Трудно ми е да си отговоря сама и затова ще ми е интересно да разбера какво мислите вие. Прочетох отново "Мъглявината Андромеда", "Часът на бика" и разказите от "Сърцето на Змията". Исках да си ги припомня, защото съм ги чела като дете. Но ми бе много трудно и изнервящо от непрекъснатите венцехвалебствия на комунистическата система. Давах си сметка как по този начин Ефремов е мятал кофи прах в очите на цензурата, за да опише едновременно с това изродените идеи в преживяната от много от нас соцреалност, но от това не бе по-леко и приятно за четене. Та се запитах - изобщо ще говори ли нещо цялата тая претрупана и тежка литература на бъдещите читатели. И има ли шанс да бъде четен за в бъдеще Ефремов? Вярно е, че идеите му са много интересни, но това достатъчно ли е според вас?

Мое мнение - прекалено е претрупан с идеология. Мисля, че е бил читаем само в тесен времеви период. Докато други автори от това време ще се четат още дълго.

Когато боговете говорят, ония с фактите никакви ги няма.

Редактирано от Heaндepтaлeцa Джo на 20.02.05 18:51.

Според мен -изказвам лично мнение. Ако се чете внимателно Ефремов може да се колерират с достатъчно голяма точност процесите в обществото разгледано като взаимосвързани системи... Както и връзката с природата...
Дано човечеството преоткрие Ефремов- само да неп е много късно.. Щото в момента сме точно вкритичната точка на ЕРС

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласен с всяка дума.
Но за съжаление, както казах книгите му са прекалено натоварени с баласт.
Всъщност когато го четях за първи път бях 50/50 - 50% раздразнен от преливащата идеология и 50% възхитен. Може би това е било единствният начин да публикува нещо изобщо - не знам.
>"Дано човечеството преоткрие Ефремов- само да неп е много късно.."

за съжаление, единственият начин, по който според мене би могло да стане е да го преоткрие някой нов талант и да поднесе наново идеите му в осъвременен вид, без да ги изкривява. Иначе - няма шанс .

Когато боговете говорят, ония с фактите никакви ги няма.

Това е въпрос за младите. Хората от по-старото поколение са с "вградени" филтри за комунистическата идеология (друг е въпроса, че е хубаво да си има чвовек филтри против всяка идеология :). На мен изобщо не ми прави впечатление, обаче за младите сигурно е различно.

Но подозирам, че случаят не е безнадежден - най-малкото като документ на епохата.

Според мен възможност да бъде преоткрит има - покрай бума на руското фантастично кино, който се заформя след Дозора. Освен това напоследък в Русия излязоха няколко интересни исторически филми, в които се третира същата тая епоха - напр. "Шофьор за Вера".


Префразирайки върпоса - има ли бъдеще Омир като автор? Кой го чете, освен историците, студентите по литература, и нещастните ученици? :)

Книги, написанные любителями, требуют читателей-профессионалов. (С. Б. Переслегин)

Те книгата "ТРОЯ", по която е сниман филма я издадоха вече.
Ти случайно да не си помислил, че е по "Илиадата"?

Проблема не изчезва в момента, в който си изтървете нервите
http://www.bukvite.com

Има бъдеще толкова, колкото има примерно и Хърбърт Уелс... нещо като класик, всепризнат майстор, но загубил магията си в мъглата на годините. Спомням си като четох Мъглявината Андромеда бях направо омагьосан от книгата. А сега къде ти някое съвременно 10-15 годишно дете ще се прехласне от нея? Махнете настрана комунизма, просто вече започваме да се пресищаме от идей и ефекти. Животът е много коренно различен от времето когато е творил Ефремов и няма как да е актуален.

>"Махнете настрана комунизма, просто вече започваме да се пресищаме от идей и ефекти."

за ефектите съм съгласен, ама накъде без идеи?

Когато боговете говорят, ония с фактите никакви ги няма.

Не се хващай за думата, имах предвид че трудно може да се намери идея, дето да не експлоатирана вече десетки пъти. Преди 15-20 години голямата част от идеите пак ги имаше, ама не и в соцлагера, така че беше лесно да накараш любителите на фантастиката да се впечатлят. А сега в това море от информация много хора пишат, но малко остават в главата ни години след последната страница. Пък може и проблемът да е в нас, не в тях :-)))))

Може би последното супероригинално нещо което прочетох беше серията за Ъплифта на Дейвид Брин. Но въпреки всичко скоро си купиш за два лева едно издание на "Астронавти" на Станислав Лем и го препрочетох с удоволствие - а книгата е отпреди 50 години. Винаги ще има място за подобни книги и автори, но те никога няма да се възприемат така, както ние ги възприемахме навремето. За съжаление.

мда - съгласен. Което ми припомня, че преди време бистрихме с Пиркс подобна тема :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите