Караш ме да се смея :-)

Интересното е, че ти вместо да благодариш на хората, които те поздравиха, предпочете да обясняваш колко си велик и да псуваш всички, които някога са те обидили. Избий си тоя комплекс "ще им покажа аз", до нищо добро няма да те доведе. Иначе ти пожелавам още много издавания, на много места, но не очаквай да те поздравявам лично. Поздравявам писането ти, но не и личността, която стои зад него. Както вече казах, ти си просто едно лайно :-)



А от Копо, Лейди, Робин или Боби зависи да са готини хора и да си живеят добре и приятно, без да прекарват всеки миг от живота си в злоба и заяждане с всички, които не са доволни от тях

I sometimes fancy myself as an evil, which exist to opose other evils

Пълен нещастник? - Ти!
Какво съм чел и какво съм грокнал - теб к'во те ебе? Нали категорично отказвам да чета "Наследници"?
А и защо да отричам на братята хамериканци, обявили "Колелото на времето" и "Шифърът на Леонардо" за шедьоври възможността да се насладят на Джимеца в цялата му скучноватост?
Я вземи да дръпнеш шнура на тоалетното казанче и отпътувай по дългия, но екологичен път към новата Голяма земя.

Апропо: Не бъркай безразличието с гузно мълчание. На мен лично ми е през щурмовата палка теб или Пощаков дали ви включват във френски антологии, американски онлайн списания или якутски стенвестници.

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 18.01.06 22:42.

Фендъма се радва на публикациите и даже получава и бонус - твоя милост верен на навика си да бъде шутът на събитието се о...ва пак както винаги. Та фендъма ти не го мисли, той си е добре и е щастлив. И Алвин не го мисли - той е млад и талантлив, ще го публикуват, но ти ще си останеш лайно завинаги.

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Казах ви, хора, Джимеца няма да се стърпи и ще вземе да флудва с Лични Бележки Току що се разведрявам с поредната му изгъзица (о, пардон, не мога да се сетя за подходящ евфемизъм), в която ми обяснява, че не мога току-така да обиждам хората из форумите и след 01.01.2007 за такива неща ще ми се изяснят правилата на играта "Стани беден" по съдебен ред! Оле!
Абе, Йовчо, като си нямаш работа, не пиши във форумите, ами вземи се хвани с нещо полезно и не се заяждай с четящите фантастика, а? И бегай да играеш другаде, щото тук се размириса.

В отговор на:

---

Виж сега - мнението на Копо, Лейди, Робин и Боби може и пред теб да тежи. То си твоя работа. Мен обаче изобщо не ме е еня за техните мнения. Викал съм бил "мецо".... какво зависи от Копо, Лейди, Робин или Боби?

---

Предлагам ти нещо много просто и елементарно. Да се извиниш.

Каквото и да съм казвал, то не е било по адрес на твоите произведения. Мнението ми за твоите произведения съм ти го изпращал лично, ако е стигало до публикация във форума, то е било с твое съгласие, или пък ти самия си го поставил там. Дори да съм си позволил някакво дребно изключение от този принцип, аз все пак съм човек (форумник, фен), който има право на мнение и го изказвам когато вече има десетина други такива.

Всичките ми публични препирни с теб и заплахи че "няма да го преживея" бяха по адрес на твои постъпки и действия. Допреди малко мислех, че сме изгладили противоречията. Все още вярвам че това е възможно, но единственият начин за това минава през думата ИЗВИНЕНИЕ. При това - публично.

След това може да си говорим (пак публично) за литература, за оценката ми на факта, че са те публикували в Осеан, за това колко и дали изобщо пиша в този форум и прочие.

Ако не се извиниш, просто ще кажа какво мисля за теб, отново публично. Повтарям - не за твои произведения, а за теб, лично.

Пожелавам ти успех търсенето на Благоразумието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По отношение на теб наистина не трябваше да пускам публична провокация
Все пак форумниците няма как да знаят за, макар и редките ни, диалози - кога как и покакъв повод све се виждали, за какво сме говорили, какво сме си казвали...
Извинявай!

Жестоко се издразних, че Пощаков беше оплют така дружно (това не се отнася до теб), а по тази тема никой от онези, които го оплюха, в продължение на почти цяло денонощие не обелиха и дума.

Не знам защо, но си мисля, че този провал на фендъма... или хайде да го наречем "случка", все пак би могъл да помири двата различни подхода към писането и четенето фантастика.
Защото каквото и да си говорим, както и да се заяждаме - фактът е налице: Място под Слънцето има и за двата типа мислене.

Si deus pro nobis, quis contra nos?

В отговор на:

---

Жестоко се издразних, че Пощаков беше оплют така дружно (това не се отнася до теб), а по тази тема никой от онези, които го оплюха, в продължение на почти цяло денонощие не обелиха и дума.

---

Аз също се извинявам за това, че поради недоглеждане пуснах отговора ми към теб като постинг. Исках да е лична бележка, но бързах и така се получи. Недоглеждане. Отдавна не поствам в този форум, освен някоя друга пиперлива забележка и съм отвикнал от линковете.

Приемам извиненията ти и съм склонен да отговарям на някои разумно поставени въпроси.

Извън това ще кажа че много се радвам, от факта че четирима български автори са издадени в авторитетно американско електронно издание и са получили добър хонорар за това. Чел съм само две от издадените вече произведения и съвсем малка част от тези които бяха предложени, но не стигнаха до издаване. Поради това не мога да имам адекватно мнение което да изкажа тук.

(Спомняш ли си че ти исках специално разрешение да си изкажа подробното мнение за последния сборник ТАласъмия? Още не съм го прочел и затова такова мнение все още нямам. Може да го наречеш спонтанен стремеж да се оплюе нещо добро, който е затихнал поради мързел, аз предпочитам да го нарека коректност, защото това са моите представи за коректност. Може да са лоши, но са си мои и си ги спазвам)

Отделно от цялостната ми оценка на това събитие, мога да споделя изключителната си радост и задоволство от публикуването на Атентатът, на Ангелина Илиева, който е един прекрасен във всяко едно отношение разказ. За всички които не са го чели, напомням, че могат съвсем безплатно да го прочетат от официлният сайт на авторката, както и другите и невероятно красиви творби. Линкът е малко по долу.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само едно нещо държа непременно да го кажа публично:
Благодаря ти, Калине, за всичко!
Казвам го и от името на другите автори, които не се сетиха да го кажат, но съм сигурна, че и те си го мислят, поне се надявам.
Калин Ненов и Ко (неговата преводаческа школа, както той си я нарича) свършиха огромно количество работа и така дадоха шанс на автори като мен, които не разолагаха с готови преведени свои текстове на английски. Да не говорим за огромното количество пощи и смс, с които го тормозехме всички. Да не говорим, че той изигра докрай ролята на посредник, спестявайки ми срама да общувам с мистър Р. Ф. на моя ужасен английски. И не на последно място, две неща:
1. Атентатът не отговаряше и на двете условия на списанието - сай фи, до 8 хиляди думи. Атентатът е... хм, всички го знаете какво е и надхвърля 12 хиляди думи, така че рискът да бъде отхвърлен бай дифолт беше значителен.
2. Атентатът е силно обвързан с българската история и рискът да бъде отхвърлен като неразбираем за американската аудитория беше още по-значителен.
Въпреки това ми бе даден шанс, а жестове от този род аз не забравям.

Смятам, че най-обикновеното и естествено нещо на тоя свят е: едно списание за фантастика да публикува едни фантастични разкази. И това, че списанието е американско, а авторите са българи, по никой начин не променя естествената обикновеност на събитието. Да се превръща то в "голямата работа" е изблик на комплекс за малоценност. Всяка публикация, независимо къде и на какъв език, е нищо повече от един малък успех за автора, на който той да си се радва. И да пийне по чашка с приятели.
А като споменавам приятелине, мога да споделя, че Робин ми се обади броени минути, след като Р. Ф. обяви избора си, зарадван колкото мен, за да ме поздрави. Затова, Ойген, не си давай с лека ръка половината живот - това беше реакцията на Робин.
Единствената голяма новина според мен тук е, че фендъмът си има човек като Калин Ненов. Това е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честито на всички! На четиримата публикувани - за пробива. На останалите, които са "номинирани" - за немаловажният факт, че имат преведени разкази и нищо не им пречи да се пробват и на други места.

Ани е права, че няма нищо по-естествено от това сай-фай списание да публикува сай-фай произведения. Радостното е, че американско списание се е сетило да публикува нещо различно от американски автори. Още по-радостното е, че от седем публикувани разказа четири са български! А броят на списанието е обявен като посветен на Източна Европа. Е, добре сме се представили, струва ми се. Макар че не съм написал нито ред художествено слово през живота си изпитвам гордост, такава една национална гордост.

Евала и на Калин! Занимавал съм се с организиране и ръчкане на "екипи", които да свършат дадена работа, и мога да оценя труда, който е хвърлил. А той не се е занимавал само с организацията, така че делото му става още по-значимо. Най-много ме изкефи фактът, че си е дал труда да попита авторите с кои произведения биха искали да бъдат представени. Поне това ми казаха част от тях. Не съм говорил с всички, но от проведените разговори ВСИЧКИ потвърдиха тази информация. Това е правилният подход. Отбелязвам този факт, тъй като досегашната фендъмска практика е показвала обратното.

Писанията на Фат Джим нямат нужда от коментар. Само ще препотвърдя мнението си, че е далеч по-добре да се занимава с писане на разкази (защо не и по-дълги форми), където по мое мнение е силен, вместо да се подвизава из форумите и да обира негативните настроения.

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...