Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 05:49 15.06.24 
Фен клубове
   >> Фантастика
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема тема за началото  
Автор Цypзн Пpaвдивый ()
Публикувано09.05.04 02:01



След темата за края идва и тема за началото. :)
"to reach an edn is to reach a begining.." :)


Кое е лиубимото ви начало на роман/разказ?


Тук давам един пример, който не е НФ, но библиотеката не
ми е под р&ка: "Слепият убиец" от Маргарет Атууд:

"Десет дни след края на войната сестра му Лаура излетя
с кола от мост. Мост&т беше в ремонт: тя премина направо
през предупредителния знак. Колата падна тридесет
метра в пропастта..."

Това е мой, доста свободен превод, за англочетяштите
читатели по-надолу давам оригинала.


В това начало ми се набиват на очи няколко нешта:


(1) Книгата започва с&с загадка, ясно поставена пред
читателя оште в п&рвото изречение - Лаура е минала
направо през знака, предупреждавашт за ремонта, което
намеква, че може би се е самоубила. Зашто?

Явно, че загадката е начин да се привлече вниманието
на читателя. Преставете си - огромна книжарница, с&с
стотици или хиляди книги. Читателят взима една случайна
и поглежда п&рвата страница. Ако п&рвото изречение не му
привлече вниманието, с това всичко св&ршва. Е, има и
хора които отварят книгата по средата, или дори оште
по-лошо, които т&рсят точно определена книга и за такива
цялата книга трябва да е интересна. :)

Няк&де попаднах на иаказване на Робер Соер, че в к&сите
разкази привличането на вниманието е в&прос на п&рвия
параграф. В романа - на няколко страици.


(2) Стила на п&рвия абзац малко напомня на японката
поезия хайку, к&дето според каноните няк&де в средата
трябва да има "отместване" на смис&ла, гледната точка или
емоцията. Тук тая роля се играе от коментара, че мост&т
е бил в ремонт, което отклонява мис&лта на читателя - или
поне моята - от факта на гибелта на Лаура. В следваштото
изречение пак се вр&штаме к&м с&дбата на Лаура, но вече
знаейки, че мост&т е бил в е ремонт.

Далече с&м от мис&лта да тв&рдя, че Маргарет Атууд е
седнала и е с&знателно измисляла всичките тези сиужетно-
стилови трикове. Мисля обаче, че добрите писателите като
нея или като оште по-лиубимия ми Джон Лё Каре ги
правят и ги прилагат подс&знателно.


===========================================================

"Ten days after the war ended, my sitser Laura drove a
car off a bridge. The bridge was being repaired: she went
right through the Danger sign. The car fell a hundred
feet into the ravine..."

"Как лист увядший падает на душу..."


Тема Re: тема за началотонови [re: Цypзн Пpaвдивый]  
Автор Lazy (отчужден)
Публикувано09.05.04 10:52



Преди време исках да пусна тема за любимо първо изречение във фантастични произведения. Но ще публикувам избора си в тази тема, защото и тук е уместно. Става въпрос за романа "Опоздавшие к лету" на руския фантаст Андрей Лазарчук. Между другото, този роман, заедно с другото голямо произведение на същия автор - "Транквилиум", според мен са сред най-силните произведения в съвременната фантастика.

И така, първото изречение от "Опоздавшие к лету". Коментарите са излишни.


Здесь лес раздавался вправо и влево, открывая невысокому северному солнышку зеленый сочный луг с медлительными пятнистыми коровами на нем, стога запасенного впрок сена и изгородь, широко обнесенную вокруг дома, добротного и двухэтажного, где жили Освальд и отец Освальда, а по другую сторону дома тихо стоял пруд, светлый по утрам и непроглядно-черный после полудня, когда на воду надвигалась тень тысячелетних дубов, и дальше, в вечной уже тени тех дубов, лежало тяжелое замшелое тело плотины, останавливающее на время бег воды, и вода, прокатываясь по обросшему зеленым нежным шелком желобу, лилась в ковши мельничного колеса и в тех ковшах тихо спускалась вниз, в постоянную прохладу и полумрак у подножия плотины, в заросли осоки, мокролиста и конского щавеля, и дальше продолжала свой бег незаметно, кроясь за ивняком и черемухой, пока, слившись с другими такими же ручейками и речками, напитавшись подземными ключами, не обретала силу и имя реки и уже с силой и именем, достойно, входила в спокойную и полноводную в любое время года реку Лова, разделявшую пополам уездный город Капери, город, в котором есть все, даже железная дорога, и по понедельникам и четвергам от перрона отходят составленные из пассажирских и товарных вагонов поезда, идущие в портовый город Скрей, где у причалов стоят черные и белые пароходы со всех морей, а по средам и субботам поезда возвращаются обратно, и тогда на вокзале становится шумно и тесно, и все такси города Капери собираются на привокзальной площади, дымя и пофыркивая, и развозят приехавших по домам и гостиницам, а если кому-то надо попасть в близлежащие села и хутора, то им никогда не отказывают, но берут довольно большие - по здешним меркам - деньги; с хуторов же приходится добираться своим ходом, и отец Освальда, сложив в деревянный, с навесным замочком чемодан кой-какие пожитки, зашив деньги за подкладку и сунув в заплечный мешок каравай хлеба, копченый окорок и четверть домашней можжевеловой водки, пешком дошел от дома до хутора Бьянки Пальчековой и там договорился с Бьянкой, что ее работник, китаец Лю Шичен, за два динара довезет его на бричке до вокзала, а на обратном пути прихватит ветеринара, потому что у свиней третий день понос; Лю был молчалив, и они катили милю за милей, ни о чем не говоря, и отец Освальда с грустью смотрел, как остаются позади родные места и начинаются неродные - граница их была четкая, и даже сердце остановилось и пропустило два или три удара, когда ее пересекали; на вокзале он сел в поезд, и Лю был последним из знакомых Освальду людей, которые его видели.




Тема Re: тема за началотонови [re: Цypзн Пpaвдивый]  
Автор тиrъp (Тигъртрон)
Публикувано09.05.04 11:48



Не се сещам за любимо начало, но ми идва наум пример за силно начало след което темпото спада - Лунна дъга започва с описание на тренажора което е най-наситеният с напрежение епизод и после действието се забавя постепенно и се питам дали различното начало не е лоша услуга за читателя, който се подвежда в очакванията си от него.

Добре дошъл, страннико. Пътеките днес са опасни.

Редактирано от тиrъp на 09.05.04 12:02.



Тема Re: тема за началотонови [re: Цypзн Пpaвдивый]  
Автор Marvin ()
Публикувано09.05.04 17:34



Аз се сещам за най-късия научнофантастичен разказ:

"След Третата Световна Война последния останал жив човек седеше в една стая. На вратата се почука..."



Тема Re: тема за началотонови [re: Marvin]  
Автор Boby_ (Чук)
Публикувано10.05.04 11:26



Твърде дълъг е, раздут до нечитаемост. Може да се съкрати още:
"Последният човек седеше сам в стаята. На вратата се почука..."

Хм. То даже половината от това е излишно. Можем да го сведем до:
"Последният седеше. Чук-чук."

Е, фантастичният елемент се губи някъде по пътя, ама карай да върви.



Тема Re: тема за началотонови [re: Цypзн Пpaвдивый]  
Автор Cliff_Burton (басист)
Публикувано10.05.04 11:37



Според мен Шекли има страхотни попадения в разказите си...

PEACE & LOVE


Тема Re: тема за началотонови [re: Cliff_Burton]  
Автор пишмaн-линrвиcтЪ ()
Публикувано10.05.04 12:04



Да не си помислите че Шекли го имам за всьо и вся, ама той има най-убийствените начала. В предговора на един от сборниците с негови разказа точно за това ставаше въпрос. Тия дни ще го изровя и копна тука.

Бог е шофьор от градския транспорт.


Тема Re: тема за началотонови [re: Boby_]  
Автор lkew (upera)
Публикувано10.05.04 13:19



максимално съкратен : "Последният. Чук."

Хехе, от автор деградира в герой на фантастични разкази. Нека ти е.

Nu Crema, ну погоди!


Тема Шеклинови [re: пишмaн-линrвиcтЪ]  
Автор Cliff_Burton (басист)
Публикувано10.05.04 13:26



Начинът, по който Томас Хенли се запозна с момичето, станало по-късно негова жена, заслужава да бъде отбелязан, особено от антрополозите, социолозите и изследователите на ексцентричното. Той служи, макар и съвсем скромно, като пример за един от най-неясните обичаи в бракосъчетанието в края на XX век. И тъй като този обичай има влияние върху модерната американска промишленост, случаят с Хенли е от много голямо значение.

***

- Кажете честно, виждали ли сте някога по-добра машина от тази? - попита Джо, по прякор Космическия вехтошар. - Вижте само сервопроводите!

- Да-а - проточи Грегър със съмнение в гласа.

- А какъв корпус! - продължи Джо, докато галеше с любов блестящия метал на спасителната лодка. - Бас хващам, че е най-малко на петстотин години, а няма и следа от ръжда.

Галенето на корпуса трябваше да означава, че на агенция "ААА - ОПС" - Астронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда - й е провървяло извънредно много. Точно в момента, когато имаха крещяща нужда от спасителна лодка, този шедьовър на корабостроенето се оказа под ръка.

***

Уейн стигна до края на дългата редица сиви камъни, висока колкото човешко рамо, и там намери Магазинчето за мечти. Беше точно такова, каквото го описваха неговите приятели — малка колиба, построена от парчета дърво и желязо, отчасти от коли и няколко реда счупени тухли — всичко това бе небрежно боядисано със светлосиня боя.

***

- Няма да ни се предостави втори такъв случай - каза Арнолд. - Огромни печалби, минимален начален капитал, бърза възвращаемост... Слушаш ли ме изобщо?

Ричард Грегър кимна уморено. В кантората на "ААА - ОПС" - Астронавтската антиентропийна агенция за опазване на природната среда - бавно се точеше поредният тягостен ден, който с нищо не се отличаваше от върволицата скучни дни напоследък. Грегър редеше пасианс. Колегата му Арнолд седеше зад писалището, качил краката си върху купчината неплатени сметки.

***


Хайде спирам се... Това, за което говориш е в предговора на първа част на петте тома разкази на Шекли

PEACE & LOVE


Тема Re: тема за началотонови [re: lkew]  
Автор Boby_ (Чук)
Публикувано10.05.04 13:38



Що бе? Като съкратим малко излишната пунктуация, ще стане "Последният чук". Това си е истинско автобиографично произведение, трудът на живота ми.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.