Човек се загубил в пустинята. След една седмица, вече примрял от жажда, гледа един оазис. Затичва се той към него и какво да види - отпред лежи един змей и спи. С последни сили човекът вдига едно дърво и почва, да маризи змея. След половин час змея отваря лявото си око и пита:
- Абе, ти кво искаш, сега?
- Как кво бе, умирам от жажда и искам да пия вода.
- Е, като искаш да пиеш вода, що не пиеш, ми си дошъл тука да се биеш....

Българската литература

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кажи сега кой е в ролята на жадния и къде се намира оазиса?

И после к'во?

Mine neld'Loonaherun, loonamahalm aryasse...

Иванушка ,

Дека е лебо бре ?

Оти водата вече я ... у-у-у-сигурихме

Мамицата им змейска, такова....

"Ако обичаш да се вглеждаш продължително в Бездната не забравяй че и Тя те гледа!"

Не всяка затворена врата е заключена...

П.П. Ааааа, какво станало после ли? Ми змеят бил ожаднял след 700 години сън и се напил от водата. И тръгнал да броди по света още стотина години дорде му се доспи. А на оня му се отщяло да пие и легнал да спи...

Колкото хора, толкова мнения!

Така...
Първо какво е правил нашият човек в пустинята по това време без необходимата подготовка и екипировка? Компас, мех за вода и прочие прочие? По всичко личи, че той е някакъв безотговорен авантюрист, който не може и не трябва да бъде даван за пример на подрастващото поколение...
Следващият факт, който предизвиква тревога в мен, е поведението на героя при вида на оазиса... Забележете, той тича!! Това ме навежда на две мисли. Той никога не е чувал за миражите, което свидетелства за слабата му подготовка, основаваща се на редицата приключенски романи, които страдалеца е трябвало да прочете в детската си възраст. А това, че той на практика тича към обекта, появил се пред очите му, говори за наличието но голям запас от сили - нещо, което не би било реалност, ако той бе прекарал един по-съществен период от време в пустинята, която, както ние всички добре знаем, е способна да изцеди силите дори и на най-подготвените кадри с героична специализация(моля, тук да не се включват тези от "Дюн"), което пък веднага ни навежда на въпроса за неговият умствен капацитет... Или с други думи казано - поражда в нас съмнението, че той помни като рибите - до първият завой... А съществуването на такива влаголюбиви създания като рибите в сухо и горещо място като пустинята е силно затруднено...
Изпреварвам малко естественият ход на събитията, за да ви задам следният въпрос... КОй трябваше да проведе ленинският съботник в комплекса, носещ название пустиня?! Ама другари, ама какви са тези клони, дето грозят нашите приказни пясъчни дюни, тези вълни от жълто еднообразие, които се простират до хоризонта? Озасис - добре, ама нека поддържаме малко ред тука, моля ви се.. Разчиствайте ги тези клони. Защото именно такива малки пречки застопоряват голямото колело на ре... ъъ, еволюцията! Ако го нямаше този клон нямаше да го има и този казус сега!
А сега да обърнем поглед към другата личност в това малко, но изпълнено с дълбок смисъл и символика произведение... Какво е мястото на дракона? Ама съгласете се, че това е несериозно сега! Дракон, насред пустинята, при това спящ край оазис!!! Това първо влиза в противоречие с почти всяка една характеристика, известна ни за тези създания. Нямаме съкровище, замък, пещера, девица... В края на краищата не пустинята е тяхната екологична ниша и аз, простете моето недоверие, но силно се съмнявам е ли е възможно съществуването на подобен организъм в условията на пустинята... Един прост пример. Представете си до каква температура биха се нагряли плочките, покриващи тялото на дракона и какво би станало с онедишащата му функция при такова положение! Но хайде, да не навлизаме дълбоко в анатомофизиологичните особености на тези същества, имайки в предвид, че някои автори продължават да стоят зад роговият строеж на драконовите люспи, а огнедишащите му органи и функции са една малка мина за всякакви теоретични разработки.
Но къде е проблемът? Проблемът се крие в, забележете, половинчасовото маризене(след изтощителен преход в пустинята) на горкото животно, което сигурно в същият момент се е намирало в състояние на тежък термичен удър. За да намерим отговора на този ключов за ситуацията въпрос, трябва да се върнем в детските години на нашия герой, за да разберем дали евентуално е е претърпял някаква дълбока душевна травма, довела го до това състояние на непровокирана агресия. Но за да го разберем напълно нека направим един кратък анализ на поведението на люспестия ни приятел и адекватно ли е то. В една или друга степен драконите са пазачи - това им е заложено по природа. Очевидно, въпреки умственият си недоимък, този факт е бил напълно известен на нашият човек, който е решил, че горкото болно животно ще му попречи да утоли жаждата си. Но дракона не го прави. От тук извеждаме двете възможни решения.
Драконът е получил топлинен удър и не може да разсъждава трезво над ситуацията и оставя пътника да пие от поверения нему оазис. Проблем - кой идиот е поверил на дракон да пази оазис в пустинята?
Драконът случайно се е озовал на мястото. Проблем - какво, по дяволите, прави този дракон в пустинята?!

