Гледам жалва се народът, че българската фантастика е зле, но на една панелна дискусия на Еврокона участници от различни страни (поне 10 на брой) представиха ситуацията всеки в страната си, и всички, с изключение на испанеца и англичанина, се оплакваха.
Оплакванията бяха най-вече в една посока: нашите езици са малки (сиреч говорят се от малко хора) и заради това пазарът на националните ни автори е силно ограничен.
Ясно е, че езиковата бариера ограничава пазара, а ограниченият пазар в крайна сметка снижава и качеството на фантастиката.

След панелната дискусия се завихри едно обсъждане с датчаните, при които положението е доста интересно.
Както във всички скандинавски страни, и в Дания младите хора (възраст под 35 години) масово знаят английски. Той се учи задължително в училищата и не можеш да влезеш в университет без да представиш сертификат за владеене на този език в степен, която ти позволява свободно да комуникираш на него, да четеш литература и да пишеш на него.
Това разбира се още повече свива пазара за техните автори, които пишат на датски, защото при това положение те се конкурират съвсем директно с огромния англоезичен пазар. Книгите се внасят и обикновено не се превеждат, само най-ключови произведения в някакъв момент излизат и преведени. Преводът като цяло е отстъпил място на вноса.
Така притиснати в ъгъла, ако техните автори започнат да пишат книгите си на английски, поне ще имат възможност да достигат до същия брой потенциални фенове и конкуренцията ще стане малко по-честна.

В много фантастични книги различни раси и народи, в бъдещето или в миналото, говорят на някакъв "общ език". Т.е. феноменът вече е открит.
Не би ли могла фантастичната и фентъзи литература да е и тази, която първа да въведе това явление в реалния ни свят?
Такова развитие би имало много предимства.

Недостатъците обаче са свързани с националните чувства на хората - от гледна точка на всеки патриот, такова предложение звучи скандално. Все пак литературата е тази, която развива езика. Откажем ли се от литература - в случач - на български, отказваме се българският език да просъществува. В крайна сметка език без литература се превръща в диалект, роден за все по-малко хора, който дори и да се запази дълго неофициално в семейна среда, след известно време ще отмре окончателно.

Аз не обсъждам точно такава песимистична перспектива. По-скоро си мисля, че след като така или иначе повечето хора в днешно време без английски език не могат (дори доста нискоквалифицирани професии вече смятат владеенето на английски език за предимство), да не говорим за хората, които се стремят да са високообразовани и са в крайна сметка целевата група на литературата въобще, то в нашето общество скоро ще настъпи някаква своеобразна форма на билингвизъм, това в съвсем обозримо бъдеще. В страните с "малки езици" всеки ще владее родния си и английски. Така и литературата би могла да се произвежда на един от двата езика, според това към каква аудитория е насочена.

Виждам известни възражения във връзка с това колко качествено би могъл един български автор да съчинява произведенията си направо на английски. Това ще е проблем до време, новото поколение писатели според мен ще бъде напълно способно на това.
Специално за научната фантастика и фентъзито мисля, че може би са литературните жанрове, които най-добре биха понесли такова "глобализиране" ;), защото са извън- или над-национални. Дори фентъзита, базирани на нечий национален фолклор или митология, са интересни и лесно четими за останалите нации, и могат даже да представляват по-скоро любопитно разнообразие за тях и да се котират съвсем добре в интернационална среда.

Та ако може да спрем да се заяждаме за организацията на Еврокона и да обсъдим нещо такова малко по-съществено, какво ще кажете? Ще ми е интересно да чуя мненията ви.

a wee little girl with a can of gasoline

Po skromnite mi nabliudeija, bilingvizm&t sred po-mladoto pokolenie
b&lgari veche e fakt. Ne do nivoto na datchanite naprimer, i ne do
nivoto na svobodno chetene na hudozhestvena literatura, no kakto
kazvash ti, tova e v&pros na vreme.

Shte si pozvolja da otida oshte malko ponapred v prognozata si:
sledvashtaat st&pka e prevr&shtaneto na latinicata v ravnopravna
azbuka za b&lgarskija. :)

S&dbata na "tekushtoto" pokolenie b&lgarski pisateli - ne samo
fantasti - razbira se e dostojna za s&haljavane, no vjarvam, che
stojnostnite ot tjah shte b&dat prevedeni.


Edinstvenoto ot tv&rdenijta ti, s koeto ne s&m s&glasen e za
"globaliziraneto" na fentzito predi ostanalite literaturni zhanrove.
Tuk opirame do t.n. kulturna bariera. Princ Gendzhi e tolkova
chuzhd i nepoznat na srednija zapaden chitatel, che nemoga da
si predstavja poveche. Vjarno, che nashata kultura ne e tolkova
dalechna za zapadnjacite kato japonskata, no vse pak - kak
naprimer da objasnish na edin amerikanec, _zak&rmen_ s idejata
za velichieto na sobstvenata si rodina, che njakak&v nardo mozhe
da strada ot nacionalen nihiliz&m kato nashija? Tochno fent&zito
shte ima _naj-goelmi_ trudnosti pri globaliziraneto i to specialno
fent&zito bazirano na nacionalna mitologija i psihologija ot malki
strani.

Tova go kazvam s d&lboko s&zhalenie, zashtoto naprimer
razkazite, koito pishem s Kiro sa neprevodimi ne ot ezikova, a ot
kulturna gledna tochka. :(

Mislaj che Hard-SF ima _bezkrajno_ po-golemi shansove v tova
otnoshenie, zashtoto nalozhenata dnes forma na zhanra po
s&shtestcvo e formirana prez 50-te godini v USA i UK i dominira
NF ot togava nasam. Ot zlatnija vek nasam sa se pojavili mnogo
malko novi neshta - i.e. kiberp&nka, i te veche sa dostat&chno
populjarni za da gi razbira vseki chitatel, nezavisimo ot
kulturnata si osnova. Hard-SF se e prev&rnala "nadkulturno"
javlenie, s&shto kakto naprimer "zad&hanijat" novinarski stil -
zaradi CNN, BBC, etc.

Мдаа, то натам си е тръгнало. Щом германците и французите вече проговориха английски (допреди няколко години абсолютно отказваха да си признаят че говорят такъв език (за тези които ще ми скочат по една или друга причина, ще кажа че просто споделям своите наблюдения от туристите ни по крайбрежието)), значи е явно, че се налага езика. И "патриотите" волю-неволю ще се наложи да отстъпят.

When you give each other everything, it becomes an even trade. Each wins all.

за хард-НФ съм съгласна, че е като че ли най-универсалният език; аз обаче не виждам особено голямо бъдеще за хард-НФ като жанр изобщо - но това е друга тема, може да отворим нова ;)
за фентъзи, базирано на национална митология, според мен не си прав да се интересуваш само от американския пазар. Да, там няма да се продаде, но там сигурно и Умберто Еко не се продава, доколкото е свързан със Средновековна Европа, за която американците couldn't care less.
Това е спекулация, разбира се.
Въпросът е да не забравяме, че не само САЩ са пазар. Ако "малките литератури" станат достъпни една на друга, т.е. в цяла Европа, това вече ще е поне 20-тина пъти по-голям пазар от нашия. Нещо, за което си струва да се замислим.
Най-важният въпрос е, разбира се, струва ли си.

За мен няма съмнение, че колкото се чете българско фентъзи в България, също толкова би могло да се чете и в Словения, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Сърбия, Хърватия, Босна, Македония, та дори Чехия, Полша; също Румъния, Гърция, вероятно и Турция; а от по-западните - Холандия, Скандинавските страни и Финландия. Всичко това са малки литератури. Ако те се отворят една към друга - а те нямат друг начин освен чрез английския - този пазар съвсем няма да е за пренебрегване. А и културната бариера в него не е никак голяма в някои случаи.

a wee little girl with a can of gasoline

Шведа каза същото.
Харесвам мнението ти, логично и фактологично обосновано е и по всичко изглежда, че нещата към глобална англоезичност вървят (да де, пинджин инглиш и вариации на тая тема).
Моята лична беда е, че мога да говоря слабо немски, английски и руски, но не мога да чета художествена литература на нито един от посочените езици (всъщност не съм и правил сериозни опити). Моята лична надежда остават превеждащите програми (такива вече има). Вярно, несъвършенни са, но пък ще са "спасението" на малките езици.
Всъщност мая единственото, което можем да направим е да поживеем и ще видим.

TANSTAAFL

Mozhem da napravim neshto - da uchim ezici. :)

Проблемът е твърде явен и твърде нерешим.
Достатъчно е да прочетеш един Англоезичен автор на руски (никакъв проблем с нито един израз или дума, за мен поне) и един Руски автор (често - огромен проблем, на места и речниците не помагат). Спецификата на езика е нещо твърде дълбоко и уникално за каквато и да е превеждаща програма или професионален филолог. Винаги ще се губи по нещо в превода. Затова тази задача винаги ще е най добре решима (не идеално решима, но най добре, все пак) когато се предостави на професионалист с творчески заложби и талант в тази област. Масовото насаждане на даден универсален език няма да помогне много. Освен в частта - когато ние четем нещо писано от испанци, но преведено от професионалист на английски. Когато обаче ние решим че е редно света да прочете нещо от български автори, взема се нужния човек и се превежда на английски. Всичко друго е неприемлив компромис със езика, който осакатява литературното произведение.
Случаите когато един автор взема от себе си интервю на английски не се броят като изключение, тъй като интервюирания знае идеално какво го пита интервюиращия и без превод.

> аз обаче не виждам особено голямо бъдеще за хард-НФ като
> жанр изобщо - но това е друга тема, може да отворим нова ;)

OK. No te molja ti da go napravish, ponezhe mi e dost&pen samo
"pidgin" B&lgarski. Po-udobno shte e za ostanalite. :)

> за фентъзи, базирано на национална митология, според мен
> не си прав да се интересуваш само от американския пазар.

Toj e naj-goljam, zatova go dadoh kato primer. Ne, che imam
njakakvi specialni predpochitanija k&m nego.

> Да, там няма да се продаде, но там сигурно и Умберто Еко не
> се продава, доколкото е свързан със Средновековна Европа,
> за която американците couldn't care less.
> Това е спекулация, разбира се.

Tova si e mnogo vjarna spekulacija, no samo v izvesten smis&l -
Umberto Eko ne se prodava na US NF pazar, no se prodava na
US "mainstream" (t.e. nefantastichen, naj-obshto kazano) pazar.

Ot edna strana, fantastichnoto "geto" kato pravilo privlicha hora
s po-visoka kultura ot srednata (nadjavam se), koito po definicija
se interesuvat ot alternativni kulturi - inache Ursula Le Guin napr.
nikoga ne bi imala dneshnata si populjarnost. Iz glavat mi se
v&rtjat dosta knigi bazirani na taja ili onaja mitologija (napr.
poredicata za Hiljadata kulturi - za "Million Open Doors" pisah
reviu s mojata tema "knigi", kojato sega maj e na 2-3 str.).

Ot druga strana kato si predstavja masovija chitatel, tozi na
kojto sed&lzhi osnovnija djal na prodazhbite, i mi stava strashno.
V US knizharnici s&m popadal na hora, koito ne sa chuvali za
Filip Dik (no sa gledali "Bladerunner"). Trudno mi e sa si
predstavja che ted shte asimilirat dori "Chovek&t v&v viskoja
zam&k", k&deto ima sravniotelno malko japonska kultura.

> За мен няма съмнение, че колкото се чете българско фентъзи в
> България, също толкова би могло да се чете и в Словения,

Da, tova e potelncialen pazar.

Tuk bi bilo interesno da chuem mnenieto na Atanas Slavov,
kojto pravi neshto tochno v tova npravlenie.



Iskam da spodelja edno moe nabliudenije - ob&rnala li si vnimanie
koj sa "top-sel&rite" na amazon.com, v razdela za NF?
Eto go posledniajt spis&k ot 14.08:

1. The Time Traveler's Wife, by Audrey Niffenegger
2. Song of Susannah (The Dark Tower, Book 6), by Stephen King, Darrel Anderson (Illustrator)
3. The Dark Tower (The Dark Tower, Book 7), by Stephen King, Darrel Anderson (Illustrator)
4. Fahrenheit 451, by RAY BRADBURY,
5. 1984, by George Orwell

Tri ot tpette sa "mainstream" ili NF, kojato prakticheski se e prev&rnala
v chast ot mainstream-a. P&rvata dori e izdavana s tv&rdi korici v
nefantastichnata poredica "The Today Show Book Club Series".
Ostanalite dve sa horror-fent&zita ot Stephen King. Ako toj napishe
gotvarsha kniga, i tja shte vleze v mainsteram-a (napr. ako e za
jastija ot choveshko vmesto teleshko).

Njama da kazha nishto novo i nishto originalno - a s&m go kazval i
predi - p&tjat za uvelichavane na tirazhite na b&lgarskite pisateli ne
vodi k&m specializiranija NF pazar (kolkoto i da sa golemi nacionalnite
pazari na Litva, Latvija i Holandija, tam nashite pisateli trjabva da se
s&stezavat s tehnite nacionalni avtori, preodoljavajki tehnite mestni
kulturni barieri i t.n.

Smjatam, che p&tjat e v prelivane na fantastikata v mainstream-a.
Tochno tam e osnovnata grupa chitateli, za koito kulturnata bariera e
po-niska - tochno tam sa chitatelite, koito chetat Umberto Eko, Arturo
Peres-Reverte i Haruki Murakami. Da ne govorim, che uvelichavaneto
na tirazhite prosto zaradi po-golemija mainstream pazar shte napravi
prevezhdaneto po-izgodno.

Редактирано от Kangren на 14.08.04 21:35.

Ima izkliuchenija - Nabokov i Georgi Markov napr. sa pisali na anglijski.
Naisitna, ne s&m sravnjaval napisanoto na anglijski, s tova, koeto sa napisali
na rodnite si ezici i posle njakoj e prevel.

Polksi poet, nobelist, zhivjal d&lgi godini v&v Francija i USA:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите