ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЕДНА ЛЕКЦИЯ В КЛУБА

1. Нанотехнология ли е нанотехнологията?
Разполагаме с някаква технология, която претендира да се нарича “нанотехнология”. Коректно ли е да носи такова наименование?
Нанометър е една милиардна част от метъра, тоест десет на минус девета степен. Диаметърът на водородния атом е 0,03 нанометра. Молекулата на глюкозата е 0,7 нанометра. Нишката на ДНК може да е много дълга, но дебелината на спиралата е едва 0,2 нанометра. Средните размери на една човешка клетка (тази величина доста варира!) се колебаят около стойността 50 000 нанометра (поне два пъти по-дребни от прашинка). Дължината на вълната на червената светлина – 700 нанометра (което значи, че атомите са невидими за отпичния диапазон на електромагнитните вълни!).
Следователно терминът е адекватен за технология, която използва инструменти и механизми, съизмерими или 100, дори 1000 пъти по-едри от молекулата на глюкозата.
Това обаче не е всичко. Нанороботите постигат висока точност на сглобяване на молекулите и подреждането им във всички мислими структури, които са термодинамично стабилни при дадени условия и съществуването им не противоречи на добре известните природни (химични, физикохимични и физически) закони.
Е ли е молекулната химия нанотехнология? Спекулативно – да (получава например суспензии от наночастици, стабилни агрегати от 50, 100, 1000 атома). Строго погледнато – не, защото “производството” на такива частици става с методи, които манипулират големи ансамбли от молекули и атоми – милиони и милиарди (колко молекули има в една чаша вода или лабораторна епруветка? Въпрос за седми клас ЕСПУ). Но молекулната химия наред с генната инженерия на практика “навлизат в зоната на здрача” между досегашните бълк-технологии (от английското “bulk”) и т.нар. “нанотехнология”. Тоест те в известен смисъл вече не са стара технология, но още не са и нова.
Вероятно би било коректно да наречем нанотехнологията “молекулна технология”, но това е още по-общ термин и може да се отнесе както към фин органичен синтез на лекарства, така и към процесите в една доменна пещ.
Най-общо технологията е способността да се подреждат и манипулират молекулите на дадена суровина, така че да се получи продукт с желани свойства. Разделителната черта е НАЧИНЪТ, по който се получава желаната структура – дали статистически, след обработка на колосални количества молекули, или буквално атом по атом (ако е необходимо – с КПД 100%, без “шлака”, само чист продукт. Отпадъците в случая ще са във вид на топлина). Така че лесно може да се постави долната граница на приложението на нанотехниката – тя не оперира с обекти, по-малки от атома, тоест не се отнася до въздействие върху ядрените процеси. Това не значи, че с помощта на наномашините не би било възможно да се постигнат ядрени манипулации (по аналогия с това как сегашната химия успешно синтезира точно определени молекули, но при това неизбежно заедно с желания продукт се появяват странични вещества. НЯМА химическа реакция с КПД 100%... ако не броим биохимичните процеси с живите клетки, но и там се случват грешки – мутации). Просто това вече ще е напредване към “пикотехнология” както това става днес с молекулярната химия по отношение на нанотехнологията.
Нанотехнологията обаче не е предназначена (тоест поне възможностите й не са ограничени до) единствено за синтезиране на нано- или микрообекти. Нещо повече – асемблерите (нанороботите-монтажници) са в състояние да изградят МЕГАобекти с размерите на континенти и планети. Да прекръстим тогава нанотехнологията на “мегатехнология”? Малко абсурдно звучи, все пак синтезът се осъществява в наномащаб, без оглед на габаритите на продукта.

Как обаче да отделим собствено нанотехнологията от близките до нея технологии? Нужни са ни определени критерии:
- мащаб на елементарните работни операции;
- размери на работните механизми;
- дали дадена машина се държи като репликатор, аналогичен на молекулните машини на живата клетка (самата клетка всъщност е цял молекулен завод!) – този критерий има и друг вариант: дали машините на дадена технология се държат според принципите на Джон фон Нойман за самовъзпроизвеждащите се машини (1951 г.)
Тоест същинска нанотехнология е такава технология, която работи в мащабите на природните молекулни машини като ферменти и двойките рибозома-РНК. Асемблерът обаче като машина ще може да върши всичко, което правят ферментите, че и отгоре.

2. Какво е атомен силов микроскоп?
Това е апарат от класа на сканиращи зондови микроскопи, разработен в Швейцария в средата на 80-те и получил Нобелова награда.
Принципът на работа на АСМ е следният: диамантена игла, чийто връх е практически единичен атом, минава над изследвания обект. Силите на междуатомните връзки на малки разстояния въздействат върху иглата. Сензорите чертаят профила, над който е минала иглата. Сумирането на профилите дава нанотопологична карта на повърхността.
Кой казва, че старите грамофони са изчезнали безследно! :-)
АСМ не изисква от изследвания образец свойства като електропроводимост, АСМ може да сканира електронеутрални обекти.
Сканиращи зондови микроскопи позволяват МАНИПУЛАЦИЯ с нанообекти – тоест пренос на отделни атоми и позиционирането им в определена структура. През 1989 година Доналд Ейглер изписа абревиатурата ІВМ с атоми на ксенон. Освен подмазване към работодателя, операцията е дала доказателството, че манипулиране с отделни атоми е постижима задача.
Това ВЕЧЕ Е нанотехнология... почти.

3. Какво представляват нанотръбите?
Това са въглеродни съединения, наречени фулерени – нова алотрохна форма наред с графита и диаманта. Открити са през 1985 г. и откривателите им са грабнали Нобеловата премия през 1996 г.
Най-стабилната форма съдържа 60 въглеродни атома, разположени в шестоъгълници и петоъгълници, които образуват затворена мрежа. Всеки петоъгълник граничи само с шестоъгълници, всеки шестоъгълник има три съседа-петоъгълници и три съседа-шестоъгълника. Лесно е да се представи – погледнете обикновена футболна топка.
Кой казва, че футболът не бил интелектуална игра?!
1991 г. – японски професор описал нанотръбички – фулерени с брой въглеродни атоми над един милион. Диаметър – един нанометър, дължина – няколко десетки микрона. Повърхността се състои от шестоъгълници, образувани от въглеродни атоми, а от двете страни мрежата е “запечатана” с петоъгълници. Характеристиките на нанотръбичката са впечатляващи – голяма гъвкавост, здравина (50-100 пъти над стоманата при 6 пъти по-малка плътност), двойно по-голяма съпротивляемост на опън и натиск по дължина в сравнение с въглеродните моновлакна. Нишка с диаметър 1 милиметър издържа 20 тона товар.
За съжаление максималната постигната дължина на нанотръбичките (при това многослойни) от порядъка на милиметри – рекордът е половин сантиметър. Сред многото възможни употреби (кабел за космически лифт, изкуствени мускули и какво ли не друго) ще спомена само, че нанотръбичките са идеални игли за СЗМ (сканиращи зондови микроскопи), за които вече стана дума, че могат да преместват и подреждат атоми в зададени структури.

