|
Отворено писмо до Ивайло Иванов
Драги ми Ивайло[1],
Рекох да ти пиша едно писъмце малко, че не сме се чували отдавна със тебе. А е жалко, щото ми е мъчно за теб и отбора. Кажи, какво става със нашите хора? Как я кара Юри Генерала[2]? Помита ли всички Шаркан[3] като хала? Бачка ли на ползу роду Ванката Крумов[4]? Къде се загуби Красномир Крачунов[5]? Превежда ли книжки Ленчето Павлова[6]? Ще надмине ли Стивън Кинг Юлето Манова[7]? Няма ли да се върне Атанасов Иванчо[8]? Сбъдва ли ви мечтите наш Адрианчо[9]? Ами аз добре съм. Някое и друго разказче написах и в четвърти курс се благополучно записах. Цялото студентство даскали важни във врата ми дишат и куп двойки ми в книжката пишат. Но без туй не може!
Я да ти разкажа патилата си мъчни и срещите ми трудни със хорица злъчни. Още като станах рано отзарана с писателство тежко реших да се хвана. На принтера вкъщи разкази извадих и сборниче малко със тях си съставих. Четирнайс парчета. Гордо строени до един кат’ чета. Гушнах си я под мишка таз моя ценна книжка, кичурите немирни от челото бръснах и в микробуса раздрънкан до шофьора се тръснах. Отивам във Търново града. Книга трябва тук да се издава! А там ме чака да ме посреща Митака[10]. Наточил си бодлите като горска драка. Честно да ти кажа, за плейбой много не става, ама нали за мене душата си дава. То и аз за него. За издателите търновски ще ми помага, нали проклет е и по гръб не пада. Задъвкахме тежкарски кибритени клечки и се отбихме първо в печатници двечки. Едната “ДизАрт” бе, другата – “Сира”. Като ми казват цените, сърцето ми спира. Видях, че там работата не става, пък реших да се отбием тогаз в “Абагара”. Сграда хубава, голяма, чиста, спретната и бяла - вътре ме е срам да вляза. Митака изтърси: “На хамбар ми мяза!” Влязохме тихо в един офис при възрастна дама – очилата и снажна, на главата се накиприла със перука важна. Питах дали биха ми книгата взели, ако трябва ще ходим, дето се наложи. Лелката сърдито отсече: “Не може!” На Михаил Белчев само стихосбирка издала и то защото се със шефа познава. Димитър я клъвна: “Значи така става? Човек вътрешен – можал, уредил се”. Лелчето ахна, докрай поразена, и така си остана – възмутена, сломена.
Навън поседнах за малко на стъпалата. “Ти не се ядосвай!” – теши ме Митака. “При други книжари ще си разиграеш коня. Михаил Белчев – кой е пък тоя?” Подкрепихме се малко със гозби търновски, чудни и отново поехме по пътеките трудни. В издателство “Пик” се вмъкнах и по случайност ги хората сварих. Тук ми мечтите тотално попари баба ти Бойка[11]. Дребна и пълна, но пъргава сойка. В апартамента й книги бол – до тавана, и още като седнахме по темата подхванах. На терасата й лае немска овчарка. Разказах й всичко. Бойка късо отсече: “Хилядарка! Толкоз от джоба трябва да извадиш, книга щом си решил да издаваш. А ако две хиляди измъкнеш – тъй по става, и книгата си ще видиш със сигурност на пазара”. Аз оклюмах. Що да чиня? А пък тя ми дума: “Книги хората сега за удоволствие издават, за писане на книги пари нийде не дават”. Митака – отново: “Удоволствие? Че не е ли малко скъпо? То, два бона във книга да вложиш си е просто тъпо!”. Не направих нищо. Сбогувах се накрая със Митко, на автобуса препълнен се качих и към родния Свищов безславно отпраших. Та така е Ивчо. Писател да бъдеш – тежка орисия, вечно си затънал в грижи до шия. Ако ти знаеш начин друг – обади ми, на методи тънки в занаята светни ме. Пък аз ще почерпя.
А при теб как е хавата, от много инат не те ли заболя главата? Режеш ли хората с езика си бръсначен[12]? Това не те ли прави по-малко тачен? Хвърляш ли се напред във дебати опасни? Ядосваш ли още журита всевластни[13]? Отварям да видя какво ново си ми натресъл – я! Ти стихотворенията ми си харесал[14]! Браво, браво. Радвам се много. Е, за разказите ми пак си се изказал строго[15], но прозата не мога да оставя дори и за кратко. Проза да пишеш – то си е сладко. Жив и здрав бъди ми, а компетентните разбирачи яко гони ги барем още хиляда години. А ние двамата с теб ще се видим. Едва ли ще дойда скоро в столицата морска, ала обещавам да доприпкам на Уибробията Загорска. Ти мен не мисли ме. Аз все някак ще се оправя и което съм намислил, ще го направя. И ще го раздавам смело – нали съм си момче просто от село...
Абе моя градски Искрен[16] виждаш ли го често? Чух, че не се задържал тука нещо. Янчо крета ли някак като издател[17]? Стана ли Йоана завършен писател? За някои бате Йоан, ама за мен си е кака Ангелина, не можеш ме мина[18]. Има ли проблеми със сайта си Джони[19]? Защо Колин се прекръсти на Нарви[20]? Справя ли се добре Кирцата Добрев[21]? Пише ли за Конан Пламката Митрев[22]? А Агопа как е? Не прави ли нещо[23]? Твори ли простотийки моя Даниелчо[24]? Ще стане ли психолог във САЩ Мирославчо[25]? Като казах САЩ – що се поамериканчи Ицата Пощаков[26]?
Поздрави всички – и Шаркан, и Юрка, Крумов Ваньо, Искрен, Любо и Джони, Юлийка и Дидо, Благо[27], Гриша Гачев[28], Марто Дамянов[29], Ради[30], кака Ангелина с големите бозки и да не забравиш Андрю Лазаровски!
Поздрав най-сърдечен.
Твой приятел вечен:
Весел Бранимирчо
--------------------------------------------------------------------------------
[1] Драги ми Ивайло… - обръщението е към Ивайло Иванов – български писател от Варна. Двамата с Бранимир се запознават по Интернет. Отначало запознанството им се свежда до кавги и дрязги помежду им, но впоследствие стават близки. Автор на сборника с разкази “Наследници”.
[2] Юри Генерала – става дума за Юри Илков, пенсиониран офицер от армията, който работи като издател. Издава българското фантастично списание “Тера Фантастика”. Основател и председател на клубове за фантастика. Псевдонима му е Генерала. Редовно си кореспондират с Бранимир.
[3] Шаркан – загатване за Николай Теллалов, чийто псевдоним е шаркан – змей, дракон. Талантлив български писател, издал книгите “Да пробудиш драконче”, “Царска заръка”, “Пълноземие”. Във всичките има елементи от българския фолклор и митология.
[4] Ванката Крумов – Иван Крумов, основател на издателство “Квазар”. Спомага за развитието на фантастиката в България. Издава и български автори.
[5] Красномир Крачунов – български писател, автор на романата “Сградата”.
[6] Елена Павлова – българска писателка, издала много фантастични книги, както и книги-игри под псевдонимите Лени Кинг, Върджил Дриймънд, Кристофър Макдоуел. Също и преводачка.
[7] Ще надмине ли... – Юлиана Манова е млада писателка, издала сборника с хорър-разкази “Времето на Сатаната”. В интервюта казва, че иска да надмине Стивън Кинг. Последния е любим автор на Бранимир, а той силно се съмнява, че мечтата на Юлиана ще се осъществи.
[8] Атанасов Иванчо – Иван Атанасов, издавал списанието “Фентъзи Фактор”. Кореспондирали са си с Бранимир, който много харесвал списанието и за малко се разминава с публикация в него. Внезапно то спира да излиза. Последната информация на Бранимир за Иван Атанасов е, че той е в Япония и прави компютърна игра.
