седя си оня ден значи, и чета поредната статия за квантови компютри. за незапознатите - тва са компютри които ако пробачкат ще са могат кажи речи цялата вселена да симулират в реално време, или да кракнат кои да е код за милисекунди - барем много мощни.
да, ама вече 20та година кажи речи, какъвто и начин да се пробва да се овържат квантови ефекти (или частици) в квантов компютър - все не става и не става.
хората се бъзикат че квантовите компютри са контролирания ядрен синтез на 21ви век. почти цял 20ти век хората се пънат да направят ядрен реактор в които се получава контролиран синтез, но не ще и не ще да пробачка пустото.
и това е точно наи-неприятното от всичко, и синтеза и квантовите компютри са напълно възможни теоретично - но нещо явно на практика не щат. а никои и не е успял да измисли защо пък да не са възможни теоретично. и се наливат ли наливат пари за изследвания - напусто.

отговорът на загадката е много прост.

ние никога не бихме изобретили нещо което може да ни унищожи, ако не знаем че това нещо може да ни унищожи.

понеже ако бяхме изобретили такова нещо, то щеше да ни затрие (след като не сме били подготвени че това може да стане), след което нямаше да има никои останал да дискутира това нещо (било то и в интернет клуб :).
след като очевидно още сме тук (а не в гората или в бункери) - явно няма как да сме били изобретили такова нещо в миналото си:).

казано с други думи - ние винаги ще се оказваме в конкретната паралелна вселена където подобни неща не са изобретени, защото хората, по случаиност в нея, непрекъснато си затварят очите за изследователския път които води до успех (и нашият краи). в останалите паралелни вселени просто ни няма, понеже нещото е било изобретено.

ето защо, за да потръгнат изследванията за синтез/квантови компютри, трябва първо да се зададе въпроса "как може синтеза/квановите компютри да ни затрият". едва тогава би имало успех.

атомните бомби са хубав пример - могат да ни затрият, но това го знаем още от зората на изследванията за ядрено делене - че могат да се направят бомби.
тоест винаги сме знаели че има "бутон които не трябва да се натиска", и къде се намира. и ...не сме го натиснали.

това е което трябва да се направи и за синтеза/квантовите компютри. да се намери този бутон, да му се сложи табелка, капаче, и да се боядиса в червено. понеже явно непрекъсано го натискаме с лакът без да искаме, след като изобретим синтез/кв. компютри - поне във всички останали паралелни вселени :)

_____________________________
Долу нихилизма!

Ако изобщо има проблем.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

problemyt e che progresyt typche na edno mqsto vmesto da vyrvi napred :)

_____________________________
Долу нихилизма!

Сънуваш кошмар!
Като се събудиш ще видиш, че "прогресът на тъпче на едно място". Именно защото е прогрес.

П.П. Самият израз "прогресът тъпче на едно място" е абсурден и противоречив от гледна точка на формалната логика...

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

ама сигурно Вечните пак се бъркат и променят хода на историята

не че не можем да си направим откритията сами, ама сигурно според изчисленията показват че застрашават бъдещето

само не мога да разбера как позволиха на Азимов да ги опише толкова добре в Края на вечността

ама сигурно щото като маскираш истината като научна фантастика, никой няма да повярва

много Главни букви са всъщност малки, а и доста гласни са твърде съгласни

аз все пак мисля че квантовите компютри са невъзможни ТЕОРЕТИЧНО, каквото и да ми разправят. възможна е само квантова памет, но логически елементи не са. причината - квантовите процеси са обратими във времето.
така че заеби паралелните вселени, макар че идеята ти е забавна




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

of be.

"sinteza i kvantovite kompiutri sa postignali NULA sys syshtite pari s koito poluprovodnikovata elektronika ni e dostavila 3 GHZ kumpiutri za 20 godini."

_____________________________
Долу нихилизма!

Отишли един ден учените при Бог и рекли:
- Господи, науката на Земята много напредна - вече можем да правим всичко дето е описано в Библията.
- Я покажете нещо.
Взели учените малко кал и направили набързо един мъж. Господ се захилил гадно. Учените се обидили, извадили му едно ребро и оп! за нула време няколко жени. Господ вече не могъл да се сдържи и избухнал в смях. Тръгнали си хората обидени, а на изпращане от небето се чуло:
- Направете си ваша собствена кал и тогава ще си говорим!

Паралелни вселени няма; ако можем да си взаимодействаме с тях, следователно сме част от еднаи съща вселена; а ако не можем, значи не съществуват. Вселените които си измисляме, обаче в известен смисъл съществуват, тъй като с тях си взаимодействаме. Т.е. паралелни вселени не съществуват, освен ако не си ги измислим

Историята ни учи, че никой не се учи от историята.

не мааа... от къв зор трябва да си взаимодействаме? Тва им е готиното на паралелните вселени, че няма начин да си взаимодействаме с тях :)

Ти кат не можеш да си взаимодействаш с вицилата ми, значи ли това, че тя не съществува?

фенерче на слънчеви батерии