4. Начини за построяване на нанороботи:
Да си представим следната крайност – нанотехниката е изцяло механична. Нанокомпютрите са всъщност много прости устройства, подобни на едновремешните касови апарати със зъбни колелца. Единствената функция на нанокомпютъра е да прочита някаква програма (твърдо вградена в него, тогава самият той е програма, или сменяема, аналогична на цилиндър на латерна), като в резултат на това се задвижват негови лостове за предаване на механични сигнали по веригата изпълняващи асемблери. Източникът на енергия е гъвкава каучукоподбна молекула, която играе ролята на пружина. Налице е и устройство за самонавиване на тази пружина от външни сътресения (брауново топлинно движение на молекулите на средата). Всеки нанокомпютър (всъщност “четец”) е снабден с такава пружина, както и всеки асемблер. Полученият въображаем производствен комплекс ще прилича на тъкачни станове, управлявани механично и без нужда от външна намеса и контрол.
Какво следва от това? Именно “елементарността” на нанокомпютрите, които изобщо няма нужда да приличат на познатите ни РС-та. Тоест, те са изкуствени рибозоми, които строят зададен обект, като преди това очертават габаритите му с мрежа от асемблери. Значи – нанотехниката МОЖЕ да бъде простичка – в края на краищата на нея не й се възлагат задачите да оцелява като жив организъм, да еволюира и най-вече – да носи “товара” и паметта за собствената си еволюция. Може да започне “на чисто” и да имитира процесите в живите клетки в най-оптималния им и опростен, насочен само към изпълнението на поставената задача вариант.
Но ако ни харесва, можем да си представим наноробот с пълноценен бордови компютър от нанокомпоненти. Такава наномашина ще притежава почти неограничени възможности при дадени условия, енергия и суровина, а и е способна да се самокопира – сама си е репликатор, асемблер, дизасемблер и нанокомпютър. Теоретично размерите й са 1-2 микрона. Дали е “нано”?
Нано е. Робот-монтажник сглобява часовници и завива винтчета с диаметър под един милиметър, без да е съизмерим с тях – напротив, голям е колкото трикрилен гардероб (виждал съм подобен апарат преди 20 години). И този унисемблер може да е грамаден спрямо молекулите, но нищо не му пречи да притежава фини манипулатори, с помощта на които да захваща отделни атоми и молекули.

И така, начини за построяване на асемблери и нанокомпютри:
А) голяма машина строи свое малко по-дребно копие, копието строи свое още по-дребно подобие и след краен брой итерации стигаме до механизъм, който вече ще е способен да манипулира на молекулно равнище – най-вероятно тромаво и грубо. Именно той обаче ще построи първия асемблер. Стане ли това, грижата на самия асемблер да построи свои копия, фабрики за производството на други асемблери, както и по-добри модели управляващи нанокомпютри и системи за поиск на нужната програма-валяче за латерна в огромните (за неговите мащаби това са цели континенти!) полета на нанобиблиотеката.
Б) модифицирана рибозома строи според програма-синтетична РНК първата наномашина от диамант, която пък после вече се самоусъвършенства под контрол на конструкторите (а те може да са и системи за машинно проектиране, такива вече съществуват в производството на чипове). Най-подходящ материал за нанороботите според мен е кварцът, защото е термично по-устойчив и химически инертен. Ако наномашината е предназначена за работа в клетки на човешкия организъм, нищо не пречи да й се нанесе въглеродно покритие с диамантоидна структура, за да е биосъвместима.
В) Сглобяване на асемблер с помощта на СЗМ. Дори монтажът да отнеме седмици, достатъчно е да се направи само един наноробот. По команда на нанокомпютъра той ще сглоби свои копия, които ще вършат същото, докато не им се даде сигнал да спрат да се размножават (или вътрешният им брояч не ги изключи). В резултат се получава една производствена маса, която само чака да й се даде работа – ремонт на живи клетки, строеж на космически кораб с размерите на автомобил, синтез на храна от въглероден двуокис, азот и водни пари, възпроизвеждане на оригинала на Паисиевата история за личната ви библиотека... каквото ви хрумне.

5. Какво всъщност чухме в сряда на лекцията за нанотехнологиите в България?
Чухме един много интересен отчет за научна разработка, която е СТЪПКА към реализирането на нанотехнологии на асемблерна основа. Чухме как с макроинструменти и бълк-методи се постигат нанорезултати. Чухме и че няма принципни пречки да накараме една рибозома да ни произведе “универсален фермент”, един вид прототип на асемблер.
Цялата тази научна работа, представена ни от лектора, може да не доведе до никакви практически приложения – ако се осъществи построяването на асемблери, доставянето на лекарства в нанокапсули към болна клетка е безсмислено, защото нанороботите ще са в състояние директно да ремонтират увредената клетка по същия начин, по който се ремонтира катастрофирала кола. Ако клетката е ракова, дизасемблерите просто ще я разглобят и с това ще ликвидират заплахата за околните тъкани.
Но за да се проектира ефективен и универсален модел асемблер, конструкторите се нуждаят от информация за някои тънки ефекти на известните ни природни закони, които имат силно влияние върху нанообекти. По същия начин за нуждите на сегашните космически полети се използват уравненията на Кеплер, но ако ще подготвяме мисия до Алфа Центавър, задължително е да вземем под внимание релативистките ефекти, които ще се проявят при околосветлинната скорост на звездолета.
Ето това чухме – че нашата страна също дава своя принос в натрупването на теоретични знания, от които да кристализират (при това БУКВАЛНО!) първите асемблери и нанокомпютри. Чухме, че наноепохата се е приближила до нас с още една малка стъпка.
Изкачването на Фуджияма започва с малка крачка – твърдят японците.
Впрочем, “бащата” на термина нанотехнология е японец – Норо Танигучи през 1974 г.
За нещо повече по въпроса – вижте www.nanonewsnet.ru Там ще намерите доста интересни статии по въпроса, както и да прочетете книгата на Ерик Дрекслер “Engines of creation”. Върху нея подготвих реферат, вярвам, че вече е качен на сайта на клуба “Иван Ефремов”.
Благодаря за вниманието и търпението.

официално приетата дефиниция за нанотехнология е "нещо за чието функциониране/производство се изисква материален контрол (контрол над материала) на равнище нанометър".

