Зет ми, който е датрчанин (викинг, както и той сам се нарича), винаги си тегли софтуер, игри, музика, етц. фрии от интернет, ползва ги кракнати и ако му харесат и прецени, че действително си струват, си ги купува (въпреки че така или иначе ги има), защото смята, че щом са му харесали, направилите ги заслужават парите, които ще им даде. Свидетел съм, че игрите, които играе и харесва, както и софтуера, който ползва, защото е преценил (след като го е пробвал) за качествен, са му легално закупени.
Харесва ми този вариант, но тук проблемът е двустранен - защото особенно в България е много трудно да намериш човек, който ще плати за нещо, което вече има безплатно.

The leaves they were withering and sere;
It was night in the lonesome October

Изследването на Палмър е по-скоро в рамките на правната теория. Поставен е интересен въпрос - за свободата (като право) и за собствеността (не само интелектуална, но и недвижима) - и за това, че двете влизат в конфликт, рано или късно.
За мен -
Авторското право, като такова, не е анахронизъм; днес то просто не разполага с ефективни механизми за защита. Особено в случаите, когато материалният носител на авторската идея не притежава качеството "уникалност" (не е така при изобразителното изкуство).
Аргументите в широкото пространство по тази тема са добре известни и до голяма степен - неоправдаващи. Хората били бедни, така им било по-лесно и удобно и т.н. Ами те и циганите в Столипиново са бедни и за това не плащат ток. И няма да платят. Ама кражбата на ток си е кражба (нищо, че и той си пада малко нематериален).
Вярно - на Black Eyed Peas, ако им откраднеш (презапишеш нелегално) албума на мр3 в България, няма да им се отрази фатално. Те пак ще печелят достатъчно.
Ама я да видим у нас (а и не само) с нашия малък пазар - може ли някой да се издържа от авторското си изкуство (само от неговата продажба), ако всеки му презаписва музиката или копира книгата? Т.е. - проблемът не е толкова крещящ (въпреки че е принципно същия) за тези, които вече печелят от всичко, а за тези, които се опитват да си осигурят поне някаква първоначална възвращаемост и минимална печалба, за да си стъпят на краката.
Оказва се, че когато работиш на конвейр в един завод - за това ти плащат заплата; а когато създаваш нещо уникално, за което няма конвейр - тогава няма нужда да ти плащат нищо. (а все пак, щом нещо се копира нелегално, значи се търси, значи дори е нужно на някого, за разлика от конвейрната продукция която може да не трябва на никого)

Мен лично, мр3-то не ме кефи (не, че не слушам); предпочитам да имам албума с музика, с картинките и с текстовете, като обособен продукт (и да си го държа в ръцете), вместо някаква безкрайна плейлиста, в която е набутано всичко - от Милко Калайджиев до Д12.
Но честно казано - не виждам решение на въпроса - поне засега. Във всеки случай въпросните драконовски мерки не са решение... това си е чиста глупост (или отново идваме на въпроса за свободата и собствеността)

Браво!

Si deus pro nobis, quis contra nos?

та значи в момента, в който авторското изкуство е стока, за него си важат напълно правилата за всички остнали стоки. не виждам какво има да се разсъждава тук за морал и морални основания. нормално е да си плащаш за стоката, която получаваш. разликите тук са от съвсем друго естество: за разлика от едното кило картофи, които като цяло са си кило картофи с минимални отклонения, един интелектуален продукт често може да се оцени единствено и само _след_ консумирането му. и това естествено може да доведе до чувството за прецакване - набутал си се и си получил нещо, за което не би платил, ако знаеше точно какво е. затова за нормално функциониране на индустриите ползващи интелектуални продукти е просто задължително да има възможност за опитване пред купуване. идеалният вариант е консумирам - харесва ми - плащам / консумирам - не ми харесва - не плащам. и, ъъъ, малкият проблем е превъзпитаването на населението, щото авантата е чиста далавера, И на индустрията, която няма причина да иска да се откаже от парите на нехаресващите. но малките проблеми, разбира се, се преодоляват.