[9] Сбъдва ли ви мечтите... – в сборника с разкази на млади български автори “Точка на пристигане” има и един, наречен “Сбъдващия мечти” с автор Адриан Лазаровски. Жанрът е хорър, разказът е страхотен и прави най-силно впечатление на Бранимир. Кореспондират си с автора, който получава безрезервната подкрепа на Бранимир – “Сбъдващия мечти” има не само много фенове, но и много антифенове.
[10] Митака – Димитър Борисов, състудент и много добър приятел на автора, родом от Търново.
[11] Баба ти Бойка... – Бойка Мутафчиева, издател в ИК “Пик” – Велико Търново.
[12] Режеш ли хората... – Ивайло Иванов е известен с прякора си Fat Jim и прави доста солени изказвания и хапливи забележки във Интернет форуми.
[13] Ядосваш ли още... – Ивайло Иванов прави забележка на журито на конкурса “Таласъмия 2002”, който се провежда в Стара Загора, че не е компетентно. Те му се присмиват. Следващата година, за новия конкурс “Таласъмия 2003” Fat Jim изпраща разкази под друго име. Тези разкази са известни фолклорни произведения на лични български творци. Журито ги приема и ги награждава. От висша инстанция нареждат на журито да “премахне” вече наградените разкази и ги смъмря строго за грубата грешка. Конфузът е голям – Ивайло е доказал, че журито не е компетентно и става обект на доста нападки заради действията си.
[14] Ти стихотворенията... – Ивайло Иванов реагира доста положително, щом прочита някои от стихотворенията на Бранимир.
[15] За разказите изказал се строго... – Ивайло има доста критично мнение относно прозата на Бранимир. Дори го съветва да я зареже и да се захване само с поезия.
[16] Моя градски Искрен... – Искрен Зайрянов, писател от Свищов, автор на романа “Последния договор”. Бранимир така и не успява да се запознае с него.
[17] Янчо крета ли... – Янчо Чолаков, български писател и издател в ИК “Офир”.
[18] Йоана... Ангелина... – загатва се за писателката Ангелина Илиева, която прописва разкази под псевдонима Йоан Владимир. Пише разкази на фолклорна основа. Бранимир много харесва творбите й. Най-честия комплимент за Ангелина е, че е вече “завършен писател”.
[19] Сайта на Джони – сайта на Иван Богданов www.bukvite.com, в който поместват творбите си български писатели – някои по-известни, други не чак толкова. Собственикът му нерядко е имал проблеми от финансово естество покрай сайта си.
[20] Защо Колин... – Любомир Николов, български писател, автор на книгите “Къртицата”, “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник”. Реномиран преводач, писал книги-игри под псевдонима Колин Уолъмбъри. Впоследствие приема псевдонима Нарви.
[21] Кирил Добрев – български писател. Автора харесва творбите му.
[22] Пламката... – Пламен Митрев, български писател, писал под псевдонимите Питър Дж. Тайлър и Лионард Карпентър. Пише основно за Конан. Бранимир определено не харесва това – смята, че никой не може да пише за Конан така, както “баща му” – Робърт Хауърд.
[23] Агопа – Агоп Мелконян, писател, издавал списанията “Върколак” и “Зона F”. Бранимир не харесва творбите му.
[24] Моя Даниелчо – Даниел Апостолов, млад български автор с псевдоним Rogger Dojh. Издал във “Фентъзи Фактор” разказа “Te Deum Laudamus”. Кореспондират си с Бранимир, който му е фен. Доста голяма част от творчеството на Даниел е с вулгарен характер. Сайта му е dojh.hit.bg.
[25] Мирославчо – Мирослав Пенков, млад български автор, заминал в САЩ да учи психология. Автор на сборника с разкази “Кървави луни”. Определено не е от любимите автори на Бранимир.
[26] Ицата... – Христо Пощаков, български автор. Издава книгата “Меч, мощ и магия” под псевдонима Кристофър Поустман.
[27] Благо – Благой Иванов, млад български писател.
[28] Григор Гачев – български писател и преводач.
[29] Марто Дамянов – Мартин Дамянов, млад български писател.
[30] Ради – Ради Радев, млад български писател. Сайта му е www.swordandmagic.com.
Сайт за нова българската литература
Вече ДВЕ години
|