цмос технологията тепърва се приближава, химията винаги е била там привидно, но всъщност не е, понеже там има брауново движение демек контрол няма, освен ако не става дума за кристалография и сплави - това вече е нанотехнология.
сканиращите електронни микроскопи не са нанотехнология, но е-beam литографията е, въпреки че технически са едно и същно нещо. (както и всяка друга литография която постига разделителна способност под 10 нанометра - ion beam milling i tn.).
сканиращо тунелните електронни микроскопи (СТМ) не са нанотехнология, но АФМ (атомно силова микроскопия) са, въпреки че физически/технически са почити едно и също нещо (електронно не са).
биохимията е нанотехнология само когато става дума за специфични сложни молекули - ДНК/РНК (тоест само със специфичен/определен код които се използва за нещо), молекулярни мотори (само aко транспортират нещо организирано или насочено тоест имат "шофьор"), и molecular imprints.
изследванията в/у ензими (където са по принцип и т.нар. "молекулярни мотори"), геноми, протеиноми и тн. не са нанотехнология.
хард дисковете са напът да станат нанотехнология, когато магнитните области където се съхранява всеки бит станат под 10 нанометра (до 10 години), последните прототипи се въртят около 30 (маи)

от друга страна тази дефиниция не се спазва от никои, понеже за получаването на финансиране за проекти (както в европа така и в УСА) думите "нано", "homeland security", и в по малка степен вече "лазер" и "bio" са абсолютно задължителни.
по тази причина проекти които правят мини роботи (2 сантиметра) с наи малък чаркалък от порядъка на стотици микрони минават за "нанотехнология" (по заглавие), а такива чиято краина цел е детектор 20 на 10 сантиметра са "микротехнология", като наи фрапиращи примери. едва ли има (технологичен) научен проект в днешно време които да не използва думата "нано" в заглавието си, дори и всъщност миниатюризацията да не е полезна в изследваната тема.

всеки които се занимава с "nano cantilever explosives detection by laser interferometry for homeland security" e осигурен с доживотно финансиране, за разлика от тези които правят "MEMS based mass-sensors", а това е едно и също нещо.
това как да е, но когато океанолози започнат да твърдят в резюметата си че изследването на китовата миграция помага за разбирането на социалните импулси при хората което от своя страна позволява разбиране в/у терористичния "импулс" което спомага за борбата с/у тероризма..е тогава вече има нещо гнило в дания.
друга (по широко използвана хватка) е да се изследва екология/биология/оеканология с помоща на "нано"сензори закачени за съответното животно вместо обички/тагове. от това науката по добра не става, но ключовата думичка "нано" вече спокоино може да фигурира в заглавието, дори и сензора да е 5 годишен радио чип с размери 2 на 2 сантиметра поръчан по интернет. (на които с маркер се написва номерче и се закача на рибата, наи вероятно :)

стара поговорка е, че само на проститутките и научните работници им се плаша да вършат каквото им е кеф.
в днешно време това все по често и по често се съкращава на "научните работници са проститутки", и представката "нано" наи-ясно го показва.


_____________________________
I find it offensive that you find it offensive
<P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от koroviev на 23.12.04 19:37.</EM></FONT></P>

Редактирано от koroviev на 23.12.04 19:42.

а към идеята на шаркан за използване на енергията на брауновото движение - що ми се струва че термодинамиката забранява такива далавери?
ще се опитам да го обясня механистично:
за да навиеш пружина с брауново движение ти трябва диод, механична контра, клапан или какъвто там си избереш НЕОБРАТИМ във времето НЕЛИНЕЕН елемент. за да е необратим един елемент, то той трябва да работи на термодинамичен принцип, защото фундаменталните физични закони са обратими във времето (t - инвариантни). но щом работи на термодинамичен принцип, то той ще има област на работа за енергии многократно по-големи от kT (k - константа на болцман). от друга страна енергията на брауновото движение на частицата е съизмерима с kT, което означава че нелинейния елемент няма да се държи нелинейно спрямо нея. с една дума - ако си направиш нещо като контра за отверка (ония които чаткат в едната посока, а заклинват в другата) и сложиш пружина зад нея, и всичко това го намалиш до там, че брауновите частици да могат да навиват пружината, то за твое разочарование ще се окаже че контрата пуска на обратно и пружината се развива, отдавайки енергията си на околната среда.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

P&rvo - dobre dosh&l na Sharkan obratno v&v foruma! I blagodarja za interesnata statija.

Izpolzvaneto na energijata na braunoto dvizhenie ne e zabranena ot nikaka&v zakon - dokato temperaturata na izpolzvanite chastici en padne do absoliutnata nula. Mozhem da si predstavim taka zahranvaneto na nanomashina - slagame ja na pripek i tja si raboti. Ili ja slagame v&v fokusa na otrazhatel (t.e. teleskop) i go nasochvame k&m sl&nceto.

A mashinata za kojato govorish ja e izmislil oshte Maksuel i se kazva Demon. :) Naisitna, do tehnologicha realizacija ima dosta vreme i nikoj ne e nachertal otverkata, no da se andjavame, che shte se stigne do tam.

всъщност забранено е от принципа на неопределноста на хаизенберг (и от 2рия закон на термодинамиката разбира се - не можеш да получаваш енергия от топлина без да има поток на топлина от горещо към студено):

за да разбереш кои са бързите частици и кои са бавните трябва първо да имаш някво взаимодеиствие с тях (фотон да ги удари, да се отрази, да падне в лещата и оттам в окото ти..например :). ако имаш интеракция с тях обменяш енергия с тях, тоест точиш от тях (идеята е да не внасяш енергия в системата а обратно - да точиш). колкото по точно определяш енергията на частиците толкова повече трябва да източиш от нея (демек да я загубиш)- демек баланса винаги е там където и от двете страни на преградата частиците са еднакво бързи, независимо как е имплементирана физически преградата, вратички на пружинки или квото и да е.
_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 24.12.04 00:52.

не е забранено от принципа за неопределеност, поне по две причини - едната е че частиците чай са доста едри и можеш спокойно да ги мериш, без да им даваш допълнително енергия. абстрактно погледнато - от частицата можеш да получиш енергия която е пропорционална на температурата величина, а за виждането и ти трябва енергия, обратнопропорционална на размера на частицата. очевидно е че съществуват такива температури и такива размери, за които ще можеш да видиш частицата с много по-малко енергия, отколкото носи тя.
втората причина: няма нужда да виждаш частиците. ако беше демон на максуел, да, ама тук говорим за друго устройство. демона на максуел подбира по-горещите частици, а тук ние не подбираме. всички удрят някакво бутало да речем, после някакъв еднопосочен елемент пренася удара към пружината, а не позволява натиска на пружината да се върне в буталото. принципа е съвсем различен, макар че цели същото - да обърне топлината в конвертируема енергия, или казано накратко вечен двигател от втори род.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

