а да ти хрумва какво е станало между поредните книги, та му се размина боя на Гурк?

TANSTAAFL

тц, не ми се е налагало да ми хрумва защото четох подред всички книжки, а точно в тази поредица където свършва предишната от същото място започва следващата, даже ако ме не лъже паметта Холбайн обича да цепи диалозите: въпросът в предния том, отговорът - в следващият! Харесвам го този автор!
Та какво имаш пред вид като пишеш, че нещо е станало?

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Между редовете и на задната седалка, къде другаде?

TANSTAAFL

е мале как се изложих
то жени жени ми ние сме превзели фантастиката бе
а пък аз да съм чела 5-6 от споменатите ама жените не са били съвсем в главната роля

ще взема да прочета и останалите
онова ,на mag майче, много задълбаваш мойто старо момченце
иначе мерси за откровенията

а срещнах една спомената книжка"вратата на иврел"
е това съвсем не съм го чувала

а малко да променим темата
вдъхновено от mag

пак за жените на фантастиката
но този пътза АВТОРКИТЕ

аз слагам на първо място ле гуин
май и чери е доста известна но лично не си падам по стила и
лоис макмастър бюджолд-утвърдено-ЛюБИМАТА МИ АВТОРКА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кво се чудиш! В живота е същото, а фантастиката като един актуален жанр, не трябва да изостава много от реалността

Та дори и модераторът да ме "смъмри пред строя"...

Тя е Крьобер!

Т.е. Урсула Крьобер.

Потомка на американски немци.
Но понеже е завършила френска филология и е писала (доклкото помня) дисертация на тема френската литература през Ренесанса по-късно е приела псевдонима ЛЬО Гуин.
Трябва да се чете "льо" а не "ле".

Не е ли просто омъжена за французин?

a screaming comes across the sky

и е писала оная дисертация - помня (или се надявам, че помня).
Ама за кого е била омъжена - не помня.
Но според мене е приела псевдонима си след завършване на дисертацията.
За средновековната и ренесансовата френска литература.
Даже нещо ми се мержелее за любимецът ми Франсуа Гийон
Поетът-разбойник.
На когото никой не знае къде е гробът му.
Ако има такъв или не са го "уручали" диви животни.
Бе - такъв е животът, колкото понякога да звучи жестоко.

А любими са ми неговите стихове за противоречията (оксимороните)


БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ


На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.

А на влюбен умът му е в ред.

Франсуа Вийон (в превод от Васил Сотиров)

Редактирано от Mag на 01.10.04 00:27.

Ми то цялата Землемория е шедьовър Например от там научих защо магьосниците не си правят дъжд когато им е горещо... хехе... Не се сещам сякаш за друго заглавие, в което Магията да е разгледана толкова... хм... толкова научно (?).

...all those moments will be lost in time, like tears in rain. Time to die...

... бил Шарл Льо Гуин. Според една кратка биография .
А не знаех, че е писала върху Вийон.


ПП Американската фантастика е спечелила толкова много от престоя на няколко 'нейни хора' в Европа .

a screaming comes across the sky