Как можете! Как МОЖЕТЕ!


Как можете да не си довършвате книгите бе, ей! Абсакури! Траснопасти!
Дифродисти нагрифкани бе! КАК МОЖЕТЕ!?!
То бива Дракончето, бива Заръката, бива Пълноземието, бива онова там на Искрен, бива още едно, дето не го помня, но съм сигурен, че го има, ала вече Хакери на Човешките Души преля чашата! Абе, трилингдрифтери (трилингдрифтер) бездимелтни (бездимелтен)! Как можете (можеш) да напълните (напълниш) една книга със съдържание, със ум и акъл, душа да й дадете (дадеш), герои да изкрингите (изкрингиш) от дебрите на януяпа си, на читателя да му стане едно такова готино и изведнъж ПРАС!
Книгата СВЪРШВА!
На теб говоря бе, астехфт! :-@

--------------------------------

Вижте сега, всяка книга свършва , и аз не ритам срещу това. И без това ме заболяха очите и ми пресъхна гърлото, докато четох онова там, на Иван Попов. Момента е друг. Момента е, че е адски КВИРАТОВО книгата да свърши 50 страници ПРЕДИ края си!
Е не става пък! Има си сюжетни нишки и интрига! Не можеш да събереш 50 страници, от които 4 див екшън или гениални умозаключения, а останлото стилистичен и сюжеторазвиващ пълнеж, В ДВЕ!


ДА! Един прекрасен момент осъзнах, че до края на разпечатката има две страници! Историята беше десет страници преди връхната си точка, сюжета и половината герои бяха недостатъчно ясни, а книгата свърши. Най-подмолно свърши.

Шаркане, казвали сме ти, че дранокчето свършва по най-гаднярски за читателят начин. В един момент знаеш, че ще стане нещо, а в следващият то не се случва, защото книгата е свършила. Заръката пък трябваше да има поне ОЩЕ 10-20 страници, през които съспенса да слегне след сцената с блокадата на пътя, като го удариш на кротка и статична картина, така пак краят беше прекалено скоро - дотолкова, че мислите на реещият се Колобър не бяха "!!!"- електрошок, идващ, когато всички надписи от филма са минали и зрителят е в катарзис, а си беше просто поредният момент от книгата. Искрене, избщо не възнамерявам да казвам какво мисля за книги с "цикличен сюжет", а и без това не четеш форуми. Ако четеше, виж, щях да изразя бурно негодоувание, трупано с месеци.


Иван Попов.
Мистер Андърсен.......





Не те знам четеш ли тук, но и не ме интересува - казвам на целият свят, че си написал шедьовър, и си му сложил край като се довършва огромно парче торта с оная мазна жълта сметана, дето е три пъти по-тежка от водата. Тоест с усилие, гнусливо, и накрая въздъхваш с облекчение.
Е, не стаа така. Ни вляа! И в буркана ни вляа! Ако разпечаткаа беше моя, щях да я дам на съсечето отгоре, след като съм откъснал последната страница, той щеше да прочете книгата и после да слезе, да разбие вратата на апартамента ми и да каже : "Икеле, давай последните сто страници, че ще ти извивя врътлето и ще ти го натикам във гърлото! "


и знаеш ко?
Щеше да е пределно ПРАВ!

...fly, I just want to fly...

Редактирано от lkel на 28.07.03 02:16.

Хехе! Много забавен постинг

Мога да коментирам с любимана си фраза - "Комитета по осиране на финалите е много, ама много мощна и вездесъща организация"

Казано малко по сериозно - изобщо не ме учудва извода който правиш. Много малко автори разбират че идея за произведение и идея за сюжет, за история, са две напълно различни неща. Логичен е факта, че идеите за произведения са много повече от идеите за историята им. Всеки може да си представи някакъв свят, обектите и субектите които го населяват, елементите му, спецификата му. Всеки може да ектраполира с неговата собствена визия за реалния срят, по метода на осоциациите и хиперболизациите. Това са така наречените - вградени в разума устройстава за фантазиране. Идеята за сюжета на произведението обаче няма естествен источник. За това се иска талант, даденост. Да умееш да разказваш ИСТОРИИ.

Естествено, това е най общо казано. Нещата не са чак толкова прости и елементарни. Освен идея за историята има идея да построяването, за реализирането, за изгрреждането на обекти, сцени на най различни йерархични нива за езика, за импресията и прочие. Всичко това може да бъде и част от самата история

Право думаш :(
Сутринта имах възражения, ама съм ги забравил вече ;)

А на мен като потребител ми остава само да чакам еволюцията да си свърши работата....

да си довършим книгите...
ами ако не умрем от глад дотогава...

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Ami za da ima prod&lzhenija, njakoj trjabva da izkupi dosegashnite tirazhi. Kakto i da go v&rtim, inache njama da stane. Ama da ne zapochvam pak. :(

42

Бе кой говори за продължения, искам да си довършват КНИГИТЕ, не поредиците!

Явно елф съдбата си мени, но нравът - не!

анджак де.
изискваш професионализъм, майсторство.
това се придобива с ПРАКТИКА, тоест с РАБОТА.
А когато не ти остава време да РАБОТИШ, а трябва да се занимаваш с глупости, за да спечелиш малко стотинки?
Това НЕ Е ОПРАВДАНИЕ. Професионализъм (по отношение на владеене на материала - в дадения случай - словото) ТРЯБВА да има. Посочвам ти само единствената СЪЩЕСТВЕНА причина този процес - ученето и съвършенстването в занаята - да става БАВНО и не според желанията на публиката (и още по-малко - по нрава на пищещия).
Заради това репликите ти само набиват скомина и ми оставят горчив вкус в устата. Споко. Действаме. Колкото можем.
А дори и преко сили и ВЪПРЕКИ всичко, не БЛАГОДАРЕНИЕ НА нещо си.
Толкова ли е сложно да се проумее?
Е, тактичността явно също е вродена черта и затова често липсва.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

впрочем, Драконче си е завършено и навярно грешка беше да пиша "продължения"
Царска заръка си имаше и редактор, и издател, да не говорим за Пълноземие, което тоста пострада поради условието да се вмъкне в четен брой коли. И въпреки това - в Заръката точно този ефект съм целял - рязка смяна на ситуацията - с надеждата след "екшъна" четящият да отложи за две-три минути книгата настрана, да поеме въздух, да си подреди емоциите в себе си и тогава да продължи. Не съм предполагал, че може да се чете така, както лапа ламя - на едри хапки, без да дъвче и все едно гони рекорд по бързо плюскане.
Пиша по свой вкус, не правя хамбургери по желание на клиента.
ОСВЕН ТОВА - Заръката вече е ЗАМИСЛЕНА като част от поредица - нещо, което Драконче ИЗОБЩО не беше, но се случи малко преди да си взема онези 1000 бройки със сиви семпли корици.
Толкоз КЪМ МЕН и ОТ мен. Другите да говорят за себе си.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Хъм, боя се, че съм те засегнал повече, отколкото възнамерявах първоначално.

Да, помня, че в Заръката ти офложи окончателният финал малко. Предполагам, че просто аз просто съм по-особен случай.
Не ме разбирай погрешно - книгата много ми хареса, много ми харесва и първата, и третата ми хареса. Всички изброени от мен книги ме издразниха не с това как не ми харесаха, а с това как хем ми харесаха, хем не бяха довършени. Когато писах първият си постинг, бях силно ...повлиян от книгата на господин Попов. Нещо ми стана с чуството за такт и с вроденото ми уважение към всички, които се мъчат да пишат в тая държава. И изведнъж почнах да искам достатъчно.....

Иначе за професионализма - щом казваш... Аз пък си мислех, че просто ви мързи :-i Защото от останалата част от романите лъха на професионализъм, майсторство и огромна доза талант... Явно съм бил в голяма заблуда :)
Не вси взимам думите назад, но повече няма да ги повтарям....скоро.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!