първо, демона на максуел се различава по принцип на действие, макар че има същата цел. второ, демона на максуел е невъзможен, той е абстрактен мисловен експеримент, измислен навремето си като парадокс. причината да е невъзможен: демона на максуел е също необратим нелинеен елемент, което означава че не би могъл да е в термодинамично равновесие с частиците които обработва.
ВСЕКИ кибернетичен елемент е необратим и нелинеен. защо? най-просто доказателство - той трупа спомени от минало към бъдеще. още едно искаш ли? реакцията му е проводима от сензорите към мускулите. това веднага означава че е термодинамичен, а това веднага означава че има долен праг на ефективност на реакцията енергията kT, а това веднага означава че не може да борави с обекти с енергия близка до тази, каквито са молекулите.
ще ти дам пример - ако обекта е достатъчно голям за да го видиш, то той ще е твърде бавен за да го прецениш. ако е достатъчно бърз за да го прецениш, ще е твърде малък за да го видиш. и това не е някакъв технически недостатък, а фундаментален закон. ние можем да играем демони на максуел, ако газа представлява камъни в безтегловност, които се топат в някакъв контейнер. да сметнем обаче температурата на такъв газ. да речем камъните тежат по 100 грама и се носят с около метър в секунда. колко е това? енергия 0.1 джаул или температура 0.1/1.38Е-23=7Е21, това са седем хилиади милиарда милиарда градуса! ясно ти е че ние не сме в термодинамично равновесие със тях. системата ще работи, докато температурата ни се изравни. същото ще стане и със роботите, а те ще се загреят до околна температура много бързо, заради малкия си размер.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

е, ставаше дума за молекули - поне при демона намаксуел.
а брауновото движение (на по големи частици) не може от него да се точи енергия - там нали движението зависи от топлината на средата - дори и да отделя настрани бърза частица - тя вече няма да е бърза, понеже няма да е на същото място където бързи молекули са я удряли. частицата сама по себе си е вид детектор, тя енергия не носи?!е,носи, щото самата тя е топла, но постъпателно не се движи в зависимост от собствената си топлина - не може сама да се сортира някъде.

"виждането" е условно казано. ставаше дума за взаимодеиствие (където е и виждането) взаимодеиствието капаче с пружинка в/у молекула пак си е въздеиствие. колко енергия трава да се предаде на пружинката за да се отвори така че молекулата да влезе вътре? и някъв импулс, щом е тръгнало капачето да се отваря?

както и да го гледаш - има ли взаимодеиствие с нещо неподвижно - значи импулс се губи. то разбира се може да не е неподвижно, но тогава пък вкарваш енергия в системата че после да си е вземаш обратно - все тая, пък и точноста намалява.
а без взаимодеиствие - не може да се разграничат бързи от бавни частици (молекули, електрони, квито ще да бъдат стига да се явяват носители на топлина).

инъче законите на термодинамиката са емпирични закони които в различните случаи се свеждат до различни физични закони (като тяхна причина). в случая подземния закон в деиствие (които запазва термодинамиката) е принципа на неопределеноста. според мен, разбира се
_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 24.12.04 11:52.

Здрасти и тук.
Термодинамично е забранено, на защо се хващаш за думата. Могат да бъдат построени машини извличащи енергия от термодинамична система намираща се в равновесие, при температура по висока от абсолютната нула и то макромашини. Да кажем да се използват флуктуациите в системата или улавя излъчването породено от движещите се молекулни диполи.
Примера на Шаркан действително е неудачен, но могат да се използват други принципи за задвижване на наномашините, аз лично бих предпочелпружини задържани в напрегнато състояние от въглероден атом, който при окисление изпуска пружината.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

не, подземния закон е закона на статистиката. термодинамиката не е емпирична, извежда се статистически. термодинамиката е валидна, дори когато частиците на газа са звезди в звезден куп.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

метода който предлагаш е изчерпваем, което го прави и реален :)
ако примера на шаркан работеше, щеше да е неизчерпваем източник на енергия (не както вальо предположи до охлаждане до 0К), затова и се нарича вечен двигател от втори род - не произвежда енергия от нищото, но връща изхабената енергия за повторна употреба - пълно рециклиране.

но да не си усложняваме живота с формирането на микропружини - обикновена химическа реакция ще свърши работа. а за машините за извличане на енергия от термодинамиката - поясни какво имаш предвид.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

е :). термодинамиката постулира че "топлината тече от горещо към студено" .
оттам нататък следва статистика. защо аджаба тече от горещо към студено (антопоморфна/субективна посока на времето? физическа посока на времето някси? термодинамиката Е времето) досега не знам някои да е открил/доказал, освен разбира се субективното обяснение (мозъка мисли в тая посока) което не помага на нещата. за да е "наука" трябва да е обективно.
това, нали, за общия случаи на всяка една система.

в частния случаи на демона на максуел може обаче да се открие защо е така - поне аз твърдя така, и казвам заради хаизенберг. то не че не е вярно или че е по-вярно, въпрос на семантика е кое е по полезно да приемеш че е първо - яицето или кокошката (истински "верен" отговор няма).

в смисъл че когато се борави със закони/понятия/постулати(тоест емприрични закони) , е опасно да не се стиге до един кръгов момент когато нещата стават самодефиниращи се. от вида "бананите са жълти, тези неща тук са банани, следователно са жълти понеже са банани (ако бяха домати нямаше да са жълти)". не, жълти са понеже еволюцията така е решила и бла бла.

въпреки че, сега като се замисля, наи хубавия тест за това кое е наи точното определение е един мисловен експеримент в които кутията е билярдна маса, а топките са напълно еластични - демек същото но голямо - така че да няма никва неопределеност. може ли да се източи енергия от такова нещо (в смисъл бързите топки да се самосъберат чрез някъв механичен нелинеен елемент в единия краи на масата)? ако не може - тогава вече значи че ключа от палатката не е у хаизенберг, а в статистиката :). мисля го сега дали е така или не...

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 25.12.04 13:03.

разсъжденията ти с билярдната маса са правилни, с едно допълнение - с нелинеен елемент в термодинамично равновесие с топките. иначе е просто извличане на енергия от температурната разлика, което е фасулско.

