Не съм чел "Точката..." и не мога да взема отношение в долната тема.
Но ме сепна една мисъл.

Каква е точката в която - вие писателите - решавате че нещо е достойно за публикуване на хартия и с корици?

Какви са ви критериите, че нещо е годно и стойностно? Как проверявате дали тези критерии са що-годе обективни?

И въобще тия въпроси идвали ли са wi някога на ум?

Защото на мен ми се струва, че човек носи наистина голяма отговорност за това, какво бива публикувано от негово име. Не само пред себе си и пред своята кариера, но и пред цялата творческа общност, с която той се отъждествява. В случая с леко откаченото, но иначе симпатично съсловие на младите български камикадзета-фантасти.

Това е печатно слово ей! Далеч по тежко от всеки хвърлен камък!

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

Редактирано от Яceн *;o) на 18.03.03 16:43.

Напълно съм съгласен. Отговорността е чудовищна. Аз затова и нищо не съм написал (все още).

Отговорност носи обаче и всеки, който критикува (положително или отрицателно) написаното.

********************************
Грозен живот или красива смърт?

ти също спокойно би могъл да отговориш на тези въпроси - искаш или не, но СИ писател. Дължиш го на една моя братовчедка - Спаска се казва

1) достойно е от момента на хрумването, защото е замислено като нещо, което желая да споделя. Друг е въпросът КОГА "нещото" става ГОТОВО за публикуване.

2) нямам как да проверя субективни схващания с обективни критерии. Пример: "Короната на мравките". Аз съм си доволен от този разказ... бях доволен на онзи етап, в който го почувствах завършен. Сега той за мен е минало, но пак не намирам, че е офлянкване. Но мнозина не смятат така. И голяма част от възраженията са мотивирани с техни предпочитания и вкусове. Кое тук е обективното?

*) отговорността е пред собствената съвест. Има един руски писател - Лимонов се казва. Талантлив е, но пише гадости. Петнайсет години преди войните в Югославия описва тамошната гражданска война. Доста силничко. Обаче - от позицията на един садист и не да осъжда насилието, а за да го възславя... Е, такава му е ценностната система на човека. На мен не ми харесва особено да плюя, но това си е моя гледна точка. "Пълноземие" на практика е "критика на нашата съвременност", но не съм описвал София като цигански катун, потънал в помии, и изсъхнали черва на жертви на престъпления, ръфани от кучета, нали?
Не мисля, че могат да съществуват докрай еднозначни критерии.
Колкото и да ми се иска.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!

Когато ме публикуват в "Аналог", "Азимов'с" или още по-добре от "Квазар" -чак тогава ще имам някаква претенция за писател! (И така дор седем пъти!)

Колкото и да сме модерно и глобализирано общество, нещото на жива хартия си е друго. В крайна сметка аз лично съм виждал читаема книга на 1700 години, а все още никой не може да се похвали със сайт на повече от 10.... Нали ТАКА са се издавали хората от хиляди години насам...

Но хайде да опитам:

1) Моята точка на споделяне е когато нещото е в т.нар. бета версия - положил съм всички разумни усилия то да работи - история, характери, стил, правопис и правоговор ми ИЗГЛЕЖДАТ наред. Изчистил съм се от всички капитални съмнения за варанти и отклонения.
Аз лично първо споделям с 2-3 най-близки хора, които знам че няма много да ме пожалят.
После се пробвам я в клуб, я на конкурс...

2)Има работи, които НИКОГА сам не мож ги видя...

А и я си представи, че си написал нещо, и някой ти каже: "Абе батко, че точно същото нещо съм го чел като малък! Я, виж тоя разказ на Шекли от '67 - само имената на героите са ви различни!".
Това разбира се е екстрем, но аз лично съм чел достатъчно много неща от българи, чиито край е :
"Изведнъж се събудих/изключих видеошлема/компютъра и разбрах че всичко това бе само един сън/симулация/игра". Ако някой от тия хора беше питал достатъчно, със сигурност щяха да му кажат, че това клише е недопустимо, бозаво и че по-ефтин край едва ли може да има!

Това ти разбира се го знаеш, ама всичките онея от по-горе?
Ами АКО има подобни проблеми с твоите творби, за които ти дори не подозираш? Не те ли мъчат такива съмения?!

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

А аз се чудех защо след пуберските си опити да сътворя нещо (четено само от мене, де) престанах да пиша.
Ми щото съм отговорен човек.
Пиша само "съсухрени" текстчета за "съсухрени" бюрократчета. И те им се радват...

П.П. Май и заради прекалено силното си чувство за отговорност и не критикувам...

Колкото хора, толкова мнения!

Защо това, че някой описва насилието те кара да мислиш, че това е негова ценностна система?
Автор и книга, разказ, стих са две различни неща...

Acropolis adieu

две различни неща. Но тогава обиковено се получава боза.

Аз лично смятам, че за да бъде нещо правдиво авторът трябва да вложи не малка част от себе си в героите си. Примерно никой автор не би могъл ЗНАЕ свише какви са ИСТИНСКИТЕ мотиви на един сериен убиец. Единственият начин, е да се постави на негово място (или сам да стане такъв). А от там до ужаса от собствената му тъмна страна, крачката Е страшно малка...

Ясен *<;о)

Never mistake motion with action. A. Einstein

И така е, и не е така. Защото и никой читател, освен масовият убиец, не би могъл да знае какви са истинските мотиви...
Между автори и произведения общото са само думите. Останалото е талант. Не слагам знак на равенство между личността на писателя и героите му..., сюжетите му и т. н.
Ни би могъл да знаеш каква е крачката дори - малка или голяма... Така поне мисля, де.

Acropolis adieu

Редактирано от yф на 19.03.03 12:13.

Ми тъй, де. Все едно Антъни Хопкинс утре да почне да руча ора...


Колкото хора, толкова мнения!

не НЯКОЙ, а конкретно назованият в примера човек.
Впрочем, в момента той е в затвора.

Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!