Градовци!

Мисля, че прекалено буквализираш и въпреки, че анализите ти не могат да бъдат сметнати за несериозни или недостатъчни, то за мен са в известна степен излишни - до което заключение изхождам от няколко основни ключови момента, които не вярвам да са ти убягнали, и които при по-задълбочен анализ на произведението привличат цялото внимание на евентуалният читател, а именно : Всичко е алегория.
Защо?
Защото цялото произведение е една голяма и цветиста метафора - изобразяваща стремежа на всяко едно човешко същество, дори и най-недостоиното, към щастие - но без оглед цената. Забележете, моля, прогресията на действието - от пустинята на робовладелството и неравенството, където всеки малък човек няма друг избор освен непрестанно да търси промяна, оставяки тленното си тяло на произвола на съдбата и алчните безкруполни власти (символизирани от слънцето и пясъка), през краткият блясък на капитализма (оазиса, който е недостъпен за малкият човек) и последвалата братоубииствена война, взела много свидни жертви и от двете страни на тънката червена линия), до епохата на щастливият и братски комунизъм - където всяка една война е прекратена и излишна, а водата от оазиса (символ на щастието) е "за всички по много". Този текст предрича бляскаво бъдеще на човешкият род, в което САЩ, която се крие зад горкия слабоумен турист, попаднал в пустинята, в крайна сметка ще съзре истната и ще приеме братската подкрепа на България(която, предполагам знаете, е ясно изразена чрез дракона; за справка - "Пълноземие"), следвайки разумните й съвети.
Текста показва още, че България няма да помете евентуалният натрапник, а ще прояви неестествена за нашето време милост и щедрост - нещо повече, тя ще му остави свободата да избира - което, смятам е един изключително добър знак за света - защото показва, че в новият световен ред не НИЕ ще сме на върха, но не защото не можем, а защото помним главното правило на свободата, равенството и братството - "Властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно".
И нека вашите орхидеи бъдат винаги свежи и красиви!

Awartha uin i dыr cenedril o anann...

Абе... няма дракон, няма проблем. Другарю Поскрябишев, моля ви, обадете се на другаря Ежов да реши проблема.

И кой е пуснал онзи гражданин в пустинята ? Я се обадете на другаря Жуков и го питайте, така ли се пази ядрен полигон ?

Ad astra per aspera

и двамата грешите, изхождайки от неправилни предпоставки и съответно достигайки до неправилни умозаключения и изводи. първо, колега, за какъв анализ може да става дума тук, при положение, че няма споменат дори един кьорав интеграл или поне мизерна производна?! но да оставим настрана терминологията, защото какво са имената на нещата - шепа прах пред великолепието на творението, и да подходим към същината.
та, значи ти си в дълбока грешка! или поне грешиш относно посланията и идеите на тази чудесна миниатюра! защото, очевидно, тя е плод на един реалистичен поглед върху света, а не на оптимистично-утопичния, от който ти си изходил. да - определено става дума за малкия човек и стремленията му, но изводите в твоя анализ са дълбоко погрешни. и няма никакъв прогрес, цялото действие се развива за един кратък, но съдбоносен миг. нека да разгледаме много внимателно детайлите:
пустинята - това е нашия свят, с всичките лайна (с извинение) и пясъци, и горещ вятър, и "пустинни бури", и лъжливи миражи, и ченгета след всеки светофар, и грис в ученическия стол...
вода в пустинята - ясно е на всички какво символизира, щото кое може да е по-ценно от "вода в пустиня" (като изключим, естествено, кръв при кръвопреливане; дишане уста-в-уста със спасителка на плажа при давене; и, разбира се, хрупкави пилешки филенца с пикантен сос за обяд)...
но всъщност водата е само художествен похват за отвличане на вниманието. истинската цел на малкия човек е да разкъса оковите, да разбие съществуващия ред, да възцари хаоса на индивидуалността, където всеки един от нас е себе си и е от значение. и, разкъсвайки се по шевовете от напиращи емоции, изпълнен с копнеж и с отчаяние, се нахвърля върху дракона, тази ламя, това влечуго, този стожер на консерватизма. и колко драматизъм и наситеност се съдържа в думите на дракона: "Е, като искаш да пиеш вода, що не пиеш, ми си дошъл тука да се биеш....". само с една реплика се разбиват всички илюзии на човека, прекършва се устрема му, смазват се надеждите му, реалността го разплесква като чук, защото го лишава дори от единственото, което му е останало - яростта и гнева.
и обърнете внимание на символиката на този "половин час" - драконът умишлено игнорира малкия човек, за да му покаже колко е дребен и незначителен, а и да му даде време да осъзнае обречеността на идеала си.
та, ако трябва с няколко думи да охарактеризираме идеята на произведението - то прокламира основния вселенски принцип и движещо начало - ВАЖНОТО Е ДА ТИ Е ГАДНО.

Брат'чет, силно съпротивление на мозъчните клетки, а?
Да вземем да шунтираме 1-2 полукълба с мост по оста малък_мозък-право_черво-тестиси?

TANSTAAFL

Редактирано от Kopo на 19.03.03 18:49.