Без съмнение всички вие сте чували за братя Стругацки, някои от вас дори са ги чели. За мен те стоят на върха на пирамидата на научната фантастика и дори на "философско-етичната" фантастика, ако мога така да се изразя. Произведенията им винаги са се стремяли да покажат Човека, да разкрият неговата морално-етична същност, вместо да залагат на чудесата на научно-техническата революция. Според братята, това което трябва да търсим най-напред се крие в самите нас, а не далеч сред звездите.
Творбата "Пикник край пътя", която според самите братя е една от най-добрите им обръща внимание върху правото ни на свободен избор, дали то съществува в един гнил, разкапан и подчинен на парите и властта свят. Дали когато се изправим пред нашето собствено кълбо на желанията, но без фалшиви думи, без измислени добродетели, дали ще можем да изстискаме нещо добро от душите си, дали те са останали чисти и свободни, дали се е запазило човешкото в тях, и дали някога го е имало. Ето малък откъс от книгата - а именно заключителните мисли на Редрик Шухарт, след като току що е пожертвал едно момче в крехка възраст за да се добере до "Златното кълбо", а желанието на озни хлапак, наивен и в същото време по детски чист е било: "Щастие за вички.....Елате всички....Даром....За всички да има....и никой да не си иде обиден":

(нататък само ако сте чели това произведение, защото финалният цитат от книгата ще ви попречи да я прочетете, а си заслужава)

И той повече не се опитваше да мисли. Само с отчаяние повтаряше сам на себе си като молитва: "Аз съм животно, нали виждаш - животно съм. Нямам си думи, мен не са ме научили да говоря, аз не умея да мисля, тия гадове не ми позволиха да се науча да мисля. Но ако ти наистина си такъв всемогъщ, всесилен, всеразбиращ...вникни! Надникни в душата ми, аз зная - там има всичко, което ти е необходимо. Трябва да го има. Та нали тъкмо душата си аз никога и на никого не съм продавал! Тя си е моя, човешка! Извлечи сам от мене онова, което съм искал, нали не може да бъде това, да съм искал нещо лошо!...Проклети да са макар, аз нищо друго не мога да измисля, освен ония негови думи - ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ, ДАРОМ, И НЕКА НИКОЙ НЕ СИ ОТИДЕ ОБИДЕН!

След бурният живот на сталкера, след като той е вярвал че въпреки манипулациите душата му е останала чиста, след всичката помия, която се е изляла върху него, в нея е останало нещо човешко и добро, той оставя "Златното кълбо" да избере най-съкровенното му желание. Вие какво мислите по-въпроса. По-нататък в темата ще ви разкрия какво мислят самите братя и как те продължават и тълкуват края на пикника.

Най-красивият град - Стара Загора!

Брей?
Казвай какво мислят братята, изклюително ми е любопитно. Моето мнение не е толкова важно....

"Good morning" is an oxymoron.

Нецензурираната версия съдържа повече критики, които могат да бъдат отнесени към тогавашния комунистически строй, малко по-солен език и различен край - Щастие за всички, даром, и нека никой не си отиде обиден.
Колкото до интерпретацията на Тарковски - във филма краят съвсем не е така оптимистичен - Шухарт, който се е специализирал да води туристи в стаята на желанията (аналог на Златното кълбо) е променен от Зоната - вече му харесва да седи в нея и е загубил човешкото у себе си. Той завежда двама туристи там, а те внасят бомба с цел да унищожат чудото след техните желания...трагично...
Самите братя казват за Пикника, че всъщност Редрик не е успял да намери нещо добро в душата си и въпреки думите на Артър, кълбото е открило у него само злоба, ненавист и огорчение и е затрило всички заедно със себе си - това е в интервю с един от братята на официалния им сайт мисля...Както Аркадий казва: "Ние оставихме книгата с отворен край, защото това е вжно за читателите, за да могат да си зададат нужните въпроси и това да ги накара да помислят. С Киното не е така - там зрителите се нуждаят от точно определен край, ако филмът остане незавършен у тях ще остане едно тягостно усещане." - не цитирам съвсем дословно. За това краят е сменен, а на въпроса как те лично биха продължили книгата е по-горният отговор за Редрик...С всяко следващо тяхно творение се вижда как те губят вяра в човека и първоначалният ентусиазъм и надежда за добро е заменен от скепсис и мрачни прогнози. Върхът на това явление е последната книга, написана от двамата братя съвместно - "Натоварени със Зло".
_________________
Най-високо стои Човекът; над човека стои Надеждата.

Аркадий Натанович Стругацки

Най-красивият град - Стара Загора!

Драги Храст (откъде между другото е този ник, от ОЗ?)

Много се радвам че в този форум се отваря такава тема, след препирните с ФД това ми идва като полъх на пролет.

Искам да те питам нещо и да не се съглася с друго нещо.

Не съм чувал никога да има нецензурирана версия на Пикника. Били посочил издание и година?

Относно тълкуванията на Пикника и на сценария на Сталкер - никак не съм съгласен. И двете, макар излагащи доста различни концепции за проблема на Избора, завършват отворено, нито песимистично, нито оптимистично. Колкото до ОЗ (Отегащенные Злом), финалът е подчертано оптимистичен. Прочети внимателно повестта пак.

до скоро и успех

Значи - Пикник край пътя - Издателство Коала - 1999 - книгата е луксозно издание - твърди корици и обложка. Може да се намери за 2!!! лева почти навсякъде из София. За Пикника - не съм съгласен с отвореният край на филма, самите братя, които са сценаристи, коментират края на филма като завършен. За "Натоварени със зло" - Доколкото си спомням книгата завършва с това как Демиургът най-накрая намира своят "Антихрист" в лицето именно на положителният герой и го отвежда със себе си... Не е ли това самото послание, положено и в самото заглавие на книгата...Както и да е на Стругацки може да има много тълкувания, те почти винаги задават много въпроси в творбите си, а оставят отговорите за читателя. Колкото до ника храст - той има дълга и славна история, но не е свързан с братята :) (имах идеята да използвам Максим Камерер, но впоследствие се отказах)
На мен лично би ми било интересно твоето мнение за "Охлюв по склона" и за една от по-ранните им творби - "Далекая Радуга" - нашите са го превели далечната планета :)
с уважение - храст :)

Най-красивият град - Стара Загора!

Според самите Стругацки, литературното произведение трябва да е като яйце - цялостно и завършено, да не можеш нито да отнемеш от него, нито да прибавиш. В този смисъл - всяко едно тяхно произведение си е завършено и не допуска дву(три-четири- и повече)яки тълкувания. за Стругацки във фокуса е човека, поставен пред избора. как и какво точно ще избере героят, това е само едно конкретно сюжетно решение, съвършенно ненужно при това.

В случеят с Пикника, героят е поставен пред избор. В най буквалния смисъл, той избира какво да си поиска от кълбото. И той избира, макар сам да не може да назове и дефинира избора си. При това даже това не е негов избор, но той го оценява и приема, чисто емоционално. Завършено и пълно, абсолютно нищо не бива да се добавя.
Сталкер - там изборът, пред който е поставен героят, е по различен. "Дали имам право, да вляза в стаята с машината на желанията"... При положение че машината не изпълнява кое да е желание, а най съкровенното. Ами ако по душа аз съм злодей и гнида? Имам ли право да рискувам така? Та нали ако в душата ми има нещо мерзко и отвратително, машината на желанията ще го излее връз света. И героят остава пред прага. По далеч не, изборът е направен.

Отежнени със зло. Веднага ще кажа, че като замисъл, тази повест е много сходна именно с Охлюв на стръмното. Основната идея е клонирането на социума. "Плът от плътта ни, но откъснала се от нас и не искаща и да знае за нас" В Охлюва това е гората, свръх активната биосфера, която е самостоятелен мета разум. В Отежнени със зло това е социалната група на Флоровете. Социум, произлязъл от нащия социум, но съвършенно различен. Това е също разказ за Учителя. Учителят който за разлика от настръхналите чичковци и лелки разбира и вижда в новия социум красота. Уникалност. А Демиургът, който изобщо не е отрицателен персонаж, търси Човека. При Стругацки тази дума винаги се пище с главна буква. За никакъв Антихрист не става дума.

А изданието на Коала го имам, съвсем не е по разширено и нецензурирано. Просто е различен превод от този на АМелконян

понеже става дума за АБС аз като стругар не мога да си замъл4а.
Робин съвсем не по хайду6ки го е казал много добре при АБС винаги на първо място е 4овека о6те от най ранните им произведения (примерно Мал4уганът) или цитирана от теб Дале4ната планета и този 4овек с главно 4 (не 4етири масарак6 и клавиатура) е изпрвен най 4есто пред избор пак с главн И.

Примерно в този дух може и да е дискутирано ве4е не знам не си спомням поне има ли право 4ове4еството да се меси като прогресори като в Трудно е да бъде6 бог.

welcome my son, welcome to the machine

Робин, и друг път сме говорили за финала на Пикника, ще ти кажа пак какво мисля. От години мисля за този финал и все повече се убеждавам, че в него има нещо много плашещо и... сбъркано. Да, героят прави своя Избор, но Изборът не е този, който ти твърдиш, че е, освен това неговият Избор е дълбоко погрешен. Никога не бих повярвал, че братя Стругацки застават зад героя си в този момент. Изборът на героя е в момента, в който позволява на момчето да мине през месомелачката. Това е. Всичко е много просто. Синът на Лешояда ще направи правилния избор пред Кълбото - Редрик няма основания да се съмнява в това, защото чува думите му "Щастие за всички даром". Но не прави опит да го спре. Правилният Избор би бил самият Редрик да мине през месомелачката. А се получава така, че дори и да има щастие за всички, един човек е пренебрегнат. Оня, който току-що е смлян...

Редактирано от Lazy на 25.03.04 19:48.

sorry Ако Редрик бе6е минал през месомела4ката т.е. саможертва

1. става много блудкаво като за малки деца Редрик има отговорности и пред други хора има семейство а и цялото поведение в книгата не подсказва 4е може да направи саможертва.

2. Логи4но синът на Лешояда няма опит в зоната и не е ясно дали няма да има и други капани а и след това дали 6те може да излезе 4итав.

3. Малко или пове4е синът на Лешояда е продукт на зоната т.е. дяволовото дяволу

welcome my son, welcome to the machine

Lazy и Robin.... вие сте невероятни.....
А също съм голявм фен на Стругацки...... но за разлика от вас съм именно фен... а не изследовател.......

Въпросът тук фактически е прастар......

Оправдава ли целта средствата???

Ако Шухарт се е съмнявал в способността на младежа да стигне до кълбото.... и да произнесе своето ".... и нека никой да не бъде пренебрегнат".....

И е взел СЪЗНАТЕЛНОТО решение да пожертва живота му... да се опита да сбъдне мечтата му...... ТОЙ.... който влачи Лешояда часове наред през зоната и покрай постовете..........

Това са Стругацки.......
И няма нищо еднозначно при тях................
Има само дилеми...... и кръстопътища.................

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot