Какво да ти кажа, мълчане?
Ти никога нищо не искаш да обсъждаш, освен ей така да си кажеш мнението, а после на бързия влак и през прерията.

Това с кориците си беше по повод на част от постинг на Крумов, но явно си го пропуснал.
Как се опитваш да се изразиш и защо нищо не се получва си е твой проблем, не мой.
В известен смисъл наистина ме боли (в смисъл пука ми), само че нещата са взаимнообвързани. Това е друга тема, така че няма да ти я обяснявам тук (ако си чел постингите на Ендър тогава и сега и сам ще можеш да откриеш очертанията й.)
Интереса ми здрав ли е или не, ще питам д-р Зайрянов, в неговата компетентност е.
Любопитен съм - ти изобщо имаш ли някаква позиция?

Поздрави
Копо

TANSTAAFL

Продължава ме да си говорим за едно и също нещо от различни страни, другарю издател.
Довечера ще ти разясня какво мисля (само че ти вече работиш по въпроса).

TANSTAAFL

И аз бих искал да кажа някои неща по тая тема. Мнението си е лично мое, не ангажирам никого с това, което ще прочетете по-надолу. Поемам цялата отговорност за написаното. Ще се постарая да излагам само ФАКТИ, без да ги "ОЦВЕТЯВАМ". Оцветяването нека всеки си го направи сам, съобразно вкусовете и предпочитанията си, мирогледа и морала си.
1. Написаното до момента във форума до голяма степен не е анотация за книгата, а касае "други неща".
2. На с. 6 в книгата се казва /извинете за превода/:
"Досега отсъства своден БИО-БИБЛИОГРАФСКИ спрвочник за българската фантастика.
Дадената публикация е пръв опит поне частично да запълни празнината и е резултат от многогодишни търсения. Авторът си дава сметка за НЕСЪВЪРШЕНСТВАТА НА КНИГАТА В СЕГАШНИЯ И ВИД. /курсивите са мой от тук - нататък/. Отказвайки се от избирателния принцип, което е НАПЪЛНО ЛОГИЧНО И ПРОСТИМО при съставяне на подобен справочник и стремейки се ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО /курсивът е на Е.Х./ максимално да се обхване изследвания материал /включени са дори автори с една-единствена публикация/ СЪСТАВИТЕЛЯТ РИСКУВА ДА СЕ ОКАЖЕ В КРЪСТОПЪТ НА УПРЕЦИ ОТ ТИПА НА "Този и този автор е пропуснат", "Тази публикация не е включена"...
...не е толкова просто, намирайки се в ДРУГА страна да се проследят всички периодични издания, дори когато ти помагат толкова отчаяни ентусиасти..., които непременно ще бъдат изброени по-долу." Авторът хем си е вързал гащите, хем си е казал и истината. Обективен е и си дава сметка какво е направил без да се бие в гърдите. Навремето книгата на Ленин “Империализмът като висш и последен стадии на капитализма” беше венцехвалена като гениално и не-знам-си-какво-велико произведение, но който има очи е видял, че чичко Ленин е сложил подзаглавие “Популярен очерк”. Това, значи му е самооценката, а пък филанкишията може да си пише колкото си иска колко гениално нещо е измътил вожда и учителя...
3. Ентусиастите, които са получили книгата на файл са: Атанас Славов, Дилян Благов, Христо Пощаков, Александър Карапанчев, Николай Теллалов /не знам дали е на мейла на "Квазар", или на личен мейл/ и моя милост. Може да има и други, но не съм сигурен. Това става през месец май. Тук всеки си знае КАКВО Е ПОМАГАЛ за времето от май до края на август. Явно помощта на всички нас е била КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧНА. Някои от горепосочените може да каже тук в какво се е изразявала помощта му?
4. Странично подмятане: Като сме толкова велики, защо никой от нас не направи такъв справочник и работата по него отиде в небитието заедно с Ивайло Рунев? Също по сборника: Едно нещо може да се направи, може да не се направи и може да се направи добре. Според мене справочникът е направен добре, като една база за по-нататъшна работа. Не повече. Женята ми се оплака, че е пропуснал да каже на всички, които са влезли в справочника да му се обадят за да се направят допълнения както биографични, така и за произведенията на авторите. Използвем случая да го кажа тук. Лошото при нас е, че колкото сме велики - още три пъти по толкова сме заети. Друго: Едно нещо може да се хвали, може да се критикува и може да се критикува добронамерено. Моето мнение е, че тук не се прави добронамерена критика. /Въпросният Юри Мустаков дори изтърси, че не може да се оставя тази работа в ръцете на човек с имперско мислене. За сведение той изобщо не е виждал Женята. На мой въпрос, дали книгата е щяла да е по-добра ако е правена от човек с неимперско мислене той отговаря, че е щяла да е същата работа????????/ Не знам за какво става въпрос тогава?
Ясно ми е, че Мустака го е яд, че ние не сме си свършили работата, но такива сме си говна...
Между другото с Харитонов се “сдушихме” през 1993 г. Той тогава току що беше завършил филология и дипломната му работа беше за Хайнлайн. Искаше да пише докторат за българската фантастика и от тогава го захранвах с информация. Поемам си отговорността за непълнотите и за това, че на много от въпросите на Женята не можах да му дам отговор..
5. В книгата са обхванати над 400 български писатели. Братя българи, срам ме е, че съм българин. Ако се напъна – мога да изброя 80-90 наши писатели фантасти. Задайте си въпроса вие колко може да изброите. Да не говорим във този форум пък колко имена се спрягат...
6. Ред награди, които посочва Ендър са споменати в бележките за отделните автори, но не и в края на книгата .
7. Факт е, че са посочени книги, които още не са излизали. Имам предвид тези на Емануел, но Пламен Митрев е показвал на сбирка на Конан-клуба две издания на негови книги на английски /освен ако не са ме излъгали, но мисля, че не са./. Харитонов е виждал негови книги /или книга/ на руски, така че не допускам да говори наизуст.
8. По въпроса за наградите: Мисля, че руският читател спокойно може да мине и без да знае с какво е награден Юри Илков – генерала. Ей, хора, замислете се! След няма и 100 години никой няма да си спомня за нас! Ако някой друг разсъждава по друг начин – жив и здрав да е...
9. По въпроса за наградата на Наско Славов. Който се интересува какво представлява наградата “Карел” – да погледне в двутомника на Чапек. Там пише! Освен това: “На Уърлдкона в Хага, Холандия, дайджестът за славянско фантастично изкуство “Орфия”, излязъл на английски език, получава два трофея: “Карел” /за превода на БОРИС БАСМАДЖИЕВ/ и грамота от президента на Уърлдкон SF /за достойни постижения/.” Справка Тера фантастика специалния брой и “Вирт” – статията за наградите. Четете, бе, хора!
10. По въпроса за 20-те книги на Аргус. Те са посочени в РЕКЛАМНА СТРАНИЦА на Аргус. На изречението за издаването на приятели мога да кажа следното: ИЗДАТЕЛСТВАТА СА ЗА ТОВА ДА ИЗДАВАТ ПРИЯТЕЛИ, А НЕ ВРАГОВЕ. ПОСОЧЕТЕ ЕДНО ИЗДАТЕЛСТВО, КОЕТО ИЗДАВА ВРАГОВЕ! Не е нужна война /по скоро точно буря в чаша вода/ както между издателствата, така и между нас. Напълно съм съгласен с Клубмен и всички други, които писаха за това. Не ми е и работа да гледам в канчетата на издателствата, ама все пак ще си кажа мнението. Не само посочените от Ендър са приятели на Аргус. Янчо Чолаков, Васко Велчев и Андрея Илиев също мисля, че са им приятели.
Какво е издал “Квазар”:
1. Три книги на Теллалов /приятел на издателството/
2. “Номад” – Елена Павлова /приятел на издателството/ - спонсорирана от Светльо Янков
3. “Сградата” _ Краси Крачунов /приятел на издателството/ - спонсорирана от автора
4. “Последният договор” – Искрен Зайрянов /приятел на издателството/ - чака си спонсора
5. “Таласъмия” - /карашък марка/ - чака си спонсора
6. “Вирт” - /карашък марка – демек смесена работа/ - спонсорирана от приятел на Иван Хаджиев. Не знам той от коя приятелска геометрична фигура е.
7. “Точка на пристигане” – приятелите са повече от “неприятелите” - спонсорирана от авторите.
11. Още по въпроса за приятелските геометрични фигури. Наградата “Гравитон” е предложена да бъде дадена на “Камея” от Светослав Николов – човек от приятелската геометрична фигура “Аргус”.
12. Защо книгата на Иван Мариновски не е посочена като “крайъгълен камък”? Ами просто защото според автора не е КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК. Спомнете си когато Кабата говори за киното имаше въпрос защо нищо не казва за “Звездни войни”? Ами защото човекът не смята този филм за ЕТАПЕН. /крайъгълен камък/
13. По въпроса за конкурсите. Според мен най-реномирания конкурс е този на “Аргус” защото:
а/ най-много плащат
б/ има най-широко национална участие
в/ с най-голямо ПРОФЕСИОНАЛНО жури е
г/ издадоха се 4 книги от тези конкурси
Ха сега го сравнете с другите конкурси и вижте кой колко книги е издал. Тук нарочно опрях до мерене на пишките, което ми е дълбоко противно, но се налага да се направи сравнение. Без капка свян от самокритика ще кажа, че конкурсът на “Тера фантаситка” е най-мижавия, ама даде по 25лв. за две втори награди.
14. Ендър няколко пъти говори за СЪЗНАТЕЛНО ИЗКРИВЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА. Аз бих поставил въпроса така: Злонамерено ли е това, или от мърлящина? Според мен е от мърлящина. Не мога да си представя Емануел като някакъв злодей, който решава какво да влезе и какво не в книгата. Иначе е естествено да “дръпне чергата” малко към него си, но това, общо взето, всички са го правили по един или друг начин. Човещинка! /българщинка/ Даже такива перфекционисти като Сашо Карапанчев физически не са имали време и възможност да проверят всичко, още повече, че всичко стана на “пожар”.
15. Най-ощетеният автор според мен не е нито Петър Бобев, нито Дилов. Това е Христо Пощаков. Той има публикувани над 30 разказа във в-к “Марица” – пловдивска, от времето, когато там работеше големия фен Бойко Ватев. Предполагам, че на бате Ицо не му пука, че целокупният руски читател ще бъде така ощетен, иначе отдавна да е казал на Женята да ги включи. Зер, негови са си!

И за капак. Има ли непълноти в книгата? Има. А нима британската или която и да е друга енциклопедия след като излезе не се издават томове с допълнения и корекции? И още веднъж ще кажа: Не мисля, че гафовете и непълнотите са злонамерени. Не е и от некадърност, а от бързане и липса на време. Информацията е много, а на практика много малко се помогна на Женята да оправи нещата и берем не на злонравието, а “на мързела плодове достойни”. /Другото име на мързела е ЗАЕТОСТ/. И е време да се разберем: ние един отбор ли сме или не? Аз мисля, че сме един отбор. Ако не сме – трябва да станем. Не случайно и Булгаконите се провеждат така, че да “хванат” датата 6-и септември - денят на Съединението. Ако някой не го е уразумял – да го уразумее, макар че във великото предаване руска рулетка едно маце на въпроса кога се празнува Съединението на България, отговори със замах “Седми ноември!” и падна в дупката... Това е част от “новите реалности”, какво да се прави...
Ако някой от нещо се е обидил – моля да ме извини. Не съм искал да обидя никого. Просто така мисля. Ако на някой не му харесва как мисля – да ми тегли една майна! Ще го преживея.
Хау!

След като прочетох кой какво е казал до тук бих искал да кажа и аз 2 думи явно информацията е непълна това никой не го отрича тежеста пада върху това защо тя е непълна. Според мен за да се направи такава книга за България трябват 2 души на сегашния етап Дилян и още някой . За мен Дилян си остава точния човек за такава работа -обективен е разполага със систематизираната информация,доказал е не веднъж, че може да свърши такава работа и би предал точно информацията, но в стил на доклад от 25-30 страници въпроса тая информация от там да се превърне в интересно четиво горе долу --работа на втория човек. Но винаги изниква въпроса има ли начин да се създаде такъв екип и дори тогава дали той ще има време за да свърши тази работа.

Nothing is as bad as it seems

1. Целта на постинга не беше "анотация", а критика.
2. В нито ред от писанията си не упреквам Харитонов. Няма на света справочник, който да няма нужда от допълнения. В този смисъл канарата в блатото си свърши работата - силно се надявам българското РАЗШИРЕНО издание да е наистина изпипано, доколкото е възможно.
3. Файлът си го е получил Теллалов. Защо не ми е споменал за това си е негова работа. И "ревовете" ми изобщо не са против непълнотите в библиографската справка.
Да поясна - това е СПРАВОЧНИК. Има си азбучен указател, би трябвало да има и индекс, ама хайде другия път... Та СПРАВОЧНИЦИТЕ не се четат като книги - всеки знае как се ползва речник, примерно. Четат се статиите и обобщените справки, след което по индекса (азбучния указател) търсиш инфото, което те интересува. Та ако аз се интересувам от творчеството на Пламен, че бъда ПРЕинформиран, а ако се интересувам от творчеството на Петър Бобев, ще бъда НЕинформиран.
4. Юри Мустака си е шемет и доста неорганизирана личност, вечно зает. Подмятанията му за "имперското мислене" нямат общо с темата. Факт е обаче, че за два дни е извадил повече от 40 пропуска.
5. От обхванатите 400 автора не повече от 80-90 са наистина писатели. Това, че Харитонов случайно се е добрал до инфо за публикации в периодика на автори, които никой не познава, е прекрасно - справочникът добива пълнота. Но това, че никой не е чувал да подобни автори, едва ли е пропуск на читателите. И по никакъв начин не бива да се помнят - все пак информацията ни залива отвсякъде...
6. Виж поясненията в т.3
7. Относно книгите на Пламен - казах само, че не съм ги намерил в Интернет. При това не съм търсил текстовете, а информация за излизали книги в сайтовете на съответните издателства. Не се страхувам да си призая грешките и да се извиня, ако някой ме убеди в противното.
8. И на мен не ми пука дали руският читател ще знае кои български автори са носители на "Еврокон". Но е факт, че информацията е непълна. Генерала е включен в справочника като автор, а в обобщаващата информация е пропуснат. Николай Тодоров обаче не е пропуснат - по-известен ли е или има повече публикации? Не съм коментирал дали е нарочен пропуск - не вярвам да е такъв. Подходът обаче... Някои хора са забравени, други не...
9. Както казах, не се страхувам да си призная грешките. Информацията за Наско Славов съм я взел от самата книга. Съжалявам, че не съм се поинтересувал повече. В такъв случай остава загадка защо самият Наско си оттрая за тази неточност...
Но! Наско беше цитиран като носител на награда, по-важна от "Еврокон", която не е спомената. Статията за българските награди по света, отпечатана във "Вирт", е на Сашо Карапанчев. Факт. Без коментари.
А иначе принципът в подобни справочници би трябвало да е - или се пишат всички награди (БГ и международни), или нито една - просто такава категория отсъства. Същото се отнася и за конкурсите.
10. По въпроса с приятелите - аз лично считам за свои приятели (или поне не врагове) и Емануел, и Сашо, и Светльо, и Любчо Николов, и Янчо, и Васко Велчев, и Андрея... Въпросът е: по какви критерии се подбират книгите?
Да си кажа аз:
Краси Крачунов - признах си, че случаят е аналогичен на цитираните от мен издания на "Аргус". Дотолкова, доколкото романът е закъснял и би било много по-добре да е бил публикуван при написването му преди 12-13 години. Пояснение - Краси помогна с пари, които далеч не стигаха за цялостното издание... Ще го кажа тук, но ще важи и за всички останали "спонсорирани" книги - финансовите ми възможности определено не са на нивото на Емануел...
Ники Теллалов - преподвързването на "Дракончето" и изданието на "Царска заръка" бяха ПРЕДИ назначаването му за редактор в "Квазар". Първата книга ми харесва много, затова инвестирах и във втората. Че и в третата, макар че там имахме много бурни и яростни спорове...
Елена Павлова - малка неточност във времето - когато се договорихме със Светльо, че има възможност да помогне за излизането на този роман, тъкмо се бях запознал с Елена на първата Таласъмия. Със Светльо също. Едва ли това може да се нарече "приятелско издание"...
Двете таласъмски книги - дали включените вътре автори са ми приятели НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ - това са произведения, спечелили конкурса "ТАЛАСЪМИЯ" през 2002 година. Имах ангажимент към организаторите да бъдат издадени. И излязоха. Спонсорски пари за тях така и не се намериха, въпреки обещанията.
Вирт - неведнъж съм казвал, че това не е мой проект и ако зависеше от мен някои от разказите нямаше да бъдат публикувани, особено в този им вид. Съставителите (А. Славов и И. Хаджиев) бяха намерили спонсор и търсеха издател. Малка тайна от кухнята - спонсорът така и не даде всичките пари (1550 от необходимите 2100). А книгата излезе с марката "Квазар" поради друга причина - продължавам да поддържам мнението си, че не бива да се правят "летящи" издания, защото не се чува за тях по никакъв начин. "Вирт" е книга, която беше предвидена за издание в "Офир", тъй като "Моделириум" излезе там. Само че Янчо се оттегли и се обърнаха към мен.
Точка на пристигане - също не мой проект, в който се включих на финалния етап. Писал и тук кои разкази са спонсорирани и кои са си за моя сметка. Смея да твърдя, че повечето от БЕЗСПОРНО ДОБРИТЕ разкази, включени в сборника, съм ги финансирал аз. Ако се налага, пак ще пусна списъка...
От постинга н Генерала излиза, че 6 от 9 книги са платени с външно финансиране. Пък то не е точно така. И какво лошо има? Не съм крил фактите. Дори съм получавал упреци защо ги изнасям сред феновете...

Хайде и още нещо - в т. нар. "рекламна страница на Аргус" никъде не е посочено, че става дума за рекламна страница на определено идзадетлство. Виж си книгата. Там пише: "БЪЛГАРСКА ФАНТАСТИКА". Не се споменава, че това е една от поредиците за българска фантастика, нито че е на определено издателство. Коментарът май е излишен. В един отговор към Копо споменах, че съм работил... манипулация на хора и събития. Технично подхвърлената или премълчана информация е много разпространен метод за манипулиране в желаната посока.
11. По въпроса с приятелските геометрични фигури вече се изказах.
12. Отместен ракурс. Не твърдя, че авторът е "крайъгълен камък". Но за него има статия, в която е наблегнато на детските му романи, а наистина добрият му роман е посочен само в библиографията. Ако не съм чел всичките му книги ще остана с впечатлението, че "Космосът да ти е на помощ, Александър" не заслужава вниманието ми.
13 (фатално). Не съм застъпвал мнение чий конкурс е най-реномираният. Дори мога да се съглася с част от изложените доводи относно "Фантастика през 100 очи". Особено за финансовата част - моите награди са със далеч по-скромни финансови измерения - 40 лв. за първа награда, 30 за втора, 20 за трета. Поне такива бяха миналата година. Ако имам повече възможности тази година, ще коригираме цифрите нагоре.
Въпросът, който поставих, е защо е споменат само той? В справочниците (каквото представлява тази книга) една категория или я има, или я няма. Поне в справочниците по света. Че и в България, до този момент. Така че въпросът си остава. Макар и риторично задачен...
С едно обаче не мога да се съглася. Факт: излезлите два сборника, на които пише "Награди за фантастични разкази", са пълни с разкази на самите издатели. Извод: в сборниците влизат разкази, неучаствали в конкурса. Ако това не е така, значи пък конкурса им е пълен със собствени разкази. Които се оценяват от самите тях като жури. Което поставя под съмнение или качествата на сборниците, или широкото национално участие и професионализма на журито. Едно от двете (За съжаление едва ли някога ще узная кое точно.
14. Дали изкривяването на информацията е мърлящина? Най-вероятно. Аз посочих фактите. Най-малкото е некоректно умишлено да посочваш неверни факти. А примерите за това са много.
И нещо, наистина лично: НЕ ВЯРВАМ, че перфекционист като Сашо Карапанчев ще изпусне толкова важна информация от мърлящина. Просто не е такъв човек. Книгите на "Аргус" нямат график за излизане точно по тази причина - всичко да е изпипано. Което е прекрасно. Градиха този си имидж повече от 10 години и сега с една книга да го затрият???
15. Въпросът изобщо не е в ощетяване на автори, а в начина на поднасяне на информация и критериите за публикуването й.

И за капак - винаги съм държал да сме от един отбор. ВСИЧКИ. Кой с каквото може, да помага - време, пари, ангажираност, идеи, знания. И да не върши нещата както той си е намислил, защото най-велики няма. Пък и поне за момента в България не може и да има!
А точно така става - правят се едни неща от едни хора, после се пъчат и бият по гърдите колко много били направили. При това го представят така, сякаш са направили нещо от името на всички.

Стига толкова самодейност. Достатъчно време изгубихме за подобни неща.

И така - второто издание да стане истинско, това ми е желанието!

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

Редактирано от Eндъp на 18.09.03 16:48.

Не съм го писал повече от 3-4 пъти, та ще повторя:
Стига!
Темата не е за тук, а и още на втория ден загуби окончателно смисъла си. Ти си на ход, вече работиш в правилната насока, така че си направи изводите и сложи точка.

TANSTAAFL

Точка.
Освен ако някой няма въпроси...
И благодаря!

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

И аз слагам точка, защото мисля, че колкото повече продължава "играта на Ендър" - толкова повече дългосрочни отрицателни последици / в стратегически план/ ще има относно ред важни дейности, предстоящи в бъдеще.
Но, понеже, според мен темата от библиографията се изроди в тема "Взаимоотношенията Квазар - Аргус", искам да кажа, че се смятам за приятел и на двете "приятелски геометрични фигури"
Сещам се за 3 "добрини", направени от Аргус към Квазар:
1. Предложението за Гравитон на "Камея" /Ендър тогава беше там, а "Квазар" още не беше заченат/ бе направено от Светослав Николов /от приятелската геометрична фигура "Аргус".
2. Тронното слово при връчването на наградата бе направено от Сашо Карапанчев /от приятелската геометрична фигура "Аргус"/
3. Книгите на "Квазар", любезно предоставени от Иван Крумов, бяха изпращани на Харитонов от Христо Пощаков и Сашо Карапанчев със средства на двамата и със средства на "Аргус".
Та въпросът ми е АКО НЯКОЙ Е ЧУЛ ИЛИ ВИДЯЛ НЯКАКВА "КРИВА ПРИКАЗКА" ОТ СТРАНА НА "АРГУС" КЪМ "КВАЗАР" - НЕКА Я СПОДЕЛИ ТУК.
Аз лично съм "ни чул, ни видял" такава приказка. Нито по отношение на корици, нито по отношение на съдържание, нито по отношение на редакторска работа и тъй нататък и нататък все така. И поради това ми е терсене

За ТОВА става въпрос

Първо, това не е игра. Писах отварящия постинг с ясното съзнание за негативните последици за мен. Както и се оказа, за съжаление, защото опонентите търсят ДРУГИ начини за отговор... Но това е отделна тема...
Обаче не можех повече да си трая в името на илюзорно общо благо, защото... ами защото не бива!
Никога не съм отричал заслугите на Светльо Николов, Сашо Карапанчев, Емануел Икономов и геометричните фигури около тях за личното ми израстване като фен и професионалист. Също така винаги съм се кефил на ентусиазма им да осигуряват работа на БЪЛГАРСКИ художници и изобщо на подхода им кориците да са рисувани специално за съответните книги, изданията да бъдат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО редактирани и коригирани и така нататък.

Не става въпрос за ТОВА - демек взаимоотношенията Квазар-Аргус. Ако тази книга беше излязла с логото на Тера Фантастика, Бард, Лира Принт, Обсидиан, Хермес или което и да е издателство, реакцията ми щеше да е същата. И към изкривената информация, и към пропуските, и към "допълненията". Китайците казват, че като не знаеш какво да правиш е по-добре да не правиш нищо. И принципното ми мнение по въпроса го знаете от предишни дискусии - нещата да се правят КАКТО ТРЯБВА, а не КАКТО МОЖЕ ЗА МОМЕНТА. Наполовина свършена работа е по-зле от незапочната.

Относно "ощетяването" - не зная дали 30 разказа в "Марица" (все пак регионален вестник, без да омаловажавам факта, че са публикувани и ПРОПУСНАТИ) се равняват на 13 (тринадесет!!!) пропуснати КНИГИ от един автор, публикувани в най-реномираните по онова време издателства - Български писател, Народна култура, Народна младеж, Военно издателство и прочие. Визирам Петър Бобев.

Темата НАИСТИНА се изроди в непредвидена от мен насока, така че ТОЧКА.

П.П. Лично към Генерала (относно написаното с главни букви): Първо - не думите са важни, а действията (в конкретния случай и резултатите от тях). Второ - мълчанието също е начин да изразиш отношение. Трето - писането на послеслови не се ползва да величаене на себе си и "критикуване" на конкуренцията... Мога и 4, и 5, и 6р ама са много лични...

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

Редактирано от Eндъp на 19.09.03 16:04.

Я си представи какво ще стане ако всеки започне да дърпа за чуждото и зареже своето....

Ad astra per aspera