|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
След темата за края идва и тема за началото. :)
"to reach an edn is to reach a begining.." :)
Кое е лиубимото ви начало на роман/разказ?
Тук давам един пример, който не е НФ, но библиотеката не
ми е под р&ка: "Слепият убиец" от Маргарет Атууд:
"Десет дни след края на войната сестра му Лаура излетя
с кола от мост. Мост&т беше в ремонт: тя премина направо
през предупредителния знак. Колата падна тридесет
метра в пропастта..."
Това е мой, доста свободен превод, за англочетяштите
читатели по-надолу давам оригинала.
В това начало ми се набиват на очи няколко нешта:
(1) Книгата започва с&с загадка, ясно поставена пред
читателя оште в п&рвото изречение - Лаура е минала
направо през знака, предупреждавашт за ремонта, което
намеква, че може би се е самоубила. Зашто?
Явно, че загадката е начин да се привлече вниманието
на читателя. Преставете си - огромна книжарница, с&с
стотици или хиляди книги. Читателят взима една случайна
и поглежда п&рвата страница. Ако п&рвото изречение не му
привлече вниманието, с това всичко св&ршва. Е, има и
хора които отварят книгата по средата, или дори оште
по-лошо, които т&рсят точно определена книга и за такива
цялата книга трябва да е интересна. :)
Няк&де попаднах на иаказване на Робер Соер, че в к&сите
разкази привличането на вниманието е в&прос на п&рвия
параграф. В романа - на няколко страици.
(2) Стила на п&рвия абзац малко напомня на японката
поезия хайку, к&дето според каноните няк&де в средата
трябва да има "отместване" на смис&ла, гледната точка или
емоцията. Тук тая роля се играе от коментара, че мост&т
е бил в ремонт, което отклонява мис&лта на читателя - или
поне моята - от факта на гибелта на Лаура. В следваштото
изречение пак се вр&штаме к&м с&дбата на Лаура, но вече
знаейки, че мост&т е бил в е ремонт.
Далече с&м от мис&лта да тв&рдя, че Маргарет Атууд е
седнала и е с&знателно измисляла всичките тези сиужетно-
стилови трикове. Мисля обаче, че добрите писателите като
нея или като оште по-лиубимия ми Джон Лё Каре ги
правят и ги прилагат подс&знателно.
===========================================================
"Ten days after the war ended, my sitser Laura drove a
car off a bridge. The bridge was being repaired: she went
right through the Danger sign. The car fell a hundred
feet into the ravine..."
"Как лист увядший падает на душу..."
| |
|
Преди време исках да пусна тема за любимо първо изречение във фантастични произведения. Но ще публикувам избора си в тази тема, защото и тук е уместно. Става въпрос за романа "Опоздавшие к лету" на руския фантаст Андрей Лазарчук. Между другото, този роман, заедно с другото голямо произведение на същия автор - "Транквилиум", според мен са сред най-силните произведения в съвременната фантастика.
И така, първото изречение от "Опоздавшие к лету". Коментарите са излишни.
Здесь лес раздавался вправо и влево, открывая невысокому северному солнышку зеленый сочный луг с медлительными пятнистыми коровами на нем, стога запасенного впрок сена и изгородь, широко обнесенную вокруг дома, добротного и двухэтажного, где жили Освальд и отец Освальда, а по другую сторону дома тихо стоял пруд, светлый по утрам и непроглядно-черный после полудня, когда на воду надвигалась тень тысячелетних дубов, и дальше, в вечной уже тени тех дубов, лежало тяжелое замшелое тело плотины, останавливающее на время бег воды, и вода, прокатываясь по обросшему зеленым нежным шелком желобу, лилась в ковши мельничного колеса и в тех ковшах тихо спускалась вниз, в постоянную прохладу и полумрак у подножия плотины, в заросли осоки, мокролиста и конского щавеля, и дальше продолжала свой бег незаметно, кроясь за ивняком и черемухой, пока, слившись с другими такими же ручейками и речками, напитавшись подземными ключами, не обретала силу и имя реки и уже с силой и именем, достойно, входила в спокойную и полноводную в любое время года реку Лова, разделявшую пополам уездный город Капери, город, в котором есть все, даже железная дорога, и по понедельникам и четвергам от перрона отходят составленные из пассажирских и товарных вагонов поезда, идущие в портовый город Скрей, где у причалов стоят черные и белые пароходы со всех морей, а по средам и субботам поезда возвращаются обратно, и тогда на вокзале становится шумно и тесно, и все такси города Капери собираются на привокзальной площади, дымя и пофыркивая, и развозят приехавших по домам и гостиницам, а если кому-то надо попасть в близлежащие села и хутора, то им никогда не отказывают, но берут довольно большие - по здешним меркам - деньги; с хуторов же приходится добираться своим ходом, и отец Освальда, сложив в деревянный, с навесным замочком чемодан кой-какие пожитки, зашив деньги за подкладку и сунув в заплечный мешок каравай хлеба, копченый окорок и четверть домашней можжевеловой водки, пешком дошел от дома до хутора Бьянки Пальчековой и там договорился с Бьянкой, что ее работник, китаец Лю Шичен, за два динара довезет его на бричке до вокзала, а на обратном пути прихватит ветеринара, потому что у свиней третий день понос; Лю был молчалив, и они катили милю за милей, ни о чем не говоря, и отец Освальда с грустью смотрел, как остаются позади родные места и начинаются неродные - граница их была четкая, и даже сердце остановилось и пропустило два или три удара, когда ее пересекали; на вокзале он сел в поезд, и Лю был последним из знакомых Освальду людей, которые его видели.
| |
|
Не се сещам за любимо начало, но ми идва наум пример за силно начало след което темпото спада - Лунна дъга започва с описание на тренажора което е най-наситеният с напрежение епизод и после действието се забавя постепенно и се питам дали различното начало не е лоша услуга за читателя, който се подвежда в очакванията си от него.
Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.Редактирано от тиrъp на 09.05.04 12:02.
| |
|
Аз се сещам за най-късия научнофантастичен разказ:
"След Третата Световна Война последния останал жив човек седеше в една стая. На вратата се почука..."
| |
Тема
|
Re: тема за началото
[re: Marvin]
|
|
Автор |
Boby_ (Чук) |
Публикувано | 10.05.04 11:26 |
|
Твърде дълъг е, раздут до нечитаемост. Може да се съкрати още:
"Последният човек седеше сам в стаята. На вратата се почука..."
Хм. То даже половината от това е излишно. Можем да го сведем до:
"Последният седеше. Чук-чук."
Е, фантастичният елемент се губи някъде по пътя, ама карай да върви.
| |
|
Според мен Шекли има страхотни попадения в разказите си...
PEACE & LOVE
| |
|
Да не си помислите че Шекли го имам за всьо и вся, ама той има най-убийствените начала. В предговора на един от сборниците с негови разказа точно за това ставаше въпрос. Тия дни ще го изровя и копна тука.
Бог е шофьор от градския транспорт.
| |
Тема
|
Re: тема за началото
[re: Boby_]
|
|
Автор |
lkew (upera) |
Публикувано | 10.05.04 13:19 |
|
максимално съкратен : "Последният. Чук."
Хехе, от автор деградира в герой на фантастични разкази. Нека ти е.
Nu Crema, ну погоди!
| |
|
Начинът, по който Томас Хенли се запозна с момичето, станало по-късно негова жена, заслужава да бъде отбелязан, особено от антрополозите, социолозите и изследователите на ексцентричното. Той служи, макар и съвсем скромно, като пример за един от най-неясните обичаи в бракосъчетанието в края на XX век. И тъй като този обичай има влияние върху модерната американска промишленост, случаят с Хенли е от много голямо значение.
***
- Кажете честно, виждали ли сте някога по-добра машина от тази? - попита Джо, по прякор Космическия вехтошар. - Вижте само сервопроводите!
- Да-а - проточи Грегър със съмнение в гласа.
- А какъв корпус! - продължи Джо, докато галеше с любов блестящия метал на спасителната лодка. - Бас хващам, че е най-малко на петстотин години, а няма и следа от ръжда.
Галенето на корпуса трябваше да означава, че на агенция "ААА - ОПС" - Астронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда - й е провървяло извънредно много. Точно в момента, когато имаха крещяща нужда от спасителна лодка, този шедьовър на корабостроенето се оказа под ръка.
***
Уейн стигна до края на дългата редица сиви камъни, висока колкото човешко рамо, и там намери Магазинчето за мечти. Беше точно такова, каквото го описваха неговите приятели — малка колиба, построена от парчета дърво и желязо, отчасти от коли и няколко реда счупени тухли — всичко това бе небрежно боядисано със светлосиня боя.
***
- Няма да ни се предостави втори такъв случай - каза Арнолд. - Огромни печалби, минимален начален капитал, бърза възвращаемост... Слушаш ли ме изобщо?
Ричард Грегър кимна уморено. В кантората на "ААА - ОПС" - Астронавтската антиентропийна агенция за опазване на природната среда - бавно се точеше поредният тягостен ден, който с нищо не се отличаваше от върволицата скучни дни напоследък. Грегър редеше пасианс. Колегата му Арнолд седеше зад писалището, качил краката си върху купчината неплатени сметки.
***
Хайде спирам се... Това, за което говориш е в предговора на първа част на петте тома разкази на Шекли ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif)
PEACE & LOVE
| |
Тема
|
Re: тема за началото
[re: lkew]
|
|
Автор |
Boby_ (Чук) |
Публикувано | 10.05.04 13:38 |
|
Що бе? Като съкратим малко излишната пунктуация, ще стане "Последният чук". Това си е истинско автобиографично произведение, трудът на живота ми.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|