а правата би трябвало да се _разделят_ на авторско право и комерсиално право. авторското право много често не ти дава право за комерсиална експлоатация на авторския продукт като най-обикновено следствие от индустриализацията на изкуствата и най-вече на тия, чийто продукт се ползва за забавление. обикновен пример: записал си песен, имаш договор с издателска звукозаписна компания. оттук нататък авторските права са си твои, но нямаш никакво право да разпространяваш песента сам - в общия случай право за това има издателската компания - следствие от начина, по който действа икономическата система: ако искаш сам да разпространяваш изкуството/продукта/стоката си, се лишаваш от смазаната маркетингова/рекламна/етц машина на системата, затуй делегираш комерсиалните права върху някой друг елемент от тая система.
и докато маршрута |автор -> индустриален субект| е някак си естествен, то обратния |индустрия -> изкуствено създаден "автор"| (да не посочвам примери) си е направо извращение и е показателно за необходимостта от промяна. най-лесният начин е използването на медия, която не изисква производствени мощности, тонове маркетинг и материални носители (мда, teh Internet). сега остава само да чакаме да се освестят повечето "производители" на авторски идеи и да изритат издатели, дистрибутори и прочие търтеи от веригата.

И картофите се оценяват след консумирането ))))
Бирата - също...

Не са толкова много местата, където първо опитваш манджата, а после решаваш, дали ще си я платиш ))))

А срещу това, че си отстъпваш издателските/комерсиални права - получаваш парички... така че няма, какво да се оплакваш... По принцип именно продуцентската компания е тази дето дебне фрий юзърите...
Но се получава и така, че продуцираната банда Х, казва - аз няма да ходя да пея в онази страна, щото ми казаха, че там ми разпространяват само на черно албумите... Което си е кофти, де... Не стига, че си богат, ами излиза, че не го правиш (изкуството), заради хората, а само заради кинтажа...

разликата е там, че цената на картофките и манджата е многократно по-малка от стойността и на най-семплия софтуер, да речем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пък и колкото и калпаво да е сготвено все ще напълниш корема...

__________
violence is such a happy distraction from the troubles it doesn't resolve.

Как мислиш, кое е струва повече - Windows XP или картофите, които би излапала за времето, през което ползваш същия тоя Windows XP?
Нещо ми казва, че в случая картофите май струват повече
Да не говорим, че един оригинален диск с музика можеш да ползваш с години, а картофите, които ще изплюскаш през това време струват стотици пъти повече.
Общо взето - и килото картофи, и авторското произведение са стоки, които се предлагат на пазара и струват пари. Но в случая да се сравняват по цената е най-меко казано глупаво. А и цената на картофите и манджата доста осезаемо надхвърля тази на авторските произведения. Защото ядеш всеки ден поне по три пъти, нали? И си плащаш за всяко ядене. А за ползване на авторско произведение обикновено си плащаш еднократно. И го ползваш докато можеш. Е, кое струва повече?

А Мълчан и Мист са напълно прави - авторското право изобщо не е отживелица, а просто засега нямаме ефективни способи за неговата защита. Но такива се търсят, намират и налагат. И колкото някой да плюе Металика заради делото им срещу Напстър, дори и аз самият да съм потърпевш от това, че не мога свободно да търся и записвам мп3 от нета, принуден съм да призная, че това е правилния път. Интелектуалната собственост също е вид имущество. И бидейки такова, кражбата му би следвало да се санкционира. И да се санкционира именно като кражба, а не като нещо друго. Защото и за производството на обекта на материалната собственост (включително и любимите ти картофи), и за това на обекта на интелектуалната собственост се влагат средства, труд, време... И двете са стоки, и за двете се търси пазар и от двете се очаква търговска печалба.

Si deus pro nobis, quis contra nos?

Да, но софта е за многократна употреба.
Картофките уви те радват веднъж.

Ad astra per aspera