Виждаш ли, проблемът е там, че не е било трудно, (и сега можеш да стигнеш пеша от един град до друг в Българиа) а не е било НЕОБХОДИМО. По същи начин както аз нямам необходимост да ходя кой знае къде. А хора които са ходили много е имало и тогава - колко от нас са отишли "До Чикаго и назад" а? И не само са ходили ами са гледали, щот не са били на гурбет да си изкарват хляба, а именно за да видят.
Че и да го разкажат после така увлекателно. :о)
Ами древните историци и философи които са избродили почти целия (за тогава) свят? Предимно пеша или на магаре. Нима не са живели дълго и интересно по твоите критерии? Хората едно време не са били нито по-задръстени нито по-тъпи от нас.
Въпросът е в душевната нагласа на конкретния индивид. И тъй като споменаваш "продължителност на живота" не просто като понятие за отрязък от време, а включваш и социални , икономически, и технологични фактори, то съответно понятието не може да бъде конкретизирано просто и лесно за "преди 100 години" и "сега", а ще има и други измерения. Зависи и от личното усещане на индивида.
Какво точно разбираш под понятията "продължителност" и "живот"? Щото както се казваше навремето - има два вида живот : жизнь и лайф :о)

Тук няма да се съглася и с Hellen за надеждата. Надеждата си е надежда. Количеството, и качеството й не зависят от разположението й на времевата скала - сега ли е или преди 2000 години.
Щото бай Радой е имал надежда да види влака и да пипне униформата на единственния войник от селото в новата държава.
Пешо има надеждата да се скатае от службата в чужбина.
Бай Радой е имал надежда за чиста и свята република.
Пешо иска просто да се махне от тази територия. И силно се надява да го пуснат да мие чинии в Испания.
Бай Радой е имал надежда да изучи децата си.
Пешо се надява да открадне достатъчно за да прати децата си в чужбина.
Бай Радой е вярвал в "наливането на основите"
Пешо се надява да вземе добра комисионна от поредната приватизация.
и т.н.
Естественно нещата могат да се завъртят и наопаки , но няма да го правя, че стана и без това дълго. Всеки може да се сети за примери от близко и далечно бъдеще

Та... всичко е относително не само във физиката

Казват "Ignorance is bliss" ... в тоя дух Бай Радой ще да си е доста щастлив.
Докато за Пешо, който има много повече инфорамция за всичко наоколо ще е много по-трудно да постигне такова душевно равновесие и мир.
Разбира се, ако свалиш още едно стъпало надолу ще се замислиш, абе твоето куче не е ли много по-щастливо от теб... и то наистина е (ако не си стопапнин гадняр), ама ти би ли се сменил с него? Би ли се съгласил на такова щастие, ако знаеш че на една ръка разстояние има огромен нов свят...?:) И бай дъ уей ако Пешо си играе картите както трябва също може да бъде много много щастлив.
Аз нямам нищо против Бай Радой, такива хора макар и цял живот пасли овце винаги могат да те изненадат с мъдростта си, но пък аз съм и искам да бъда Пешо :), не ме е страх от проблемите, а и защо да ме е страх, решаването на проблеми те прави по-добър... във всичко :)

Say what you mean and mean what you say!

Отклонихме си и до голяма степен вината е моя, затова ще се опитам да коригирам направлението на дискусията - темата е кой има по-голям _ефективн_ брой преживявания, каквото и да значи това. Съвременният живот наистина предлага повече възмжности *доколко ги полваме е друг въпрос).

Смятате ли, че ще човек може да стигне до пренасищане? Ще се вклиучат ли защитни механизми като например забравянето - за да се отвори място за ножи спомени?

42

не е зле да поживееш първо като Бай Радой, преди да кажеш, че не искаш да си като него. Не че очаквам да си смениш мнението, но ми се струва, че не точно го разбираш. По-скоро предполагаш как вижда нещата той.

Тази дискусия като цяло малко или много опира до Вечния Въпрос.

Хайде да кажа как виждам хубавите и лошите неща/възможности в двете ситуации:

- Простичък живот: Научаваш се разумно да използваш каквото имаш и разполагаш с време да се вгледаш в нещата. Но пък е по-трудно да се размърдаш, нямаш толкова много стимули, които да те карат да мислиш мащабно.

- Динамичен (модерен) живот: Виждаш цялата пъстрота на света. Гледаш през очите на много хора. Много по-лесно е да попаднеш на нужните ти сродни души. Но консумираш все повече "разнообразие". Ставаш зависим от продуктите на чуждия интелект.

В Книгата на промените пише, че за всеки човек си има негов път. Предполагам, че избраният от теб е твоят път.

Категотично да. То тези механизми се включват постоянно. Питай психолозите, че аз не съм добре запознат.

------------------------
Слушай беззвучието...