Ханко, отново си страхотен, но ти си го знаеш.
Малко не намирам много връзката с "базирана на народнто творчество", совен споменаването на Плътеника, но това не намалява достойнството на произведението.

Сайтът за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и плътеника, и вещицата, че и Сатанаил са си все продукти на "народното творчество" по начина, по който са представени; "фолклорното" християнство и църковното такова не са едно и също - народът има малка или лоша представа за религиозния канон и оформя вярванията си на принципа "един не чул, друг не видял" смесвайки стари и нови вярвания, и представи в толкова разнородна амалгама, че реално може да се приеме за нова, различна митология, въпреки че наследява класически или канонични такива; ето защо във фолклорните представи не са несъвместими нещата, на които се дивеше Loretta от клуб митология - вкъщи се молиш на Богородица преди лягане, но не забравяш да оставиш на верандата и паничка мляко за елфите; християнските вярвания са част от всички вярвания оформящи митологичния свят на българите и да се изключват само защото са по-късни от предишните е нелепо - нима ще почнем да делим славянското от тракийското наследство? ще забраняваме ли караконджулите, там където се среща пеперуна-пеперуда? ще има ли славянски русалки във водите край горичките на трако-елински дриади? ще могат ли да се борят змейове с "гръцки" lamiah? къде теглим чертата на изконно българските митологични представи и защо отрязваме останалото?

"Знаеш ли, най-трудно ми беше да си спомня незабравките..."

Няма да си меша шапките с журито, да определям критериите за участие.
Помня само как рева джимеца за авлията.

А Ханко пише страхотни неща, макар че някак си все имат социална ангажираност, а обстановката е фон - дали самодива, дали плътеници.
Извади фантастичният елемент от разказа и ще видиш, че няма да загуби нищо като внушение.

А това за незабравките в подписа ти ме разби...

Сайтът за нова българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно Димитър Маринов е тотално непознат... Та той пише на 307 страница в том 1:
Една жена става вещица чрез силата на лош дух или дявола.Вещица става само лоша жена:курва, сводница и родена с нишан или пък мъртвородена, а после с надуване съживена. За да стане една жена вещица, трябва да бъде отродена - да не ражда повече, да е прехвърлила 50-те,става и по-млада, ако е бездетка.
За да стане вещица трябва да извърши следното:
На велики четвъртък зима първото яйце , което е снесено от черна кокошка... Това яйце гоноси под мишницата си, додето се излупи. Пиленцето трябва да бъде също като майка си черно.... Това пиленц4е заколва на пусто огнище като се съблече гола-голеничка и с тая кръв намаже ставите си.... После се облича в нова никога необличана риза... и така престоява с кръвта 40 дни. После в потайна доба отива на някоя воденица... и се окъпва и измива. После се полива с приготвени самовилски билки... Тук тя се предава на дявола и той става за нея видим. Тя разговаря с него, получава поука и като се чуят първи петли, връща се в дома си като вещица.
Тая жена с помоща на дявола става свръхчовек:познава всичко, какво ще стане и прочие. Може да луекува всички болести, отстранява премеждия и напасти, отделя мъж от жена и обратно. Може да преобразява момък в елен, мома в кошута....
Вещицата лягала и заспивала7щом заспи, душата й излизала, а трупът и остаял като мъртъв, само че слабо дишал. Душата в образа на жълто-черна пеперуда, наречена тоже вещица, лети цяла нощ и когото срещне или доближи, изпива го. Особено налита на бозайничета и на хора, които спят вънка на двора.....Така хвърчи докато пропеят първи петли. Щом пропеят, се връща в тялото и го оживлява. ... Вещицата още може да става невидима и се претваря на разни животни:гъска, куче, вълк и пр.....
Бях по-кратък от автора, защото не съм сигурен, че ще успея да го кача.

Тук благодарение на колегите доста неща са известни. Аз наблегнах на няколко момента, които са сравнително малко експлоатирани:
Според народната вяра душите се оплътват после смъртта на такива лица, които са били изедници и грабители народни, хайдуци и паличи, които са ходили по друмищата, та обирали и убивали пътници..........Тези, които падат убити от куршум, които бъдат обесени, удавени или посечени....
И още:той наятиска заспалите и ги души - а тежи много тежко.

За смъртта:стр.331: Най-после превозът е заплатен и душата в лодката преминава реката:още отдалече всяка душа вижда на оттатъшния бряг своите добри и лоши дела. Добрите дела хвърчат като бели гълъби, а лошите - като черни врани.....

Винаги съм се пазил от това да се взимам на сериозно. Е, сега май си изтървах нервите... Уверявам ви, че рядко ми се случва. Но аз взех твърде присърце идеята на конкурса. Прочетох внимателно двата сборника. Направих си изводи кои теми и образи са незасегнати. После четох - много, много. Сигурно общо около 1000 страници. Няколко месеца писах и брисах. Преписвах три пъти разказа и го поправях. Ама не преписване на компютър - а на ръка. Така смятам, че се пише и "вижда" по-добре текстта. Пращам го и... Не бил отговарял на условията! Хайде бе!... Опа - май пак ще се ядосам.
Та значи до мястото на работата ми откриха в отходна шахта удавен. Здрав, як, готин мъж. Явно пийнал/може и чеверме да е опитал/ и на връщане паднал в шахтата без капак.... Гледах докато се суетяха пожарникари, полицаи, следователи, любопитковци... Ей, тоя умрял, обаче светът продължава да съществува!... Момичетата си разкарват късите поли, момчетата ругаят футбола, един си разкарва кучето, друг яде баница и гледа цялата трагедия....
Е, Полър, дали няма да ми прочетете и почетете разказа - голямо чудо! Че аз догодина няма да ви пратя разказ - голям праз! Оня пак ще си дъвче тестеното изделие, момичетата... момчетата... Животът продължава и нека всеки прави това, което миу харесва, защото шахтата е без капак, вярвай ми...

Драги hanko,

Извинявам се за това обръщение ,защото нямама честа лично да се познаваме,но аз прочетох разказът ти.
На мен той не ми хареса , но това няма никакво значение защото разказът определено е добър!
Като казвам,че е добър имам предвид ,твоето собствено определение за него:
Разказа ти си има собствена основа , положил си доста труд при написването му , писателския ти труд има добро ниво на качество , и тн .

Напълно съм съгласен с това.

Това което не ми харесва в разказа ти , не са неговите литературни достойнства ,а твърде директната му социална насоченост.
Ще бъдеш прав ако ми възразиш ,че в такива времена живеем и че авторът не бива да бъде подобен на щраус заравящ си главата в пясъка при първия намек за опасност,но в такива времена живеем ...някои им казват Глобализация !?!

Лично за мен ,като българин това нещо -"Глобализация !?! " е мръсна дума ,защото не с разума си , а със сърцето си усещам ,че тя ни изтласква ,нази българите ,на място някъде далече зад коневръза и дори не за конете или дори и за магаретата,ами за Бо`знае к`ви ,презрени животни.

Разбира се ,убеден съм ,че нещата на духа не могат да бъдат така просташки "изтласквани" ,но това е друга тема.

Ще речеш ,що ти ги пиша тия работи, да те успокоявам ли ?
Не. Ни най- малко.
Пиша това защото миналата година и аз имах същия проблем със същото жури.Написах разказ ,хубав разказ според мен , пък и може би и според други ,защото вече година си стои в първата от страниците по рейтинг в "буквите " , без да съм го правил нещо друго освен да го публикувам , но както и ти сега ,и аз тогава не бях предвидил основният му недостатък - социалната му насоченост към злободневието на деня.

Далече съм от мисълта да критикувам журито на "Таласъмия" за това ,че се пази, като опарено от острожюжетните социално ориентирани фентъзи произведения. Това е тяхно право и сега е Демокрация. Каквото и да представлява това.

Просто си мисля , и това е мое мнение , че конкурса на "Таласъмия" , а защо не и други конкурси из България , не са място за остро сюжетни социално ангажирани и по така ,сериозни ,неща.

Не зная , дано да не съм прав.Прочее ,извини ме за дългата писанка.

С Т Е Н

Попитали едно Зомби има ли проблеми : Нямам -рекло то - аз не ги помня ?!

(да вметна, че съм страничен наблюдател, не съм в журито)

Ами какво да кажа, свестния човек си личи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък съм в Журито на последно място, но не и по значение, и се пресъединявам към аплодисментите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, Ханко - не е непознат.
Тия дни ще прочета Вещица - убеден съм, че ще ми хареса.
Всичко това, което казваш за вещицата, го има в "Народна вяра и български религиозни обичаи" от Димитър Маринов.
А това за жълто-черните пеперуди - да се различават от черните.

Si deus pro nobis, quis contra nos?