общо взето се смята, че продъжителността на човешкич живот нараства, макар и бавно.

всъщност в сравнение с доиндустриалната епоха, средната прдължителност се е удвоила, но това не е за сметкана появата на някакви изключителни дълголетици, а за сметка на рязко намлената детска смъртност и сравнително мирния половин век в който живяхме.

т.е. продължителността на живота на човека като биологиченвид не се е променила съществено, просто сме се научили да се грижим по-добре за себе си.

това бяха общоизвестните неща, това което имам на ум е, че според мен в момента хората живят поне ДЕСЕТ ПЪТИ ПО-ДЪЛГО отколкото преди 100 години, ако не и много повече.
защо?
- едно време вуте от горубляне е запрягал воловете и е пътувал един ден до софия --- днес най отдлечената точка на земята е на един ден път (ако не чакаш на летищата :-( )
- общуването, запазени са кореспонденции между хора отдалечени на някакви си 100-2000 клометра, които са продължавали с години --- днес вдигаш телефона, влизаш в чата и общуваш с хора намиращи се в произвлна точка на света.
- да работиш на 200 километра от мястот където живееш се смята за нещо напълно нормално, всъщност разстоянето ти до работата се мери във време а пътуване, а не в километри.
- да си си в къщи с децата и в същото време да работиш е напъло постижимо, въпреки че за сега се сблъсква с консерватизма на шефовете.

т.е. ние живеем МНОГО ПЪТИ ПО-ИНТЕНЗИВНО, не коментирам за качество от предшествениците си --> много по-дълго.

в тази връзка, всички сме сънували събития проточващи се с дни и месеци. доколкото знам състоянието на бърз сън (това в коетосънуваме) не продължава повече от пет минути.

представетеси сега реалност (било то и витуална) в която живем със скоростта с оято сънуваме (ако тя е предела).
колко наситен със събития би бил един човешки живот в този случай?

и изобщо може ли за продължителостта на живота да се съди по преживените години?
може ли да бъде сравняван (като продължителност) живота на бай радой, който е на 80 години, не е напускал родното си село на гъза на географията и е завършил четвърти клас със живота на пешо, който на 34 години е завършил висше образование, обиколил е българия, почти цяла европа, живял е в няколко мегаполиса и всеки ден контактува с множество хора разположени в поне 14 часови зони

и накрая връзката с биологията, колко живота на бай радой могат да се сместят според вас в един нормален по продължителност човешки живот?
какъв е предела на пропусквателната способност на сензорните канали?
какъв е предела на скоростта с която човешкия мозъкможе да обработва информацията?
кой от двата ще бъде достигнат пръ, как може да се подобрят?

Mnogo tochno nabliudenie - s&vremennite tehnologii (komunikacii, transport, etc.) naistina pravjat zhivota "po-b&rz", i nasishtat horata na useshtanija iprezhivjavanija.

Kato vsjako tehnologichno postizhenie, i tova e nozh s dve ostrieta, zashtoto s&shtite tija tehnologii mogat da te zakarat prez dva kontinenta kakto si stoish na stola, no mogat i da te napravjat plennik na s&shtija toja stol.

Ne b&rzajte da zavizhdate na 34-godishnija Pesho. Az samijat vodja podoben zhivot i chesto izpadam v situacija, kogato iskam da se nasladja po-d&lgo na njakoe ot tija prezicvjavanija, no njama vreme, sledvashtoto prezhivjavane idva s&s strashna sila i ostri lakti i iska da se namesti pred Pesho i da obsebi cjaloto mu vnimanie. :)

Shte zav&rsha s v&rpos, kojto malko se otklonjava ot temata - s celija si bogat opit, Pesho po-dob&r i po-umen li e ot baj Radoj?

42

както казах, коментирам само "субективната" продължителност на живота.
не качеството.
не постигнатата мъдрост.
не удовлетворението.

Пешо по-щастлив ли е от Бай Радой...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако не бяха баба ми и дядо ми, през 97 сигурно щяхме да гладуваме. Много насищащо преживяване. Те са живяли на гъза на географията, викаш.. аз пък сега живея на гъза на историята!

Абе трудно е да се категоризира.
Мен ако питаш оня ти бай Радой е живял по-дълго от юпито. А може би и по-качественно и по-интересно. Защото ходенето на 200 км. тогава си е било приключение, за което е говорило цялото село с години, а сега всичко е поднесено на тепсия - няма удоволствие някак си. Голям прас , че си говоря с познатите по чужбина. Ми ако не бяха технологиите , те нямаше да са в чужбина, ами щаха да са наблизо до мен, а не да се виждаме на 2 години веднъж.
Говорим за живот все пак , а не за натрупване на съмнителни по качество "придобивки" на цивилизацията.
Просто живота сега е по-динамичен но това прави ли го по-дълъг, по-съществен, по-ценен, по-разумен и мъдър , или по-стойностен - абсолютно не! Потвърждение - родните управляващи юпари. Те на 99.9999% отговарят на даденото от теб описание. Това не им пречи да са плюнки без никаква стойност, пак според моето лично, скромно и субективно мнение.
И още, това, което споменаваш за съня не работи много в полза на мнението, щото както се казва - от сън спомен няма. Живот преживян на сън... ми кога ще му се насладиш?
И защо всички толкова са се забързали да си "отживеят" и да "пипнат" ,и "пробват" всичко???

Пешо има повече НАДЕЖДА да бъде по-щастлив от бай Радой. Дали ще проиграе шанса си да бъде щастлив, или наистина ще бъде щастлив, зависи почти единствено само от него.

Hellen

Pesho ima i po-goljam izbor _kak_ da b&de shtastliv (ako b&de shtastliv, razbira se).

42

Щастието не е измеримо в (да речем) един щаст, два щаста... Пешо има потенциала да има 100% от неговото си щастие, като обаче е малко вероянтно да успее, заради многото нужни компоненти. Понеже е свикнал на 30-40% обаче, цялото (много рядко случващо се) му изглежда като дар от бога и нещо невиждано!

Докато Радой си е щастлив през по-голямата част от времето, с леки отклонения при нужда от сън, ам и еб. Той си е така по рождение, но, Арк той почти няма как да го оцени. Значи, Е ли наиситна или не?

Така че въпроса няма еднозначен отговор (според мен)


пацо ще ме убие за разпростиране на оффтопика... но кво пък, той и без това се кани.

"Tegi aldele, rain almaleth"

всъщност не самото ходене е причина да се говори с години, а това че се е случвало толкова рядко и то само на единици, повечето са си стояли само в тяхното село.
така че дали едно нещо е приключение зависи по-скоро от това доколко е обичайно, а не от това колко усилия трябва да вложиш в него.
естествено по-трудните неща се правят по-рядко, но не трудността ги прави приключение.