а за фундаменталните принципи. основният закон е този за ентропията, а не за температурата, макар че явно се припокриват. закона е че ентропията СТАТИСТИЧЕСКИ нараства, тоест не гарантирано, но при голям брой опити все по-твърдо.
а този закон следва (макар и не много строго в математически план) от самата дефиниция за ентропия. ентропията е число, което отразява броя на микросъстоянията, в които е дефинирано макросъстоянието. макросъстоянието е да речем температура, микросъстоянията отговарящи на дадена температура са много - всеки атом може да има каква ли не скорост, а температурата да е същата. от тук е ясно, че ако преходите от състояние в състояние на микросистемите, изграждащи макросистемата, стават що годе случайно, то по-често ще се случват преходите от макросъстояние с малък брой микросъстояния, към макросъстояние с голям брой. забележи че този закон не гарантира задължително нарастване на ентропията, но ти дава съвсем ясен модел, как може при обратими физически правила, да получиш необратими статистически.
за да е по-ясно, ще го демонстрирам с пример.
нека микросистемите са битове, а макросистемата е съвкупност от n бита, един байт. нека фундаменталните правила са такива, че водят до случайно превключване на един бит от всичките в противоположното състояние на всеки такт време. ако ние разгледаме запис само на един бит, то няма да разберем дали записа е на прав или обратен ход. 111000 е неразличимо от 000111. обаче ако дефинираме някакви макросъстояние, то вече ще имаме възможност да разберем в каква посока е записа. да вземем пример. нека дефинираме макросъстояние А, което е дефинирано като броя на битовете със стойност 1. тогава, ако пуснем системата в начално състояние А=А0, то А ще се мени във времето по закон който не симетричен по t. ще изведа закона, за да го докажа.
щом броя на единиците е А, а броя на нулите е n-А, то вероятноста да получим нова единица е пропорционална на нулите, а вероятноста за нова нула е пропорционална на единиците. ако разгледаме граничния преход за n клонящо към безкрайност, то тогава тези нови единици и нули които получаваме, са малка част от бройката и променят отношението незначително, което ни поволява да запишем закона в диференциален вид.
ако имаме dt такта време (хе хе, тук dt е цяло число, и то голямо! кой казва че винаги е безкрайно малко?), то за тях ще имаме приход на (n-A)*dt/n единици, когати избрания бит е със стойност 0, и разход от А*dt/n, когато избрания бит е със стойност 1 и се обръща в нула.
dА/dt=(n-А)/n-A/n=1-2*А/n
решението на това уравнение е функцията
A(t)=n/2+(A0-n/2)*exp(-2*t/n)
можеш да заместиш за да се увериш.
така, уравнението е явно несиметрично по времето A(t) не е равно на A(-t), въпреки че фундаменталният закон е симетричен по времето. обърни внимание, че няма значение дали фундаменталният закон е детерминиран или не.
искам да ти обърна внимание, че все пак това не доказва че ентропията винаги нараства (макар на практика се наблюдава това), а просто дава механизъм, как със законите на статистиката от симетрични по времето закони, можеш да получиш асиметрично поведение на МАКРО състояния.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

В момента всичко което е под 100 нм се нарича нанотехнология. Включая наночастиците (20-100 нм), нанотранзистори, които използват въглеродни моностенни нанотръбички като полупроводници, многостенните нанотръбички са проводници.
CMOS технологиите между другото са отдавна под 90 нм, виж сайтовете на филипс или имек. Всъщност изследователския център на филипс в льовен, белгия се занимават в момента точно с цмос/ 90нм.
С лазер литография също си под 100 нм директно.

Поздрави

"Do or do not, there is not try. "
Joda- StarWars

100 nanometra sa dve magnitidni stepeni nad 1 nanometryr. tova che neshta koito sa pod 100 nanometra povsemestno se narichat nanotehnoplogii ne gi izvinqva :).

що се отнася за въглеродните жици/тръби/карфици квито ще да да - нанотехнология са само когато са позиционирани точно където трябва да са (м/у два електрода, или в матрица). самото правене на 10 сантиметрови нанотръби не е нанотехнология - това всичко спрямо дефиницията която давам. химия е :). освен ако няма някакъв много точен контрол в/у дължина/диаметър/ъгъл - тоест всяка нанотръба е с уникални твърдозададени и твърдо изпълнени параметри - това вече е "нанотехнология" (ако това е целта на конкретната изследователска деиност). думичката "контрол" е ключова в дефиницията. и аз мога да направя молекула 1 нанометър дълга, ако смеся кислород и водород - нали?:)

цмос-а да - там ставаше дума за комерсиалните приложения в предния пост, като казвах "тепърва". лазерната литография е отзависи (едно на ръка големината на пиксела, две на ръка грешката в позиционирането на писксела). тоест контрол под 100 не мисля че се докарва, пък камо ли под 10 нанометра - и по двата параметъра (комерсиалните системи)

но пък щом казваш, сигурно тъи ще да е, близко е до ума че точно в лювен ще да си щом толкова конкретен пример даваш (системи за лазерна литография има навсякъде:), тоест няма как да не знаеш какво правиш и какво е постижимо с това което правиш :)

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

показва - заради кръговоста на самата дефиниция на време, а ако уравнението в във времето..нали (дт от къде изкача:). ако времето е натам накъдето 000111 става на 010101 (което то просто Е), няма как да да има друг резултат.

за билярдната маса - идеята ми там е че термодинамичните закони не важат (по условие), въпроса е, стига ли се до тях, независимо от механичните елементи разположени по масата. ако може да се измисли елемент които да доведе до еквивалента на температурна разлика (бързи топки да се самоподредят в една част на масата), тогава ясно че това вече може да се обърне в механична енергия.
мм.. въпреки че сега като го написах малко тъпо звучи.. затова не искам да ползвам термодинамични термини - понеже ако те се ползват - се стига до абсурд :) (вечен двигател едва ли не)

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

ако може да се измисли елемент които да доведе до еквивалента на температурна разлика
елемента обаче трябва да е направен от части, които са с енергия съизмерима с тази на топките и които се подчиняват на същите закони на които се подчиняват топките.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

--- Точно това имах предвид, че до голяма степен терминът "нанотехнология" се използва произволно и спекулативно. Моето мнение е, че е по-коректно и прецизно да се говори за "асемблерна технология", понеже прочитането на книгата на Дрекслер и запознаването с материали и статии по въпроса, ме убедиха, че именно в асемблерите е бъдещето.

--- По въпроса за пружинните наномашини, до голяма степен това беше "метафора" от моя страна, за да покажа, че наномашините МОГАТ да бъдат прости по устройство, но универсални по отношение на "естествените" молекулни машини, каквито са рибозомите и ферментите.
Но, страхувам се, втренчването в този пример попречи на изказалите мнение в тази тема да се концентрират върху главните повдигнати въпроси.
Въпреки това, бих искал да уточня: пружината изобщо няма нужда да бъде толкова дребна, че да се навива ДИРЕКТНО от "топли" молекули. Спрямо атомите и водните молекули например такъв наноробот ще има размери на малък трактор в сравнение със стъклените топчета, с които играехме като хлапета (по-дребни от тези за тенис на маса). Машината ще "поглъща" СО2, азот, вода и вътре в нея ще се осъществява нещо като каталитична реакция (като в зърнен комбайн), при която (продължавам аналогията с комбайна) се получават сравнително едри молекули или комплекси (парчета диамантена структура например), а когато се изхвърлят сякаш бали слама, манипулаторите ще ги сглобяват в нещо по-едро - било то копие на комбайна или белтък, предназначен за пържола (синтезира се директно готова за ядене) - тоест според програмата в бордовия компютър на асемблера. При това положение пружината е доста големичка и може да бъде ефективно запъната. Самонаниването й става ПРИ СЪТРЕСЕНИЯ НА КОРПУСА на асемблера. Естествено е, че при определени условия такъм пружинен асемблер ще спира, защото НЕ Е вечен двигател. Ако той използва топлината като източник на енергия, това значи, че ще действа като ОХЛАДИТЕЛ (“топлата” частица го удря, отдава му енергия, работът се зарежда, но частицата вече се движи бавно – тоест става “студена”) и когато температурата около машината спадне под някаква стойност (не е задължително до абсолютната нула!), асемблерът също ще спре. Но, както каза Вальо, огрее ли го слънцето... Така че не приемам обвинението, че се мъча да нарушавам законите на термодинамиката.
Още повече, повтарям, че пружинните наномашини ги споменах на шега, за илюстрация на идеята.

--- Принципът на Хайзенберг впрочем е квантовомеханичен закон, но не мисля че е редно да го намесваме в този (подчертавам!) дребен детайл от темата. Принципът на Хайзенберг не е попречил на комплекса РНК-рибозома да си синтезира белтъци и да репликира РНК-молекулата, нито пречи и на други клетъчни органели и ферменти да работят. А те са именно молекулни машини, но СПЕЦИАЛИЗИРАНИ. Идеята за асемблера, че той ще съчетава функциите на ВСИЧКИ ферменти и клетъчни органели. Асемблерът е молекулно-бионично инженерство, той не прави нищо принципно ново от това, което прави природата вече три милиарда години. НО! автомобилът е по-бърз от гепарда, самолетът лети по-високо от птиците, плетачната машина създава по-разнообразни тъкани от паяка, а компютърът превишава по брой операции мозъка (въпреки че последният обработва данни паралелно... но и данните вече са му СОРТИРАНИ и ПРЕДАВРИТЕЛНО ОБРАБОТЕНИ от сетивата – за пирмер проучете устройството на окото и какви всъщност сигнали подава то към зрителните дялове на кортекса). По същия начин нанотехниката МОЖЕ да съчетае всичко полезно, създадено от еволюцията до днес и да го развие нататък.

Любопитното обаче е, че нанотехниката практически ще заличи границата “живо - неживо”, “изкуствено – естествено”. Ето това ми се струва интересно за разискване. Колкото до конкретната конструкция на наномашините – не се имам за такъв специалист, че да настоявам за прословутите навиващи се наноиграчки като единствена инженерна алтернатива.
Така или иначе в реферата си към книгата на Дрекслер съм поставил някои въпроси в тази насока. Към самия файл с книгата прикачих няколко статии на хора, които работят именно над ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО на асеблерни технологии и съпътстващите им конструкции. Нека приемем с разумна доза здрав скептицизъм техните твърдения и проекти, тъй като не сме им на нивото да оспорваме подробностите. Но можем пълноправно и пълноценно да дебатираме помежду си (а индиректно и с тях) относно ТЕНДЕНЦИИТЕ и по-общите контури на нещото, правилно или не съвсем дефинирано като “нано”технология. Важното е, че има над какво да се замисляме дори само заради вероятността (а лекцията в клуба ИЗРИЧНО ПОТВЪРДИ ТАЗИ ВЕРОЯТНОСТ като нещо реализуемо на практика) за появата на асемблерите (аз продължавам да си му викам “същинска” нанотехнология, но това са само думи, главното е смисълът им; мен продължава да ме дразни терминът “обеднен уран”, но след като вече е ясно какво се има предвид – майната му, да си му викат така, по-богат няма да стане. В една близка ни държавица пък са го кръстили “осиромашен ураниум” – надали от това следва, че урановите атоми във въпросния материал ходят дрипави и просят стотинки).
И така, вероятността ДА ДОЖИВЕЕМ до синтезирането на първия асемблер, след който нещата стават неудържими, Е ГОЛЯМА. Би ми се искало да поговорим за ПЕРСПЕКТИВИТЕ и проблемите, които ще възникнат когато:
- смъртта ще е случаен инцидент, а не правило и идеалното здраве ще е норма;
- когато буквално всеки ще държи в джоба си (или в калта под ноктите, в костния си мозък или под кожата на ребрата) нанобиблиотека с ВСИЧКО сътворено и открито от науката, техниката, литературата и изкуството, заедно с пълен дизасемблерен анализ на всяка вещ и инструмент, изобретени някога. Тоест да може да даде команда през имплантирания в мозъка си нанокомпютър (или милиорд такива машинки): направи ми торта, построй ми совалката на Вейдър, синтезирай ми гадже-марсианка от еди-кой си роман на Бъруоз;
- когато космосът ще е толкова достъпен, колкото отиването на море, а животът върху астероид няма да се различава от живот в палатка или бунгало (ако ти е кеф, превърни го в двореца на крал Артур, но не забравяй да си поръчаш топла вода и нормални тоалетни чинии... ако си решил да останеш в хуманоидно тяло, разбира се);
- когато се появят ИИ и се наложи да им се признаят естествените права като на всички разумни същества – как ще съжителстваме с тях? как ще ОЦЕЛЯВАМЕ?
- какво ще правим, когато станем 100 милиарда – поне половината ще са “родени” по доста екзотичен начин, включително синтезирани като виждането на “родителя” им за даден персонаж от любима книга;
...и още много други неща

не мисля че лесно може да се направи умен малък робот, със сложно поведение, просто няма да му стигнат атомите. ако се ползват конструкции от адрони, може и да стане, но поне за сега изгледите за нещо такова са никакви.
а на въпроса:
- когато се появят ИИ и се наложи да им се признаят естествените права като на всички разумни същества – как ще съжителстваме с тях? как ще ОЦЕЛЯВАМЕ?

ми никак
за много хора, разума е двузначна величина - или го имаш или го нямаш. всички които го имат са равни, и ако случайно някой изглежда по-тъп, това е защото го мързяло. това разбира се са глупости, разума си е величина, която може да заема всякакви стойности. ако някой ден можем да дадем произволна стойност на тая величина, както днес можем да построим произволно мощен двигател, повече няма да има място за нас. не че ще ни избият или нещо такова, но не виждам начин да запазим някакво приемливо състояние на нещата, ако знаеш че колкото и да се пънеш, никога няма да проумееш неща, които за ИИтата са очевидни и прости.
много ще ми е интересно наистина какво ще стане, но мисля че със сигурност няма да стане това което пише в повечето книги - да живеем доволно, а домашния робот да ходи на пазар.

а, и още нещо - компютрите не са по-бързи от мозъка. в един мозък имаш по груби сметки поне 10^14 операции с плаваща заперая в секунда. компютъра прави по-малко от милиард. това че за да сметнеш колко е 51*63 ти трябват няколко секунди, не е защото мозъка е бавен, а защото смятането се извършва във виртуална машина, нещо като тая която ти плейва джавата. докато смяташ колко е отговора, в мозъка ти са извършени не знам колко умножения, събирания, сравнения (това са операциите от които се нуждае най-простия неврон за да работи).




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

горното е вярно, ако не се вземат впредвид разни enhancements, които (ще) можеш да си направиш

разбира се това е цяло ново блато - до каква степен личността ни е независима от носителя си информация (което пък е нещо, което май не може да се установи освен опитно, а за опитите карт бланш се не види)

не знам защо всички решавате, че ако изобретим изкуствени интелекти те ще представляват нещо независимо - тва е някаква индукция на база сегашното положение с компютрите нали? - отново машина, отново инструмент, само че по-бърз и способен да се самоопредели като същество, че даже да въстане срещу създателите си? А всъщност първото, което ми хрумва на мен като приложение при получаване на информацията, че механизмите на мислене могат да се симулират на друг, небиологичен носител е да поискам да мигрирам на него. Много по-практично. Защо ми е разумна машина, употребата на която да ми създава етични проблеми, щом способностите й мога да имам аз?

Тук разбира се може да се появи много сладурски спор подобен на сегашния за stem cells и човешките ембриони за изследвания - в кой момент машината става разумно същество, заместването с моята личност на което представлява убийство? :D

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съмнявам се че ще искаш да мигрираш към машинен носител. какво ще правиш след това?
а ако го направиш, ще си запазиш ли тялото във фризера, да го гледаш отвреме на време? а какъв движещ мотив ще си избереш да те кара да мърдаш? повечето от човешките мотиви не вървят в тенекиен носител...

относно споровете "от кой момент еди какво си става еди какво си" - не участвам сериозно в подобни, най-много да се лигавя и да иронизирам.

за въстанията срещу създателя - струва ми се глупав антропоморфизъм. също като роботите, които се влюбват в господарките си.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Жени, оферта :)

Пътят е бодлив и тесен.

за мигрирането на носителя - тук естествено има нюанси:
- първо, аз не говоря за андроиди, а за киборзи, т.е. мечтата ми не е да се превърна в С3РО, но нямам против наноподсилена имунна система, външни памети и допълнителни процесори, подменени кости, подсилени мускули и тн.
точно тук идва и второто:
- за съжаление се налага да се повтарям, но: до каква степен личността ни е независима от носителя си, т.е. от сегашната му биологична форма. Тук отговорът всъщност не е толкова лесен и засяга неща от сорта на това каква част от личността ни е разсъдъка на база на личните спомени, и каква емоционалната биохимия. Но никой от отговорите не изглежда тотално ограничаващ - всичко опира до това, да емулираме онези елементи, които са определящи за личността ни върху новата основа и толкоз. То зависи и какво представлява интелектът на създадения ИИ - способност да се мисли разумно или способност да се мисли човешки. Ако сме постигнали второто - няма никакви кахъри, емулацията на собствената ни объркана психология ще си е вътре готова.
Също така е важно до кой момент от биологичното си развитие можем да кажем, че завършва изграждането на основния корпус на личностната ни психология, за да го фиксираме като граница, след която преносът е разрешен.

Но всичко това са технически въпроси, което му е и хубавото. Виж споровете са си важни, защото засягат основен фундамент в организацията на обществото - взаимното съгласие за избягване на убийството на всяка цена. Особено пък ОТ някакво мнозинство в обществото НА нямащ възможност да се защити индивид. Това е мегаважен принцип, компрометирането на който може да разпадне самото общество, а ние не искаме 5000 години цивилизация да отидат на кино.

Най-важното си остава обаче фактът, че идеята за употреба на свръхразумни машини като инструменти и произтичащите от това конфликти и проблеми, е меко казано недомислена. Човек ползва машината защото самия той не може да прави това, което тя може. Ако това ограничение отпадне, защо ще ти е да ползваш инструмент за нещо, което можеш сам? Освен разбира се на база на въздесъщата инерция, по която живеят почти всички... Което е тъпо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от firefox на 30.12.04 08:59.

до каква степен личността ни е независима от носителя си, т.е. от сегашната му биологична форма. ми доста, основните ни мориви, които ни карат да мърдаме са биологични. аз реших че ти си решила да се откажеш от една част от тях (ядене, ебане и други такива) и затова те попитах какъв мотив ще си избереш за движеща сила в новия механичен носител.

Виж споровете са си важни, защото засягат основен фундамент в организацията на обществото - взаимното съгласие за избягване на убийството на всяка цена. виж, тука се разминаваме сериозно. от моя страна никакво съгласие няма по тоя въпрос има големи държави, които явно също не са съгласни с тоя принцип.


Това е мегаважен принцип, компрометирането на който може да разпадне самото общество, а ние не искаме 5000 години цивилизация да отидат на кино. да, не искаме. точно затова трябва да караме по принципите, които са били ползвани през тия 5000 години, и благодарение на които сме стигнали толкова високо, а именно: мачкай слабите, избивай изостаналите народи и заграбвай земите им, на война изнасилвай жените на победените, прави по 10 деца, да има за войни, болести и нещастни случаи и да останат за продължаване на рода, убивай тези които накърнавят интересите ти, стига да можеш.


Ако това ограничение отпадне, защо ще ти е да ползваш инструмент за нещо, което можеш сам? да така е. обаче в началото със сигурност ще се ползват като инструменти. принципно няма проблем по-умен да служи на по-глупав, дори да го прави с желание. разбира се това състояние е неустойчиво и рано или късно ще отмре. но миграцията на човешко съзнание към машинна основа според мен е доста по-трудна технически, отколкото простото създаване на ИИ с IQ 1000. така че по-скоро човечеството някой ден ще отсъмне съставено от чисти ИИ, отколкото от бивши органични хора, мигрирали към машинен носител.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

охх, продължаването на разговора ще ни отдалечи още повече от темата :)

иначе не съм съгласна де :) по дефолт и конкретно почти по всяка точка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

асемблерът няма нужда да е умен, той е изпълнител като всяка друга природна молекулна машина в клетките.
Надникни тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да. моя е вината, започнах да увъртам терминологично на празни обороти. сори.

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

всичко опира пак до "контрол"

ако такъв няма значи трябва да се ползват естествени тенденции и природни закони за асемблиране (тоест химия). ако има контрол трябва тои да е на ниво атом (за да се подреждат в желаните молекули). ако контрола е физически (манипулатор премества атом и изписва ИБМ) има ограничение в приложенията - манипулатора е част от системата и ограничава контрола - реагира химически със атомите, повечето атоми/молекули лепнат по него (ван дер вал) нито пък може да упражнява сили различни от вече съществуващиете м/у два атома (така или инъче), загубена кауза е тва :)

ако пък контрола е чрез полета (електромагнитни/електростатични) удряме гореспоменатия хаизенберг (наи малко).
тук впрочем има пренасищане с термини и концепции което пречи да се види че две неща са едно и също наречено с различни имена. разните там гигантски циклотрони за изследване на елементарни частици правят точно това - контрол на частици на ниво нано, и под него. колкото по надолу слизаш толкова по се увеличават необходимите енергии за контрол, пък струва ми се колкото по голяма енергията, толква по малко времеви контрол имаш над нея (не е да можеш да натиснеш копче и да се излее, затва трябва геврек за ускоряване)

кофти, но не мисля че ще се случи някога на ниво нанотехнологии (асемблера). по скоро мисля че може само (био)химически да се постигне (както сам казваш) демек чрез експоатация на механизми в които еволюцията по някаква причина не е могла да скокне. но тогава има ограничения в строителния материал пак трябват еквиваленти на днк, протеини, ензими и тн, освен че има и ограничения в структурата - диамант (био)химия не може да произведе. хъх, може и да може но тва ще да е биохимия работеща при 2000 целзии или нещо от сорта. тоест едва ли не трябва наново да измисляме нещата които еволюцията е оптимизирала 3 милиарда години, ама за друга среда. а не знам някои да се занимава с това в момента.

наскоро четох че всяка молекулна машина си има квантов период на несигурност (някъв друг беше точния термин но го забравих). идеята е че ако нещо трябва да се свърши контролирано, и с точност, то трябва да се свърши в определен период от време, които зависи от рамера на машината, инъче се свършва с грешки. в статията пишеше че времето за което рибозомите си вършат работата точно съвпада с този период. по малки те не биха могли да бъдат, нито биха могли да вършат по сложна работа (без грешки в траснкрипцията) - именно заради хаизенберг (или да го наречем някъв вид друг квантова несигурност). което предполага че по отношение на сложност и организация и бързина биохимията не би могла да бъде надмината, а по отношение на материали се налагат други температури, и, предполагам намаляване на периода на несигурност, което пък предполага по прости структури иии... някси.. хубаво звучи думата асемблер, но някси ми се струва физическите закони конспирират срещу съществуването му в някаква смислена форма.

един вид - също както нютон не забранява вечните двигатели, те просто се оказват невъзможни и толкова - причина няма (по точно е емпирична причината).

но дори и да не е така, и дори и да е възможно, знам че това не е оптимистичен начин на мислене, и че измисляне на нови неща не трябва скептицизъм, но пък имам личен зъб на идеята "всичко е възможно, всичко е постижимо, и човек трябва да е openminded". наиш колко хора я използват за получаване на пари за разработки на напълно невъзможни физически неща (поначало), или за разработки на безмислени неща :). и като се издънят - съответно получават повече пари, на принципа "сложно е, трудно е, още изследвания трябват".

ти как би се отнесъл към учен които се опитва да разработи начин за превръщане на олово в злато?! възможно е, става, но не и извън ограниченията наложени от основни физически закони. а тези ограничения налагат способи за заобикаляне след които напълно се губи всякакъв смисъл олово да се превръща в злато. (скъпо е да го облъчваш с бързи частици - по ефтино е да го изкопаеш, от превръщане на олово в злато пари няма да се направиш -парадоксално но факт! :).

преди да си приказваме за асемблери, мисля че трябва да се седне и да се види дали има има смисъл да се приказва. това че асемблерът би ни позволил много неща не е извинение/причина. по същата логика има смисъл да се изследва превръщането на оловото в злато понеже ставаме по богати по тоя начин (ама всъщност не ставаме понеже начина е по-скъп от краиния резултат).

всяка цел си има по дифолт ограничения в изпълнението. за оловото, аре, едно време не са знаели за закона за запазване на масата (алхимиците), та имат извинение. но в днешно време има много (научни) цели където ограниченията са лесни за извеждане. и има страшно много цели които са напълно самообезценяващи се, когато се изведат ограниченията.

нещо което малко хора си правят труда да направят за каквото и да е, именно зарадо онази (омразна за мен :) идея, че "всичко е постижимо, всякак, следователно всичко си струва".

да кажем че имам цел "да направя електростатичен микрофон от нанотръба" ... понеже с такава малка маса на подвижния елемент ще да се хващат много дребни звуци. (освен тва и минава за нанотехнология, демек има пари за разработки :).
хубаво, ама ако за 20 сек се замисля над ограниченията веднага става очевадно че всъщност се опитвам да направя кондензатор от нанотръба, чиито капацитет е толкова малък че ми трябва 50 кила оборудване за да засека промяната му (електрон по електрон ще ги броя ли кво ли :), и специална поставка/кутия за да се изолират всякви паразитни капацитети. ако ще са 5 стаи оборудване, много по лесно чувствителния микрофон да е на лазерен принцип, нещо което вече съществува. а ако ще е в кутия, къф микрофон е?!
това, горното, се случва повсеместно.

тормози ме че т.нар асемблер ще се окаже че се свежда до ДНК, ензими и протеини (нещо което съществува) като наи смислен начин за изпълнение. но нямам теоретичната база за да го обоснова сам :). и че никои никъде не се занимава с нищо което би могло след 1000 години или по малко да доведе до описания асемблер. но някси, едва ли не, се очаква асемблера да изкочи от някъде, от някакава разработка, до 5-10-15 години. е как, като нещата въобще не се движат натам!? връзката м/у биохимията и силиконовите технологии е повърхностна и изкуствена (за показност). липсва каквато и да е синергичност м/у двете, главно понеже няма никои които да разбира добре и от двете едновременно. и това състояние на нещата не се подобрява, напротив, ако има прогрес то тои е към усъвършенстване на показноста.

тормози ме и че подобни добре звучащи на пръв поглед идеи само пренадуват така или инъче пренадтата репутация на т.нар. нанотехнологи, като нещо в което си струва да се влагат пари.
и че като балона се пукне (когато никои от вложилите пари не получи нищо струващо си, кога ли ще се усетят) това ще засегне и онези 5 процента от т.нар нанотехнологии които всъщност са истински нанотехнологии и истински си струват. аз не мога да знам кои са тези 5 процента, но със сигурност мога да идентифицирам 80 процента които НЕ СА тези 5 процента, по метода на извеждане на ограниченията.

пс. маикъл краитън/станислав лем хич не помагат и те :)

_____________________________
I find it offensive that you find it offensive

Редактирано от koroviev на 01.01.05 21:28.