поне половината хора в нея - и поне три четвърти от отношенията помежду им. Преди малко погледнах какво се е надумало за пореден път в заключената тема и, като ми мина кривата усмивка, се сетих защо не посещавам дир-а и защо я има Фантазия. (И в крайна сметка защо ни остана време да превеждаме. :)

Пиша горното с пожеланието за повече разбиране - най-вече взаимно.

Преводаческата школа към Фантазия
(това ни е официалното име :) - ако ви се наложи да го ползвате)
продължава да превежда разкази и личното ми обещание (vow) е да осигуря издаване на колкото се може повече от тях, сега или когато, според както ми стигнат силите. Щом сме се заловили, значи вярваме в качеството на текстовете, с които работим. За което на свой ред искам да благодаря на авторите, които ни ги дадоха... все по-хубаво да пишете, ей! (Иначе как ще си вдигаме нивото на превода... *егоистичен намиг*)

Бъдеем,
Калин

...Обичам ли още? Или започвам да забравям?...

В отговор на:

---

...редно е да кажа и, че не се чувствам част от Бг фендъм (както ме бе нарекъл някой). За да съм съпричастен към дадена група, формална или не, трябва да харесвам поне половината хора в нея - и поне три четвърти от отношенията помежду им.

---

Абсолютно, ама АБСОЛЮТНО съм съгласен с Алвин!
Не бива и не трябва фендъма да се ограничава само с онази негова част, която се намира във софийския клуб "Иван Ефрамов", въпреки че много от хората там имат точно това мнение за себе си - атласите на бг фантастиката, без която тя ще се сгромоляса и отстояват смело напора на младите и празноглави фенове, които подло се "опитват да ограбят този клуб"/цитатът е точен/. В интерес на истината другите клубове в страната вършат доста по-добра и сериозна работа за този прословут фендъм, чиито най-сериозни сбирки бяха организирани имено от Старозагорския и Варненските клубове.
Фендъмът не може да бъде ограничен и с масата хора, които ровичкат в този и многото други форуми, бясно, грубо и безпрекословно отстоявайки своите най-разнообразни позиции в нещото, което заема къде по-голяма, къде по-малка част от живота им - фантастиката във всичките и форми.
Защото всички те.. всички ние сме фенове/хубаво де, почитатели/ на този, нека го класифицираме като жанр, и сме част от фендъма в тази мизерна държавица. Част е и бай Куньо от Камарци, който поради някаква идиотска причина все още чете книги, има почти цялата Галактика и като мине през книжарницата купува някой преоценен стар Бард от червената поредица. Част е и лапето, което вчера е гледало Спайдърман и днес търчи да си купи някой от комиксите на Марвин и със съмнение, но и доза любопитство гледа захвърлената в прашната библиотека на родителите си Фондация.
Всички те са част от онова, което наричаме фендъм, макар и не особено дейна такава, но всеки един помага по някакъв начин за неговото съществуване. Защото без петте опърпани лева от пенсийката на Бай Куньо Бард няма да фалира, но без всичките онези знайни и незнайни Куньовци, които и представа си нямат за вашето съществуване, изобщо нямаше да има условията за съществуване та тоя фендъм. Щото колкото и корави пичове да се пишете, единици са тези, които изкупуват всичко - горе долу е купена една книга на всеки пет прочели я - от тази гледна точка приносът ви в развитието на фендъма не изглежда особено голям.
Но по-големият проблем е, че АКО ЗНАЕХА ЗА ВАС и Куньо и лапето биха се зарадвали страшно! Куньо вечер седи и си пие ракийката с бабата, докато я слуша как тя брои плетката да не изпусне ред, а лапето седи тъпо, чуди се с кого да размени един лаф за нещо по-различно от ГСМта, бг-рап и чалга и накая заебава Фондацията и почва да припява на техните за телефон. Та тея хора страшно биха се зарадвали на вашето СЪЩЕСТВУВАНЕ... първото няколко минути, биха ви залели с ТОНОВЕ приказки и въпроси/особено бай Куньо, той цял живот ви е чакал!/, но Атласите на фендъма от нас едва ли биха обърнали внимание - все пак те крепят фендъма, баси! И от Евереста на мнението за себе си ще почват да припяват добрепознатата песен за своето величие.

Та на човека, който е направил този маса труд и твърди, че не е част от фендъма - греши. Той е много повече част от тоя фендъм от много хора, пишещи тук!

Единствените, които моля да не се чувстват засегнати от това мое твърде остро мнение, са Гоата и Генерала. Изобщо не очаквам другите "стари пушки" от Ефремов да кажат: ей, да бе, вярно.

Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя

От къде беше това: "много тежко и пет сигми настрани".

Ами разбирам правилно, на Калеин не му харесва доминиращата в БГ фендъм атмосфера на остро противопоставяне (за която всички имаме принос, кой повече, кой по-малко). И затова не иска да се смята част от него. А вие се стреснахте - ама как така някой не иска да принадлежи на тоя велкик континиум простиращ се от хлапето с комиксите до пенсионираните читатели на "Галактика". Като оня американец, който беше много изненадан: ама как така не искате да живеете с САЩ, вижте колко хора се претрепват да дойдат в нашата прекрасна страна. :)

П.С. Имаше време, когато си говорехме на "братко фен", ама май тия времена минаха отдвна, братя фенове...

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

Братко Вальо *смея се, топло*,

(Аз наричам страшно много хора "братко" - ако ще и само в мислите ми да е, ако ще и само с усмивката - особено когато ги срещам поотделно. Тъжното е, че много рядко ми се случва да усещам група хора като братя - подтикът ми обикновено е "Бягай! Бягай, че инак ще си ходиш мръсен цяла седмица!". Как го правим бе, братя? Така да си губим братското, като се съберем на едно?)

Правилно си ме уловил. Енде как го беше казал (ама все той ми идва за цитиране напоследък :) - "почувствалият ще те разбере и от половин повдигане на вежда".

сенkи също успя да ме докосне на няколко пъти, дълбоко (обичам писането с Чувство, и това си е *смея се, сериозно*). Аз съм бил неговото лапе (само дето нямаше гъзъми по онова време, та трябваше да кибича по зали за електронни игри :), а някой ден може би ще бъда бай Куньо (колко му е от бай Калиньо); и знам каква манна беше срещата с Юри, и с Дилян, и с Наско, и с Тан, и с Владо, и с Вяра, и с целокупното Толкиниачество... Е, братко сенkи (не те будалкам с това "братко" - вярваш ли ми?) - като истински фен (от английското fan, букв. "вентилатор, такъв, който раздвижва въздуха") никога не бих отказал на лапето или Бай Куньо една такава среща - стига да съм във форма да слушам както трябва... И още - нещо ми нашепва, че повечето "стари пушки" също няма да откажат, стига животът да не ги е претрепал току-що, или за постоянно. *смръщвам се... е, дори аз не мога да се смея с всичко, още*

...Познаваме ли се, братя фенове? Защото аз съм ви виждал колко хубави хора сте, поотделно. Не ви будалкам... вярвате ли ми? И вярвате ли си достатъчно, че да се вгледате отново, все едно за първи път, едни в други, и да се видите?

(Батенцеее... днес направо се разлях. Ама нали разправях нещо на Генерала и Пощаков за нуждата от "споделения като дъха през зимата - горещ, плътен, извиращ от най-дълбокото ни"... *смея се, трудно е да се определи как... а вие познахте ли първоавтора?*)

...А че са ни различни дефинициите за "фендъм" - различни са. Сега, ако бях по-свеж, щях да се напъна за цитат от де Боно за корените на спора... но понеже е сега, само ще се усмихна, ей тъй, за преди лягане.

Бъдете, братя фенове
- може и без запетайката.

Калин,
чийто сиг лъже

...Обичам ли още? Или започвам да забравям?...

Защото всички те.. всички ние сме фенове/хубаво де, почитатели/ на този, нека го класифицираме като жанр, и сме част от фендъма в тази мизерна държавица. Част е и бай Куньо от Камарци, който поради някаква идиотска причина все още чете книги, има почти цялата Галактика и като мине през книжарницата купува някой преоценен стар Бард от червената поредица. Част е и лапето, което вчера е гледало Спайдърман и днес търчи да си купи някой от комиксите на Марвин и със съмнение, но и доза любопитство гледа захвърлената в прашната библиотека на родителите си Фондация.

Солидаризирам се напълно и със сянкитата и с алвините. А конкретно сянкитата ще ги черпя при първа възможност за горния цитат, който напълно отразява моите мисли. Не е хубаво да се говои и мисли за фендъма като за някакво ядро от определен кръг. Всеки, който чете и харесва фантастика Е представител на фендъма.

I sometimes fancy myself as an evil, which exist to opose other evils

"Какво толкова делим?" е въпросът, който си задавам най-често след поредното обвинение, че фендъма (т.е. - хората, обичащи фантастка) е лош, глупав, неразбрал, блудкав, посредствен, завистлив.
Истината е, че на живо аз не съм присъствал на подобни разправии. Не съм видял някой да стане и да каже "Ей, вие четящите, глупци такива, вкусът ви е масов, купешки и не става за нищо!" На живо сме културки, нали?
Но в нета не е така. Зад псевдоними всеки е много наперен, разбиращ и критичен.
Аз например си спомням как години много хора се нахвърлиха върху А. Лазаровски заради някакво негово изказване. И аз се включих - "Мегаломан, фантазьор, у-у-у!" След това се видяхме на Булгакона, идва той при мен и ми казва "Здрасти, харесвам еди-кое-си, как си, що си?" и разговора тръгна в утъпканата и вечно интересна пътека, по която върви разговорът между двама души със сходни интереси. Реших, че нито той е толкова надут, нито аз съм такъв настървен критикар в реалния живот.
Значи, на живо не сме такива, каквито из форумите. Това не е оправдание, но не бива никой да отрича с лека ръка толкова много фенове на фантастиката, само защото са се скарали в някой виртуален клуб.
Аз уважавам и ще продължавам да уважавам всички хора, които предпочитат да помислят с книга в ръка, вместо да търкат папилните линии на фона на ориенталски ритми (примерно).

Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.

"The quiet ones are the ones that change the universe, Luc Derardi. The loud ones only take the credit." ¨

Londo

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

В отговор на:

---

Зад псевдоними всеки е много наперен, разбиращ и критичен.

---

Честито откриване на топлата вода!

В днешно време не е толкова важно колко и каква работа вършиш. Важен е PRът. От споменатите двама нито един не дойде да каже две думи, да се представи, да каже какво иска и как. Така че, всичко е съвсем логично и нормално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите